4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6

2.1. Приоритети

Създаването на предпоставки за повишаване нивото на производителност, зависи от способностите на предприятията да осигурят дългосрочни и устойчиви конкурентни предимства на пазара. Информационният век се характеризира с висока степен на неопределеност, стремителни изменения на пазара и влияние на глобализацията, които предявяват нови изисквания към развитието на стопанските субекти. В съвременните условия не са най-важни ресурсите, с които разполага района, а важни са способностите на регионалните (местни) власти и бизнес, за отговор на изменящия се пазар и бързо адаптиране на съществуващият ресурс.

В условия на доминиране на частния бизнес, регионалната администрация има възможност да оказва влияние на предприятията изключително чрез създаване на привлекателна бизнес среда на собствената си територия. Бизнес средата се явява конкурентно предимство на региона и представлява комплексно понятие включващо социални, инфраструктурни и екологични фактори и условия. По отношение на икономиката, решаваща роля има пазарната среда и способността на пазарните субекти да се приспособяват към нея.

Създаването на подходяща бизнес среда се свързва с комплексното развитие на Софийска област в сферата на пълноценното използване на човешкият потенциал, развитието на базисната и икономическата инфраструктура.

Пространствени структури са различните форми на населените места и междуселищни територии, разглеждане във взаимна зависимост. Изграждането и развитието на бизнес зони в различни разновидности се явява форма за икономическо активизиране на територията и усвояване на потенциала й. Привличането на чуждестранни инвестиции, оптимизирането и въвеждането в оборот на свободните капитали и организирането на различни производства са възможност за откриване на нови работни места, нарастване на доходите на местното население, модернизация и техническо развитие на икономиката и повишаване на нейната конкурентноспособност в национален и международен аспект. Формулирането и определянето на възможностите за развитие на дадена локализационна структура и извършено въз основа на териториалните и екологични изисквания за нейното разположение в рамките на територията на Софийска област.

За насърчавена на изграждането на индустриални зони е приет Закон за индустриалните зони, които да стимулира местните власти да създават благоприятна икономическа среда, чрез предоставяне на терени и участие заедно с държавата в създаването и управлението им. Според закона, инициативата за създаването на индустриални зони се предоставя на общинските съвети, областните управи и на министъра на икономиката. Създаването на индустриални зони се явява стимулиращ фактор и условие за насърчаване на местни и чуждестранни инвеститори на територията на областта, за постигане на по-висок икономически растеж, нарастване на конкурентноспособността на индустриалните предприятия, за технолочно обновление на производството и продуктути, осигурявне на заетост, преструктуриране и повишаване на производителността на производствения сектор.

Възможност за изграждане на индустриална зона има в община Горна Малина, като за целта се използва изградената инфраструктура на бившата военна база (800дка) разположена на територията на общината.

В своята дейност предприятията от добивната индустрия трябва да постигнат добра освояемост на съвременните технологии при производсвото на продукция. Подобен индустриални зони могат може да бъде създаден в промишления район – Пирдоп, Златица, Челопеч и Етрополе. В основата на формирането на подобен тип локализационни структури е заложен принципа на допълнителната преработка на материали.

Интензивно протичащите процеси на преструктуриране в посока на високотехнологични производство, изисква създаване на реални предпоставки за тяхното развитие. Създаването на технопаркове е възможност за осигуряването на непрекъсното възпроизводство на иновации, обединение на фундаментални научни и приложни изследвания, както и на тяхното практическо осъществяване.

Въз основа на изискванията за създаване на технопарк, като потенциално възможна зона се явявя района Ботевград-Правец, където съществуват подходящи ресурси и условия за създаване и развитие на технополис. Към предвидения за изграждане технопарк, ще се създадат е експериментални територии, като “високо технологичен инкубатор” на иновационния бизнес и зона за внедряване на нови технологии

Основните преимущества на изградените технополиси се крие във възможностите за привличане на чуждестранен или местен капитал, които да спомогне за модернизацията на научноизследователските апаратури и оборудване, придобиването на управленски опит и умения, свързани и оптимизирането на организацията на научно-изследователските процеси и иновационни производства.

Създаването и развитието на бизнесинкубатори дава възможност за стимулиране на икономическото развитие в областта под формата на различни институции – общински, държавни, неправителствени и търговски дружества. Предвижда се изграждане на бизнесинкубатори в общини с концентрация на икономически дейности. Преимуществено, това са общините Костинброд, Божурище, Своге, Самоков, Елин Пелин и Годеч. Тяхната насоченост е към стимулиране на допълващи производства за съществуващ и развит местен бизнес. Същевременно, това може да се окаже условие за създаване и развитието на хоризонтални клъстери.

Основен принцип на действие на инкубаторите е създаване на благоприятна среда за развитие на новосформирани компании. В тях се осъществяват редица специфични дейности свързнани с предоставяне на достъп до оборудване, бизнест консултации, специфично обучение, приоритетно се осъществява маркетингова подкрепа и други дейности спомагащи развитието на новосформираните компании.

Изграждането на технопаркове и инкубатори предполага съвпадане на приоритетите и добро взаймодействие между всички фактори в населеното място - бизнес, унивеситети, държавни и местни власти, НПО и местната общност.

Мярка “Конверсия на военни бази и стари производствени зони”

Реформата в армията, кризата и процесите на преструктуриране на националната и регионална икономика доведоха до локализация на изоставени бивши военни бази и производствени зони (селскостопански и индустриални) на територията на областта. Пълноценното използване на изградения сграден фонд и прилежащата инфраструктура се свързва с изграждането на бизнес инкубатори и индустириални зони в областите Горна Малина, Божурище, Сливница, Драгоман, Ихтиман и други общини с подходящи обекти.

Голяма част от обектите са с изградена инфраструктура – водоснабдяване, електрозахранване, съобщителна система, с осигурена добра транспортна достъпност до основни транспортни коридори. Това позволя със сравнително малко финансови ресурси да се изградят бизнес инкубатори, центрове и паркове, изграждане на офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали и експозиционни съоръжения.

Мярка ”Развитие на регионален инвестиционен маркетинг”

Изграждането на привлекателна бизнес среда, способна да привлече подходящ бизнес ще изисква активни действия за промотиране на Софийска област като атрактивно и привлекателно място за инвестиция. За тази цел е необходима внимателна преценка по отношение типа на бизнеса, към които ще се адресира маркетинговата кампания. За осъществяване на инвестиционен маркетинг ще са необходими съвместните усилия на общинските и областните власти за привличане на местният бизнес за участие и организиране на регионални инвестиционни форуми и международно сътрудничество. Промотирането на областта ще изисква подготовка на рекламни материали, изработването и поддържането на атрактивен интернет сайт на областта и отделните общини с техния икономически и инвестиционен профил.

Развитието на инженерната инфраструктура е едно от важните услови за създаване и поддържане на бизнес среда, която да спомага за развитието на конкурентен бизнес, способен да осигури висок икономически растеж и нарастващ жизнен стандарт. Повишаването ефективността на функциониране на инфраструктурния сектор, предполага активни мерки в областта на енергетиката, транспорта и информационните технологии, самостоятелно или съвместно с частния сектор.

Развитието на транспортната инфраструктура се явява едно от актуалните стратегически направления в развитие на Софийска област. Използването на доброто транспортно-географско положение на областта е необходимо да бъде използвано като фактор за структурното преустройство на икономиката от региона в близките години.

Основните направления и усилия в сферата на транспорта са свързана с рехабилитацията и изграждането на местните пътища и междуобщински връзки, в т.ч. на местните пътища осигуряващи достъп основните пътища (МТК, автомагистрали, първокласни пътища). Вниманието ще се насочи и към реконструкция и подържане на основните пътни елементи – маркировки, табели канавки и др. Приоритетни ще бъдат и дейности насочени към рехабилитация и поддръжка на основните пътни артерии приминаващи през областта – първокласна, второкласна и третокласна пътна мрежа. Това води подобряване на мобилността на населението и преодоляване на социалната изолация, съдейства и за подобряване на достъпа до културно-историческите паметници, осигурява възможност за развитие на селски, познавателен, конгресен и екотуризъм.

Благоприятното транспортно положение дава възможност за създаване и развитие на логистични центрове с местно значение разположени в близост до основните транспортни оси – път Е-80 /Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево/, път Е-79 / Видин - София – Кулата/, път Е-772 /Ботевград – Велико Търново - Варна/ и водещите жп линии София – Пловдив – Бургас и София – Горна Оряховица – Варна. Създаването на подобни структури е свързано изграждане на съответната инфраструктурна база – складове и производствени сгради, наличие на инвестиционна активност и др.. В средносрочен план е възможно да се изградят логистични центрове в района на Сливница-Драгоман и община Ихтиман

Обезпечаването на оптимални транспортни условия в областта ще съдействат за осъществяване на икономически връзки със съседните областти и региони и ще въздейства върху транспортната достъпност и мобилност на населението до стоки и услуги. Това ще доведе до повишаване на инвестиционната привлекателност на областта, като резултат от намаляване времето за транспортиране на стоки и товари. Намаляването на времето за пътуване на населението ще повиши привлекателността на областта, като място за живеене и работа.

Мярка “Развитие на информационните технологии и информационната инфраструктура”

Основните направления в развитието на сектора са свързани с разширяване използването на нови информационни технологии във всички сфера на общественият живот, включително развитие на електронна търговия. Развитието на съвременно общество изисква разпространение на информационните технология сред населението, което включва цялостна компютъризация и всеобщ достъп до световната информационна мрежа. Осигуряването на по-голям достъп до Интернет ще съдейства и за повишаване на конкурентноспособността на човешките ресурси чрез предоставяне на възможности за допълнително обучение, ще осигури преноса на данни между икономически субекти.

Амортизираната водопреносна система е основна причина за големи загуби на питейна вода, в рамките на 40-41% и влошаване процеса на водоподаване. Проблемите с водоснабдителната мрежа са отразява върху ценната и качеството на питейната водата, а от там и върху качеството на живот на местното население. Тези негативни тенденции изискват реконструкция и модернизация на съществуващите мрежи и съоръжения и намаляване загубите на вода. В резултат на модернизирането на водоснабдителната инфраструктура ще се осигури подобряване качеството на питейната вода, респективно ще намалеят здравните рискове сред населението на областта. Възможност за привличане на финансови средства има в предлагане на механизма за отдаване на концесия или други алтернативни приватизационни способи.

Основните акценти се поставят върху подобряване на обществени терени и сгради. Основните направления са свързани със създаване на добра среда за живот за местното население чрез изграждане на обществената инфраструктура – детски площадки, паркове и прилежащи площи, централни части на селищата и др. Към мярката се включва и разработване на устройствени планове на населените места.

В съвременните условия, главен източник на икономически растеж и социален прогрес се явява възможността и уменията да се използва създаденият човешки потенциал. Високите темпове на развитие на научно-техническия прогрес изисква непрекъснато повишаване на квалификацията и бързи промени в професионално –техническата структура на работната сила, на нейната мобилност в отраслов и териториален аспект.

Инвестирането в човешки капитал би следвало да породи интерес в бизнеса поради повишаване на приходите от по-високата производителност на труда, като следствие на повишеното образователно и квалификационно равнище на работната сила. По-високото ниво на знанията улеснява постигането на по-висока ефективност на капитала. Наличието на допълнителен капитал позволява по-бързо и ефикасно използване на новопридобитете знания, които от своя страна осигуряват по-висока мобилност, гъвкавост и адаптивност към съвременните технологии.

Направленията за изграждане и развитие на човешкия капитал са свързани с развитие на модерно образование и други сходни системи за поддържане и повишаване на квалификацията през целия житейски цикъл и осигуряване на равен достъп на всички до съответно ниво на образование.

Развитието на икономика базирана на знания ще ускорява дематериализацията на потреблението. Това ще бъде съпроводено с все по-високи изисквания за образование и пожизнено обучение. Ще се наложи предлагане на нови услуги в областта на образованието, поддържането и повишаването на квалификацията. Дистанционното обучение, улеснявано от интернет, ще стане важен елемент на самообразованието.

Преструктурирането на икономиката в посока на високотехнологичните отрасли предполага нови знания, умения, нови начини на гъвкаво и конструктивно мислене, способност да се превръщат заплахите във възможности и да се разчита главно на собственото поведение и действие в живота; да се култивира търсещо мислене, ориентирано към предизвикателствата на бъдещето.

Мярка “Повишаване на компютърната грамотност и чуждоезиковата подготовка”

Мярката е насочена към подобряване на професионалното образование, чуждоезиковото обучение и обучението по информационни технологии. Това се свързва с рехабилитация на сградния фонд, материално-техническото обезпечение на образованието и повишаване квалификацията на преподавателкия състав в училищата.

В съвременния етап, развитието на обществото и икономиката е немислимо без придобиване на знания и нови технологии, включително и информационно-комуникационните технологии. Това ще позволи интензивното развитие на икономиката въз основата на по-висока конкурентноспособност, повече и по-качествени работни места, по-чиста околна среда и в крайна сметка на по-добро качество на живот. Постигането на всичко това предполага висока компютърна грамотност и отлична чуждуезикова подготовка.

Мярка “Отворени системи за професионално обучение”

Основните направления са свързани със създаването и развитието на партньорство между образователните институции, органите на местно самоуправление, бизнеса, синдикати и НПО, с оглед намаляване на различията между изискванията на работодателите и образователно-квалификационните характеристики на работната сила, за подобряване на професионалната подготовка на заетите и придобиване на практически опит от учащите през време на обучение. Към мярката се включва изграждането на съвременна система за професионално насочване на лица напуснали пазара на труда.

Мярката предвижда осигуряване на целенасочено обучение и специализация на служителите, подобряване на езиковите и компютърни умения. Подобряването на административния капацитет се свързва и с натрупване на практически опит чрез участие експертни мрежи за сътрудничество както на регионално, така и на национално и транснационално.

Целта в развитието и подкрепата на МСП се явява създаването на политически, правови и икономически условия за повишаване динамиката на тяхното развитие. Подобряването на тези рамкови условия в развитието на малкия и среден бизнес ще обезпечи нарастването на социалната им ефективност, ще нарасне заетостта в сектора на МСП, ще се увеличи средният доход и нивото на социална защита на заетите в конкретните предприятия. Повишаване на темповете на развитие на малкия и среден бизнес може да се окаже стратегически фактор за социално-икономическото развитие на Софийска област, чрез увеличаване дела на предприятията във формирането на брутния регионален продукт, разширяване на тяхната сфера на дейност и постигане на икономическа стабилност.

Голямото предимство на МСП е тяхната гъвкавост и бърза приспособимост към динамиката на макросредата, възникват и функционират в условия на конкурентна среда, същевременно самите те създават конкурентна среда и повишават инвестиционната привлекателност на областта. Тяхната рентабилност обикновено е по-висока от рентабилността на големите предприятия. Също така се изискват по-малки инвестиции за въвеждане на нови технологии и за иновации.

Мярка “Подобряване на конкурентноспособността на МСП и на произвежданата продукцията”

Нарастването на конкурентноспособността на компаниите в района се свързва със насърчаване на внедряването на системи за управление на качеството, стимулиране на внедряването на екологично чисти и енергоспесттяващи произдводства, стимулиране на продуктови и технологични иновации, подпомагане на обучението, квалификацията и преквалификацията.

Основен фактор за повишаване на конкуртноспособността на МСП е придобиването и внедряването на високоефективни технологии в процеса на производство. Липсата на финансови средства за извършване на технологично обновление може да бъде преодоляно чрез системата на франчайзинга, като ефективна система за сътрудничество. Тази форма на развитие може да окаже съществено въздейстие върху стартирането и развитието на МСП, тъй като наред с предоставянето на опит, технологии и маркетингови възможности се упражнява контрол, гарантиращ високо качество на предоставяната услуга или продукт. Това е особено важна с оглед членството на България в ЕС, където стандартите и изискванията за качество са изключително високи.

Мярка “Развитие на регионални клъстери”

Изграждането на конкурентноспособна икономика се свърза със създаването и експлоатирането на поддържащите отрасли (клъстери), които предоставят възможности за трансфер на технологии и осигуряват веригата на доставка. Създаването на клъстери се вписва в политиката на ЕС за сближаване между страните и регионите и има особено значение за районите с неизползван икономически и трудов ресурс.

Регионалното икономическо развитие на основата на клъстери предполага инициативи към съвместни усилия на бизнеса и администрацията. Ролята на администрацията се състои в поддържане и иницианиране на процеси активизиращи създаването и развитие на клъстери. Администрацията може да провежда активни дейности в изграждане на взаимоотношенията между различните субекти и въпроси за между други нива на власти.

Изграждането на регионален клъстер в краткосрочен и средносрочен план се свързва с развитието и потенциала на хранително-вкусовия сектор в общините Самоков, Своге и дървопреработващата промишленост в община Костенец.

Оформянето на Самоков като център за развитие на туризъм дава възможност за изграждане на клъстер «туризъм» като бъдат обхванати и съседните общини от областта – Ихтиман и Долна Баня.

Създаването на трансгранични клъстери позволявя да бъдат въвлечен цялата територия на областта. Наличието на такиви клъстери могат да бъдат реална основа и съдържание за развитие на различни програми и проекти за международно сътрудничество. Създаването и развитието на подобен клъстер в краткосрочен период е възможен вариант за общините Годеч и Драгоман.

Главното предимство на клъстерите се явява възможността за бизнеса и региона да не се развиват по инерция. За бизнеса, клъстерът е реална възможност да обезпечи своята конкурентноспособност в бъдеще чрез повишаване на производителността. Изграждането на свързващи или поддържащи отрасли изисква наличието на две основни условия – наличие на квалифицирани работници и добре изградена техническа инфраструктура.. Даденият подход се основава на отчитането на положителния синергитичен ефект на развитиете на регионалните агломерации, т.е близостта на потребители и производители. В този смисъл близостта до столицата на България се явява добра възможност за използване на административния, научния и потребителски потенциал на най-големия град на страната.

Стимул за създаване на клъстер между малките и средните предприятия е стремежа за решаване на общи проблеми, улесняване на маркетинговите и бизнес стратегии, облекчена логистика, търговската мрежа и увеличени възможности за въвеждане на иновативни решения в производството, в т.ч. нови модели на управление.

Специфична цел 2. “Пълноценно използване на туристическите ресурси”

Природно-климатичните, културно-историческите дадености предразполагат към добри възможности за развитието на туристическият отрасъл на територията на областта. Необходимо е туристическото развитие да бъде ориентирано към подобряване на икономическото развитие на областта и да носи реални ползи на местното население. Същевременно, трябва да бъде съобразено с условията на среда и да не води до увреждане на околната среда и културно-историческото наследство. Съхранението на основните туристически дадености заедно с тяхното социализиране се предпоставка за развитие на туризъм в комбинация със спорт и рекреация.

Ролята на местните власти е да успеят да осигурят инфраструктурните условия, както и мерки за привличане на посетители и опазване на туристическите ресурси. Преобладаващата част от общинската пътна мрежа обаче е в лошо състояние, което затруднява достъпа до туристическите атракции и влияе негативно развитието на туризма.

Мярка “Развитие на регионален туристически продукт”

Развитието на туристическия продукт е свързано с максималното използване на природно-културните ресурси, с които разполага областта. Пълноценното използване на ресурсите за туризъм изисква развитие на алтернативни форми базирани на природните и културно-историческите забележителности, които се намират на територията на Софийска област. Тяхното развитие е необходимо да се концентрира както във времето, така и в пространството. В средносрочен план, развитието на туризма се свързва с разнообразяване на туристическия продукт, чрез развитие на алтернативни форми, които допълват основната туристическа дестинация в областта – ски курорта Боровец.

За пълноценното използване на наличния потенциал ще се оформи приоритетен район за развитието на туризма, които ще включва Самоков, Долна Баня и Костенец. Въз основа на настоящите възможности и перспективи община Самоков ще се оформи като един от основните туристически центрове в ЮЗПР и областен център, където освен ски туризъм, развитие ще получи балнеологията и културно-историческият туризъм. Въз основата на развитето на центъра, ще се насърчи развитието на туризма в съседните общини – Долна Баня (балнеология и екотуризъм) и Костенец (балнеология, екотуризъм, познавателен). Това ще съдейства за допълването и разширяването на туристическата база и продукт. Като опорни турисически центрове за развитие на туризма ще се стимулират общините - Своге (ловен, екотуризъм, конгресен и рекреативен) и Копривщица (уникални възможоности за развитие на етнографски и културно-исторически туризъм).

В останалите общини от областта основните направления ще се свързани с възможностите за развитие селски, познавателен и екотуризъм.

Основен момент в развитието на туризма е свързано с отношението към околната среда. Очакваното нарастване на туристическите потоци през следващите години и концентрирането им в ограничен брой места поставя серизони рискове пред опазването и съхранението на околната среда, която е “основния капитал” за дългосрочното и устойчиво развитие на туризма. Това налага предприемането на действия, които да спомагат за съхранение на основните културни и природни забележителности

За постигане на оптималното използване на предлагания регионален туристически продукт е необходимо осигуряване на информация, която да дава възможност за избор на алтернативи за посетителите. Достъпът до информация на място е предпоставка за развитиен на индивидуалните пътувания, които през годините са с нарастващо значение за туристическото развитие. Основните направления са свързани със създаване на база данни с потенциалните туристически атракции, разработване и печат на материали на подходящ език, въвеждане на т.нар. кафяви табели, формиране на мрежа от туристически информационни центрове.

Възможностите за развитие на селското стопанство са ограничени от агроекологичните характеристики на областта. Пълноценното използване на земеделските ресурси е свързано предимно с въвеждане на алтернативни форми на земеделие в комбинация с възстановяването и обновяването на изградените напоителни полета. Особено важно е отчитане на агроекологичните особености на земеделските територии, във връзка с получаване на по-високи добиви, респективно получаване на по-високи приходи. По този начин ще се постигне максимално оползотворяване на земеделският потенциал и богатия горски фонд..

Намаляването на рисковете пред селскостопанските прозводители се свързва основно с разнообразяване на отглежданите земеделски култури, съобрзано почвените и климатичните особеностти. Конкретни възможности за бъдещото развитие на земеделието в областта е свързано с преминаване към отглеждане на етерично-маслени и билкови култури, зърнени култури с къс вегетационен цикъл, подкултури и ягодоплодни.

Развитието на биологично земеделие е приложимо за общини в западната част на областта – Годеч, Драгоман, Сливница и Своге. Възможности се съдържат и в общини с липса на силно застъпено индустриално производство, където не се отчитат замърсявания на въздуха, почвите и водите. В областта на животнодството основно направление се свързва с засилване развитието на пчеларство и производство на екологично чист мед и развитие на птицевъдството. Като допълнение за развитието на селскотостопанство може спомогне и развитие на селския туризъм и екотуризма.

Мярка “Подобряване и модернизация на техническата инфраструктура”

Основните предизвикателства пред селскостопанските производители са свързани с влизането на България в ЕС и въвеждането на високите европейски фито-санитарни изисквания за произвеждана земеделска и животновъдна продукция. Развитието на ефективно селскостопанство и невъзможно без насърчаване на техническото обновление на основните средства за произдводство, изграждане и модернизиране на техническата инфраструктура – напоителни съоръжения, селскостопански пътища и др.

Важно условие за развитие на ефективно земеделие се свързва с възстановяване и изграждане на ефективни и ниска себестойност на подаваната вода хидромелиоративни мрежи. Тяхното изграждане ще способства за повишаване на добивите, респективно реализираните приходите от продукция.

Приоритет 3 - Възстановяване и съхранение на околната среда

През последните десетилетия бързо нараства екологичната чувствителност, което ще доведе до промени в производството на стоки и услуги. Развитието на предимно индустриално производство в Софийска област, доведе до натрупване на сериозни екологични проблеми в някой от общините на областта. Привидното облекчение на натиска върху природната среда през последните десетина години, се дължи главно на намалената стопанска активност, особено в някои от най-големите замърсители в областта. Качеството на въздуха, почвите и водите се явяват основни компоненти за повишаване качеството на животи и формирането на благоприятна жизнена среда. Това налага провеждането на ефективна политика за превенция на околната среда от замърсяване на водите и почвите. За подобряването на екологичния статус на територите с отчетени замърсявания на околната среда са предвидени мерки, чийто комплексно влияние да се отрази в подобряване на жизнената среда чрез пълноценно използване капитала на околната среда, подобряване на качеството на живот на населението, достигане на европейските екологични стандарти и запазване на богатата природа при устойчиво управление на ресурсите. В наше време все повече се осъзнава, че поддържането на нормално функциониращи екосистеми, които подпомагат икономическото и социалното развитие, има решаващо значение за трайното развитие. Основните мерки в сферата на околната среда се явява подобряване на екологичната обстановка и обезпечаване на здравословна среда за населението, съхраняване и възтановяване на застрашени екосистеми, екологосъобразно използване на природните ресурси.

Натрупаните в миналото екологичени проблеми в някой от общините на областта, изискват адекватни действия и използване на значителни ресурси за подобряване на екологичната обстановка и осигуряване на здравословна жизнена среда подходяща за развитието на човек. Основните направления са свързани с намаляване и/или премахване на основните източници на замърсяване, възстановяване на замърсените райони и предпазване от замърсяване.

Подобряването на пречистването на отпадни води в Софийска област ще се постигне чрез модернизиране и изграждане на пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ). Целта на мяркат е насочена към подобряване на екологичната обстановка и повишаване на инвестиционна та привлекателност на областта.В рамките на стратегическия период, това включва тяхното изграждане в по-големите селищни мрежи от областта. Ефективното решение за малките населени места, туристическите курорти и самостоятелните хотелски комплекси е прилагане на технологията на модулните пречиствателни съоръжения. Необходимостта от изграждане на пречиствателни съоръжения се определя и в съответствие с Директива на ЕС, според която до 2007год., трябва да се изградят на ПСОВ за населени места над 1000 души, а до 2014год. за населени места с над 2000 души.

Изграждането на ПСОВ е невъзможно без изградена канализационна мрежа и довеждащи колектори. Това обуславя и необходимостта от рехабилитация, изграждане и доизграждане на канализационните системи в основните общински центрове и селища в координация с изграждането на ПСОВ.

Интегрираното управление на водите се обосновава с необходимостта от съхраняване на водните екосистеми и от повишаване на здравните и продуктивните характеристики на чистите водни ресурси. Целта е да се повиши нивото на устойчиво използване на водите, да се подобрят ефикасността на водоползването и условията за съхранение на водата, като се минимизират загубите при водопотребление.Основните направления за развитие в конкретната област включа разработване и изграждането на интегрирани системи за управление на водните ресурси и системи за ранно сигнализиране, в т.ч. развитие на трансграничното сътрудничество за предпазване от природни рискове.

Създаването на благоприятна среда за живот изисква своевременни действи за отстраняванае на “стари екологични замърсявания” на територията на областта. Основната част от тях са свързани с реализиране на конкретни проекти в компаниите от тежката индустрия. Мярката има комплексно значение и ще повлияе върху екологичната обстановка, здравето на населението в засегнатите земи и ще допринесе за нарастване на инвестиционната привлекателност на областта.

Мярката е насочена към оптимизиране на системата за сметосъбиране и изграждане на съоръжения за преработка на строителни, производствени и твърди битови отпадъци (ТБО). Изграждането на регионално депо за твърди битови отпадъци изисква сътрудничество между отделните общини от областта с цел изграждане на адекватна инфраструктура за тяхното оползотворяване и обезвреждане.

Значителният брой на нерегламентиранието сметища на територията на областта изисква поетапно затваряне и рекултивация²². Предотвратяването на появата на нови сметища, неотговарящи на нормативните изисквания и застрашаващи здравният статус на населението, налага необходимост от разширяване на системата на организирано сметосъбиране.

Специфична цел 2 “Въвеждане на екологично чисти технологии”

Основните направления са насочени към техническа модернизация и внедряване на ресурсоспестяващи и безодпадни технологии в предприятията от областта. Въвеждането на нови и модерни технологии спомага за намаляване на емисиите на вредни газове течности и твърди битови отпадъци. Така ще се ограничат вредните последствия за околната среда чрез поетапно намаляване на вредните емисиите отделяни в атмосферата, водата и почвите. Това ще доведе до намаляване на здравните рискове и до повишаване на здравния статус на населението.

Въвеждането на нови технологии ще спомогне за вторичното използване на енергийни и водни източници, ще спомогне за намаляване на разходите за съхранение на твърдите битови отпадъци – промишлени, битови и строителни.

Мярка “Използване на алтернативни източници на енергия и подобряване на енергийната ефективност”

Насърчавеното на използване на възообновяеми източници на енергия, в съчетание на повишавене на енергийната ефективност ще доведе не само до подобряване на екологичната и социална обстановка, но оказва силно влияние и върху икономическия интерес. Инвестициите в технологии за енергийна ефективност позволя да се намалят разходите за енерия, да се повиши конкурентноспособността на компаниите от областта, респективно води до нарастване сигурността на енергоснабдяването и ще доведе до съхранение и подобрение на екологичната обстановки и качеството на живот на местното население.

Стимулирането на изграждане на съоръжения използващи алтернативни източници на енергия (вятър, биомаса, хидрокинетична и геотермална енергия), ще спомогне за внедряване на високи технологии за пълноценно използване на енергийно-горивните ресурси, ще увеличи енергийната независимост (включително на компаниите от областта), ще намали изхвърлянето на значитилни количества серен двуокис, въглероден двуокис, азотни оксиди и др. замърсители на атмосферата и ще се предотврати замърсяването на водите. Това ще окаже съществено влияние върху стандарта на живот на местното население чрез намаляване на разходите за здравеопазване и чрез разкриване на нови работни места и повишаване на заетостта.

През последните години употребата на природен газ бавно нараства. Изграждането на газопразпределителна мрежа в производствения и комунално-битовия сектор води до непосредствени ползи за околната среда, жизнения стандарт и на населението чрез намаляване на изхвърляните в атмосферата вредни емисии от енергетиката. Използването на природен газ е един от основните фактори и условия за повишавене на инвестиционната привлекателнаст на областта чрез намаляване на енергийните разходи на компаниите развиващи своята дейност на територията на Софийска област.

Вторичната преработка и третиране на отпадъците има основно значение за подобряване на околната среда, чрез намаляване на количествата изхвърляни отпадъци и осигуряване на чиста и здравословна среда за местното население.

Основните направления за третиране на отпадъците са свързани с физико-химични и биологични методи, като реални възможности има в компостирането на отпадъците. Важна насока за развитие и пълноценно използване на отпадъците съществува в изграждане на съоръжения и инсталации за тяхното рециклиране, което да позволи повторното им използване. Богатият горски фонд и развитата дърводобивна и дървопреработваща промишленост формират значитени дървесни отпадъи. Тяхното пълноценно използване се свързва с изграждането на инсталаии за брикетиране, които освен ефекта от цялостно използване на отпадъчния дървесен материал, осигурява алтернативен източник на енергия и спомага за запазване чистотата на околната среда.

Специфична цел 3 “Съхранение на биоразнообразието”

Опазването на националното боразнообразие е предмет на Закона за защитените територии и Закона за изменение на Закона за биологичното разнообразие. За съхранение на биоразнообразието в областта се предвиждат следните мерки.

Опазването на биоразнообразието изисква необходимостта от изграждане на екотуристически пътеки, пейки, определяне на места за биваци и други съоръжения, които да спомогнат опазването на биологичното разнообразие. Активните действия ще се насочат към използване на непригодни и полупригодни терени. Целта е постигане на ефекта на “екологичен имидж”, възможност за залесяване и стремеж за запазване и разнообразяване на биоразнообразието.

Основните направления са свързани с проучване, обогатяване и популяризиране на флората и фауната на територията на областта. Действията ще се насочат към създаване на база данни с информация за видовото многообразие и възможностите за неговота разнообразяване.

Горският фонд заема значителна част от територията на областта. Необходимостта от реализация на дейности насочени към развитие за опазване на горските ресурси се обуславя от неефективната система за опазване на горския фонд, незаконната сеч и др. Основните акценти трябва да се насочат към създаване на цялостна концепция за дейностите извършвани в горския фонд и създаване на по-добри условия за формиране на местен бизнес за дейности в горкия фонд. Дейностите по залесяване на пригодни и непригодни земи ще имат противоерозионен ефект и ще дадат възможност за стопанско ползване в по-далечна перспектива.

Развитието на социалните процеси зависи от много фактори, сред които доминиращи се явяват установения начин на живот, състоянието на окръжаващата среда, състояние и ниво на развитие на системата на здравеопазване в областта и развитието на физическата култура и спорт.

Един от основните проблеми, откроени в аналитичната част са свързани с очакваните процесите на застаряване на населението и нарастването на средната продължителност на живот, които по естество са характерни за цяла Европа, в т.ч. и България. Това ще изисква производство на продукти и предоставяне на специфични услуги на хората във високите възрастови групи. Ще нарастват здравните и други лични грижи, нужни на възрастното поколение. Това се очертава да окаже сериозен натиск за подобряване на съществуващата система на здравеопазване и ще породи нови изисквания към неговото финансиране – публично и частно.

С оглед максималното оползотворяване на наличната социалната инфраструктура е възможно да се предвидят дейности в граничните райони от областта за споделеното й използване от двете страни на границата.

Основните направления в областта на здравеопазването са свързани с подобряването на здравния статус на населението. Осигуряването на широк достъп до профилактика и лечение на всички възрастови и етнически структури на населението ще съдейства за промяна на демографското развитие и особено до намаляване на детската смъртност и смъртността в средните и високи възрасти сред трудоспособното население. За подобряване на здравната култура е необходимо да се провеждат регулярно здравни и разяснителни кампании сред населението. Важно условие в развитие на здравните дейности се свързва с пред – и след родовото здравеопазване, чрез което да се намали детската смъртност.За тази цел са необходими инвестиции в здравните заведения и специализираните детски центрове, подобряване на материално-техническата база и повишаване на квалификацията на медицинските кадри.

Възможностите за достъп на всички граждани до качествени здравни и образователни услуги, независимо от социалното им положение е важен фактор за равнището на развитие на обществото.

Създаването на социално-икономически условия за предоставяне на медицински услуги, вид, качество и обем, които съответсват на нивото на заболяемост и потребности на населението. Това изисква дългосрочно развитие и укрепване на материално-техническа база на системата на социално обслужване, разширяване сферата на социални услуги, които да обезпечат социалните права на жители от областта изпаднали в трудна житейска ситуация и нуждаещи се от социална помощ.

Подобряването на качеството на здравни услуги и здравна култура на населението предполага модернизация на материалната база, провеждане на превантивни медицински действия, повишаване на квалификацията и мотивацията на лекарите и медицинския персонал и осигуряване на необходимите лекарства на нуждаещите се части от населението. Предоставянето на качествено здравно обслужване и повишаването на равнището на здравна култура е с особено значение за чувствителни социални групи, които разполагат с ограничени възможности – деца, майки и възрастни хора.

Основните направления трябва да се насочат към обезпечаване на равни граждански, политически, икономически и други права и свободи по отношение на възрастното поколение и уязвими социални слоеве.

Основната цел е свързана с повишаване нивото на защита на социално незащитени граждани, намиращи се в трудна житейска ситуация, която обективно нарушава тяхната жизнена дейност, и които те самите не могат да преодолеят самостоятелно.

Предоставянето на социална защита е свързана с посочените направление за развитие на социалната сфера, но включва и по-високи доходи от труд, по-голяма стабилност в заетостта, постигане на висока степен на осигурност на заетите с временна и трайна нетрудоспособност, сигурност и стабилност на осигурителните фондове от задължителното и доброволното осигуряване.

Мярката е насочена към социалната и икономическа интеграция на етнически малцинства. Основните направления акцентират върху създаване на дългосрочни възможности на малцинствените групи за равни възможности на достъп до пазара на труда, до медицински и образователни услуги.

Развитието на младежки дейности е насочено към обезпечаване на условията за самореализация, социализация и развитие на личността, на процеси на взаймодействието с органите на държавните власти и местното самоуправление и обществените организации, представляващи интересите на гражданите. Културните институции в областта с обособен сграден фонд, са добра предпоставка за развитие на спортни и културни дейности насочени към младото поколение. Същевременно спорта се явява важен фактор за възпитанието и физическото развитие на децата и младежите. Усилията трябва да акцентират върху създаване на условия за развитие на спорта сред младите хора, дори като превенция против употребата на вредни вещества – наркотици, алкохол, тютюнопушене.

Създаването на условия за развитие на спорта се свързва с подобряване на условията за спорт и отдих на населението чрез ремонт, рехабилитация и модернизация на съществуващите спортни площадки и спортни съоръжения. Същевременно, трябва да се осигури достъп на хората с увреждане до спортните площадки и съоръжения, което би спомогнало за тяхната пълноправна интеграция в обществения живот..

Основният ефект от осъществяването на тази мярка е свързан със задържането на младите хора в областта. За това е необходимо да им бъдат осигурени условия и възможности за участие в социално-икономическия живот на областта. Ангажирането на младите хора в процеса на развитие на областта може да бъде свързан с разширяване на дейностите съобразно качествата, интересите и способностите на младите хора, в т.ч на младежи в неравностойно положение. Постигането на това може да се осъществи и чрез сътрудничество между младежи, неправителствени организации, местен бизнест и общинска и областна администрация. Необходимо да се осигурят възможности за ползване на различни типове услуги, които да осигурят, изградят и развият личността на младите хора..

Основните задачи в развитието на културата се явява съхранението и обновлението на социално-културното пространство на Софийска област. Това се свързва с развитието на подходяща инфраструктура, способна да удовлетвори духовните и творчески потребности на всички социални категории. Опазването на природните дадености и културно-историческото наследство се явяват един от основните приоритети в регионалното развитие на страната до 2015 година, като същевременно тя се явява стратегически фактор за устойчивото развитие на областта.

Развитието на местните културни институции ще въздействат за съхраняването на културната идентичност на областта и ще спомогне за приобщаване на децата и младежите към активно участи в културните процеси. Основното направление в развитието на местните институции е насочено към изграждане на връзки с организации от съседни области, с изграждане на контакти със сходни международни културни институции в това число и частни фондации и организации. Това ще спомогне за развитието на културните институции от двете страни на границата, ще съдейства за обмяната на опит и умения между конкретните институции и организации от областта.

В условията на глобализиращият се свят, съхраняването на културната идентичност е важен елемент за запазване на уникалното многообразието на областта. Това ще изисква дейности за подпомагане на индивидуалното творчество, но ще осигури и възможност за приобщаване на младото население към културните ценности и активното им участие в протичащите културните процеси в областта. Развитието на местния културен потенциал (фолклор, занаяти, местни обичай и празници), позволя обвързването на културните дейности с туристическата индустрия и тяхното популяризиране в национален и международен план.

Опазването и съхранението на културно-историческото наследство е определящо за запазване на националната индентичност и принадлежност на населението. Същевременно неговата социализация има определяща роля за превръщането му във възможност за развитие. Реконструкцията и консервацията на културно-историческите паметници се явява предпоставка за развитие на културния туризъм и подчертава културно-историческото минало и разнообразие. Възможностите за развитие има и трансграничното и транснационалното сътрудничество в посока споделяне и разпространяване на нови умения, знания и добри практики относно консервирането и запазването на културно-историческите паметници.

Основните направления са насочени към изграждане на устойчиви партньорства между местните власти, културни институции, неправителствени организации от двете страни на границата. Целта е да се осигури възможности за споделяне за представяне на характерни местни културни обичай и традиции. Мярката включва и споделяне на социални услуги и подобряване на социалният сервиз на предоставяните услуги.

За ефективното регулиране на социалните процеси и съхранението на обществената стабилност в областта се очаква активно съдействие от страна на гражданското общество и развитие на междусекторното взаимодействие. Перспективити за развитие на третия сектор в областта се свързва със създаването на по-добри отношения между нетърговските организации и органите на властта, икономическите структури и медиите. Същевременно е необходимо повишаване на ролята на нетърговските организации във формирането на устойчиви структури на местното общество.

Финансовите проблеми с поддържане на материално-техническата база на училища и здравни заведения, проблемите с обучението на деца-билингви и необходимоста от осигуряване на равни възможности на всички групи от обществото налага споделяне на отговорности между неправителствени организиции (НПО), гражданското общество и местните и регионални власти. Основните направления са свързани с повишаване ефиктивността на взаимодействие с родителската общност и училищните настоятелства, разяснителни и организационни дейности за намаляване броя на отпадналите от училище деца, организиране на разяснителни здравни кампании за рискови групи от населението. Пълноценнот озползване на ресурсите на НПО, гражданеските общества и местните власти включва възможности за създаване на извънучилищни заведения, в които да развиват и стимулират индивидуалните умения и творчески заложби на децата то всчки етнически и социални групи.

Важно направление в развитието на третия сектор в Софийска област е необходимо да бъде в посока привличане на икономическите субекти за благотворителни дейности. Това ще позволи привличане на бизнеса към финансиране на обществено полезни дейности, което ще окаже влияние върху качеството и стандарта на живот на местните общности.

Усилията за подобряване качеството на публичните услуги следва да се насочат към намаляване на бюрокрацията и стимулиране на прозрачността в управлението и предоставянето на услуги. Ключовите интервенции са обучение на персонала и подобряване на материално-техническата база, делегиране на публични услуги на частния и неправителствения сектор. Делегирането на публични услуги е свързано с подкрепа за изграждане на капацитет и подобряване на взаимодействието с частния и неправителствения сектор и възможност за постигане на по-голяма прозрачност..