Проф. Никола Владов председател на Българското дружество по трансплантология: 68% са готови да даряват органи

Едно отделение в болницата в Девин започва работа по 11 клинични пътеки, каза вчера директорът на Регионалната здравноосигурителна каса в Смолян д-р Кузман Гелов. Той обясни, че от днес може да започне приемът и лечението на болни, тъй като вече е сключен доовор за тези пътеки. Пациентите в Девин ще могат да бъдат лекувани по следните пътеки: болести на черепно-мозъчните нерви, нервните коренчета и плексуси, нестабилна форма на ангина пекторис, остър инфаркт, остър коронарен синдром, изострена хронична сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, остър и обострен хроничен пиелонефрит, консервативно лечение на бъбречна колика, бронхопневмония под 18-годишна възраст, декомпенсиран захарен диабет при деца над 18 г. и диагностика и лечение на остри и внезапно възникнали състояния в детската възраст, съобщи Гелов. Той обясни, че според изискванията за пътеките е назначен и необходимият персонал. „Условията в отделението също отговарят на изискванията за работа и са проверени от РЗОК. В болницата в Девин работи и рентгенът, до няколко дни ще заработи и лабораторията”, добави д-р Кузман Гелов.

Когато са се обричали на България, най-младият измежду тях е бил на 18 години. През есента на далечната 1944 г. Те са българските участници във войната срещу хитлеристка Германия. Тогава са били 430 000 души. Вече са останали - уви! - по малко от 6300.

Днес към тях не свистят вражески снаряди, отгоре им не се пръскат шрапнели, не са разкъсвани от мини. В очите не блесват оскъдните мъжки сълзи, когато хвърлят шепа прощална пръст в гроба на геройски загинал другар. Но сега в душите им отново има болка. Причинена от отношението към тях на едно общество, забързано единствено към икономическия си просперитет. В което комерсиалните нагласи мумифицират извисената духовна същност на човека. Поели всички военновременни несгоди, често осакатени от стари рани, днес телата им вече губят безвъзвратно битката с времето. Болни и немощни, те очакват - и то с право! - едно признание и една грижа от тези, които понастоящем са трудоспособни и активни, включително и в управленската сфера. У нас, в България. Във всички други държави - участнички в антихитлеристката коалиция, ветераните от Втората световна война са на голяма почит и обект на специални грижи. Каква е ситуацията тук? Както и много други социални групи, малшансът не ги прескочи по времето на управлението на ГЕРБ. От началото на 2012 г., почти осем месеца, ветераните от войните на България бяха лишени от правото да получават безплатно някои лекарства. И едва на 24 август с.г., съвместно Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на отбраната издадоха Наредба №3 за реда за предписване, отпускане и контрол на лекарствените продукти и дентална помощ на ветераните от войните. И това се случи след една дълга и унизителна борба на Централния съвет на Съюза на ветераните от войните срещу първоначално предложената процедура за авансово заплащане от страна на ветераните на предписаните им лекарствени продукти. Като проектонормативно беше предвидено след една тромава, продължителна и изобщо несъобразена с възрастовата група на получателите процедура, първоначално заплатените от тях средства да им бъдат възстановени. Стига да няма бюрократични възражения дали мот-а-мо е спазена процедурата. Такъв беше резултатът от един чисто бездушен подход да бъде прехвърлен проблемът с евентуални злоупотреби, извършвани обаче не от ветераните, а от медицински лица, тоест тяхната превенция и контрол, данни за каквито измами бяха налице (издаване на рецепти на името на починали участници във войните), върху самите ветерани от войните, чието родолюбие и честност са вън от съмнение. Е, като че ли на 24 август проблемът чрез споменатата нормативна уредба беше решен благоприятно за ветераните. Да, ама никак не! Конкретно става въпрос за следното. Съгласно чл. 7, ал. 4 от гореупоменатата наредба е в сила следното: В рамките на един календарен месец на един пациент могат да се издават не повече от 3 рецепти.

Но софтуерите, чрез които се предписват лекарствени продукти, изготвени, продадени и доставени от различни фирми съответно на правоимащите лекари и лекари по дентална медицина, съгласно чл. 4 от гореупоменатата наредба, създават възможност да съществуват времеви интервали през които ветераните от войните са лишени от правото да им бъдат предписвани и да получават лекарствени продукти. И то, въпреки че през дадения месец дотогава не са получили никакви безплатни лекарства. Причина за тази невъзможност и де факто нарушение на по-горе споменатата наредба е, че софтуерът отчита ограничителния норматив от три броя рецепти не на календарен месец, а със задна дата 30 дена. И ако например на даден ветеран се е наложило да използва през предишния месец и трите броя разрешени рецепти, например на дати 15-о, 20-о и 30-о число на изминалия месец, то на този пациент през настоящия месец, докато не дойде 15-а дата на текущия месец, не може да бъде изписана рецепта, защото

В получения отговор формално отговорността за нарушаване на действието на Наредба №3 беше прехвърлена върху страната, неподписала Националния рамков договор за 2013 г., а именно Съюза на лекарите в България. Понеже - според становището на НЗОК - точно това била причината една част от цялостния процес на предписване и отпускане на лекарствени продукти на ветераните от войните да остане нереализирана. Конкретно - контролът върху „Изискванията за софтуера, издаващ рецептите на ветераните от войните”. Дори към днешна дата гореизложеното нарушение на правото на ветераните да получават някои безплатни лекарства продължава. Продължава и съществуващият хаос в съдържанието на списъка за отпускане на лекарствени средства. Понеже една част от включените в списъка лекарства не са в наличност по аптеките, защото не се предлагат от търговците на едро. А софтуерът не отчита липсата им. Пък лекарите ги предписват - нали са налични в списъка. После обаче на ветераните не им изпълняват рецептите в аптеките. Ето как на тези хора на преклонна възраст (или на техни близки) се налага отново да посещават лекаря, за да нанесе действителното положение по отношение на реално предлаганите в аптечната мрежа лекарствени средства, тоест да предпише друг медикамент в нова рецепта, а после отново - марш в аптеката! Понякога и при минусова температура. Но няма друг избор. Че какво от това?! Както се оказва, пречките за опазването на здравето на ветераните са създадени не единствено от НЗОК и Съюза на лекарите в България. И Министерството на здравеопазването не пропуска да даде своя „принос”. Като отказва да изплаща на ведомствените и частните болници субсидираните здравни дейности, извън пакета, гарантиран от НЗОК, които важат за ветераните от войните. Парадоксът е, че този отказ Министерството на здравеопазването прилага и спрямо Военномедицинската академия и нейните филиали в страната. Въпреки писмо с вх. №13-00-17/10. 09. 2013 г. на деловодството на здравното министерство, подписано от тогавашния началник на ВМА генерал Атанас Тонев. Чрез което писмо той изразява готовност Военномедицинска академия и нейните филиали да извършват цялата полагаема се на ветераните субсидирана здравна дейност. Все пак е по-добре

Понастоящем в здравната комисия на Народното събрание е внесено предложение от Съюза на ветераните от войните в България за подобрение на здравното им обслужване. Дали за да бъде задвижено с експресен приоритет за гласуване от страна на народните избраници на съвременна България, или да прашясва на девета глуха?