5 март 2014 г. 05. 03. 2014г.,с. 4 Повече места за медицина в Плевен
Изтегляне 350.1 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Иван Т. Тодоров разсъждава за връзката между климата и различни аспекти на икономиката, политиката и процесите в обществото
- 05.03.2014 г.,с. 7 Искат спешен факултет в Пирогов Външни фирми ще готвят храната на болните и ще перат чаршафите
- Мария Чипилева 05.03.2014 г., с. 7
- 05.03.2014 г., с. 18 Защо президентите (не) връщат законите
- 05.03.2014 г., с. 13 Шансът трансплантации
- Проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина”: критериите за мозъчна смърт са обективни
- Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: необходима е държавна политика
05.03.2014 г.,с. 11- 12 Кой печели и кой губи от топлата зима Необичайно високите температури са неочакван бонус за правителството, но може да опарят икономиката Иван Т. Тодоров разсъждава за връзката между климата и различни аспекти на икономиката, политиката и процесите в обществото Необичайно топлата зима ще има големи последици върху нашия живот - икономически, социални, културни и много други, локално и глобално. Докато в България е трудно да се направи взаимовръзка между престъпността и климата, то в Ню Йорк са го направили през 2012 г. През топлия февруари през 2012 г.там са установени цели 5,7% ръст на едрите престъпления спрямо същия период през предходната година. Причина за това е топлото време, което кара криминалният контингент да прекарва повече време на открито по улиците. И обратно, ледът, снегът и отрицателните температури са най-добрите приятели на полицаите. Ако нашите престъпници приличат на нюйоркските си колеги, и при нас е вероятно да се отбележи ръст на престъпленията през необичайно топлия зимен сезон. Установена е и една много интересна зависимост. При едни и същи престъпления постановените от съда наказания са по-ниски, когато температурата е по-висока. Така че избирайте си времето, когато съдът да постанови присъдата ви, ако сте сгафили със закона. Романтика и раждаемост Зимните празници са най-любовният сезон през годината, а през септември има най-висока раждаемост повсеместно. Изследване на израелския Ben-Gurion University показва, че човешката сперма е с най-високо качество през зимата. Качеството спада със затоплянето на времето през пролетта и лятото. Учените допускат, че влошаването на качеството на спермата е свързано с климатичните промени, които настъпват глобално. Топлата зима се отразява отрицателно върху раждаемостта и появата на здраво поколение. Учените установяват, че топлата зима препятства през ранната пролет да се зараждат повече романтични връзки, отколкото през другите сезони. Просто защото се размива разликата между зимата и пролетта. Туризмът страда Нека сега видим и върху икономическите аспекти от топлата зима. Липсата на снеговалежи доведе до значителен отлив на туристи от нашите зимни курорти. Според Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти има спад с 20-30% на туристите от Румъния, Гърция, Македония, Сърбия и България. Туристите от съседните ни държави и българите се отказват от краткотрайните си пътувания до нашите писти. Спадът на хората, ползващи пакетни услуги, не е значителен, но това се дължи единствено на предплатените вече услуги. Но е възможно да има неудовлетворение от условията по места и да се замислят дали догодина искат да дойдат в България. Нашите хотелиери се надяват Баба Марта да е благосклонна към тях и да отпусне прилично количество сняг по планините, за да се спаси зимният сезон. Но надеждите са едно, а времето - друго нещо. Има спад в туризма от около 8-9% спрямо прогнозите за февруари, което се дължи както на неблагоприятните метеорологични условия, така и на олимпиадата в Сочи. Затова вероятно за цялата 2014 г. няма да има ръст в приходите спрямо предходната година. В глобален план - цялостното затопляне на земната повърхност води до по-малко снеговалежи през зимния период и скъсяване на ски сезона повсеместно. Дори НАСА отбелязва, че глобалното затопляне ще доведе до по-кратък зимен сезон с по-малко снежна маса и намаляване на селскостопанската реколта в Европа като цяло. И селското стопанство е силно зависимо от топлата зима. Според проф. д-р Аргир Живондов от аграрния институт в Пловдив топлата зима, липсата на снежна покривка и на каквито и да било валежи ще се отрази негативно най-вече върху основни култури като пшеница, ечемик, ръж, рапица, както и върху овошките, които са най-податливи на такива аномалии. Вече имаме цъфнали бадеми, кайсии и джанки в най-южните и топли райони. Едно рязко застудяване и реколтата в тези райони ще е в пъти по-малка. Но независимо от топлата зима, няма опасност за реколтата като цяло. Имало е години без сняг, но добивите от есенниците са били високи. Ето какво сочат данните за последните 50 години: за декември - характерна снежна покривка през третото десетдневие - само три дни. За януари са 11 дни, а за февруари - 8. През останалото време не е имало сняг. Това обаче не означава, че посевите ще загинат. Само суша и сибирски студ може да съсипят добивите от жито и плодове. Ако има достатъчно валежи през март и април, може да се очаква много добра реколта от пшеница, ечемик и рапица, казва Наталия Тодорова, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Засега се очаква перфектна реколта в районите на Варна, Русе, Разград и Добрич, но реална прогноза какви добиви могат да се очакват може да се даде през юни, коментира доц. Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Според земеделците вероятността от измръзвания е минимална, по-голям проблем би било по-продължителното засушаване през следващите два месеца. Няма сериозни измръзвания на дръвчета, овошките се развиват нормално, казва шефът на института по овощарство в Пловдив доц. Стефан Гандев. Разходи за ток и парно И ако не можем да се насладим на зимни спортове в България, то положителният ефект от топлото време са по-малкото разходи за отопление. От „Топлофикация- София” твърдят, че през януари сметките за парно трябва да са осезателно по-малки и това няма да се дължи само на малко по-ниската цена на тока. ЧЕЗ също съобщиха, че сметките за ток за януари 2014 г. са с 20% по-ниски в сравнение със сметките за януари 2013-а и това се дължи на намалената консумация и цени на електроенергията. Както си спомняме, миналогодишните анти-правителствени протести тръгнаха от високите сметки на гражданите за електроенергия и стигнаха до оставката на тогавашния премиер Бойко Борисов. Недостиг на вода? Засега няма опасност от масово наложен воден режим, включително и за София. Но в градовете, където има такъв режим, хидролозите предвиждат затягането му през тази година. Липсата на снеговалежи ще има неблагоприятно отражение върху водните запаси на страната. Според експерти от „Управление на водите” в Министерство на околната среда и водите в момента най-големите язовири са 5 пъти по-празни в сравнение с 2012 г. Ако няма снеговалежи и пролетни дъждове, ни очаква сухо лято. А това ще даде отражение върху реколтата. Възможно е области от България да бъдат подложени на воден режим. И към момента има над 50 населени места и над 5000 човека, които са на воден режим заради липсата на сняг. С напредването на годината при липса на валежи заплашени от воден режим стават стотици хиляди българи. По данни на екоминистерството снежната покривка в момента заема едва 15% от територията на страната, или около 5 пъти по-малко в сравнение със същото време миналата година, когато е заемала 70%. На 3 януари водата в Дунав е почти два пъти по-малко, отколкото на същата дата миналата година. Драматичен е спадът още на реките Камчия, Струма, Росица. Не са изключени обаче екстремни валежи. Засега в големите язовири има вода толкова, колкото и през м.г., но това е заради стриктния контрол при водоползването. През април ще стане ясно какво ни чака през летните месеци. Тогава ще се реши дали да се вземат още по-строги мерки и дали да няма ограничения в напояването и промишленото водоснабдяване. Най-тежко ще е положението в селищата, които разчитат на речни водохващания и подземни източници. Ако липсата на валежи продължи и през следващите месеци, ще трябва да се търсят и други решения. Ще се мисли за прехвърляне на води към най-проблемните райони и ще се ограничи водоползването. Най-сериозни са проблемите в Лудогорието, Ловеч, Кюстендил, Кърджали. Причината е, че тези населени места се снабдяват от повърхностни води. 
05.03.2014 г.,с. 7 Искат спешен факултет в Пирогов Външни фирми ще готвят храната на болните и ще перат чаршафите Изграждането на факултет по спешна медицина в „Пирогов” е една от стъпките за развитие на болницата, която ще предложат новите членове на борда на директорите. В края на миналия месец здравното министерство сложи в управителния съвет на клиниката проф. Димитър Раденовски и проф. Веселин Борисов, за да стабилизират финансовото й състояние. Идеята е факултетът да е част от Медицинския университет, а обучението на студентите и специализантите да се върши в „Пирогов”, обясни проф. Раденовски. Също така там да става и поддържането на квалификацията на спешните лекари. За изграждането на факултета обаче ще са нужни около 2 млн. лв. Сред другите идеи за оздравяване на болницата е изваждането на някои стопански дейности и даването им на външни фирми. Става дума за неща като пране, хранене или санитарно обслужване. С аутсорсването ще се цели да се повиши качеството на обслужването за пациентите, както и да се намалят разходите на клиниката. Новите членове на борда искат да се направи и детайлен преглед на финансовото състояние на болницата, за да се реши как ще се погасяват просрочията й. По неофициална информация те възлизат на 7-8 млн. лв. Междувременно от болницата съобщиха, че в нея започва работа специализиран център за лечение на коремните хернии и коремната болка. Той ще се оглавява от доц. д-р Юлий Ванев. Херниите на коремната стена са често срещани заболявания със сериозни последици, затова се създава и центърът. Мария Чипилева 
05.03.2014 г., с. 7 Коклюшът се върна след 20 години Има опасност бежанците да ни докарат детски паралич, предупреждават епидемиолозите Жулиета НЕДЯЛКОВА Болести, за които сме забравили от години, се завръщат у нас. За това предупреди началникът на детското отделение в Инфекциозна болница в София д-р Атанас Мангъров. Една от изкоренените през миналия век зарази, която вече разболява стотици българи, е коклюшът. „Възрастните хора, които кашлят повече от две седмици, не им стига въздух и повръщат, задължително трябва да се изследват за коклюш. Доказаните случаи през миналата седмица са само два, а годишно около 100, защото никое джипи не се сеща да прати пациентите си да се изследват”, обясни д-р Мангъров. По думите му последната ваксина, която е включена в имунизационния календар, се поставя на децата, когато навършат 6-годишна възраст. Имунитетът от нея обаче е нетраен и след 6 години изчезва напълно. „Именно това е причината заболяването да се върне отново, след като през 80-те години на миналия век до края на 90-те беше изкоренено. Тогава ваксината създаваше траен имунитет, но имаше странични ефекти”, посочи д-р Мангъров. Магарешката кашлица е сериозно заболяване, чиято остра фаза е около месец. През това време човек посинява от липсата на въздух, повръща и се дави. Лечението продължава още 3-4 месеца, но антибиотиците не помагат на болния, а само го правят по-малко заразен. „Коклюшът е най-опасен при бебетата. Може да се стигне до пневмония, както и до промени в мозъка и изоставане в развитието им”, обясни медикът. Друга болест, която заплашва да се върне, е полиомиелитът. От 2002 г. Европа е обявена за регион без детски паралич, като последните регистрирани случаи у нас са през 2000 г. „В момента полиомиелит има в Азия и опасността бежанците, които идват у нас, да го донесат е голяма”, предупреди лекарят. Той уточни, че децата на имигрантите задължително се ваксинират, но проблемът е, че у нас има много неимунизирани. „Много роми не са ваксинирани. Другата рискова група са родители, които съвсем съзнателно отказват да имунизират децата си”, коментира д-р Мангъров.
05.03.2014 г., с. 18 Защо президентите (не) връщат законите Нито депутатите трябва да надвиват вето на инат, нито президентът да го превръща в начин за свирене на незаслужена дузпа. Усеща се, когато пристрастия биват маскирани с принципи. Таня ДЖОЕВА Ясно е, че президентът Росен Плевнелиев и депутатите, подкрепящи правителството „Орешарски”, са на нож. Бихме казали дори - във война. Маневрите на бойното поле започнаха с прибързаното изявление на президента, че сваля доверието от правителството. Отчетливата вражда се оглежда идеално във връщането на закони, приети от 42-рото народно събрание. За осем месеца - пет пъти. При това, знаем, парламентът не работи на пълни обороти поради трудностите, които изпитва сутрин с кворума. Само преди шест дни 130 народни представители отхвърлиха ветото на държавния глава върху закона за лекарствата, 55 от ГЕРБ го подкрепиха. Плевнелиев не беше съгласен търговците да уведомяват държавата при износ на медикаменти, депутатите опонираха, че защитават пациентите. С размяна (задочна) на няколко реплики дебатът приключи. Неуспехът не обезкуражава Плевнелиев и той наложи вето и върху Изборния кодекс. Очаквано. Независимо дали е прав, независимо дали в кодекса има спорни текстове, по замисъл той е призван да е гордостта на управляващите, тяхното изпълнено обещание, че през май ще гласуваме по нови правила. Че ще забравим кодекса на Искра фидосова. Че апелът на гражданите за промяна ще бъде чут. И така нататък. В синхрон с политиката на противопоставяне дълг на Плевнелиев беше да върне продукцията, изтъквайки, че има дефекти. Както по силата на същия този (криворазбран) дълг наложи вето върху актуализацията на бюджета, която логично предприе новата власт. Тежка политическа грешка нарече стъпката предшественикът му Георги Първанов. Защото „изкуши ли се президентът да спира закона за бюджета, има риск да се обездвижат институциите в държавата, да се блокира икономиката” (в коментар за „Преса”). Според Първанов между изпълнителната и президентската власт трябва да има кодекс на отношенията и част от този кодекс е държавният глава да не налага вето точно върху бюджета. Но Плевнелиев го направи, защитавайки се с общи фрази, гарнирани с ляво-дясна философия. Като: „Не разходите и дефицитът трябва да растат, а икономиката трябва да расте, за да живеем по-добре. Така по устойчив начин ще се произведе повече, а управляващите ще могат да разпределят чрез бюджета повече за заплати, за пенсии и за социални програми.” Ветото не е измислено, за да може президентът да ходи по нервите на управляващите когато той и те са от различни партии. При липсата на горна камара ветото е спирачка пред закони, които нарушават конституцията, предлобистки пробиви, както и пред възможността едно парламентарно мнозинство да залитне отвъд обществените интереси, самозабравяйки се от властта. В мандата на ГЕРБ Росен Плевнелиев върна само три закона, но едно от ветата му успя да оправдае точно този смисъл на забраната. През 2012-а поправки в Закона за горите вдигнаха на крак екоактивистите и младите. Орлов мост беше блокиран, а ветото даде чудесна възможност на ГЕРБ да се измъкне от ситуацията. Промените бяха върнати и прегласувани. Бунтът затихна. Сполучиха и забрани на президента Първанов. През февруари 2010 г. той върна Закона за митингите, събранията и манифестациите, където ГЕРБ бяха направили несръчен опит да се презастраховат срещу изблици на масово недоволство - удължаваха срока за уведомяване за провеждането на мероприятия, разширяваха забранената зона за митинги около президентството и Министерския съвет. Дали защото Първанов и ГЕРБ още бяха във времето на флирта, или управляващите осъзнаха грешката си, но ветото не бе преодоляно. После отношенията между Първанов и мнозинството се обтегнаха. При последвалите вета мнението на президента не бе уважено нито веднъж. Наложи се в играта да влезе Конституционният съд. Сезирани, магистратите отмениха текстове от Закона за развитието на академичния състав, поправки в Кодекса на труда за старите отпуски на работещите българи, лустрационните поправки в Закона за дипломатическата служба, който забраняваше на бивши служители от ДС да заемат постове в системата. За щастие решенията на КС са окончателни и парламентарното мнозинство не може да си прави оглушки, както се случва понякога след президентско вето. КС изигра главната роля и в недодялания сюжет с поправка в изборния закон, която вдигна бариерата за парламента от 4 на 8% за коалиции. През 2009-а тя се промуши по идея на водача на РЗС Яне Янев, а БСП и ДПС я подкрепиха. Текстът трябваше да спъне Синята коалиция, конкурент на Яне за десните гласове. Законът бе върнат от Първанов, но прегласуван. Драмата едва не се оказа съдбоносна за десните, но КС отмени поправката и тя завърши с хепиенд за сините. Поне тогава. По-късно те сами разтуриха коалицията и преживяха пълен погром през 2013-а. В мандата на тройната коалиция Първанов бе по-въздържан при връщането на закони. При правителството „Сакскобургготски” ветата бяха 15 (пет уважени, осем - не, две не са обсъждани), при кабинета БСП-НДСВ-ДПС само шест (четири подкрепени, две - не), при кабинета „Борисов” - девет за две години и половина (две подкрепени, седем отхвърлени). Президентът в продължение на два мандата Първанов държи рекорда по върнати закони - 30 за десет години. Президентът Петър Стоянов (1997-2001) беше по-скромен в забраните - наложи ги 11 пъти. Сигурно защото неговият мандат почти изцяло съвпадна с този на правителството на ОДС. Стоянов бе против 6-месечната казарма за висшисти, но парламентът не го уважи. За разлика от мотивите му за Закона за политическите партии, които ощетяваха малките и несправедливо даваха рамо на големите. Парадокс: Стоянов се прочу със закон, който... не върна. През октомври 1998 г. СДС като реверанс към симпатизантите си се захвана с лустрацията. 38-ото НС прие закон за администрацията, където се забраняваше на бивши ръководители на БКП да работят в новата администрация. Последва бурна среща между сините депутати и президента. В разгорещения разговор Стоянов пита кой от бившите шефове в БКП е тръгнал да става държавен служител. Отговорът - никой. „Разбира се, тъй като те броят парите си във Виена”, коментира Стоянов години по-късно. Той брани тезата, че не лустрация, а приватизация щяла да спаси страната. Но... не налага вето. През 1999 г. лустрационните разпоредби са отменени от КС. Но и това не е краят на драмата. През 2004 г., след раздялата със СДС, Иван Костов плъзва вината за досиетата и несполучилата лустрация към президента. Е, точка на безкрайните спорове за вината слага закономерният разпад на старата десница. Първият демократично избран президент Желю Желев (1990-1997) се възползва от правото си на вето 24 пъти. Той бе най-активен в мандата на Жан Виденов. По този повод дори президентът Росен Плевнелиев си позволи да припомни, че д-р Желев също е връщал закон за бюджета през 1996-а. Сегашният държавен глава сякаш забравя, че 90-те бяха години на бурно противопоставяне, когато битката син президент срещу червена власт имаше исторически оправдания. Днес нито депутатите трябва да надвиват вето на инат, нито президентът да го превръща в начин за свирене на незаслужена дузпа. Все пак - усеща се, когато пристрастия биват маскирани с принципи. Латинският термин „вето” означава „забранявам”. Днес той се употребява, за да обозначи правомощието на държавния глава мотивирано да връща закони за ново обсъждане в парламента. В Древния Рим ролята на коректив играели трибуни, които изразявали мнението на гражданите и спирали закони на Сената. В съвременните държави ветото е абсолютно, когато законът изобщо не влиза в сила, и отлагателно, когато се връща за дебат в парламента. В България действа отлагателното вето, което Народното събрание може да отхвърли с абсолютно мнозинство. Така е още в Чехия и Гърция. Другаде трябва квалифицирано мнозинство - две трети в САЩ, Мексико, Португалия, три пети - в Полша и Литва. Във франция, Унгария, Финландия и др. е достатъчно обикновено мнозинство. В САЩ ветото е силно оръжие, затова само заплахата от него води до засилени преговори и компромиси. Има президенти като Томас Джеферсън, които не са спънали нито един закон, докато Франклин Рузвелт държи рекорда с 635 върнати закона. (Източник: Институт за модерна политика) 
05.03.2014 г., с. 13 Шансът трансплантации За да имат шанс трансплантациите, нужно е донорството да се превърне в национална кауза и в приоритет на цялата здравна политика на България. Около това се обединиха представителите в Обществения съвет по трансплантология. Основната задача е създаването на нова култура на донорство в България и издигане на престижа на координаторите. Именно те са хората, които първи контактуват с близките на изпаднал в мозъчна смърт човек, които трябва да вземат решение, представляващо “разковничето” на проблема. Важно е, че каузата получи подкрепата и благословията и на Българската православна църква и Главното мюфтийство. Когато човек дарява, той дарява не просто орган, а живот и надежда, заяви митрополит Йоан. Според БПЦ даряването означава да проявиш обич и съпричастие, тъй като това е свободно взето решение. Варненският и Великопреславски митрополит засвидетелства благословията на главата на БПЦ Патриарх Неофит да се подкрепя и работи в посока на повишаване на донорската култура на българите. Предлагаме ви позиции по темата. Проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина”: критериите за мозъчна смърт са обективни Функцията на Обществения съвет по трансплантации е консултативна, като основната му цел е да повиши доверието на българските граждани в необходимостта от трансплантациите, в благородността на това дело – да се съгласиш да дадеш органите на един починал твой близък в името на това да се направи опит да се спаси или да се подобри здравето на някой, който се нуждае от тези органи. Създаването на Балканска регионална мрежа на този етап е идея все още неподкрепена от никакви правни актове. Дали тя ще намери продължение и реализация, зависи от хората, които са ангажирани с нея. Ако тя намери реализация, мисля, че би било от полза за страдащите хора, за тези, които очакват реализация на трансплантация. У нас не се води статистика на болните, които не дочакват трансплантация, но от списък с 32-ма регистрирани, чакащи реципиенти, 8 души са починали за 1 година. Особено важна е ролята на психолозите тогава, когато на близките на починалите трябва да се обясни, че органите на техния родственик могат да бъдат дарени в името на живота. Лошото е, че много пациенти в страната имат необходимост и състоянието им налага трансплантация, но не са насочени от лекуващите лекари до заведенията. Опитват се със стари методи да ги лекуват. Трансплантацията е рутинен метод на лечение и се използва в цял свят. Не е упрек, дали джипита или специалисти - не мога да кажа, но откриваме пациенти със 100% за трансплантация. Те обаче идват сами, не са насочени. Като сериозен проблем за донорите са тиражираните слухове, че заради органи може да се обяви мозъчна смърт. Тиражират се мнения, че тези хора не са гледани добре, напротив. Гледаме филми за кражба на органи и това са фантазии. Критериите за мозъчна смърт са обективни. Абсурд е лекарят да ни каже, че е настъпила мозъчна смърт. Няма измама. Критериите зависят от това какво показва апаратурата. Тук няма светлосянка, има бяло и черно. Не може да има измама в установяването на мозъчната смърт. Когато пациент е потенциален донор, се полагат най-много усилия да се излекува. Защото ако не е така, то и органите няма да стават за трансплантация. Средностатистически на 1 милион души население се падат около 30 донори годишно. Това прави около 30 души за България при налични едва 9-10 донори. Най-много са чакащите за бъбречни трансплантации – над 1000 регистрирани пациенти. Следват тези с чернодробни и сърдечни заболявания. Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: необходима е държавна политика Общественият съвет по трансплантации е необходим. По-големият въпрос е каква дейност развива този съвет. В крайна сметка в България са необходими действия, за да се повиши нивото на доверието към трансплантациите и донорството. Необходима е сериозна работа за информиране на обществото, информиране на лекарите и сериозна работа с близките на пациентите, които са изпаднали в мозъчна смърт, защото те са тези, които вземат решението. Според мен необходима е работа, работа, работа. Не смятам, че религиозните вярвания са пречка пред донорството. В Обществения съвет има и представители на Българската православна църква, така че не смятам религията за някаква пречка. Спирачка е по-скоро мнителността на българина, това че непрестанно нашата система се тресе от какви ли не скандали, които не водят до нищо добро, а до спадане на доверието към донорството. Не е необходима рекламна, а по скоро информационна кампания. И не бива да е само кампания, а непрестанна работа. В България това трябва да стане държавна политика. Министерството на здравеопазването или Министерският съвет трябва да бъде ангажиран с тези политики. Пациентските организации и лекарите с удоволствие биха се включили да помагат в реализирането на трансплантациите и донорството. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 350.1 Kb. Сподели с приятели:
|