50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
ИСААК СИНГЕР, Нобелов лауреат за литература
Изтегляне 2.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)
38. ИСААК СИНГЕР, Нобелов лауреат за литератураИсаак Сингер (1904-1991) – полски и американски писател – получава Нобеловата награда за 1978 “за своето вдъхновяващо литературно творчество, което е вкоренено в полско-еврейската културна традиция и което проповядва универсалните човешки ценности”. Основните му произведения са: “Семейство Москат” (1950), “Магьосникът от Люблин” (1960), “Имението” (1967), “Шоша” (1978). ♦♦♦ 1♦ В своята Нобелова лекция (8 декември 1978, “Les Prix Nobel 1978”), Сингер казва: “Аз никога няма да приема идеята, че Вселената е просто една физическа или химическа случайност, че Вселената е продукт на някаква сляпа еволюция. Въпреки че вече добре познавам заблудите, илюзиите и идолите, пред които човешкият ум се прекланя, аз все още вярвам в онези истини, които един ден всички хора ще успеят да приемат. Аз вярвам, че човекът може да постигне всички възможни удоволствия, умения и знания в този свят, и същевременно да продължи да служи на Бога – Богът, Който говори чрез дела, а не чрез думи, Богът, Който изразява Своята същност чрез Космоса.” (SINGER 1979).
Когато чуя изтърканата идея, че това или онова политическо управление, че този или онзи обществен строй ще донесе щастие на хората, аз знам, че тя никога няма да проработи. Хората винаги ще си останат хора; те си останаха хора както при комунизма, така и при всички други ‘изми’. Но аз не съм скептик, когато става въпрос за вярата в Бога. Аз наистина вярвам. Винаги съм вярвал, че има един Божествен план, че има един Разум отвъд света и че светът не е просто една случайност.” (СИНГЕР, цитиран в “The Brothers Singer” by Clive Sinclair, London, Allison and Busby, 1983, 30).
“Бог е навсякъде. Дори когато вършим дела, насочени против Него, Той е там. Независимо какво вършим. Бог е като един баща, който вижда, че децата му правят много глупости и злини; той им се гневи и ги наказва, но все пак, те си остават негови деца.” (СИНГЕР, цитиран в Green 1998).
Всички мрачни прогнози на философа Освалд Шпенглер се сбъднаха след Втората световна война. Нито едно техническо откритие не може да смекчи разочарованието на съвременния човек – неговата самота, неговото чувство за малоценност, неговият страх от войната, революциите и терора. Нашето поколение загуби вярата си не само в Божественото Провидение, но също и в самия човек, и във всички човешки институции.” (SINGER 1979). 6♦ “Материалният свят е една комбинация от виждане и слепота. Слепотата ние наричаме Сатана. Ако бяхме всевиждащи, ние просто нямаше да имаме свободен избор. Защото, ако бяхме всевиждащи, ние щяхме да виждаме Бога и Неговото величие, но тогава поради страха от Бога, ние нямаше да се поддаваме на изкушенията и греха. Тъй като Бог е искал ние да имаме свободен избор, очевидно е, че Сатаната, т.е. принципът на злото, трябва да съществува. Но в действителност какво представлява свободният избор? Всъщност той е свободата да избираме между доброто и злото. Ако го нямаше злото, нямаше да я има и свободата.” (СИНГЕР, цитиран в Farrell 1976, 157). 7♦ “Животът е роман, написан от Бога. Нека да оставим Бог да го допише.” (СИНГЕР, цитиран в Moraes 1975). ♦♦♦♦♦♦♦ ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)39. АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР, Нобелов лауреат за мирНемският лекар, философ, музиколог, теолог и мисионер Алберт Швайцер (1875-1965) получава Нобеловата награда за 1952 “за своята мисионерска и хуманитарна дейност”. Швайцер учи философия и теология в университета в Страсбург и в Сорбоната в Париж. Той защитава 4 доктората: през 1899 Швайцер става доктор по философия; през 1901 – доктор по теология; през 1905 – доктор по музикознание; през 1913 – доктор по медицина (със специализация по тропическа медицина и хирургия). През 1904 Швайцер решава да стане лекар-мисионер в най-бедния регион на Африка; затова през 1905 той започва да учи медицина в университета в Страсбург. През 1913 той пристига в Африка и основава своята болница в Ламбарене (Габон). Швайцер посвещава живота си на хилядите болни африканци; той ги лекува и просвещава в продължение на 52 години – до своята смърт. Алберт Швайцер използва средствата от Нобеловата награда, за да създаде колония за прокажени в Ламбарене. Основните му произведения са: “Търсенето на историческия Иисус” (1906), “Християнството и религиите по света” (1922), “Мир или атомна война” (1958), “Същността на вярата: Философия на религията” (1965). ♦♦♦ 1♦ В една своя проповед, посветена на Йоан Кръстител, Алберт Швайцер казва: “Това, че някой е станал цар на целия свят – на Европа, Америка, Азия и Африка, съвсем не означава, че той е най-великият сред човеците. Защото истински велик е само този, който познава сърцето на Бога. Йоан е разбирал думите на Бога и затова е предсказал времето, когато трябва да настъпи Царството Божие. Йоан е бил по-велик от всички пророци, защото сърцето му е било изпълнено с духа на Бога. О, Боже, ние никога няма да успеем да Ти благодарим достатъчно за този славен проповедник на Царството Божие, който Ти си изпратил – човекът, който ни даде пример и вдъхна сила в сърцата ни, човекът, който беше Твой верен слуга. Дано и ние да успеем да станем Твои слуги. Благодарим Ти за всички богатства, които си вложил в душите ни. Дай ни мъдрост, за да можем да опознаем тези дарове. Дай ни Твоята сила, за да живее тя вътре в нас. Усили у нас копнежа да бъдем Твои деца. Амин!” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “The Africa of Albert Schweitzer” by Charles Joy and Melvin Arnold, Boston, The Beacon Press, 1948).
“Според мен съдбата на религията е заложена на карта. Да си религиозен за мен означава да бъдеш човек, просто човек – по образеца на Иисус. Във всички колонии в третия свят нещата са напълно безнадеждни и безутешни. Ние – християнските нации – изпращаме там хора, които са утайката на нашето общество; ние мислим само за това какво можем да вземем от местните жители, населяващи колониите. Накратко, там се разиграва една гавра с Християнството и човечността. Ако това зло може да бъде поправено поне отчасти, ние трябва да изпратим там хора, които ще вършат добрини в името на Иисус – не просто проповедници, а хора, които наистина ще помагат на нуждаещите се, както ни учат проповедите на Иисус. Сега ние стоим тук и учим Теология, а след това ще се състезаваме за най-добрите църковни постове, ще пишем дебели научни книги, за да станем професори по Теология. А това, което се случва там в колониите, където честта и името на Иисус са заложени на карта, изобщо не ни интересува. И от мен се очаква да посветя живота си на все по-нови теоретични изследвания, за да мога да се прочуя като теолог и да продължа да обучавам пастори, които също като мен ще си стоят вкъщи? И аз няма да имам право да ги изпращам там, където те са наистина нужни? Аз не мога да се съглася с това! От години премислям тези неща, и то по хиляди начини. Накрая прозрях, че смисълът на моя живот не се състои в познанието или в изкуството, а просто в това да бъда човек и да върша някакви скромни дела в духа на Иисусовите думи: ‘Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.’ [Матей 25:40]. И точно както вятърът нахлува със своята мощ в огромните празни пространства, така и хората, които познават закона на духа, трябва да отидат там, където те са най-нужни.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “Albert Schweitzer: The Story of His Life” by Jean Pierhal, New York, Philosophical Library Inc., 1957, 59). 4♦ В книгата си “Благоговение пред живота” Швайцер пише: “Само хората, които са искрено благодарни на Бога, са наистина богати. Така че нашето вътрешно щастие не зависи от добрите или лошите събития, които ни се случват, а от степента на нашата благодарност към Бога. Нашият живот е нещо непрозрачно и смътно, когато гледаме на него по обикновения човешки начин. Но когато го изправим пред светлината на Божията доброта, той започва да блести и става прозрачен и светъл. И тогава ние се питаме с удивление: ‘Наистина ли това, което виждаме пред себе си, е нашият собствен живот?’” (ALBERT SCHWEITZER, “Reverence for Life”, Ulrich Neuenschwander - editor, New York, Harper & Row, 1969, 39-40).
Неговата любов и състрадание, Неговото желание да умре, за да може чрез Своята смърт да изкупи греховете на всички хора – това са делата, които ние ще помним вечно.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в Jilek-Aall 1990). 6♦ В своята автобиография “Out of My Life and Thought” Швайцер пише: “Най-удивителната идея в Християнството – в това Християнство, което е проповядвано от Иисус и е разбираемо за разума – е идеята, че единствено чрез любовта ние можем да постигнем духовна връзка с Бога. Всяко живо знание за Бога почива върху фундаменталната истина, че в нашия живот ние преживяваме Бога като Воля-за-Любов.” (SCHWEITZER 1933, 277). ♦♦♦♦♦♦♦ Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.44 Mb. Сподели с приятели:
|