ФРЕДЕРИК ДЕ КЛЕРК И НЕЛСЪН МАНДЕЛА, Нобелови лауреати за мир

43. ФРЕДЕРИК ДЕ КЛЕРК И НЕЛСЪН МАНДЕЛА, Нобелови лауреати за мир.

Президентът на Южноафриканската република Фредерик де Клерк (род. 1936) е удостоен с Нобеловата награда за 1993 “за своя принос към премахването на расисткото правителство на ЮАР”. През 1958 Де Клерк завършва право в университета в Потчефструм (ЮАР). През 1972 той ръководи катедрата по административно право в университета в Потчефструм, а през 1973 става депутат в Парламента на ЮАР. Впоследствие Де Клерк става министър на телекомуникациите (1978), министър на вътрешните работи и образованието (1984) и председател на Парламента (1986). На 15 септември 1989 Фредерик де Клерк е избран за Президент на ЮАР. През 1990 той освобождава от затвора Нелсън Мандела и много други политически затворници; същевременно Де Клерк легализира Африканския национален конгрес (АНК) – главната антирасистка политическа организация в ЮАР. През 1991 той отменя почти всички расистки и дискриминационни закони. Неговата автобиография “Последното пътуване – едно ново начало” (St. Martin’s Press) е публикувана през 1999. Понастоящем Фредерик де Клерк живее в Кейптаун, ЮАР.

“Аз вярвам, че истинският мир е този, който извличаме от нашата вяра във Всемогъщия Бог и от нашата сигурност, произтичаща от връзката ни с нашия Творец. Винаги е възможно да ни връхлетят кризи, възможно е около нас да бушуват битки, но ако имаме вярата и спокойствието, което тя ни дава, ние ще успеем да се наслаждаваме на Божествения мир, който е отвъд човешката способност за разбиране.” (ДЕ КЛЕРК, цитиран в “Peace!”, Marek Thee – editor, UNESCO Publishing, 1995, 55).

“Като християни ние вярваме, че централното събитие в човешката история е саможертвата, която Бог направи чрез въплъщението и разпъването на кръст на Своя Син – Иисус. Ние вярваме, че чрез тази саможертва Христос пое върху себе си всички грехове на всички хора от всички епохи. Така Иисус даде възможност на хората да получат прошка от Бога. Тази прошка премахна отчуждението между човека и Бога, което беше причинено от първородния грях.

Ние хората трябва да си прощаваме един на друг, защото по този начин ще се освободим от бремето на нашето угнетение.

Ние християните трябва да прощаваме на всички, дори и на нашите врагове, защото това е необходимото условие, за да възтържествува помирението.

Ние християните трябва да се научим да прощаваме на всички, защото такава е заповедта на нашия Господ и само при това условие Той ще опрости нашите грехове.

В края на краищата, в нашите отношения с Бога греховете ни могат да бъдат опростени единствено чрез жертвата и застъпничеството на Неговия Син – Иисус Христос. Именно в това се състои смисълът на прошката и помирението. Тази прошка може да не ни доведе със сигурност до мир в нашия земен свят, но тя със сигурност ще ни доведе до Божествения мир, който е отвъд човешката способност за разбиране.” (DE KLERK 1997).

Независимо че на думи ние всекидневно признаваме важността на прошката и казваме: ‘Боже, прости ни прегрешенията, както и ние прощаваме на нашите длъжници’, в действителност, ние твърде рядко прощаваме истински.

И все пак, прошката е жизнено важна, не само защото тя е главната заповед на нашия Господ, но и защото тя има огромно значение за нашето духовно щастие и за постигането на траен душевен покой.

Докато не простим истински на нашите врагове, ние ще носим в сърцата си горчивината, която може да отрови целия ни живот.” (DE KLERK 1997, Ковънтри).

“Трябва да признаем, че нашият глобализиращ се свят е управляван от Материализма. Материализмът има само един ‘бог’ и изгодата е неговият пророк. Все повече хора смятат, че да успееш в този живот всъщност означава да забогатееш и да натрупаш различни материални придобивки, а не да станеш честен и добър човек.

…Глобализацията ни изправя пред едно голямо предизвикателство – предизвикателството да съхраним нашите духовни ценности в този все по-материалистичен и безличен свят.

Ние знаем, че днешният свят е завладян от безбожието. Много от моралните и религиозните ценности, върху които бяха изградени нашите семейства и нашето общество, днес са разклатени из основи и дори са на прага на унищожението. По целия Западен свят църквите вече са празни и обществото ни навлиза в т.нар. след-християнска епоха.

В Европа огромен процент от младите хора вече не уважават брака като институция. По целия свят традиционното семейство е заплашено от разпад. Появата на контрацептивите през 60-те години на ХХ-ти век, безразборният секс извън брака, толерирането на хомосексуалността – всичко това тотално промени нашето отношение към сексуалността и предизвика революция в общественото съзнание. В резултат на тази революция днес нашите деца са безспирно атакувани от милиони гнусотии и богохулства, излъчвани по всички телевизии и медии. Всички хора от предишните поколения, дори и моряците, биха потънали в земята от срам, ако можеха да видят тези мерзости.” (DE KLERK 2000).
♦♦♦♦♦

НЕЛСЪН МАНДЕЛА

Президентът на Южноафриканската република Нелсън Мандела (род. 1918) получава Нобеловата награда за 1993 “за своята борба срещу расисткия режим в ЮАР”. През 1942 Мандела завършва право в университета в Йоханесбург. От 1942 той е член на Африканския национален конгрес (АНК) – главната антирасистка политическа организация в ЮАР. През 1944 Мандела става основател на Младежката лига на АНК; през 1950 той е вече президент на лигата. През 50-те и 60-те години на ХХ-ти век той е водач на организираната съпротива срещу расисткото правителство на ЮАР. През тези две десетилетия Мандела многократно е бил арестуван и дълго време е бил в затвора. През 1964 той получава доживотна присъда и впоследствие става най-известният политически затворник в света. Мандела е освободен от затвора едва през 1990. От 1991 до 1997 той е президент на АНК. На 10 май 1994 Мандела става първият демократично избран президент на ЮАР. Най-значимите му произведения са: “Няма лесен път към свободата” (1965), “Готов съм за смъртта” (1979) и автобиографичната му книга “Дългият път към свободата” (1994). Той получава почетни докторати от над 50 международни университета. Понастоящем Нелсън Мандела живее със семейството си в Южноафриканската република.

“Днес ние прекланяме главите си в молитва и благодарим на Всемогъщия Бог за щедрите дарове, които Той ни е дал. Ние издигаме нашите гласове, изпълнени със свята радост, за да отпразнуваме победата на възкръсналия Христос над зловещите сили на смъртта.

Великден е празник на радостта, празник на надеждата. Великден е знак за възраждането на живота и за триумфа на светлината на Истината над мрака на Лъжата.

Великден е празник и на човешката солидарност, защото тогава се изпълнява Евангелската Вест.

Евангелската Вест ни бе донесена от нашия възкръснал Спасител, който избра не само една раса, не само една държава, не само един език, не само едно племе, а избра цялото човечество!

Всеки Великден е знак за възраждането на нашата вяра. Той е знак за победата на нашия Спасител над мъките на кръста и над смъртта. Приемайки облика на обикновен смъртен човек, Христос дойде при нас и чрез своето страдание на кръста Той достигна до безсмъртието. Иисус – нашият Месия – беше роден като изгнаник и беше екзекутиран като престъпник.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш беден. Трябва да се срамуват онези, които правят бедни другите.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш преследван. Трябва да се срамуват онези, които преследват другите.

Животът на нашия Месия възхвалява истината, че не е срамно да бъдеш поробен. Трябва да се срамуват онези, които поробват другите.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш измъчван. Трябва да се срамуват онези, които измъчват и ограбват другите.” (MANDELA 1994).

“Нека мирът да бъде с вас!

На този Великден ние се присъединяваме към вас в знак на солидарност и с желание за молитва. Ние сме дошли като всички други поклонници, за да се присъединим към вас, да обновим себе си и да се посветим отново.

Великден – денят, който е тясно свързан с празника Пасха, бележи възкресението на нашия Спасител.

Този велик празник на радостта е знак за победата на живота над смъртта и на надеждата над отчаянието.

Ние се молим с вас за благодатта на мира! Ние се молим с вас за благодатта на любовта и свободата!” (NELSON MANDELA, “In His Own Words”, New York, Little Brown and Company, 2003, 332; виж също MANDELA 1992).

Онези, които се осмеляват да изхвърлят от човешкото семейство хора с по-тъмен цвят на кожата,

онези, които със своята религиозна нетолерантност се осмеляват да отнемат Божията благодат от хора, които изповядват друга религиозна вяра,

онези, които се опитват насила да изолират своите ближни от Божията щедрост,

онези, които прогонват от олтара на Бога хора, които Той е решил да сътвори различни и уникални,

всички те извършват един грозен грях – грехът, в чиято сърцевина се крие расистката омраза.” (MANDELA 2003, 333).