95 тезиси за праведност чрез вяра



страница26/48
Дата25.02.2018
Размер2.24 Mb.
#58703
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   48

Тезис 46


Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение.
В църквата, на която бях пастор преди няколко години, едно семейство осинови петгодишно момиченце. То бе родено от скитаща майка и вече бе видяло толкова грозни неща, колкото повечето хора не могат да видят за цял живот. Беше се научила да оцелява, но не знаеше как да живее. Знаеше да мрази, но не знаеше да обича. Случаят изглеждаше почти безнадежден.

Няколко семейства я бяха осиновявали. Постоянно споменаваше за майка Карен, мама Беки и мамчето Ани. Всички я бяха изоставили. Сега бе осиновена от християнско семейство и имаше надежда за постоянен дом, но за нея не съществуваше нищо постоянно. Всичко около нея е било временно и сега не искаше да допусне да бъде отново наранена.

Беше така сигурна, че ще я изоставят, че правеше всичко възможно да ускори това събитие. Успяваше по майсторски начин да внесе хаос в домакинството. Тъй като е била малтретира още от бебе, никакво наказание не можеше да я уплаши. Понякога новото й семейство просто загубваше вяра, че може да я промени.

Докато в нея имаше убеждение, че лошото й поведение ще доведе до отхвърлянето й, продължаваше да се бунтува. Обратът настъпи, когато разбра, че колкото и да е лоша, няма да бъде изоставена. Само когато новото й семейство показа, че я приема безусловно, тя започна да се променя. Тогава откри, че вече няма смисъл да проявява непослушание.

Едно от нещата, които й помогнаха, бе осъзнаването на последиците от някои действия. Проявяваше се справедливост, но не и грубост. Не й бе позволено да се бунтува безнаказано. В същото време започна да разбира, че последиците от непослушанието не бяха отхвърляне и изгонване от дома. Мястото й бе осигурено, стига да желае да остане.

Понякога търсим Бога по същия начин, по който това дете търсеше нови родители. Толкова сме сигурни, че ще ни отхвърли, защото сме такива, каквито сме, че продължаваме да сме такива, каквито сме! Продължаваме да грешим, защото не вярваме, че ни е простено. Оставаме победени, защото нямаме увереност, че Той ни приема в процеса на израстване.

Означава ли това, че в греха няма нищо лошо и че можем да нарушаваме закона Му и да останем ненаказани? Не, греховете имат последици. Но те не са отхвърляни от Бога - поне докато оставаме "в семейството" и продължаваме да отиваме при Него за изцерение, прощение и сила.

В "Пътят към Христа", с. 52 тази идея е изразена по следния начин: "Някои изглежда чувстват, че трябва да преминат известен стаж, да изпълнят известни условия или да издържат някоя проба и така да докажат на Господа, че са се променили, преди да могат да претендират за Неговото благословение. Но те могат да претендират за Божието благословение дори и сега. Трябва да притежават Неговата благодат, Христовия Дух, Който да им помогне в техните слабости, иначе не могат да устоят на злото. Исус обича да отиваме при Него такива, каквито сме - грешни, безпомощни, зависими. Ние можем да отидем при Него с всичките си слабости, безразсъдство, с цялата си греховност и да паднем пред нозете Му в разкаяние. На Него Му е драго да ни прегърне и вземе в обятията на Своята любов и да превърже нашите рани, да ни очисти от всяка нечистота."

"Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е" (1Йоаново 3:2).

Нашият дял е да се уверим, че сега продължаваме да общуваме с Него като Негови синове и дъщери. Божият дял е да ни увери, че ще бъде направено всичко необходимо, за да станем подобни Нему.

Исус се радва, когато отиваме при Него такива, каквито сме, защото това е единственият начин, по който можем да Го доближим. Той не поставя ограничения колко пъти да отидем при Него и пак да бъдем приети. Обича ни, защото сме Негови чада, а не защото в нас има нещо добро. Когато накрая започнем да разбираме, че сме обичани и приети от Него, настъпва духовното изцерение. Важно е да приемем Неговото приемане.

Всички страници са дадени според оригиналните американски издания - б.пр

Английската разговорна дума за контактни лещи е контакти - б.пр.

Основателят на адвентните радио програми - б.пр.

Книгата е издавана на български със заглавието "Опитности и видения" б.пр.

Намек за практиката в някои църкви греховете да бъдат записвани на листчета хартия и след това изгаряни - б.пр.

Името идва от английската дума quiet, която означава спокоен, мирен, тих - б.пр.

Школа в съвременната американска психология, която отрича съзнанието и съзнателната човешка дейност като предмет на психологията и поддържа, че в основата на човешките действия лежат вродените инстинкти и механически възникналите навици - б.пр.



Общуване




Тезис 47


Праведността чрез вяра е преживяване, а не само теория.
Дайте ми рецептата си за ягодова торта. Някои слагат блат върху тава. Други използват бисквитена основа. Има и много други начини. Но каквото и да поставите за основа, трябва да сложите ягоди върху него. Ако е зима, трябва да използвате замразени ягоди. С пресни е много по-добре. Върху ягодите пък слагате много разбита сметана.

Подробностите и начините могат да бъдат различни за различните хора, но едно е сигурно: ягодовата торта се прави, а не е само теория! Всички разновидности на съставните части - блат, ягоди и крем за заливане - имат само една цел. За да оценим ягодовата торта напълно, трябва да я опитаме.

Говорихме за трите съставни части на християнския живот, съставляващи това, което наричаме общуване или взаимоотношение. Говорихме за изучаване на Библията, за молитва и за християнско свидетелстване, т.е. евангелско служене. В този раздел ще се спра на "рецептата" за духовен живот на посвещение.

Но преди всичко трябва ясно да разберете един факт: теория без преживяване няма почти никаква стойност. За да се възползвате от "рецептата", трябва сами да я опитате!

Има голяма разлика между това да познавате някого и да знаете нещо за някого. Може да четете за Ейбрахам Линкълн или Флорънс Найтингейл. Може да знаете тяхната история, да научите наизуст техни изказвания, да се възхищавате от живота им. Но не можете да имате връзка с тях. Не можете да ги познавате. Възможно е само да знаете нещо за тях.

Много християни се задоволяват с познанието за Бога. От време на време получават информация от Словото Му. Седмица след седмица говорят за Него в съботното училище. Осъзнават, че е любящ, справедлив и милостив. Възхищават Му се отдалече, но никога не Го опознават в лично общуване.

Псалмистът казва: "Вкусете и вижте, че Господ е благ" (Пс. 34:8). "Няма никаква полза, ако говорим небрежно за религия или се молим, без да имаме духовен глад и жива вяра. Привидната вяра в Христос, която Го приема само за Спасител на света, никога не може да излекува душата. Спасителната вяра не е само интелектуално съгласяване с истината... Не е достатъчно да вярваме нещо за Христос; ние трябва да вярваме в Него. Единствената вяра, която ще ни помогне, е вярата, приемаща Го за личен Спасител; вярата, която взема Неговите заслуги и ги прави свои" ("Животът на Исус", с. 347).

Рецептата е важна. Но опитването и преживяването са много по-важни. Възможно е да прочетете добра рецепта, но само вие можете да вземете решение лично да я опитате.

Има ли рецепта за общуване с Христос? Ето една, която много от нас са намерили за успешна. Намерете време в началото на всеки ден да търсите Исус чрез Словото Му и чрез молитва.

Време. Отношенията не се изграждат за миг. Днес много се говори за "качествено" и за "количествено" време. Но има граници на качеството, което можете да получите или да дадете, ако количеството е съвсем незначително.

Сам. Най-доброто приятелство се осъществява на четири очи. Това важи за брака, за семейната среда, за приятелите. Важи и за Бога.

В началото. Поканени сме да поставим Бога на първо място, да започваме деня с Него - не да Го оставим за последната минута, преди да си легнем.

Всеки ден. Постоянството е важно. Независимо дали става въпрос за физически упражнения, за уроци по пиано или за сприятеляване, случайните контакти не са достатъчни.

Търсене на Исус. Центърът на посветения живот винаги трябва да бъде Исус. Животът на посвещение не е изучаване на пророчествата, на доктрините или на въздържателните принципи. Той е запознаване с една Личност.

Чрез Словото и чрез молитва. Той ни говори чрез Словото Си, ние Му отговаряме чрез молитва. Говоренето и слушането са основни предпоставки за общуването.

Не спирайте само с познанието за една рецепта, независимо дали е за ягодова торта или за опознаване на Бога. Опитайте сами. Само тогава ще разберете истинската й стойност.





Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”


Сподели с приятели:
1   ...   22   23   24   25   26   27   28   29   ...   48




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница