А в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление”
Показатели за икономическите ползи от селския туристически продукт
Изтегляне 0.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Променливи : Постоянни разходи
- Размер на средните променливи разходи
- Променливи разходи за една нощувка
- Рентабилност на различна база
- Производителност на труда
- Печалба на 100 лв. разходи
- Общи разходи за една нощувка
- Равнище на финансово-икономическите показатели
- Организация на провеждане на изследването
- Във втора глава : Условия и предпоставки (фактори) за развитие на селския туризъм
- В Параграф 2.1.
- В Параграф 2.2. Условия и предпоставки за развитие на селския туризъм в изследваните общини.
- Структура на заетите в активните фирми в % и по общини
- Структура на общия доход на домакинствата по източници
Показатели за икономическите ползи от селския туристически продукт
Източник: Разработка на автора Организация на провеждане на изследването При изучаване на туристическите предприятия, обслужващи селски туризъм и на потребителския интерес към селски туризъм в планински райони е приложен двустъпков подход: проведени са пилотно и същинско изследване. Проучването включва следните последователни етапи: Първи етап: Формиране на извадката. Генералната съвкупност включва физически лица, реални и потенциални потребители на селския туристически продукт в изследвания регион, независимо от времето на потребяване на услугата. Изследването е проведено върху 334 (при планирани 350) физически лица. Втори етап: Изработване на график за провеждане на изследването във времето. Допитването е проведено в периода май – декември 2009г, без установена ритмичност на поведението. Трети етап: Съставяне на структурирани въпросници. При съставянето на същинския въпросник се използва за база въпросникът от пилотното проучване, коригиран и обогатен, за да бъде приложен при същинското изследване, като стремежът е да се осигури целенасоченост, пълнота и сравнимост на данните. В изследването са използвани две анкетни карти (Приложение № 25 и Приложение № 26 ). Четвърти етап: Провеждане на интервюта. Приложени са основно дескриптивните методи на допитване под двете форми: писмено допитване (анкета); устно допитване (интервю) в зависимост от конкретните места на провеждане. Пети етап: Статистическа обработка и анализ на данните. Използвани са следните статистически методи и модели:дeскрептивен анализ – главно едномерни разпределения (структура, средна аритметична, средна квадратична, мода, медиана, размах); корелационен анализ – за определяне на силата и посоката на връзката между наблюдаваните признаци: коефициент на Пирсон; тестове за установяване наличието на връзки – при риск за грешка а = 0,05. С цел изследване на реалното съществуване на връзки между фактори и резултати, количествено измерване на теснотата на връзката , както и оценка на силата на влияние на факторите, при обработката на данните се използуват методите на регресионния и корелационния анализ и др При изучаване и ранжиране на факторите, влияещи върху потребителския интерес към селски туризъм се използва методът на баловата оценка. Използва се също и информация от регистъра на БААТ, публикувана информация на НСИ, данни от териториалните статистически бюра в гр. Пловдив и гр. Смолян, информация от Туристическите информационни бюра в региона за периода 2007-2009 г. За обработка на информацията, установяването на икономическите показатели, таблично и графично представяне е използван статистическият пакет (програмен продукт) SPSS версия 13.0 и Microsoft Office (Word, Excel, Pawer Point). Във втора глава: Условия и предпоставки (фактори) за развитие на селския туризъм на дисертационния труд са разгледани и анализирани условията и предпоставките за развитие на селския туризъм в проучваните общини. В Параграф 2.1. е направен преглед на състоянието и развитието на селския туризъм в света и у нас. Констатира се : в света селският туризъм у нас е една от най-бързо популяризиращите се форми на алтернативен туризъм през последните години; в изследваните общини е налице е съвременна база за настаняване, която, като капацитет и като структура на предлагане (видове туристически обекти) може да поеме значително по-голям туристопоток (табл.№ 2); капацитетът от легла през последните години е нараснал значително, но не се оползотворява напълно (фиг. № 4); предприемачите, предлагащи селски туристически продукт действуват самостоятелно и поотделно; много от собствениците и мениджърите на тези обекти нямат изградена ясна стратегия за развитие, а така също и маркетингова стратегия; препоръчително е да се прилага световният опит в организирането на селски туризъм; Таблица № 2 Брой туристически обекти по години
Източник:Туристически информационен център, гр. Чепеларе и гр. Пловдив, 2009 г. Фигура №4  
 
 
Брой легла по годинии, по общини,Статистически справочник , 2009 г. Фигура№5
Средна заетост на легловата база в %, по общини, Статистич. справочник, 2009 г. В Параграф 2.2. Условия и предпоставки за развитие на селския туризъм в изследваните общини. Изследвани са: географски, демографски, на индустрията, на агарния сектор, селищната система и инфраструктура, природно-ресурсен потенциал. 2.2.1. Географско разположение на проучваните общини Изследваите общини са разположени в типично планински район (с изключение на част от територията на община Асеновград), подходящи за развитие на селски туризъм. 2.2.2. Състояние на природно-ресурсния потенциал в региона Уникалните природни забележителности, богатото историческо наследство, архитектурни и културни дадености от праисторическия, античен, средновековен и възрожденски период в изследвания регион са безценен потенциален ресурс за развитие на всички форми на туризъм. Туристическият потенциал на изследваните общини е недостатъчно разработен и експлоатиран. Необходимо е адаптирането му за нуждите на рекреационното дело. 2.2.3. Демографският потенциал - във всички изследвани общини се констатира следното: тенденция на намаляване на населението; количественото възпроизводство на населението се осъществява главно чрез естествен прираст - 95,0% от възпроизводството и в много малка степен от механичен прираст – 5,0%; в градовете и големите селища съсредоточено близо една трета от общото население на региона; градското население е в по-благоприятна ситуация по отношение на възпроизводствения процес. Селското население е застаряло с нарушена демографска структура; намаляването на населението и влошаването на възрастовата му структура влияят негативно върху развитието на селски туризъм 2.2.4. Селищната система и инфраструктурата - селищната система е неравномерно развита и разпокъсана, но това на пречи за развитието на селския туризъм, в отделни случаи дори го подпомага. Това което пречи е липсата на съвременна пътна мрежа; незаоволителното състояние на инфраструктурата пряко пречи за развитието на селски туризъм, за да се стимулира неговото развитие е необходимо тя да бъде подобрена: изграждане на канализация за питейни и отпадни води, оформяне на улични платна и тротоари, теле-комуникационната мрежа и т.н. Затова е необходимо разгръщане на местната инциатива за разгръщане и усвояване на средства по ПРСР, европейски , национални и др. програми. 2.2.5. Индустрия Фигура№6
Фигура№7
Структура на заетите в активните фирми в % и по общини  
 
Фигура№ 8 
Източник : Териториално статистическо бюро – гр Смолян, 2009г Табл. № 3 Структура на общия доход на домакинствата по източници, %
Източник: Годишен справочник на НСИ , 2009г Фигура№9
Фигура№10 
Състоянието на индустрията в изследваните общини в региона дава основание за следното: в изследваните общини основната стопанска дейност е в сектора „услуги ”; според броя на заетия персонал, 85% от активните предприятия са в категорията малки и средни, като най-голям е делът на микро предприятията – 45% от общия брой на предприятията; най-динамично се развиват, увеличават броя си и стойността на дълготрайните материални активи малките предприятия; 25% от домакинствата разчитат на домашното стопанство за осигуряване на поминък и препитание до 36% от общия доход на домакинствата се формира от работна заплата; 28% от общия доход на домакинствата се формира от пенсии; една трета от безработните са такива над три години; 15% от безработните мъже и 14,5% от безработните жени са без работа от 1 до 2 години. Високата безработица, липсата на едри индустриални предприятия (наличие на чиста околна среда, липса на замърсяване), несигурни източници и ниският размер на дохода на домакинствата ги принуждават да търсят алтернатива, така се стимулира създаване на малки и средни туристически предприятия, обслужващи селския туризъм, а това съдейства неговото развитие. 2.2.6. Аграрния сектор Селското стопанство, като условие , пряко свързано с осъществяване на селски туризъм. Табл.№4 Размер и структура на използваната земеделска площ
Източник: Териториално статистическо бюро гр. Смолян Отрасъл селско стопанство в изследвания регион не може да отговори на съвременните изисквания на пазарните условия, тъй като се основава на организационно-стопанска структура включваща дребни частни семейни стопанства, осъществяващи екстензивно селско стопанство, което може да бъде солидна основа за развитие на селски туризъм. От изследванията и анализа на основните фактори се констатира: В изследваните общини са налице основните условия , предпоставки и фактори за развитие на селски туризъм; висока безработица; по социално-икономическо развитие тези райони в по-голямата си част спадат към т.н. „необлагодетелствани селски райони”; небалансирана селищна система, слаба диверсификация на местната икономика; малко на брой фирми от индустриалния сектор; раздробеност на собствеността върху земята и екстензивно земеделие;. Всичко това стимулира развитието на селския туризъм. Недобре развита инфраструктура – физическа, институционална, икономическа. Това пречи за развитието на селския туризъм. Каталог: cntnr -> Proceduri Proceduri -> Конкурс за доцент по научна специалност 04. 01. 10 Растителна защита (Микробиология), обявен в дв, бр 83. от 25. 10. 2011 cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Виолина ангелова Ризова cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на проф д-р Вили харизанова cntnr -> С п и с ъ к на научните трудове на доц д-р Атанаска Радева Стоева Proceduri -> Красимира Любенова Аврамова за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по научна специалност 04. 02. 10 „Специални отрасли /буби/” Proceduri -> Конкурс за Професор по научната специланост 05. 01. 01. История на филосията Proceduri -> Рецензия от проф дсн Дияна Лилова Светлева Proceduri -> Конкурс за академична длъжност „професор" по шифър 04 04 „хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите" Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
