А в т о р е ф е р а т на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление”

За да се диагностицира състоянието на селския туризъм трябва да се изследва както туристическото предлагане, така и потребителското търсене.

Разграничените в първа глава основни моменти в съдържанието на селския туризъм: познавателен, рекреационен, икономически и социален се превръщат в основни мотиви за потребителско търсене на селския туристически продукт. Това обстоятелство налага необходимостта от проучване на факторите, който привличат и мотивират потенциалните потребители на селския туризъм да се превърнат в действителни потребители. Чрез провеждане на интервюта са установени основните фактори, които привличат и мотивират потребителски интерес към селски туризъм в планински райони. В тази част на разработката са отразени резултатите от проведено сред жителите на градове и села в Пловдивска, Пазарджишка и Старозагорска области проучване относно мнението и отношението им към селския туризъм в район Родопи. Коректно попълнени и върнати са 340 броя анкети. Както става ясно от отговорите жителите на големите градове са основните потребители на селския туристически продукт. Проучени са факторите, привличащи потенциалните потребители на селския туризъм и мотивите за пребиваване в туристически обект за селски туризъм. Подбрани са следните фактори ( табл. № 9)

Табл. № 10

На основата на показателите: бална оценка на факторите и тежест на отделния фактор в общата бална оценка факторите се ранжират, подреждат, фиг.№13 и фиг.№14

Фигура№17

Фигура№18

В резултат на проведената анкета е изработен потребителски профил на ползвателя на селския туристически продукт. Той дава основание да се счита, че в бъдеще търсенето на този вид туризъм ще нараства. Потребителският профил ще се има предвид при разработване на стратегии за развитие на туризма в изследваните райони.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Настоящото изследване има за цел да диагностицира състоянието на селския туризъм в планински райони у нас , конкретно в район Родопи.

Точна диагностика може да се постигне само на основата на богата информация, надеждната й обработка и последващ задълбочен анализ. Събирането на достоверна първична информация е много отговорен етап на диагностицирането. Задължително е да се извърши пилотно изследване - апробация на подготвената анкетна карта. Така се проверява доколко въпросите в нея са целенасочени, разбираеми и конкретни. С коригираната и обогатена анкетна карта се извършва масовото и същинско анкетиране.

Ползуването на специализиран софтуер и съответен програмен продукт много улеснява техническата страна на работата по диагностицирането.

Изследването констатира наличие на необходимите условия и предпоставки за развитие на селски туризъм в изследвания регион: природно-ресурсен потенциал, богати фолклорни и културни традиции, архитектурни, исторически и др. забележителности. Високата безработица, липсата на едри индустриални предприятия (наличие на чиста околна среда, липса на замърсяване), несигурни източници и ниският размер на дохода на домакинствата ги принуждават да търсят алтернатива, така се стимулира създаване на малки и средни туристически предприятия, обслужващи селакия туризъм. Екстензивното селско стопанство може да бъде солидна основа за осъществяване на селски туризъм.

От друга страна силно влошена възрастова структура и намаляването на населението пречат върху развитието на селски туризъм, не задоволителното състояние на инфраструктурата пряко пречи за развитието му. Инфраструктурата трябва да бъде подобрена чрез изграждане на канализация за питейни и отпадни води, оформяне на улични платна и тротоари, теле-комуникационната мрежа и т.н. Затова е необходимо разгръщане на местната инциатива за усвояване на средства по ПРСР, европейски, национални и др. програми.

Всеки отделен фактор може да се формализира чрез един или няколко икономически показатели и по този начин да получи количествен израз. Така може да се определят основните два - три показатели, оказващи съществено влияние върху развитието на селския туризъм. Това ще подпомогне мениджърите при разработване на стратегии за бъдещо развитие. Настоящото изследване установи, че степентта на безработица на населението и броят на икономически активното население са основните фактори, влияещи върху развитието на селски туризъм в изследваните общини; броят на туристическите предприятия, обсужващи развитието на селски туризъм не зависи от големината на общината и броя на населението в нея; туристическите предприятия, обслужващи селския туризъм не са определящ фактор за развитието на икономиката в общините Асеновград, Лъки и Смолян.

Изследването констатира увеличаване на леглоденонощията (броя легла) в общините, изменението на реализираните нощувки, обаче, не е пропорционално на това на капацитета на туристическите предприятия. Причините за това са много. Те не са само в равнището на мениджмънт, маркетинг и реклама на отделния туристически обект; а и в ниските доходи на хората у нас; неразвитата техническа инфраструктура; пропуски в качеството на селския туристически продукт и т.н.

Изследването включва диагностициране на състоянието както на туристическото предлагане, така и на туристическото търсене.

Статистическите характеристики на изследваните икономически показатели диагностицират състоянието на туристическите обекти по следния начин: за туристическите предприятия от вида къща с двор и земеделско стопанство извършването на туристическа услуга не е основна дейност за стопанството (семейството). От иконмическа гледна точка тази дейност е нерентабилна. Водещ е социалният аспект – осигуряване на допълнителни доходи. Този вид туристически обекти нямат съществен принос за развитието на селския туризъм; при туристическите предприятия от вида къща за гости извършването на туристическата услуга е основна дейност. Рентабилността на туристическата улуга е не достатъчна, но задоволителна за стопанина. Туристическите предприятия от вида семеен хотел са самостоятелни специализирани туристически предприятия с висока рентабилност на услугата. Те предлагат разнообразен селскотуристически продукт, включващ повече допълнителни дейности. Търсенето при тях е най-стабилно между трите вида изследвани туристически предприятия. Те допринасят най-много за развитието на селския туризъм в региона.

Диагностичният анализ може да се задълбочи, като с помощта на корелационен и регресионен анализ се установи количествена оценка на силата на зависимост между интензивността на дейността на туристическото предприятие и получаваните икономически резултати. На основата на тази количествена оценка могат да се направят ценни изводи, да се подобри използуването и управлението на ресурсите в туристическото предприятие. Изследваните корелационни връзки и зависимости показват: тъй като при всички видове изследвани туристически предприятия равнището на производителност на труда е пряко зависимо от степента на заетост на туристическия обект, наложително е активизиране на дейността за привличане на нови клиенти – реклама , PR, подобряване на имиджа на туристическия обект. Така ще се увеличат приходите на туристическите предприятия. Всичко това ще повлияе положително върху развитието на селския туризъм и социалното положение на населението в региона.; констатираното при всички изследвани туристически обекти силно влияние на размера на текущите разходи върху икономическите резултати, налага подобряване на управлението им вътре в туристическото предприятие. Мениджърите могат да прилагат гъвкаво управление на променливите разходи чрез предварително договаряне на количества, цени, срокове, създаване на подходящо складово помещение и др. Намаляванието на променливите разходи за една нощувка довежда до повишаване на конкурентоспособността на туристическия обект.

За оценка на потребителското търсене на селския туристически продукт са използвани фактори, подбрани на основата на проведената анкета. Изследването констатира висок относителен дял на потенциалните потребители на селския туристически продукт – 49,80 % от общия брой отговорили. 70,5 % от потенциалните потребители предпочитат селски туризъм заради комплексния му характер и съдържание. Действителни потребители на селски туризъм са 14,15 % от респондентите. Всичко това показва, че има интерес към селски туризъм в планински райони. Основните мотивиращи фактори са „търсене на самобитна селака обстановка и близост до прородата” (25,88% от респондентите) и познавателният и образорателен мотив – „посещение на културни,исторически, археологически забележителности, опознаване на фолклор, занаяти, бит и т.н.” (20,27%), а тези мотиви отразяват същностното съдържание на селския туризъм. Изследването, оценяването и ранжирането на факторите, които привличат и мотивират хората за селски туризъм в планински район и конкретно в Родопите, ще подпомогне мениджърите при разработване на стратегии за бъдещо развитие, при вземане на управленчески решения за това, кои фактори могат да бъдат управлявани и кои не могат. Изработеният профил на потребителя дава основание да се счита, че в бъдеще търсенето на този вид туризъм ще нараства. Инструментариумът на диагностицирането, приложен коректно, дава информация, която може да се ползва при вземане на оперативни и стратегически управленчески решения.

За стимулиране развитието на селския и аграрен туризъм в изследвания регион е целесъобразно да се извършат следните мероприятия: по-голяма координация в дейността на всички предприемачи от дадения район, предлагащи елементи на селски туристически продукт, т.е. да се осъществява на „интегриран„ селски туризъм. Това означава разширяване и обогатяване на съдържанието на селския туризъм и селския туристически продукт като се включат всички видове туризъм, които могат да се осъществят в дадения селски регион, по- пълно и свързано да се развиват туристическите дейности. По този начин ще се привличат повече инвестиции, ще се подпомага частната инициатива, по-пълно ще се усвояват средствата по проекти и програми; организиране на обучение на предприемачите в този сектор, на мениджъри на туристически обекти - обучение в предлагането и предоставянето на селски туристически продукт, чуждо езиково обучение; стимулиране разкриването и ефективното функциониране на малки и средни предприятия в сферата на селския туризъм; повишаване на информационната осигуреност във връзка с развитието на селския туризъм, създаване на местна база данни за селския туристически продукт; развитие и благоустрояване на инфраструктурата в региона, обединяване на местните предприемачи и жители за подобряване на инфраструктурата на селото; разработване на местни стратегии за развитие на селския туризъм; наложително е провеждане на мероприятия и кампании за популяризиране на туристическите обекти и дейността им.

С П Р А В К А
за основните приносни моменти в дисертационния труд
- извършена е систематизация на факторите за развитие на селски туризъм в планински район;

• 
  уточнен е методически подход за диагностика на състоянието на селски туризъм в планински райони;
  

- констатацията, че: туристическите предприятия от вида „ къща с двор и земеделско стопанство” са само форма на диверсификация на земеделското производство, а тези от вида „семеен хотел „ са самостоятелни специализирани туристически предприятия има пряко практико-приложно значение;

- разработена е система от специфични показатели за количествено измерване на влиянието на факторите: демографски, икономически, аграрни, на селищната система и инфраструктурата за развитие на селски туризъм в отделните общини; установени са трите най- важни показатели за всяка община; това ще подпомогне вземането на управленчески решения;

- подбрани, оценени и ранжирани са факторите, които мотивират потребителя при избор на дестинация за селски туризъм в планински район и конкретно в регион Родопи; разработен е профил на потребителя на селския туристически продукт. Това ще подпомогне мениджърите при разработване на стратегии за развитие на селски туризъм;

• 
  сегментиране на потребителите на селския туризъм чрез прилагане на кластърния анализ. Това може да бъде осъществено при по-висока степен на развитие на селския туризъм у нас;
  
• 
  разработване на конкретни маркетингови стратегии за развитие на селския туризъм в отделните общини и микрорайони.
  

1. Introduction

• 
  To clarify the theoretical and methodological issues involved in the study of rural tourism and rural tourism product;
  
• 
  To study, systematise and analyse the conditions, prerequisites and factors for rural tourism development in mountainous areas;
  
• 
  To analyse, evaluate and diagnose the state and dynamics of tourism enterprises servicing rural tourism in the municipalities studied;
  
• 
  To study the factors determining consumer interest in rural tourism in the municipalities studied and give reasons for rational recommendations concerning its improvement.
  

The basic thesis of the dissertation is:

Despite the availability of all necessary conditions and prerequisites for rural tourism development, the tourism enterprises in mountainous areas do not function efficiently enough at present. Therefore, their state needs to be diagnosed on the basis of the tracking of a number of quantitative and qualitative characteristics (variables). On these grounds measures aimed at their further efficient development will be outlined.

The research object comprised tourism enterprises from the rural tourism sector in several municipalities in the regions of Plovdiv and Smolyan selected according to the number of beds per person of the economically active population, i.e. the degree of concentration of tourism facilities is taken into account.
The subject of the scientific research in the dissertation consisted of the economic relations connected with the enterprises in the rural tourism sector and consumer interest in it.

2. 
   Material and methods
   

The theoretical and methodological grounds of the research were based on the state of the art in neoclassical and neo-institutional economic theory. The main methodological approaches applied to the study and analysis were the abstract-logical and systemic approaches. They were applied in the form of their specific components, i.e. analysis, synthesis, induction and deduction. Comparative, questionnaire-based and statistical methods of research (descriptive, correlation and regression analysis), the scoring method, etc. were used.

- tourism operation (108 tourism operations in six municipalities in the Rhodopi mountain area;