Advanced ovarian cancer as a risks of primary multiple malignant tumors after the treatment of extra genital cancer


ЗАКЛЮЧЕНИЕ Карциномът на вулвата е рядък тумор



страница7/12
Дата23.07.2016
Размер1.05 Mb.
#1689
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

  • Карциномът на вулвата е рядък тумор

  • Макар и лесно достъпен, той е късно диагностициран

  • Не е достатъчно известен сред колегите и е неправилно лекуван по места

  • Лечението е комплексно и следва да се извършва от онколози с опит.

КАРЦИНОМ НА ЕНДОМЕТРИУМА - ТЕРАПЕВТИЧЕН КОНСЕНСУС НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ОНКОГИНЕКОЛОГИЯ

СЛ. ТОМОВ (1), Г. ЧАКАЛОВА (2), СТ. ИВАНОВ (3), Н. ВАСИЛЕВ (4)





Онкология, 40, 2012, 3, 20-22.


Клиника по гинекология, МУ Плевен (1), Клиника по гинекология, СБАЛО, София (2), Катедра по Акушерство и Гинекология,Варна (3), Клиника по гинекология, ВМА (4)

На кръгла маса на 16-та Национална Конференция по Онкогинекология в
Плевен (1-4 Декември 2011) се представи предложение за терапевтичен консенсус за ендометриален карцином от Работната група на Българската Асоциация по Онкогинекология. Предложението се прие като окончателен терапевтичен консенсус с който следва да се съобразяват гинеколозите в България при лечение на болните с рак на ендометриума. Терапевтичният консенсус е представен по стадии.


Стадий I

  • Оперативно лечение – метод на избор:

  • Разширена хистеректомия клас I или

  • Разширена хистеретомия клас II

  • Хистеректомията може да бъде: абдоминална, лапароскопска или роботизирана.

  • Разширена хистеректомия клас I

  • Екстрафасциална хистеректомия с двустранна салпинго-овариектомия и влагалищна маншета (абдоминална, лапароскопска, роботизирана) – критерии за избор:

  • Липса на миометрална инвазия, всяко G (IA)

  • Ендометроиден вариант

  • Миометрална инвазия ≤50%, G1,G2 (IA)

  • Придружаващи заболявания, които повишават анестезиологичния риск (сърдечно-съдови, белодробни и др.)

  • Обезитас (BMI>30)

  • Разширена хистеретомия клас II

  • абдоминална, лапароскопска, роботизирана – критерии за избор:

  • Миометрална инвазия < 50% и G3 (IA)

  • Миометрална инвазия > 50%, всяко G (IB)

  • Неендометроиден вариант (IA, IB)

  • Липса на придружаващи заболявания, повишаващи анестезиологичния риск

  • BMI<30

  • Без лимфна дисекция, независимо от обема и вида на хистеректомията:

  • Ендометроиден вариант, без миометрална инвазия, независимо от туморния грейдинг и диаметър и без данни за разпространение на тумора извън маточното тяло

  • Ендометроиден вариант, G1 или G2, миометрална инвазия ≤50%, диаметър на тумора ≤2 см и липса на данни за разпространение на тумора извън маточното тяло

  • Лимфна дисекция при всички останали случаи на първи стадий

  • Селективна тазова лимфна дисекция (метод на избор) и

  • Оценка на парааорталните лимфни възли с биопсия или селективна дисек-ция (лимфаденомегалия, G3, неендометроиден вариант, миометрална инвазия >50%, ангажиране на повече от половината на маточната кухина)

  • В случаите на неендометроиден вариант (серозен или светлоклетъчен), освен разширена хистеректомия клас II и тазова и парааортална лимфна дисекция да се извърши още:

  • Перитонеална цитология или смив

  • Оментектомия – инфраколична или тотална

  • Перитонеални биопсии от всички суспектни участъци

  • Апендектомия

  • Следоперативно освен лъчетерапия следва да се обсъди и за необходимостта от химиотерапия

Стадий II

  • Всички хистологични варианти, G1, G2 и G3

  • Метод на избор:

  • Разширена хистеректомия клас III с тотална тазова лимфна дисекция и парааортална биопсия и/или дисекция

  • Абдоминална, лапароскопска, роботизирана

  • Следоперативно освен лъчетерапия следва да се обсъди и за необходимостта от химиотерапия

Стадий IIIA

  • Всички хистологични варианти, G1, G2 и G3

  • Хистеректомия - обем: разширена хистеректомия клас І или клас ІІ

  • Вид на хистеректомията: абдоминална, лапароскопска, роботизирана

  • Тазова лимфна дисекция

  • Селективна тазова лимфна дисекция според случая

  • Парааортална биопсия и/или дисекция

  • Перитонеална цитология или смив

  • Следоперативно освен лъчетерапия следва да се обсъди и за необходимостта от химиотерапия

Стадий IIIB

  • Всички хистологични варианти, G1, G2 и G3

  • Разпространение във влагалището:

  • Хистеректомия в обем, позволяващ резекция на влагалището в здраво

  • Тазова лимфна дисекция

  • Парааортална биопсия и/или дисекция

  • Разпространение в параметрите:

  • Хистеректомия или лъчелечение

  • Лимфна дисекция както при ІІІА стадии

  • Следоперативно освен лъчетерапия следва да се обсъди и за необходимостта от химиотерапия

Стадий IIIC1

  • Всички хистологични варианти, G1, G2 и G3

  • Хистеректомия в обем според локалния тумор Т:

  • Разширена хистеректомия клас І с влагалищна маншета според индикациите за Т1А тумор

  • Разширена хистеректомия клас II според индикациите за Т1А и Т1В тумор

  • Разширена хистеректомия клас III според индикациите за Т2 тумор



Стадий IIIC1

  • Хистеректомия в обем според локалния тумор Т:

  • Хистеректомия в обем според индикациите за Т3А тумор

  • Хистеректомия в обем според индикациите за Т3В тумор влагалищен вариант

  • Хистеректомия в обем според индикациите за Т3В тумор параметрален вариант

Стадий IIIC1

  • Лимфна дисекция:

  • Тотална тазова лимфна дисекция и

  • Парааортална лимфна биопсия и/или дисекция

  • Следоперативно освен лъчетерапия следва да се обсъди и за необходимостта от химиотерапия

Стадий IIIC2

  • Хистеректомия в обем според локалния тумор Т:

  • Лимфна дисекция:

  • Тотална тазова лимфна дисекция и

  • Парааортална лимфна дисекция

  • Следоперативно освен лъчетерапия следва да се обсъди и за необходимостта от химиотерапия

Стадий IVA

  • Всички хистологични варианти, G1, G2 и G3

  • Индивидуален подход

  • Лъчелечение и/или химиотерапия и/или хормонотерапия

  • Тазова екзентерация (предна, задна или тотална) без или в комбинация с лъчетерапия и/или химиотерапия и/или хормонотерапия

Стадий IVВ

  • Всички хистологични варианти, G1, G2 и G3

  • Химиотерапия

  • Хормонотерапия

  • Палиативна лъчетерапия

  • Други палиативни терапевтични подходи

  • Симптоматично лечение

Заключение

  • Стадирането на рака на ендометриума е хирургично

  • При спазване на терапевтичния консенсус ще се подобрят лечебните резултати при тези болни

  • Вида и дозите на лъчетерапията и химотерапевтичните схеми се определят от съответните специалисти на онкологичен комитет.


АНАЛИЗ НА ВЪЗРАСТТА ПРИ БОЛНИ С ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Г. Чакалова

Онкология, 36, 2008, 2, 21-24.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
РЕЗЮМЕ

Направен е анализ на възрастта на 9575 болни, лекувана за 25-годишен период (1982-2006 година) в клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД. От тях 1198 са с carcinoma in situ и 8377 с инвазивен малигнен тумор. При болните с carcinoma in situ е установено значително подмладяване с пик във възрастова група 30-34 години. При болните с инвазивен рак на маточната шийка (3581 случая) също се наблюдава подмладяване, но пикът на заболелите е във възрастова група 45-49 години. Най-възрастни са болните с рак на вулвата (770 случая) с пик във възрастова група 70-74 години. При тях се наблюдава и тенденция за застаряване през годините. Аналогична тенденция се наблюдава и при болните със сарком на матката (167 случая) и рак на яйчника (2016 случая). През годините наблюдават и по-младите болни и най-много са във възрастова група 55-59 години. Най-стационирани са болните с рак на ендометриума (1508 случая) с пик на 60-64 години. При 94 болни с рак на влагалището е установено подмладяване с пик около 55 години. Интересен е факта, че се наблюдава подмладяване и при болните с метастази в гениталиите (241 случая). През последните 25 години се е променила възрастовата характеристика на болните с онкогинекологични заболявания, което от своя страна изисква промяна на лекарската тактика. От една страна се налага включване на по-млади жени в профилактичните програми, а от друга страна оптимизиране на лечението на възрастните болни.

Ключови думи: възраст, гинекология, онкологични заболявания.

Анализ на болните, лекувани в клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД за послединте 5 години.

Чакалова, Г

Онкология, 37, 2009, 4, 15-20.

АНАЛИЗ НА БОЛНИТЕ С НЕОПЛАЗИИ НА ЖЕНСКИТЕ ПОЛОВИ ОРГАНИ, ЛЕКУВАНИ В КЛИНИКАТА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ НА СБАЛО-ЕАД ЗА 20 ГОДИШЕН ПЕРИОД

Г. ЧАКАЛОВА

Клиника по гинекология, СБАЛО

РЕЗЮМЕ

За 20 годишен период (1987-2006) в клиниката по гинекология на СБАЛО ЕАД са лекувани 8837 болни с неоплазии на женските полови органи. От тях 1046 болни са с carcinoma in situ и 7791 болни са с инвазивен карцином. Най-много са болните с рак на маточната шийка-3334, рак на яйчника -1962 и рак на ендометриума -1328. Карцином на вулвата е установен при 697 болни, саркоми на матката -157 и рак на влагалището - 82 болни. В 207 случая е доказан метастатичен процес в ЖПО или инфилтрация от друга локализация. Направен е анализ на четири пет-годишни периоди по локализация и стадия на процеса. Установена е тенденция за увеличаване на болните и на тези с авансирал процес през последните години.

Ключови думи: рак на гинеталиите, локализация, стадии.

АНАЛИЗ НА СЛУЧАИТЕ НА ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ.

Пленарна лекция
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА

ХVІ Национална Гинекологична Конференция,

22.03.2012-24.03.2012, Боровец.


Обхванат е периода 1992-2010 година за всички новорегистрирани в Националният раков регистър на случай на онкогинекологични заболявания в България. Установява се увеличаване на болните от 2434 до 3233 към края на периода. Същественно е увеличението на болните с рак на маточната шийка (РМШ) от 815 до 1102 за 2010 година. При болните с тумори на тялото на матката (ТТМ) това увеличение е от 864 до 1232, при рака на яйчника (РЯ) увеличението е по-малко, а при болните с рак на вулвата (РВ) не се установява промяна. Заболеваемостта на 100 000 жени от рак на маточната шийка е увеличен от 18,8 до 27,6, при туморите на матката от 19,9 до 32,6, а при рак на яйчника от 14,3 до 20,8. В България заволеваемостта е значително по-висока от световната. Половината от болните са във възрастова група 50-69 години. При болните с РМШ пикът е между 40-49 години,а при болните с РЯ пикът е между 50-59 години и в двата случая с лека тенденция за подмладяване. При ТТМ пикът е между 60-69 години с тенденция за застаряване. Най-възрастни са болните с РВ с пик 70-79 години и тенденция както за подмладяване, така и за застаряване. В изследваният период се променя разпределението на болните по стадии. При РМШ са се увеличили болните в І стадии от 29% до 44% и в ІІІ стадии от 19% на 23%, а при ТТМ са се увеличили болните в І стадии от 33% до 67%, като и в двата случая са намалели болните във ІІ стадии. При РЯ болните в ІІІ стадии са се увеличили от 18% до 38%. Отчита се ниска и понижена 5-годишна преживяемост за всички стадии, като към края на изследвания период за РМШ тя е 53,6%, за ТТМ тя е 76,1%, а за РЯ е 39,5%. Получените резултати показват, че за последните 20 години болните с онкогинекологични заболявания са се увеличили с 33%, и независимо от преразпределението им по стадии, преживяемостта им е лоша, и най-вече при болните с рак на маточната шийка.

АНАЛИЗ НА СТАДИЯ И ЛЕЧЕБНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ЗА 25 ГОДИШЕН ПЕРИОД
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА

КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО


Консенсусен конгрес за превенция на рака на маточната шийка в България и ХIV Национална конференция по онкогинекология с международно участие. Несебър, 18-21 Септември, 2008.

Проведено е ретро- и проспективно проучване на 3581 болни с РМШ, лекувани в клиниката за 25 годишен период (1982-2006). Разпределението по стадии е както следва: I стадии- 1419 болни, II стадии - 1201, III стадии - 924 и IV стадии- 37 болни. През годините се наблюдава намаляване на относителния дял на болните в I стадий от 53% до 39% и увеличаване на относителния дял на болните във II стадий от 25% на 34% и в III стадий от 21% на 26%. Лечебното поведение при РМШ е в пряка зависимост от стадия на заболяването. От 3581 болни при 2115 е извършена радикална хистеректомия с тазова лимфна дисекция. В първия период са оперирани 163 болни (7,7%), във вторият- 401 (18,9%), в третия- 421(19,9%), в четвъртия- 472 (22,3%), а в петия- 658 (31%). При болните в I стадий е проведена следоперативна лъчева терапия, болните във II стадии са оперирани след проведена предоперативна лъчетерапия, тези в III стадий са оперирани заради персистенция на процеса след проведена дифинитивна лъчетерапия. При 1466 болни е проведена само лъчетерапия (съчетана или перкутанна), предимно във II и III стадий, а при четвърти стадий терапията е била симптоматична. Получените от нас резултати съвпадат с тези за цялата страна- през последните години се увеличават болните с II и III стадий са сметка на тези с I стадий. В търсене на възможности за подобряване на лечебните резултати се увеличава относителния дял на оперираните болни с РМШ.





СТАДИИ

1982-1986

1987-1991

1992-1996

1997-2001

2002-2006

ВСИЧКО

I

131 (53%)

331 (41%)

381 (37%)

292 (35%)

284 (41%)

1419 (39%)

II

63 (25%)

270 (33%)

381 (37%)

263 (32%)

224 (32%)

1201 (34%)

III

52 (21%)

188 (23%)

249 (24%)

254 (31%)

181 (26%)

924 (26%)

IV

1 (0,4%)

12 (1,5%)

8 (0,8%)

9 (1,1%)

7 (1%)

37 (1%)

ВСИЧКО

247(100%)

801(100%)

1019(100%)

818 (100%)

696 (100%)

3581(100%)

Във възрастова група 41-50 година са най-много болни. Средната възраст на болните се увеличава плавано със стадия на заболяването. При микроинвазивния рак средната възраст е 38 години, при трети стадии е 48 години. В края на периода се отчита подмладяване на болните с 3 години по сравнение с началота на периода от 47 години средна възраст за първият до 44 години в последния.




АНАЛИЗ НА БОЛНИТЕ С ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Н. Димитрова, Г. Чакалова

Онкология, 41, 2013, 2, 32-37.
СБАЛ по онкология, гр. София

РЕЗЮМЕ

Анализирни са клинико-биологичните характеристики на пациентите с първична туморна множественост на женските полови органи. Използвани са данните от НРР за диагностицираните през периода 1993 – 2010 г. жени със съчетани тумори на женските полови органи. При 1869 жени гинекологичните тумори са първи тумор, при 1739 жени гинекологичните тумори са втори тумор, а 329 жени са имали ПТМ от два или повече гинекологични тумори. Според реда на диагностидиране най-чест е ракът на маточната шийка като първи тумор- 55,6%, а ракът на яйчника най-често е втори тумор- 62,2%. Трети тумор е установен при 64 случая, а четвърти тумор в 2 случая. При анализа за времето за диагноза на втория тумор, установихме, че най-рано е установен вторият тумор през периода 2005-2010 година. Най-честото съчетаване е на рак на млечната жлеза, рак на колон-ректум, рак на яйчника и рак на ендометриума.

Ключови думи: гинекологичен рак, първична туморна множественост.

АНАЛИЗ НА СЛУЧАИТЕ НА ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 20 ГОДИНИ.

Пленарна лекция

ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА

ХVІ Национална Гинекологична Конференция,

22.03.2012-24.03.2012, Боровец.
Обхванат е периода 1992-2010 година за всички новорегистрирани в Националният раков регистър на случай на онкогинекологични заболявания в България. Установява се увеличаване на болните от 2434 до 3233 към края на периода. Същественно е увеличението на болните с рак на маточната шийка (РМШ) от 815 до 1102 за 2010 година. При болните с тумори на тялото на матката (ТТМ) това увеличение е от 864 до 1232, при рака на яйчника (РЯ) увеличението е по-малко, а при болните с рак на вулвата (РВ) не се установява промяна. Заболеваемостта на 100 000 жени от рак на маточната шийка е увеличен от 18,8 до 27,6, при туморите на матката от 19,9 до 32,6, а при рак на яйчника от 14,3 до 20,8. В България заволеваемостта е значително по-висока от световната. Половината от болните са във възрастова група 50-69 години. При болните с РМШ пикът е между 40-49 години,а при болните с РЯ пикът е между 50-59 години и в двата случая с лека тенденция за подмладяване. При ТТМ пикът е между 60-69 години с тенденция за застаряване. Най-възрастни са болните с РВ с пик 70-79 години и тенденция както за подмладяване, така и за застаряване. В изследваният период се променя разпределението на болните по стадии. При РМШ са се увеличили болните в І стадии от 29% до 44% и в ІІІ стадии от 19% на 23%, а при ТТМ са се увеличили болните в І стадии от 33% до 67%, като и в двата случая са намалели болните във ІІ стадии. При РЯ болните в ІІІ стадии са се увеличили от 18% до 38%. Отчита се ниска и понижена 5-годишна преживяемост за всички стадии, като към края на изследвания период за РМШ тя е 53,6%, за ТТМ тя е 76,1%, а за РЯ е 39,5%. Получените резултати показват, че за последните 20 години болните с онкогинекологични заболявания са се увеличили с 33%, и независимо от преразпределението им по стадии, преживяемостта им е лоша, и най-вече при болните с рак на маточната шийка.

Първична туморна множественост в онкогинекологията-характеристика, особености и алгоритъм за проследяване.

Пленарна лекция.

ХVІІ Национална Гинекологична Конференция,

2013, Боровец.

Доц. ГАЛИНА ЧАКАЛОВА
Първичната туморна множественост (ПТМ) е проблем от особено значение в онкологията. Тя бива синхронна и метахромна. При първата два и повече различни тумори са установени в рамките на 1 година. При несинхронната- метахромна ПТМ вторият и всеки последващ тумор е установен след 1 година от лечението на първия тумор. Задължително условие за наличието на ПТМ е доказването на различни по хистологичен вид тумори в различни органи. По-честа е метахромната (80%) . Наличието на HPV в съседни органи спомага за развитието на lower genital tract neoplasia- рак на маточната шийка, рак на влагалището и рак на вулвата. Съчетанието на ПТМ на хормонално зависимите тумори с рак от друга локализация е свързана с BRCA-1 и BRCA-2 при рак на млечната жлеза, рак на ендометриума и рак на яйчника.

При болни с рак на маточната шийка, рак на ендометриума и рак на яйчниците е установен статистически по-висок риск от развитието на втори тумор на колон- ректум, бял дроб, вулва, бъбреци, пикочен мехур и левкемия.

В световен мащаб: През 2008 година са регистрирани 12.7 милиона нови случаи на рак и 7.6 милиона смърт от рак. При 10% от болните с рак са с ПТМ- което прави 1,7 милиона. При пациентки лекувани за рак на млечната жлеза и наличие на туморна маса в областта на аднексите и малкия таз е по-вероятно да имат ПТМ с рак на яйчника или маточната тръба, отколкото метастаза от рак на млечната жлеза. Това съотношение е 3:1. Най-рядко се среща съчетанието на 3 и повече тумора при един и същ пациент.

Темпът за развитие на втория и третия тумор е значително по-бърз от този на първия.

Наблюдава се тенденция за намаляване на случайте след десетата година.

За периода 1993-2010 година по данните на НРР 2930 жени са установени с ПТМ.

От тях 1869 са болните при които гинекологичният тумор е бил първи, при 1739 болни гинекологичният тумор е бил втори, а при 329 жени са имали ПТМ от два или повече гинекологични тумори. Когато първият тумор е рак на маточната шийка най-чест втори тумор е ракът на млечната жлеза -133 жени (29,4%), следващите са: колон-ректум- 55 (12,1%), бял дроб 51 (11,3%), ендометриум - 33 (7,3%), пикочен мехур – 32 (7,1%), яйчник – 14 (3,1%), бъбрек Kidney – 12 (2,6%), стомах – 9 (2,0%) и др.

Когато първият тумор е рак на ундометриума най-чест втори тумор е ракът на млечната жлеза -260 жени (28,3%), следващите са: колон-ректум – 128 (13,9%), яйчник – 120 (13,1%), бял дроб – 36 (3,9%), стомах – 29 (3,2%), пикочен мехур – 29 (3,2%), панкреас – 26 (2,8%), бъбрек – 19 (2,1%) и др. Когато първият тумор е рак на яйчника най-чест втори тумор е ракът на ендометриума -100 (23,7%), следващите са: млечна жлеза – 98 (23,2%), колон-ректум – 92 (21,8%), пикочен мехур – 15 (3,6%), стомах – 12 (2,8%), неходжкинов лимфом – 8 (1,9%), лемкемия – 8 (1,9%), маточна шийка – 7 (1,7%) и др.

При ПТМ се наблюдава най-честото съчетание между рак на ендометриума, рак на яйчника, рак на млечната жлеза и рак на колон-ректум. В България се наблюдават характерните съчетания за ПТМ, като всяка гинекологична локализация има своята особеност. При 5 до 10% от случаите с РМШ, РЕ и РЯ се диагностицират множествени тумори. Най-висок е относителният дял на РМШ като единствен тумор- 95%, а най-висок е относителният дял на РЕ при множествените тумори-10%. Три тумора са установени при 148 болни, а 4 тумора при 6 болни.

Най-често първи тумор е РМШ, следван от РМЖ и РЕ, докато като втори тумор най-често е представен РЯ. При 18.3% от случаите, множествените тумори на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло и яйчник са съчетани. При 34.6% от случаите, когато туморът на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло или яйчник е първият диагностициран, вторият тумор също е на млечна жлеза, маточна шийка, маточно тяло или яйчник. Колкото е по-висока преживяемостта при един тумор, толкова е по-вероятно развитието на втори тумор. Удължената преживяемост при пациентите с рак на млечна жлеза, маточна шийка, тяло на матка и яйчник, увеличава вероятността от поява на втори тумор, при диагностицирането на който прогнозата рязко се влошава

Най-голяма концентрация на втори тумор се наблюдава на 4,5 - 5,5 години след лечението на първия тумор. Както е известно независимо от туморната локализация много добри лечебни резултати могат да се очакват само при І стадии.

Онкогинекологията се развива с бързи темпове. Сега насоките са не само да бъде излекувана болната. Съвременните тенденци са насочени към качеството на живот- т.е. как ще премина живота на излекуваната от рак жена. Онкогинеколозите се стремят да повишат качеството на живот чрез: запазване на фертилитета, провеждане на консерва-тивно лечение за запазване на матката при РЕ, извършване на органосъхраняващи операции при РМШ- конизация и трахилектомия, запазване на матката и другите аднекси при начален РЯ. Прилага се лапароскопска хирургия, роботизирана хирургия, нерв-съхраняващи операции, запазване на бременността при наличието на рак и др.

Праследяване: препоръчва се в процеса на лечение и проследяване на първия тумор да се обърне внимание и на другите органи и целенасочено да се търси наличието на синхронна туморна множественост. Това най-лесно може да се случи, когато лекарите, наблюдаващи пациентката след приключване на лечението целенасочено я насочат за гинекологичен преглед и такъв на млечните жлези и колон-ректум, като е необходима по-добра колаборация между специалистите по отделните локализации. Болна след лечение на рак ва млечнаат жлеза и рак на колон-ректум засължително трябва да се проследява и от гинеколог за целенасочено търсене на гумор на ЖПО. Болни след лечение на тумор на ЖПО трябва да се проследява и от хирург за целенасочено търсене на втори тумор на млечната жлеза и колон-ректум.

ВАКСИНА ЗА HPV

Г. ЧАКАЛОВА

Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД

Онкология, 37, 2009, 1, 2-7.

РЕЗЮМЕ

Човешкият папиломен вирус ( HPV ) е етиологичният фактор за рака на маточната шийка и другите болести на долния генитален тракт. Съществуват 2 профилактични ваксини. Първата е четиривалентна и включва HPV-6, -11, -16 и -18, а втората е бивалентна и включва само HPV 16 и -18. Използавт се при млади момичета, и комбинацията на скрининг и ваксинация е правилният път за профилактика на цервикалния карцином. Необходимо е наличието на качествено нови протоколи за превенция на рак на маточната шийка.

Ключови думи: ваксина, HPV .

ГЕНЕТИЧЕН СКРИРИНГОВ МЕТОД ПРИ РАК НА ЯЙЧНИКА И ПРОФИЛАКТИЧНА ОВАРИЕКТОМИЯ

Г. ЧАКАЛОВА

МедикАрт Онкология, 2, 2012, 54-55.
Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД

РЕЗЮМЕ

Фамилната анамнеза е най-сериозния рисков фактор при рак на яйчника. BRCA 1 и BRCA 2 мутациите са често срещани в случаите на овариален карцином. Дискутира се риска при млади жени с фамилен и наследствен рак на яйчника. Представено е използването на скрининга и превантивната хирургия при BRCA 1 и BRCA 2 мутациите.

Ключови думи: рак на яйчника, BRCA 1 и BRCA 2 мутации.

ДЕТЕКЦИЯ И ГЕНОТИПИРАНЕ НА HPV И КОРЕЛАЦИЯТА ИМ С ЦИТОЛОГИЧНИЯ И ХИСТОЛОГИЧНИЯ РЕЗУЛТАТ
Г. ЧАКАЛОВА, Г. ГАНЧЕВ

СБАЛО-ЕАД

15-та Национална конференция по онкогинекология. В. Търново,

22-25 април 2010, 30-31.


Целта на настоящото проучване е да определим мястото на детекцията и генотипиране на HPV при определяне на лечебното поведение при болни с изменения на маточната шийка.

Материали и методи: При 208 болни бяха съпоставени резултатите от цитологичното изследване, вирусната типизация и хистологичното изследване от прицелната биопсия на маточната шийка.

Резултати: При 27 болни (13%) цитологичнят резултат беше Рар 2, при 176 болни (84,6%) – различни варианти на Рар 3 ( Рар 3а, Рар 3аd, Рар 3в), а при 5 болни ( 2,4%) - Рар 4. На всичките 208 болни е направено генотипизиране за високорискови типове на HPV. Най-често срещаните са HPV 16, HPV 18, HPV 31, HPV 33 и HPV 35 – 165 болни (79%). При 5% от случаите не беше доказан вирус от изследваните типове.


Доказан тип HPV

Брой болни

%

HPV 16

84

40,4%

HPV 18

35

16,8%

HPV 31

18

8,7%

HPV 33

14

6,7%

HPV 35

14

6,7%

HPV 39

3

1,4%

HPV 45

9

4,3%

HPV 52

6

2,8%

HPV 56

2

1,0%

HPV 58

7

3,4%

HPV 59

4

1,9%

HPV 66

2

1,0%

Отрицателен резултат

10

4,8%

ВСИЧКО

208

100%


Хистологичната диагноза от прицелната биопсия е: папилом с коилоцитна дисплазия- 57 болни (27,4%), лека дисплазия- 76 болни (36,5%), умерена дисплазия- 44 (21,2%), тежка дисплазия- 21 болни (10%), карцинома in situ- 8 болни (3,8%) и микроинвазивен карцином- 2 болни (1%). Лечебното поведение се определяше от хистологичния резултат и състаянието на маточната шийка и беше: тъканно деструктивно лечение на маточната шийка- 48 болни, LLETZ- 95 болни, конизация- 61 болни и хистеректомия- 4 болни.

Изводи: Получените от нас резултати показват 18% несъвпадение между цитологичното изследване, вирусната типизация и хистологичното изследване. Съчетанието на трите диагностични метода дават най-точна представа за измененията на маточната шийка, от което зависи правилното определяне на лечебната тактика.


АНАЛИЗ НА СТАДИЯ И ЛЕЧЕБНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ЗА 25 ГОДИШЕН ПЕРИОД

ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА

КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО
Проведено е ретро- и проспективно проучване на 3581 болни с РМШ, лекувани в клиниката за 25 годишен период (1982-2006). Разпределението по стадии е както следва: I стадии- 1419 болни, II стадии - 1201, III стадии - 924 и IV стадии- 37 болни. През годините се наблюдава намаляване на относителния дял на болните в I стадий от 53% до 39% и увеличаване на относителния дял на болните във II стадий от 25% на 34% и в III стадий от 21% на 26%. Лечебното поведение при РМШ е в пряка зависимост от стадия на заболяването. От 3581 болни при 2115 е извършена радикална хистеректомия с тазова лимфна дисекция. В първия период са оперирани 163 болни (7,7%), във вторият- 401 (18,9%), в третия- 421(19,9%), в четвъртия- 472 (22,3%), а в петия- 658 (31%). При болните в I стадий е проведена следоперативна лъчева терапия, болните във II стадии са оперирани след проведена предоперативна лъчетерапия, тези в III стадий са оперирани заради персистенция на процеса след проведена дифинитивна лъчетерапия. При 1466 болни е проведена само лъчетерапия (съчетана или перкутанна), предимно във II и III стадий, а при четвърти стадий терапията е била симптоматична. Получените от нас резултати съвпадат с тези за цялата страна- през последните години се увеличават болните с II и III стадий са сметка на тези с I стадий. В търсене на възможности за подобряване на лечебните резултати се увеличава относителния дял на оперираните болни с РМШ.

ЗА И ПРОТИВ ЕНДОСКОПСКАТА ХИРУРГИЯ НА ОВАРИАЛНИТЕ ТУМОРИ

Доц. Г. Чакалова

Репрод. Здраве, 16, 2009, 17.
Началник клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД
ЦЕЛИ. Ендоскопската хирургия заема все по-голямо място и нейните предимства се безспорни: по-щадяща оперативна интервенция, по-бързо възстановяване на болните, по-евтино лечение. Често кистите на яйчника биват оперирани ендоскопски, а с това се увеличават и грешките. Целта е да анализираме случаите на ендоскопска кистектомия при злокачествени тумори на яйчника.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ. През последните 3 години в клиниката са лекувани 10 млади жени, който преди това са оперирани другаде, като ендоскопски е извършена кистектомия. При хистологичното изследване на отстранената киста е установен злокачествен тумор на яйчника или такъв с гронична малигненост.

РЕЗУЛТАТИ. От 1 до 2 месеца след кистектомията, пациентките постъпват за хистологично уточняване, стадиране и радикално лечение в клиниката. Хистологичната диагноза: 9 болни с аденокарцином и 1 болна със смесен тумор-ембрионален карцином и ендодермален синусов тумор. При 2 болни след радикалното лечение стадирането е 1а стадии и не налага следоперативна химиотерапия. При 2 болни е установен карцином на двата яйчника, т.е. 1в стадии, което определи провеждането на 3 курса ХТ. При останалите 6 болни с цел радикалност освен хистеректомия с аднексите и оментектомия са извършвани лимфни дисекции, чревни резекции, екстирпация на перитонеума, спленектомия. Тези болни са стадирани като 3с стадии, и са проведени 4-6 курса ХТ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Получените от нас резултати показват, че при 10-те болни е била извършена неправилно ендоскопска кистектомия, а радикалното лечение е закъсняло с 1-2 месеца. Ендоскопската хирургия има своето място в гинекологията и ще се развива с бързи темпове. Препоръчва се стриктно прецизиране на индикациите за тези операции след изключване на неоплазия, а именно: киста до 10 см, интактен втори яйчник и нормални стойности на Са 125. Задължително условие е наличието на възможност за спешно хистологично изследване- гефрир и при доказване на карцином едномоментно извършване на радикална операция.

ЗДРАВНА ПОЛИТИКА И МЯСТО НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ КЛИНИКИ В УСЛОВИЯТА НА ЗДРАВНА РЕФОРМА

ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА

Онкология, 38, 2010, 3, 2-10.

Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД, СОФИЯ

РЕЗЮМЕ

България е изправена пред необходимостта да извърши дълбоки реформи в здравеопазването с определяне на осонвни приоритети. Приоритет 1 е подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до онкологично лечение. Приоритет 2 е осигуряване на устойчиво финансиране на здравната система и ефективно използване на средствата. От тук са определени три нива на лечебни заведения за съвременна диагностика и лечение на онкологични заболявания. За първи път в историята на онкологичната помощ започва съвременно развитие чрез здравната политика в условията на здравна реформа.

Ключови думи: здравна политика, онкологична помощ, здравна реформа.

ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ ЗА РАННОТО УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ПРИ ЖЕНАТА
ДОЦ. Г. ЧАКАЛОВА
КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО

XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,

6-8 септември 2007, 6.


ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е ОКОЛО 5% ОТ СЛУЧАЙТЕ НА ТУМОРИ НА ЖПО


  • ПТМ БИВА СИНХРОННА И МЕТАХРОМНА, КОЯТО Е ПО-ЧЕСТА И ПРЕДСТАВЛЯВА 90% ОТ СЛУЧАЙТЕ.

  • УСТАНОВЯВАНЕ НА ВТОРИЯ ТУМОР СЛЕД ПЪРВАТА ГОДИНА НА ЛЕЧЕНИЕ НА ПЪРВИЯ ОПРЕДЕЛЯ ТУМОРНАТА МНОЖЕСТВЕНОСТ КАТО МЕТАХРОМНА.

ОПИСАНИ СА СЛУЧАЙ НА ВТОРИ ТУМОР И 20 ГОДИНИ СЛЕД ЛЕЧЕНИЕТО НА ПЪРВИЯ

  • НЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА РЯДКОСТ НАЛИЧИЕТО НА 3 И ПОВЕЧЕ ТУМОРИ ПРИ ЕДИН ИНДИВИД.

  • ПРОУЧВАНИЯТА ИЗВЪРШЕНИ ДОСЕГА УСТАНОВЯВАТ ПАРАДОКСАЛНИЯ ФАКТ, ЧЕ ВТОРИЯТ ТУМОР ОБИКНОВЕННО СЕ ДИАГНОСТИЦИРА В НАПРЕДНАЛ СТАДИИ.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА?

  • АКЦЕНТ ВЪРХУ МЯСТОТО КЪДЕТО Е БИЛ ПЪРВИЯТ ТУМОР С ЦЕЛ ТЪРСЕНЕ НА ЛОКАЛЕН РЕЦИДИВ

  • СТРАХ ОТ СТРАНА НА ЖЕНАТА ДА СЕ ОТКРИЕ ОТНОВО НЕЩО СТРАШНО

  • ИГНОРИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА ПТМ В ДИСПАНСЕРИТЕ КЪДЕТО СЕ ПРОСЛЕДЯВА ПЪРВИЯТ ТУМОР

ЛИПСА НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАННО ОТКРИВАНЕ НА РАКА

  • НЕДОФИНАНСИРАНЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА СКРИНИНГ И ПРОФИЛАКТИКА

  • НЕДОСТАТЪЧНА ИНФОРМИРАНОСТ НА СПЕЦАЛИСТИТЕ ОТ ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ ЗА ПРОБЛЕМА ПТМ

В РЕЗУЛТАТ НА ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО

  • ПАЦИЕНТКИ ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАНИ ОТ ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ ЗАГИВАТ ОТ ВТОРИ ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР ПОРАДИ КЪСНОТО МУ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

  • НАЙ-ЧЕСТО Е СЪЧЕТАНИЕТО НА РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА С ТУМОР НА ЖПО

ПРИЧИНА ЗА ПТМ И ЧЕСТОТА НА ПТМ:

- ГЕНЕТИЧНА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ BRCA1 И BRCA2 ПРИ РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА И ЯЙЧНИКА,


  • ХОРМОНАЛНА ПРИ РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА

  • ИЛИ ВИРУСНА ПРИ РАК МАТОЧНАТА ШИЙКА И ВУЛВАТА

  • ЧЕСТОТА НА ПТМ ОТ 2% ДО 10%

ПРОУЧВАНЕ



  • ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО СА ЛЕКУВАНИ 7502 БОЛНИ.

  • ОТ ТЯХ ПРИ 113 БОЛНИ Е ДОКАЗАНА ПТМ И СА УСТАНОВЕНИ ВТОРИ 115 ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ТУМОРИ - 1,5%.

  • ПРИ 2 БОЛНИ ИМА 3 РАЗЛИЧНИ ТУМОРИ

  • ПЪРВИЯТ ТУМОР Е БИЛ УСТАНОВЕН ОТ 0 МЕСЕЦА ДО 22 ГОДИНИ ПРЕДИ ТОВА

  • ПРЕОБАДАВАТ СЛУЧАЙТЕ В ПЪРВИТЕ 5 ГОДИНИ

НАЙ-ЧЕСТО Е СЪЧЕТАНИЕТО НА РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА - 34 СЛУЧАЯ

  • РАК НА ЯЙЧНИКА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА – 18 СЛУЧАЙ

  • РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА И РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА – 18 СЛУЧАЯ

  • ОСТАНАЛИТЕ КОМБИНАЦИИ СА МНОГО РАЗЛИЧИ И ПРЕОБЛАДАВАТ ЕДИНИЧНИТЕ СЛУЧАЙ

ВТОРИЯТ ТУМОР Е БИЛ:

  • РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА -42 БОЛНИ

  • РАК НА ЯЙЧНИКА – 25 БОЛНИ

  • РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА- 23 БОЛНИ

  • РАК НА ВУЛВАТА -22 БОЛНИ

  • РАК НА ВЛАГАЛИЩЕТО – 1 БОЛНА

ПЪРВИЯТ ТУМОР НАЙ-ЧЕСТО Е РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА-
80 СЛУЧАЯ ОТ 115 СЛУЧАЯ -70%

  • СИНХРОННАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 8 БОЛНИ -7%

  • МЕТАХРОМНАТА ТУМОРНА МОНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 105 БОЛНИ- 93%

ПЪРВИЯТ ТУМОР Е:

  • МЛЕЧНА ЖЛЕЗА- 80 СЛУЧАЯ

  • ДЕБЕЛО ЧЕРВО – 12

  • РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА -7

  • РАК НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА- 5

  • РАК НА КОЖАТА – 3

  • МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ – 2

  • НЕХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ- 1

  • ЖЛЪЧНИ ПЪТИЩА- 1

  • БЪБРЕК -1

  • СТОМАХ -1

  • ПИКОЧЕН МЕХУР - 1

  • ЕНДОМЕТРИУМ - 1

ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ЧЕ ВТОРИЯТ ТУМОР Е БИЛ УСТАНОВЕН В ПЪРВИ СТАДИИ САМО В 63% ОТ СЛУЧАИТЕ



  • НАПРЕДНАЛ СТАДИИ Е БИЛ УСТАНОВЕН В 37%.

  • БЛИЗО 1/3 ОТ БОЛНИТЕ СА БИЛИ УСТАНОВЕНИ С ВТОРИ ТУМОР В III И IV СТАДИИ

  • ПРИЧИНАТА ЗА СМЪРТА НАЙ-ЧЕСТО Е ВТОРИЯТ ТУМОР, ПРИ ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАН ПЪРВИ ТУМОР

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С ВТОРИ ТУМОР ПО СТАДИЙ

СТАДИИ

БРОЙ

%

0

7

6,2

I

65

57,2

II

10

8,9

III

25

22,2

IV

6

5,3

СИТУАЦИЯТА Е КРАЙНО ТРЕВОЖНА КАТО СЕ ИМА В ПРЕДВИД, ЧЕ ТОВА СА БОЛНИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ДИСПАНСЕРНО НАБЛЮДЕНИЕ



  • КАКВА Е РОЛЯТА НА ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ?

  • КАК МОЖЕ ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА НА ПТМ И КЪСНАТА ДИАГНОСТИКА?

  • ОТ ЕДНА СТРАНА СА ЛИЧНИТЕ ЛЕКАРИ, КОЙТО ТРЯБВА ПО-ЧЕСТО ДА НОСОЧВАТ ЗА ПРЕГЛЕД ПРИ ГИНЕКОЛОГ БОЛНИ С РАК В АНАМНЕЗАТА

РОЛЯТА НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ В ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ:

  • ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ТЪРСЕНЕ И РАННО ОТКРИВАНЕ НА ВТОРИ ТУМОР

  • ПРИ БОЛНИ ЛЕКУВАНИ ЗАРАДИ РАК ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ОСОБЕННО ВНИМАНИЕ ЗА ТЪРСЕНЕ НА РАК НА ГИНЕТАЛИИТЕ

  • ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ ПРИ БОЛНИ С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА В АНАМНЕЗАТА

РОЛЯ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ ДИСПАНСЕРИТЕ

  • ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛНИ, ЛЕКУВАНИ ЗАРАДИ РАК

  • ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСОЧВАНЕ ЗА ПРЕГЛЕД КЪМ ГИНЕКОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, ОПЕРИАНИ ЗАРАДИ НЕГИНЕКОЛОГИЧНИ ТУМОРИ



ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННАТА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА.

ЗДРАВНА РЕФОРМА ДО 2011 ГОДИНА

Г. ЧАКАЛОВА

Онкология, 40, 2012, 1, 2-19.

РЕЗЮМЕ

Здравната политика е част от общата политика на държавата. Представена е националната здравна стратегия и приоритетите и, а именно: Значими здравни проблеми, изискващи предимствено решаване; Значими сектори на здравеопазната система, изискващи предимствено развитие; Групи от населението, изискващи предимствено гарантиране на здравни грижи. Министерството на здравеопазването публикува 51 цели за 2011 година, като са определени стратегическите цели и дейностите за постигането на тези цели, и са посочени очакваните резултати.

Ключови думи: здравната политика, национална здравна стратегия, стратегически цели и дейности.

Карцином на ендометриума при жени до 30 годишна възраст.



Чакалова, Г.

Списание на Българско Онкологично Дружество. 2, 2007, 15-16.

КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ И ДИСТРЕС ПРИ ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНО БОЛНИ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ И ФАМИЛЕН РАК И СРАВНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ С ТЕЗИ НА БОЛНИ С ПЪРВИЧЕН ГИНЕКОЛОГИЧЕН РАК

Г. ЧАКАЛОВА (1), Б. ЧАКАЛОВ (2)

Онкология, 40, 2012, 4, 25-34.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД (1), Медицински Център Гинека (2)
РЕЗЮМЕ

Проучено е качеството на живот и дистрес при болни с онкогинекологични заболявания, при болни с ПТМ и при болни с фамилен рак. Първото изследване включва измерване нивото на стреса, посредством скалата за измерване на стреса NCCN Distress Thermometer (DT) (NCCN Distress management clinical practice guidelines, 2003 и определяне на качеството на живот чрез EORTC QLQ-C30. Изследвани бяха 103 болни от които 80 с гинекологичен рак и 23 с ПТМ. Получените резултати показват че, от 103 болни, 59 пациентки (57%) определят своят стрес със 4 или повече по скалата на стреса. От тях 36 от общо 80 (45%) са с първичен тумор, и всичките 23 болни (100%) с ПТМ. Второто проучване е свързано с оценяване на тревожността и депресията преди началото на лечението, и на 6-тия, 12-тия, 18-тия и 24-тия месец след лечението. Изследвани бяха 216 жени, от които 110 с онкогинекологично заболяване (80 болни с първичен тумор, 23 болни с ПТМ и 7 болни с фамилен рак) и 106 жени -контролна група. От тези 110 болни, при 61 попълването на въпросника е било индивидуално, в присъст-вието на лекар, при 20 жени е било групово (от 2 до 4 пациентки в група), в присъствието на лекар и при 29 попълването на въпросника е било самостоя-телно, без присъствието на лекар. При контролната група резултатите са значително по-добри, отколкото при болните с онкогинекологични заболявания. От болните с онкологични заболявания, тези 61 болни, при които, попълването на въпросника е било индивидуално, в присъствието на лекар, са дали по-добри резултати, отколкото болните, които са попълвали въпросника в група в присъствието на лекар, или самостоятелно, без присъствието на лекар. Болните с ПТМ и ФР имат по-лоши резултати отколкото болните с първичен тумор, като болните с ПТМ имат по-лоши резултати от тези с ФР. Нивото на стреса на болните с първичен тумор 24 месеца след лечението се доближава до това на контролната група, докато при пациентките с ПТМ и ФР се установи понижаване на нивото на стрес, но то продължава да показва значително по-високо ниво по сравнение с това на болните с първичен тумор. Получените резултати показват, че болните с ПТМ и ФР имат високо ниво на дистрес и понижено качество на живот.

Ключови думи: качество на живот, дистрес, първична туморна множественост, фамилен рак, гинекологичен рак.
КОМПЛЕКСНО ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ВУЛВАТА И РЕЦИДИВИТЕ
Г. Чакалова (1), Е. Петкова (2), И. Михайлова (2),

Клиника по Гинекология (1), Клиника по лъчетерапия (2), СБАЛО

16-та Национална конференция по онкогинекология и 2-ра национална конференция по минимално инвазивна гинекологична хирургия. Плевен, 1-4 Декември, 2011,32-33.

РЕЗЮМЕ

Карциномът на вулвата е един от редките тумори на ЖПО. През 2009 година в България са регистрирани 117 жени. Хистологично в 90% е спиноцелуларен карцином, останалите 10% са аденокарциноми, други карциноми, и малигнен меланом. Лечението на рака на вулвата е комплексно и включва операция в съчетание със следоперативна перкутанна лъчетерапия. Обемът на операцията зависи от размера и локализацията на тумора, степентта на диференциация и най-вече от състоявието на ингвинофемуралните лимфни възли. Лъчетерапевтичната доза и полето също зависят от разпостранението на тумора. Химиотерапията се прилага само при авансирал туморен процес или при рецидиви, и е с цисплатина, 5 FU и/или митомицин С. Лечението на рецидивите е предимно оперативно - широка ексцизия на рецидива, при необходимост се извършва и резекция на съсъден орган и дори екзентерация. Следоперативно се прилага лъчеватерапия само когато такава не е прилагана след първата операция. Представен е алгоритъм на комплексното лечение на рака на вулвата по стадии, както и собствен опит при лечението на 373 болни с първичен рак, с персистенция и рецидиви, за периода 01.01.2002- 31.10.2011 година са лекувани в клиниката по гинекология на СБАЛО-ЕАД.



КОНТРАЦЕПЦИЯ ПРИ БОЛНИ С ДОБРОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Доц. Г. Чакалова

Репрод. Здраве, 16, 2009, 20-21.
Началник клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД

ЦЕЛИ. Всяка година около 8000 жени развиват доброкачествени

заболявания на млечните жлези ( ДЗМЖ ). Голяма част от тях за в репродуктивна възраст и желаят да използват контрацептиви с цел регулация на детородната си функция. Целта на настоящото проучване е да проучат влиянието на контрацептивите при тези болни.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ. През последните 8 години са проследени 312 жени с ДЗМЖ, приемащи контрацептиви. При 174 ( 55,8 % ) е била установена мастопатия, при 84 ( 26,9 % ) - кисти на млечната жлеза, а при 54 болни ( 17,3 % ) -фиброаденоми. Пациентките са на възраст от 19 до 38 години. Използваните контрацептиви са били нискодозирани и са се прилагали от 2 до 4 години.

РЕЗУЛТАТИ. Всички пациентки са наблюдавани на 6 месеца, като са извършвани гинекологични прегледи, ехография на малкия таз, прегледи на млечните жлези, включая и ехография и мамография. При 58 пациентки ( 18,6 % ) се наложи спиране на контрацептива поради влошаване състоянието на млечните жлези, като при 1 пациентка ( 0,3 % ) се откри начален карцином на млечната жлеза. На тези пациентки се препоръча използването на други методи за контрацепция. При други 27 болни ( 8,6 % ) се извърши операция заради миома на матката или киста на яйчника с което се преустанови използването на контрацептиви.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Получените от нас резултати показват, че е възможно да се използват контрацептиви при болни с ДЗМЖ но се налага строг контрол на състоянието на млечните жлези и гениталиите поради високият процент болни на които се налага спиране на хормоналната терапия поради усложнения.

КАРЦИНОМ НА ЕНДОМЕТРИУМА-РАННА ДИАГНОЗА ПРИ ПЪРВИЧНАТА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ
Е. КАМЕНОВ, Г.ЧАКАЛОВА, К. АНГЕЛОВ, А. КЪРЛОВ,

В. МЕЛАМЕД,

КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ СБАЛО-ЕАД


XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,

6-8 септември 2007, 6.


КАРЦИНОМЪТ НА ЕНДОМЕТРИУМА Е НАЙ-ЧЕСТИЯ ТУМОР НА ГИНЕТАЛИИТЕ

  • ГОДИШНО В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗБОЛЯВАТ НАД 1200 ЖЕНИ.

  • ТИПИЧЕН ХОРМОНАЛНО ЗАВИСИМ ТУМОР

  • ХАРАКТЕРЕН С ТОВА, ЧЕ НАЙ-ЧЕСТИЯТ СИМПТОМ Е КЪРВЕНЕ В МЕНОПАУЗАТА

  • НАБЛЮДАВА СЕ ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ ПРИ ТЕЗИ БОЛНИ

СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ

  • ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В КЛИНИКАТО ПО ГИНЕКОЛОГИЯ НА СБАЛО-ЕАД СА ЛЕКУВАНИ 680 БОЛНИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА.

ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ С 1 И 2 СТАДИИ.

НАЙ-ЧЕСТОТО ЛЕЧЕНИЕ Е БИЛО ОПЕРАТИВНОТО.
ТАБЛИЦА 1. СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА

I СТ.

II СТ.

III СТ.

IV СТ.

ВСИЧКО

457

116

101

6

680

67,3%

17,0%

14,9%

0,9%

100%

ОТ ТЕЗИ 680 БОЛНИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА ПРИ 43 ( 6,3% ) Е УСТАНОВЕНА ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ОТ 44 ТУМОРА


  • РАК НА МЛЕЧНА ЖЛЕЗА – 34 БОЛНИ (77,3%)

  • РАК НА РЕКТУМ-СИГМА- 7 БОЛНИ (15,9%)

  • МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ – 1 БОЛНА (2,3%)

  • РАК НА ВЛАГАЛИЩЕТО- 1 БОЛНА (2,3%)

  • ПРИ ЕДНА ОТ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА Е УСТАНОВЕН И 3-ТИ ТУМОР - РАК НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА (2,3%)

НАБЛЮДАВА СЕ В БЛИЗО 100% ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ХОРМОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ

  • КАРЦИНОМЪТ НА ЕНДОМЕТРИУМА Е БИЛ ВТОРИ ТУМОР ПРИ 42 БОЛНИ И ПЪРВИ ТУМОР ПРИ 1 БОЛНА.

  • ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ С ВИСОКОДИФЕРЕНЦИРАН И УМЕРЕНОДИФЕРЕНЦИРАН АДЕНОКАРЦИНОМ-83%.

  • ПРИ 1 БОЛНА Е УСТАНОВЕН КАРЦИНОСАРКОМ.

  • ЛЕЧЕНИЕТО Е ИЗВЪРШЕНО В ЗАВИСИМОСТ ОТ СТАДИЯ И ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА БОЛНАТА.

ТАБЛИЦА 2. СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ



СТАДИЙ

БРОЙ

%

I

37

86,05

II

5

11,62

III

1

2,33

ИЗВЪРШЕНО ЛЕЧЕНИЕ



  • САМО ОПЕРАЦИЯ- 8 БОЛНИ

  • ОПЕРАЦИЯ И ЛЪЧЕТЕРАПИЯ – 33 БОЛНИ

  • САМО ЛЪЧЕТЕРАПИЯ – 2 БОЛНИ.

  • ХОРМОНОТЕРАПИЯ-ПРИ ВСИЧКИ БОЛНИ.

РАННА ДИАГНОЗА

ПРИ СРАВНЯВАНЕНА СТАДИЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА С ЕДИН ТУМОР И ТЕЗИ С ДВА И ПОВЕЧЕ ТУМОРА СЕ УСТАНОВИ,ЧЕ ПРИ БОЛНИТЕ С ПТМ ДИАГНОЗАТА Е ПОСТАВЕНА ПО-РАНО И ПАЦИЕНТКИТЕ В I СТАДИЙ СА ПОВЕЧЕ-67,3% СРЕЩУ 86,07%.


РЕЗУЛТАТИ

  • ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И ПТМ НАЙ-ЧЕСТО СА С РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА И РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО.

  • БОЛНИТЕ С ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ В АНАМНЕЗАТА РЕАГИРАТ ПО-БЪРЗО НА ПЪРВИЯТ СИМПТОМ-КЪРВЕНЕТО, А НЕГОВОТО УТОЧНЯВАНЕ Е ЛЕСНО-СЕПАРИРАНО АБРАЗИО.

ИЗВОДИ

  • ПО СРАВНЕНИЕ С ДРУГИТЕ БОЛНИ С ПТМ, ТЕЗИ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА СА С ДОБРА ПРОГНОЗА.

  • ОТ ЕДНА СТРАНА ЗАРАДИ РАННОТО ИМ ДИАГНОСТИЦИРАНЕ,

  • ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗАРАДИ БИОЛОГИЧНИЯ ХОД НА НЕОПЛАЗИЯТА.

  • ТРАЙНО ИЗЛЕКУВАНЕ СЕ ПОСТИГА В БЛИЗО 70%.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА ЕНДОМЕТРИУМА И ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ ДИАГНОЗАТА Е РАННА, А ПРОГНОЗАТА Е БЛАГОПРИЯТНА.

КЪСНА ДИАГНОЗА НА РАКА НА МАТОЧНАТА ШИЙКА ПРИ БОЛНИ С ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ

А. КЪРЛОВ, Г. ЧАКАЛОВА,К. АНГЕЛОВ,

Е. КАМЕНОВ,В. МЕЛАМЕД, Т. КЪРЛОВ
ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА, СБАЛО
XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,

6-8 септември 2007, 4.

РАКЪТ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА Е ЕДИН ОТ НАЙ-ЧЕСТИТЕ ГИНЕКОЛОГИЧНИ ТУМОРИ


  • ГОДИШНО В БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОКОЛО 1000 ЖЕНИ

  • ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ УВЕЛИЧАВА ТЕНДЕНЦИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ДИАГНОЗАТА В АВАНСИРАЛ СТАДИЙ

  • УВЕЛИЧАВА СЕ И БРОЯ НА МЛАДИТЕ ЖЕНИ

ПРИЧИНИТЕ СА КОМПЛЕКСНИ:

  • ЛИПСА НА РАБОТЕЩА СКРИНИНГОВА ПРОГРАМА

  • НЕАДЕКВАТНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ ОТ СТРАНА НА ЖЕНИТЕ

  • ЛИПСА НА ФИНАНСОВ ИНТЕРЕС ОТ СТРАНА НА ЛЕКАРИТЕ

В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА:

  • СЪОТНОШЕНИЕТО 4:1 ЗА КАРЦИНОМА ИН СИТУ: ИНВАЗИВЕН КАРЦИНОМ, ХАРАКТЕРНО ЗА ЕВРОПА И АМЕРИКА ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В НЕПОСТИЖИМА ЦЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ

  • УВЕЛИЧАВА СЕ КАКТО ЗАБОЛЯВАЕМОСТТА,ТАКА И СМЪРТНОСТТА ОТ РАК НА ПОРЦИОТО

СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ

  • ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА НА СБАЛО СА ЛЕКУВАНИ 1365 БОЛНИ.

  • НАД 60% ОТ ТЯХ СА С АВАНСИРАЛ СТАДИЙ

  • ПРЕОБЛАДАВАТ НИСКО ДИФЕРЕНЦИРАНИТЕ ФОРМИ НА СПИНОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ

РАЗПРЕЗЕЛЕНИЕ НА 1365 БОЛНИ ПО СТАДИЙ



СТАДИЙ

БРОЙ

%

I

510

37,36 %

II

442

32,38 %

III

393

28,79 %

IV

20

1,46 %

ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ



  • ОТ 1365 БОЛНИ ПРИ 30 (2,19%) Е УСТАНОВЕНО ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ.

  • СИНХРОННА ПЪРВИЧНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 1 БОЛНА.

  • МЕТАХРОМНА ТУМОРНА МНОЖЕСТВЕНОСТ Е УСТАНОВЕНА ПРИ 29 БОЛНИ.

СЪЧЕТАНИЕ С ДРУГИ ТУМОРИ


  • РАК НА МЛЕЧНА ЖЛЕЗА – 18 БОЛНИ

  • РАК НА ВУЛВА – 6 БОЛНИ

  • РАК НА ЯЙЧНИКА – 1 БОЛНА

  • РАК НА ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА -1 БОЛНА

  • РАК НА ЖЛЪЧНИ ПЪТИЩА -1 БОЛНА

  • РАК НА КОЛОНА - 1 БОЛНА

  • РАК НА БЪБРЕКА -1 БОЛНА

  • РАК НА СТОМАХА – 1 БОЛНА

ХАРАКТЕРНО Е ГОЛЯМО РАЗНООБРАЗИЕ И НАЛИЧИЕ НА ЕДИНИЧНИ БРОЙКИ



  • НАЙ-ЧЕСТ Е РАКА НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА- 60%.

  • ХАРАКТЕРНИЯТ СЪС ОБЩАТА ЕТИОЛОГИЯ ( HPV ) РАК НА ВУЛВАТА Е УСТАНОВЕН В 20%.

  • ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА В 2 КЛИНИЧЕН СТАДИЙ- 40%

СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 30 БОЛНИ С ПТМ



СТАДИЙ

БРОЙ

%

0

7

23,33 %

I

7

23,33 %

II

12

40,00 %

III

4

13,33 %

ПРЕЖИМЯЕМОСТ



  • ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА И ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ Е УСТАНОВЕНА ПО-ЛОША ПРЕЖИВЯЕМОСТ ОТКОЛКОТО НА ОБЩАТА ГРУПА.

  • ПРИГНОЗАТА КАТО ЦЯЛО Е ЛОША С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С РАК В 0 СТАДИЙ.

ИЗВОДИ


  • БОЛНИТЕ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА С ПРЕДХОЖДАЩО ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ СА МАЛКО, ПРЕОБЛАДАВАТ ТЕЗИ В 2 САДИЙ И ИМАТ ПО-ЛОША ПРОГНОЗА.

  • ПРЕПОРЪЧВА СЕ ПО-АКТИВНО НАБЛЮДЕНИЕ НА БОЛНИ С ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ В АНАМНЕЗАТА.


КЪСНА ДИАГНОЗА НА ЛЕСНО ДОСТЪПНИЯ РАК НА ВУЛВАТА

К. АНГЕЛОВ, Г. ЧАКАЛОВА, А. КЪРЛОВ, Е. КАМЕНОВ,

В. МЕЛАМЕД

КЛИНИКА ПО ГИНЕКОЛОГИЯ, СБАЛО



XIII Национална конференция по онкогинекология. Слънчев бряг,

6-8 септември 2007, 4.


РАКЪТ НА ВУЛВАТА Е ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО Е ХАРАКТЕРНО С ТОВА,ЧЕ СЕ СРЕЩА ПРИ ПО-ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТКИ

  • ПАРАДОКСАЛЕН Е ФАКТА, ЧЕ ЛЕСНО ДОСТЪПНИЯ РАК НА ВУЛВАТА СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ПРЕДИМНО В АВАНСИРАЛ СТАДИЙ.

  • ГОДИШНО СЕ РАЗБОЛЯВАТ ОКОЛО 120 ЖЕНИ.

  • ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ ОТ СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ.

  • ПОЧТИ ВИНАГИ Е ПРЕДХОЖДАН ОТ ПРЕКАНЦЕРОЗА – ЛЕВКОПЛАКИЯ, VIN.

  • ДОКАЗАНА Е РОЛЯТА НА HPV ИНФЕКЦИЯ

СОБСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ

  • ЗА ПЕРИОДА 1998-2006 ГОДИНА В ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА НА СБАЛО СА ЛЕКУВАНИ 329 БОЛНИ С ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР НА ВУЛВАТА.

  • ХИСТОЛОГИЧНО-ПРЕОБЛАДАВАТ СПИНОЦЕЛУЛАРЕН КАРЦИНОМ И НИСКОДИФЕРЕНЦИРАНИТЕ ФОРМИ.

  • ПРИ 12 БОЛНИ-АДЕНОКАРЦИНОМ.

  • ПРИ 6 БОЛНИ-МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ.

СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 329 БОЛНИ С РАК НА ВУЛВАТА

СТАДИЙ

БРОЙ

%

I

86

26,13 %

II

114

34,65 %

III

117

35,56 %

IV

12

3,64 %

ЛЕЧЕНИЕ


  • ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - РАДИКАЛНА ВУЛВЕКТОМИЯ С ИНГВИНОФЕМУРАЛНА ЛИМФНА ДИСЕКЦИЯ ПО ДЮКЕН.

  • ПРИ 41 БОЛНИ САМО РАДИКАЛНА ВУЛВЕКТОМИЯ

  • ПРИ 1 БОЛНА - ХЕМИВУЛВЕКТОМИЯ.

  • ПРОВЕДЕНА Е ПРЕД ИЛИ СЛЕДОПЕРАТИВНА ЛЪЧЕТЕРАПИЯ ПРИ 95% ОТ ОПЕРИРАНИТЕ БОЛНИ.

  • 2 БОЛНИ СА ПОВЕЛИ САМО ЛЪЧЕТЕРАПИЯ

ПРИЧИНИ ЗА КЪСНАТА ДИАГНОЗА

  • НИСЪК ИНТЕЛЕКТ

  • ЧУВСТВО ЗА СРАМ ОТ ВЕНЕРИЧЕСКА БОЛЕСТ

  • НЕЗНАНИЕ НА КОЛЕГИТЕ ГИНЕКОЛОЗИ ОТ ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ

  • ЧАСТ ОТ ПАЦИЕНТКИТЕ ПЪРВОНАЧАЛНО СА ЛЕКУВАНИ КОНСЕРВАТИВНО ОТ ДЕРМАТОЛОЗИ ЗА ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ

ОТ 329 БОЛНИ С РАК НА ВУЛВАТА ПРИ 22 БОЛНИ (6,68%) Е УСТАНОВЕНА ПТМ



  • ПРИ ТЕЗИ 22 БОЛНИ СА УСТАНОВЕНИ 23 ПЪРВИЧНИ ТУМОРИ (ПРИ 1 БОЛНА Е ИМАЛО 3 ТУМОРА)

  • ЧЕСТОТА НА ПТМ 7%

  • 20 БОЛНИ СА СЪС СПИНОЦЕЛУЛАРЕН РАК

  • 2 БОЛНИ СА С МАЛИГНЕН МЕЛАНОМ

  • ЗЛОКАЧЕСЕТВЕНИЯТ ТУМОР НА ВУЛВАТА Е БИЛ ВТОРИ ТУМОР

  • ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ В ТРЕТИ КЛИНИЧЕН СТАДИЙ

СТАДИЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИТЕ С ПТМ

СТАДИЙ

БРОЙ

%

I

7

31,82 %

II

1

4,54 %

III

13

59,10 %

IV

1

4,54 %

ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ПЪРВИЯ ТУМОР



  • РАК НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА – 10 БОЛНИ (45,45%), ЕДНА БОЛНА И С РАК НА РЕКТУМА

  • РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА – 6 БОЛНИ (27,27%)

  • РАК НА СИГМАТА - 2 БОЛНИ (9,09%)

  • РАК НА КОЖАТА НА ЛИЦЕТО – 2 БОЛНИ (9,09%)

  • РАК НА ПИКОЧНИЯ МЕХУР -1 БОЛНА (4,54%)

  • НЕХОДЖКИНОВ ЛИМФОМ – 1 БОЛНА (4,54%)

ПРИ БОЛНИТЕ С РАК НА ВУЛВАТА ДИАГНОЗАТА Е КЪСНА

  • ПЪРВИ КЛИНИЧЕН СТАДИЙ Е УСТАНОВЕН САМО В 26% ОТ БОЛНИТЕ С РАК НА ВУЛВАТА

  • ПРИ БОЛНИТЕ С ПТМ ПРЕОБЛАДАВАТ БОЛНИТЕ В 3 КЛИНИЧЕН СТАДИЙ –59%

  • СЛЕДВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БОЛНИТЕ С ПТМ СА БИЛИ ДИСПАНСЕРИЗИРАНИ ЗАРАДИ ПЪРВИЯТ ЗЛОКАЧЕСТВЕН ТУМОР.

ИЗВОДИ

  • КАРЦИНОМЪТ НА ВУЛВАТА Е ЛЕСНО ДОСТЪПЕН ЗА ДИАГНОЗА ТУМОР

  • ПОРАДИ КОМПЛЕКСНИ ПРИЧИНИ ДИАГНОЗАТА Е КЪСНА

  • ЛЕЧЕНИЕТО НЕ Е ЗАДОВОЛИТЕЛНО

  • ЧЕСТИ СА ЛОКАЛНИТЕ РЕЦИДИВИ



Късно лимфоцеле при болна, оперирана от аденокарцином на маточната шийка.

Чакалова, Г.

Онкология, 35, 2007, 2, 56-58.
ЛЕЧЕБНИ РЕЗУЛТАТИ ПРИ БОЛНИ С РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА

Г. ЧАКАЛОВА, П. КОСТОВА, А. ГАНЧЕВА

Онкология, 37, 2009, 1, 20-24.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД, СОФИЯ
РЕЗЮМЕ

За периода 2002-2004 год. В Клиниката по онкогинекология на СБАЛО-ЕАД, София са лекувани 249 болни с рак на маточната шийка. Разпределени по стадии са: I ст.- 110 болни, II ст.-93 болни, III ст.-45 болни и IV ст.-1 болни. Преобладават болните със спиноцелуларен карцином- 93%, и тези с недиференцираните форми-49%. Хирургично лечение е приложено при 235 болни, като при 205 болни то е било съчетано с лъчетерапия, хормонотерапия или химиотерапия. При 14 болни е проведена само лъчетерапия. При 39 болни е установен рецидив на заболяването. Пет и повече години са преживяла 175 болни, а 74 болни са починали. 5-годишната преживяемост е 70%.

Ключови думи: рак на маточната шийка, лечение, преживяемост.



Лечебни резултати при пациенти с рак на ендометриума.

Костова, П. Г. Чакалова, А. Ганчева.

Акуш. гинекол. 48, 2009, 4, 17-22.
Лечебни резултати при рак на маточната шийка за 10-годишен период.

Чакалова, Г.

Онкология, 40, 2012, 2, 39-42.

РЕЗЮМЕ

За периода 2002-2011 год. В Клиниката по онкогинекология на СБАЛО-ЕАД, София са лекувани 1363 болни с рак на маточната шийка. Разпределени по стадии са: I ст.- 562 болни, II ст.-418 болни, III ст.-367 болни и IV ст.-16 болни. Преобладават болните със спиноцелуларен карцином- 93%, и тези с недиференцираните форми-48%. Хирургично лечение е приложено при 1205 болни, като при 1055 болни то е било съчетано с лъчетерапия, хормонотерапия или химиотерапия, а при 150 болни лечението е било само хирургично.

Ключови думи: рак на маточната шийка, лечение.

Лапароскопска хирургия в онкогинекологията.

Чакалова, Г.

Онкология, 37, 2009, 2, 2-7.
РЕЗЮМЕ

През последните години в гинекология навлезе ендоскопската хирургия, представена като лапороскопска или роботизирана система.Тези техники са халактерни с ниска стойност и малко усложнения.



Ключови думи:лапароскопия, роботизирани системи, гинекология

МЕНИДЖМЪНТ НА ОНКОГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА

Г. ЧАКАЛОВА

Онкология, 38, 2010, 4, 19-24.
Клиника по онкогинекология, СБАЛО-ЕАД

РЕЗЮМЕ

Провежданата праз последните години реформа в здравеопазването поставя нови изисквания пред всички работещи в тази система. Представен е актуален анализ на същността на здравния мениджмънт и по-специално на този, относящ се до развитието на клиника по онкогинекология, както и стъпките през които трябва да премине един здравен мениджър.

Ключови думи: мениджмът, гинекологична клиника

МЕНИДЖМЪНТЪТ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В ОНКОЛОГИЧНИТЕ БОЛНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА

Г. ЧАКАЛОВА

Онкология, 39, 2011, 1, 2-11.

Клиника по гинекология, СБАЛО-ЕАД

РЕЗЮМЕ
Мениджмънтът на човешките ресурси е важен във всяка една област и по всяко време. В условията на здравна реформа се установява съществен проблем с човешките ресурси в онкологичните здравни заведения. Представен е актуален анализ на същността на мениджмънт на човешките ресурси в здравеопазването и по-специално на този, относящ се до проблемите и развитието на онкологичните лечебни заведения, както и стъпките през които трябва да премине един здравен мениджър.

Ключови думи: мениджмънт, човешки ресурси, онкологични болници.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница