Фиг. 6. Ако ти се случи нещо лошо, с кого ще разговаряш за проблема?

Фиг. 6. Ако ти се случи нещо лошо, с кого ще разговаряш за проблема?
Тези отговори водят до извода, че е необходимо педагогическият съветник да повиши доверието в себе си, защото той е един от специалистите, които могат да помогнат най-точно на учениците при възникнал проблем.
Последният от въпросите изискваше учениците да споделят какви прояви на агресия и грубо поведение са заабелязвали сред съучениците си. Често се забелязват караници, които бързо прерастват в размяна на удари, най-вече от страна на момчетата.

По-сериозни инциденти не са отбелязани в анкетните листи. 50 процента от запитаните отговарят, че не са били свидетели на агресивни и грубиянски прояви.
В Трето основно училище „Димитър Благоев” са сформирани разнообразни извънкласни дейности и свободноизбираема подготовка. Те се предлагат на вниманието на всички ученици. От направените проверки кои и какви деца се записват се установи, че е крайно малък процентът на учениците с агресивно поведение, желаещи да се включат в такива дейности. Отново се забелязва проява на отдалеченост, недоверие, незаинтересованост дори и към формите, в които изцяло се използва компютърна техника.
Този тип ученици не желаят приобщаване, тяхното желание е да се противопоставят на всичко и всички.
От направеното допитване следват няколко извода:
1. Моделирането на агресията е неизбежна и печеливша норма на социално поведение чрез медиите, интернета, масовата култура, спорта и др. дейности.
2. Нарушеното и непълноценно общуване, особено в непълните семейства, където е трайно отсъствието на единия или и на двамата родители, води до скрита агресия у децата.
3. Разминават се моделите на поведение в семейството, от една страна, и в детската градина, училището и приятелското обкръжение, от друга. Характерно е явлението "добър вкъщи, побойник в училище".
4. Родителите формират агресивен модел на поведение на децата им извън дома и семейството - в училище, на улицата, на обществени места - на принципа "бий, за да не те бият!".
5. Насажда се социална подкрепа, снизходителност и търпимост на агресивните деца като неформални лидери сред техните връстници. Това поражда желанието на все повече ученици да бъдат силни, да се изявяват като лидери и да възприемат способните индивидуалисти като аутсайдери в обществото.
6. Необосновано и безотговорно се преувеличава ролята на училището като възпитаващ фактор за сметка на семейството. Това е прехвърляне на родителската безотговорност и безпомощност върху учителите и възпитателите. Училището първо е обучаваща, а след това - възпитаваща институция.
7. Липса на доверие у учителя от страна на ученика и на неговите родители, както и липса на доверие в училището като организация.
7. Претрупаната и в много случаи неподходяща по обем и съдържание учебна програма, несъобразена с интелектуалните, психическите и физическите особености на ученическата възраст, допълнително демотивира учениците в учебния процес и е предпоставка за тяхното агресивно поведение.
8. Липсата на нравствено възпитание, на знания, умения и навици сред учениците за етични взаимоотношения и културно поведение е предпоставка за прояви на агресия и грубост.
Каква е ролята на учителя и педагогическия съветник в тази ситуация?
Трябва да има контрол и съвместни действия на педагозите и родителите за преодоляване на агресивното мислене, настроение и поведение сред учениците.
Необходимо е често проучване и анализиране на причините и проявите на агресия чрез диагностики, разговори, консултации, анкети и др. Трябва да се възпита у учениците мотивация да споделят проблемите и чувствата си, да владеят гнева си, да мислят преди да действат и да търсят алтернативни решения на своите проблеми - без конфликти и агресия. Добре е да се намерят начини за включване на агресивните ученици и неформалните лидери в извънкласни дейности и във формите на ученическото самоуправление.
Не на последно място е добре и препоръчително за се изучават и прилагат добрите училищни и други обществени практики по превенция и преодоляване на агресивното поведение сред учениците.

Преподавателите трябва да проявяват принципност, обективност и справедливост при проверката и оценката на знанията, като с оценките стимулират и мотивират учениците, а не ги наказват.
Много често и учителската колегия е несправедлива към родителите и техните деца. И тук се забелязва едностранност при отчитането на конфликтите, породени от агресията на децата. Макар и трудно, трябва да се потърсят и използват средстваза подпомагане на родителите и за достигане на общи изводи и заключения в методите, които ще се използват за намаляване на агресията у тези ученици.
Необходимо е училището и учителите да възвърнат доверието в тях чрез съвместни дейности.
Причините днешните деца да проявяват агресия са комплексни. Решението на проблема не е въпрос само на желания, а и на задължения, както професионални, така и морални.
Често казваме, че „времената са такива”, че „днешните деца са по-буйни и невъзпитани”, а агресията в обществото ни се увеличава. Оказва се обаче, че това по- скоро е оправдание на неумението ни да се справим. Оказва се, че в усложнения свят децата ни не притежават адекватните начини да се справят, а ние, възрастните, не ги учим на това, защото ние самите най-често не знаем как. Така се затваря един порочен кръг – социалната среда се променя, децата ни не получават необходимите умения за справяне, агресивността и дезадаптивността нарастват, а това от своя страна променя средата, като я прави още по-агресивна. Явно нещо трябва да се направи, и то веднага.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ


1.
Лозоцев В.Н. Об исследовании особенностей развития самосознания на рубеже младшего школьного и подросткового периода формирования личности.- В кн.:
Проблемы психологии современного подростка / Под ред. Д.И.Фельдштейна.- М.,
1986 2.
Пиаже , Ж. Психология на интелекта. Педагогика, 1996, № 8 3.
Фройд, З. Детската душа, С., 1993