Ако искаш Божието най-добро
Внимавай как и какво слушаш
Изтегляне 452.67 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Вечното пред временното
- Нека Бог да избира вместо теб
Внимавай как и какво слушашШестият начин, по който можем да довършим изречението е: "Ако искаш Божието най-добро, внимавай как и какво слушаш". Явно това е тясно свързано с предишната тема: "...слушане и покорство на Божия глас". Ние продължаваме с темата за слушане. Аз посочих, че през цялата Библия в Стария Завет и в Новия, главното изискване за да принадлежим към Божия народ е да слушаме и се покоряваме на гласа Му. В Стария Завет Бог каза на Израел: "Слушайте гласа Ми и аз ще бъда ваш Бог и вие ще Ми бъдете люде". В Новия Завет Исус казва: "Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват". Това изискване не се е променило в коя да е диспенсация или век. Ще продължим да разглеждаме какво още се включва в слушането на Божия глас. Исус казва две неща на различни места в евангелията. Той казва: "Внимавайте какво слушате" и малко по-нататък: "...внимавайте как слушате". Нека разгледаме и двете изявления и да видим какво имат да ни кажат. Първото: "...какво слушате" е в Марк 4:23-25, където Исус започва така: "Ако някой има уши да слуша, нека слуша". Това го разбирам така: "Ако някой има уши да слуша Божия глас". Посочих, че не се раждаме естествено със способността да чуваме Божия глас. Това е нещо, което трябва да ни се даде от Святия Дух. Нещо, което трябва да се развива. Исус казва: "Ако някой има уши да слуша гласа на Бога, нека слуша". И след това продължава и казва:
Второ, като слушаме правилно, като слушаме правилните неща, ние увеличаваме нашите духовни извори. "На вас, които слушате", казва Исус, "ще се даде още". Мярката, която използваме, с нея ще ни се отмери. Колкото повече се отдаваме да слушаме Божия глас, толкова повече Бог ще ни дава обратно. С други думи, ние определяме мярката, с която Бог ще ни даде от Себе Си. Мярката, с която слушаме е мярката, с която Бог ще ни дава от Себе Си. Третият принцип е, че когато слушаме неправилно, или когато не успеем да чуем, ние намаляваме духовните си извори и най-накрая ставаме духовно разорени. Исус казва: "...който има, на него ще се даде повече; но който няма, от него ще се отнеме и малкото, което има ". В живота си съм се срещал с християни, които изглеждат напълно разорени, като в миналото те са изобилствали от благословения от Господа. Кое ги е разорило? Те са загубили способността да слушат, спрели са да развиват тази способност и са започнали да слушат погрешните неща. Те са изключили Бога и са се отворили за зли, негативни източници, които са ги разорили духовно. Второ, Исус казва още: "Внимавайте как слушате" в Лука 8:18: Затова внимавайте как слушате; защото които има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. И отново същото сериозно предупреждение. Начинът, по който се насочваме да слушаме Бога ще определи начина, по който Бог ще ни даде от Себе Си. Но ако изключим Бога чрез неправилно слушане, тогава ще бъдем разорени. Това е същият принцип на нарастване или намаляване според това, което слушаме и начина, по който слушаме. Искам да спомена и още една дума във връзка с начина, по който слушаме. Трябва да се научим кога да слушаме, какво да приемаме и какво да отхвърляме. В Книгата Йов има едно много уместно изявление. Йов 2:11. "Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва ястието си?" Ухото изпълнява спрямо думите същата функция, която устата спрямо това, което ядем. Всички знаем, че ако сложим нещо в устата си и то е горчиво или неприятно, не го ядем, а го изплюваме. Това, което се има предвид с изявлението в Йов е, че ухото трябва да прави същото с това, което слушаме. Ако чуем нещо, което е горчиво, негативно или разрушително за вярата ни, тогава трябва да не го допускаме, а да го отхвърлим. Както езикът вкусва храната, ухото изпитва думите. Често съм казвал на хората: "Когато слушате един проповедник, или в каквото и положение да се намирате, правете както когато ядете риба. Яжте рибата и изплюйте костите. Ако погълнете костите, ще съжалявате за това". Това е моето просто тълкувание на това, което Исус има предвид като казва: "Внимавайте как слушате". Правилните неща пускайте, а неправилните не. Ако допуснете в себе си неправилните неща, ще съжалявате. Искам да продължа с друг принцип, който е свързан със слушането. Той е изявен в Римляни 10:17: "И тъй вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово". Това е една невероятно важна истина: "...вярата идва..." Не трябва да стоите без вяра. Спомням си времето, когато бях без вяра. Бях болен в болница една цяла година и докторите не можеха да ме излекуват; бях безнадежден. Но един ден Святият Дух оживи това слово в мен: "...вярата идва..." Ако нямаш вяра, можеш да я получиш. Как се получава? Със слушане. Слушане на какво? Божието Слово. Аз започнах да слушам Божието Слово и чрез него дойде вяра и накрая ме пуснаха от болницата. Бях изцелен, не чрез медицински средства, а чрез свръхестествената сила на Бога, тъй като получих вяра чрез слушане на Божието Слово. Важното, което искам да подчертая е следното: Чрез слушане идва не само вярата, но и неверието идва чрез слушане. Павел казва това във II Тимотей 2:16-18, където съветва Тимотей как да води успешен християнски живот. А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие и учението на такива ще разяжда като живеница (като гангрена или като рак, думата означава и двете); от които са Именей и Филет, които се отстраниха от истината, (Това са били хора, които разпространявали безбожно фалшиво учение.) като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои. Павел казва: "Ако искаш да опазиш вярата си, не слушай такива безбожни приказки. Не слушай такова лъжеучение. Защото ако продължаваш да го слушаш, то ще влезе в сърцето и ума ти и ще изяде вярата ти, точно както ракът изяжда здравата тъкан". Развивайте и практикувайте правилно слушане: какво слушате и как слушате. Вярата идва от слушане на Божието Слово. Като логично последствие, избирайте приятелите и съдружниците си внимателно, тъй като те ще бъдат хората, които ще слушате най-много. Ще предпочитате да слушате хора, които имат да кажат нещо добро, а не нещо, което разрушава вярата ви. Във II Коринтяни 6:14 Павел казва: Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И в Ефесяни 5:11-12: И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте; защото това, което скришом вършат непокорните, срамотно е и да се говори. Не общувайте с хора, чиито реч и поведение са зли. Това ще ви отрови духовно. От положителната страна, Павел казва на Тимотей във II Тимотей 2:22: Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира. С други думи, ако искате да постигнете добри неща, ще трябва да ги търсите в правилната среда; с тези, които призовават Господа от чисто сърце. Ако искаш Божието най-добро, внимавай как и какво слушаш. Вечното пред временнотоСедмият начин, по който можем да довършим изречението е: "Ако искаш Божието най-добро, бъди по-заинтересован от вечното, а не от временното". Бих желал да отворя на един пасаж, в който вечното и временното са сравнени и поставени едно до друго. Във II Коринтяни 4:17-18 Павел казва следното:
Когато влезем в беда или скръб, много е важно да се научим да откликваме по правилния начин. Правилният отклик е да не се отклоняваме от вечното чрез проблеми и притеснения, но да гледаме твърдо напред към вечното и невидимото. Павел умишлено тук поставя един парадокс като говори да гледаме на нещата, които не се виждат. Как можеш да гледаш на неща, които не се виждат? Отговорът, разбира се е, че ние се допираме до вечното не чрез нашите физически сетива, а чрез вяра. Ние се допираме до временното чрез сетивата си; а контактуваме с вечното чрез нашата вяра. Малко по-нататък в същото послание Павел казва: "Ние ходим като християни с вяра, а не с виждане". С други думи, нас не ни влияе на първо място временното, нещата от този свят, с които контактуваме чрез сетивата си, а ходим с вяра. Ние сме насочвани, управлявани, контролирани и мотивирани от нещата от невидимия свят, които са вечни. Сега, малко по-нататък, отново във II Коринтяни 3:8, Павел ни дава едно изключително важно и свързано с това откровение. Вечното ни се открива в огледалото на Божието Слово. В Новия Завет Божието Слово често се сравнява с огледало. Казва ни се, че то е огледало, което не ни показва естественото ни физическо тяло или външния ни вид; а ни показва невидимите, вечните неща. Показва ни нашата духовна природа. Показва ни нещата от духовния свят. В този контекст Павел казва във II Коринтяни 3:18: А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен. Отново същият принцип е разкрит. Само докато гледаме в огледалото на Божието Слово и виждаме вечното и славата, която Бог е приготвил за нас там, само тогава Святият Дух работи с нас и ни трансформира по подобие на тази слава. Ако свалим погледа си от вечното, Святият Дух не може вече да извърши Своята трансформираща работа. Виждате ли, Исус е Господ и на вечното, и на временното. Той ще ни благослови и в двете царства, вечното и временното, но при условие, че държим приоритетите си правилно подредени. Ако приоритетите ни са грешни, тогава ние ще пропуснем благословението на Господа и Божият Дух няма да може да работи с нас. Мойсей е пример на човек, който държеше приоритетите си правилно подредени. Той е описан в Евреи 11:24-27: С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря u предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия. Забележете ключовата фраза: "...той издържа като един, който виждаше невидимия". Това е вечният Бог, вечното царство и вечните реалности. Как ги виждаше? Не със сетивата си, а чрез вяра. Тъй като той контактуваше с невидимите вечни реалности с вяра, той не бе изместен от призванието си и не изгуби чувството си за ценности, той не счете, че богатствата на Египет са по-големи от вечните Божии богатства. Той бе готов да остави богатствата на Египет, за да получи вечните Божии богатства. Неговите приоритети бяха правилни, тъй като чрез вяра той държеше погледа си на невидимите вечни реалности. В тази връзка искам да ви отправя едно, според мен, много важно предупреждение. Мисля, че е особено важно за хора в нашата съвременна култура и цивилизация. Предупреждението е следното: Не преследвайте богатства. Не ги правете своя цел. Павел казва нещо много тъжно и много сериозно на християните, които преследват богатства в I Тимотей 6:9-11: А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. (Краят на тези подбуди е разорение и погибел.) Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремиха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, но ти, човече Божии, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта. Не преследвайте богатства. Преследвайте вечните реалности, вечните богатства. Ако преследвате временните богатства, ако гледате на тях и ги направите своя цел, ще съжалявате. Ще се пронижете с много скърби. Ще паднете в капан и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Чуйте тези думи и ако на там е насочено сърцето ви, обърнете се кръгом още днес. Има алтернатива, слава Богу. Алтернативата е не да преследваме богатства, а да търсим Божието царство и нека Бог да ни прибави това, от което се нуждаем в изобилие, тъй като Бог не е стиснат, Той е щедър. Веднъж щом оправим мотивите си, Той може да се покаже щедър към нас. Ето какво казва Исус в Матей 6:31-33: И тъй не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците, (Исус казва, че това е начинът, по който народите от света мислят и те не са щастливи. Те са объркани, не получават това, което търсят. След това продължава и казва:) ... небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. (Не е нужно да казваме на Бога, че се нуждаем от храна или облекло. Но казва така:) ...първо търсете Неговото царство и Неговата правда; (това са вечните неща) и всичко това (временните неща) ще ви се прибави. Виждате, има голяма разлика между преследването на временното и търсенето на вечното като позволим на Бога да ни прибави временното. Трябва да оправим приоритетите си. Ако искаш Божието най-добро, постави вечното пред временното. Нека Бог да избира вместо тебЩе споделя с Вас само още едно нещо, което е важно да вършите, ако искате Божието най-добро и то е: "...нека Бог избира Вместо Вас". Ще Ви дам цялото изречение: "Ако искаш Божието най-добро, нека Бог избира вместо теб". Дълбоко съм впечатлен от едно изявление, направено от Йоан Кръстител, записано в Йоан 3:27, където той казва:
В един момент в служението си разбрах, че трябваше да науча този урок много внимателно. "Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето". Когато размишлявах върху това, казах: "Господи, сигурен ли Си, че това е така? Виждам много хора, които получават неща без да е явно, че са им дадени от небето". Святият Дух започна да ми говори: "Има разлика между грабенето и получаването". Очите ми се отвориха! Видях толкова много хора, включително християни, които непрестанно грабят, грабят всичко, дo което могат да се докопат. Много пъти те са били безмилостни и неетични в отношението си спрямо други християни и други човеци; просто са тръгнали да сграбчат всичко, което могат. И Бог ми каза: "Това е само грабене". Това, което добиеш чрез грабене, няма да го имаш вечно. Единственото, което ще остане завинаги с нас е това, което ни е дадено от небето. Тогава защо да си даваме всичкия този труд и усилия да грабим и да получим нещо, което няма да успеем да запазим? Защо да не си починем, защо да не обърнем лице към Бога и да кажем: "Боже, покажи ми кое ти е угодно да ми дадеш"? Исус каза веднъж на учениците си: "Не бой се, мало стадо, защото Отец Ми е благоволил да ви даде царството". Братя и сестри, ако имаме царството, защо трябва да грабим? Ние не получаваме царството, защото с много усилия се стремим към него, ние получаваме царството, защото Бог е благоволил да ни даде царството. Трябва да се научим, да си почиваме за известно време от грабенето и да сме готови да видим какво Бог иска да ни даде. Мисля, че много пъти, когато грабим и имаме такова отношение, ние не сме в състояние да получим това, което Бог иска безплатно да ни подари. Този вид отношение казва: "Трябва да сграбча това. Трябва да получа онова". Прекарвам по-голямата част от годината в Израел и там има една фраза, която толкова често чуваме: "Имам право на това, то е мое!" Това е естествен начин на мислене, но не е начинът, по които се мисли в Божието царство. В царството на Бога казваме: "Боже, мой Татко, какво си благоволил да ми дадеш?" Това е единственото, което има значение. Това е единственото, което е постоянно. Бог казва на Израел, Своя народ, в Псалм 47: "Аз ще избера вашето наследство. Вие не трябва да отивате да грабите. Не трябва да се оглеждате за най-избраната земя". Ето какво казва псалмистът в Псалм 47:2-4:
Ако отидем да грабим, Бог няма да воюва за нас. И ако отидем, за да грабим, вероятно ще се въвлечем във война, която ще изгубим. Виждате, Бог ще направи всичко необходимо, за да ни въведе в наследството ни. Друг важен въпрос от Библията е: "Нашата почивка е само в наследството ни". Това е единственото място, в което ще познаем истинската почивка. Във Второзаконие 12:9 Мойсей казва на Израел, когато те все още са на изток от Йордан:
Имам само още няколко важни неща да посоча във връзка с това, което Бог ни дава. Първо, има едно невероятно изявление, направено от Исус в Йоан 10:29. Цитирам от това, което е в полето в повечето съвременни преводи, проверил съм и в оригиналния гръцки текст и вярвам, че това е най-добрият автентичен оригинален текст: "Това, което Отец Ми е дал, е по-велико от всичко..." Това е главозамайващо изявление! В крайна сметка, най-важното и неустоимо нещо във вселената; това, което е абсолютно сигурно, установено и не може да бъде оспорено или съборено е това, което Отец е дал. То е по-велико от всичко. Това е нещо, което никаква сила на ада или демоните или злите началства не могат да развалят, съборят или разрушат. Това се отнасяше до Исус. Той никога не искаше нищо друго, освен това, което Отец бе дал. И нямаше сила, която можеше да отнеме от Исус това, което Отец бе дал. И това, което е вярно за Него със същата сила се отнася и за нас. Това, което е дал Отец на теб и мен, е по-велико от всичко. Не се притеснявайте. Не се тормозете. Самият факт, че се притеснявате е доказателство, че не сте в това, което Отец ви е дал. Ако знаете, че Отец ви го е дал, можете да се усмихвате на опозицията. Това ви е абсолютно гарантирано. Най-върховният фактор в хода на вселената е това, което Бог Отец е дал. Чуйте думите на Исус от Проповедта на планината в Матей 5:5: Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Можете ли да разберете това? Те не трябва да грабят земята. Те ще я наследят. Грабещите ще изчезнат. Ще дойде край на всички грабители, лакоми, безскрупулни, алчни, насилници и нечестиви. Библията казва: "Не се намериха". Ще потърсите нечестивия човек и няма да намерите мястото му. Но кротките ще наследят земята. Толкова е важно да се научим да позволим на Бога да избере нашето наследство вместо нас и да разберем, че това, което Отец ни е дал е по-велико от всичко. Нека завърша тези малки серии върху "Ако искаш Божието най-добро..." като цитирам нещо, което някой каза и не помня кой беше той. "Бог дава Своето най-добро на онези, които оставят избора на Него". Готови ли сте да оставите избора на вашия Отец? Ако искаш Божието най-добро, нека Бог да избира вместо теб. Набързо ще преговоря всичките осем неща за последен път.
***** Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 452.67 Kb. Сподели с приятели:
|