Актове на съвета на европа европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1950)

1. Ако Съдът обяви дадена жалба за допустима, той:

а) продължава разглеждането на делото с представителите на страните и, ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създадат всички необходими условия;

b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора при спазване на правата на човека, както те са определени в Конвенцията и протоколите към нея.

2. Процедурата, провеждана съгласно точка 1b, е поверителна.

Чл. 39. Приятелско уреждане на спора

Ако се постигне приятелско уреждане на спора, Съдът заличава делото от списъка чрез решение, което се ограничава до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.

1. Заседанието е открито, освен ако поради извънредни обстоятелства Съдът реши друго.

2. Подадените в секретариата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на Съда реши друго.

Чл. 41. Справедливо удовлетворение

Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и, ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, Съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.

Решенията на отделенията стават окончателни в съответствие с разпоредбите на чл. 44, т. 2.

2. Състав от 5 съдии от голямото отделение приема молбата, ако делото повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването или прилагането на Конвенцията или на протоколите към нея, или сериозен проблем с общозначим характер.

3. Ако съставът приеме молбата, голямото отделение се произнася по делото с решение.

Чл. 44. Окончателни решения

1. Решението на голямото отделение е окончателно.

2. Решението на отделение става окончателно:

а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде преразгледано от голямото отделение; или

b) три месеца след постановяване на решението, ако не епоискано преразглеждане на делото от голямото отделение; или

с) когато съставът на голямото отделение отхвърли молбата за преразглеждане, подадена на основание чл. 43.

3. Окончателното решение се публикува.

Чл. 45. Мотиви на решенията и заключенията

1. Както решенията, така и заключенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, трябва да бъдат мотивирани.

2. Ако решението като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.

Чл. 46. Задължителна сила и изпълнение на решенията 1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Съда по всяко дело, по което те са страна.

2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.

1. По искане на Комитета на министрите Съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на Конвенцията и протоколите към нея.

2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието или обхвата на правата и свободите, определени в Част I на Конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от Съда или Комитета на министрите в хода на процедура, предвидена от

Конвенцията.

3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от Съда се приема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават в Комитета.

Чл. 48. Съвещателна юрисдикция на Съда

Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетенция така както тя е определена в чл. 47.

1. Съвещателното мнение на Съда трябва да бъде мотивирано.

2. Ако съвещателното мнение като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.

3. Съвещателното мнение на Съда се изпраща на Комитета на министрите.

Разходите на Съда се поемат от Съвета на Европа.

При изпълнение на техните функции съдиите се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение този член.

ЧАСТ III

РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ

Всяка от високодоговарящите страни е длъжна да отговори на запитване на Генералния секретар на Съвета на Европа относно начините, по които нейното вътрешно право осигурява ефективното прилагане на която и да е разпоредба на тази конвенция.

Никоя разпоредба на тази конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на която и да е от високодоговарящите страни или в което и да е споразумение, по което тя е страна.

Никоя разпоредба на тази конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите, предоставени му от Статута на Съвета на Европа.

Високодоговарящите страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения те няма да се ползват от други действащи договори, споразумения или декларации с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция на други процедури за решаване на

спорове освен предвидените в тази конвенция.

Чл. 56. Териториално приложение

При ратификацията или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието при условията на т. 4 на този член, на тази конвенция се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.

2. Разпространението на действието на Конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Разпоредбите на тази конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.

4. Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица както е предвидено в чл. 34 на Конвенцията.

Чл. 57. Резерви

1. Всяка държава може при подписването на тази конвенция или при депозирането на ратификационния си документ да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на Конвенцията дотолкова, доколкото закон, действащ в този момент на нейна територия, не съответства на тази разпоредба. Не се допускат резерви от общ характер по силата на този член.

2. Всяка резерва, направена в съответствие с този член, трябва да съдържа кратко изложение на съответния закон.

Чл. 58. Денонсиране

1. Високодоговаряща страна може да денонсира тази конвенция само след изтичането на пет години от датата на влизане в сила на Конвенцията по отношение на нея и с писмено предизвестие от шест месеца, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите високодоговарящи страни.

2. Това денонсиране не освобождава съответната високодоговаряща страна от задълженията по тази конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на Конвенцията.

3. Всяка високодоговаряща страна, която престава да бъде член на Съвета на Европа, престава да бъде страна по тази конвенция при същите условия.

4. Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространено по силата на чл. 56.

Чл. 59. Подписване и ратифициране

1. Тази конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази конвенция влиза в сила след депозирането на десет ратификационни документа.

3. По отношение на държавите, които ратифицират Конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на Конвенцията в сила, за имената на високодоговарящите страни, които са я ратифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.

Съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа.

Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази конвенция.
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА

И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ

Приета от Съвета на Европа на 26 ноември 1987 г.

Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 16 март 1994 г.

В сила за Република България от 1 септември 1994 г.

Обн., ДВ, бр. 71 от 2 септември 1994 г.
Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,

имайки предвид разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;

напомняйки, че съгласно член 3 на същата конвенция „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“;

отбелязвайки, че механизмът, предвиден от тази конвенция, действа по отношение на лица, които твърдят, че са жертва на нарушения на член 3;

убедени, че защитата на лица, лишени от тяхната свобода, срещу изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание може да бъде засилена чрез извънсъдебни средства с превантивен характер, основаващи се на посещения,
се споразумяха за следното:

ГЛАВА I

ГЛАВА II

2. Членовете на Комитета се избират измежду личности с висок морал, известни със своята компетентност в областта на правата на човека или притежаващи професионален опит в областите, обхванати от тази конвенция.

3. В Комитета не може да членува повече от един гражданин на една и съща държава.

4. Членовете на Комитета заседават в лично качество. Те са независими и безпристрастни в своята работа и трябва да бъдат на разположение за ефективно изпълнение на своите функции.

2. Същата процедура се следва при попълване на освободени места.

3. Членовете на Комитета се избират за срок четири години.

Те могат да бъдат преизбирани само един път. Въпреки това сред избраните при първия избор членове функциите на трима членове приключват с изтичането на срок от две години. Членовете, чиито функции ще приключат в края на първоначалния срок от две години, се определят чрез жребий от генералния секретар на

Съвета на Европа веднага след провеждането на първия избор.

Чл. 6. 1. Комитетът заседава при закрити врати. Кворумът се състои от мнозинството от неговите членове. Решенията на Комитета се вземат с мнозинство на присъстващите членове, като се спазват разпоредбите на член 10, точка 2.

2. Комитетът изработва свой вътрешен правилник.

3. Секретариатът на Комитета се осигурява от генералния секретар на Съвета на Европа.

ГЛАВА III

2. Като общо правило посещенията се извършват от най-малко двама членове на Комитета. Комитетът може, когато сметне за необходимо, да бъде подпомаган от експерти и преводачи.

2. Всяка страна предоставя на Комитета следните улеснения за изпълнение на неговите задачи:

а) достъп до нейна територия и право на придвижване без ограничения;

b) пълна информация относно местата, където има лица, лишени от тяхната свобода;

с) неограничен достъп до всяко място, където има лица, лишени от тяхната свобода, включително правото за движение вътре в тези места без ограничения;

d) всяка друга информация, с която страната разполага и която е необходима на Комитета за изпълнение на неговите задачи. При събиране на такава информация Комитетът се съобразява със съществуващото национално право и професионалната етика.

3. Комитетът може да провежда разговори без свидетели с лица, лишени от тяхната свобода.

4. Комитетът може свободно да влиза във връзка с всяко лице, от което смята, че може да получи полезна информация.

5. При необходимост Комитетът може незабавно да съобщи наблюденията си на компетентните органи на заинтересуваната страна.

Чл. 9. 1. При изключителни обстоятелства компетентните органи на заинтересуваната страна могат да представят пред Комитета възраженията си срещу посещението по времето или на мястото, предложено от Комитета. Такива възражения могат да бъдат обосновани само с националната отбрана, обществената сигурност, със сериозни безредици на местата, където има лица, лишени от тяхната свобода, със здравословното състояние на лице или с провеждането на спешен разпит в рамките на започнало следствие, свързано с тежко престъпление.

2. След такива възражения Комитетът и страната незабавно провеждат консултации за изясняване на положението и за постигане на споразумение относно мерките, които ще позволят на Комитета да упражни своите функции във възможно най-кратък срок. Тези мерки могат да включват преместването на друго място

на всяко лице, което Комитетът смята да посети. До осъществяването на посещението страната предоставя на Комитета информация относно всяко заинтересувано лице.

Чл. 10. 1. След всяко посещение Комитетът изготвя доклад за установените при посещението факти, като взема предвид всяко възражение, което заинтересуваната страна може да представи. Той изпраща на тази страна доклада си, съдържащ препоръките, които той смята за необходими. Комитетът може да проведе консултации със страната с цел предлагане при необходимост на подобряване на защитата на лицата, лишени от тяхната свобода.

2. Ако страната не сътрудничи или откаже да подобри положението в светлината на препоръките на Комитета, той може, след като страната е имала възможност да изрази своето становище, да реши с мнозинство от две трети от членовете си да обяви публично становището си по въпроса.

2. Комитетът публикува своя доклад заедно с коментар на заинтересуваната страна по искане на тази страна.

3. Никаква информация от личен характер обаче не може да бъде публикувана без съгласието на заинтересуваното лице.

Чл. 12. Спазвайки правилата за поверителност в член 11, всяка година Комитетът представя пред Комитета на министрите общ доклад за дейността си, който се изпраща на Консултативното събрание и се публикува.

Чл. 13. Членовете на Комитета, експертите и другите лица, подпомагащи Комитета, са задължени по време на изпълнение на тяхната дейност и след това да спазват поверителността на фактите или информацията, които те узнават при изпълнение на задълженията си.

Чл. 14. 1. Имената на лицата, подпомагащи Комитета, се посочват в уведомлението по член 8, точка 1.

2. Експертите работят по инструкции от Комитета и под негово ръководство. Те трябва да имат специални познания и опит в областите, обхванати от тази конвенция, и трябва да са обвързани от същите задължения за независимост и безпристрастност и да бъдат на разположение както членовете на Комитета.

3. По изключение дадена страна може да заяви, че експерт или друго лице, подпомагащо Комитета, не може да бъде допуснато да участва в посещение на определено място под нейна юрисдикция.

ГЛАВА IV

2. Никоя разпоредба на тази конвенция не може да се тълкува като ограничение или нарушение на компетенциите на органите на Европейската конвенция за правата на човека или на задълженията, поети от страните съгласно тази конвенция.

3. Комитетът не посещава места, които представители или пратеници на държави покровителки или на Международния комитет на Червения кръст ефективно и редовно посещават по силата на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и Допълнителните протоколи към тях от 8 юни 1977 г.

ГЛАВА V

2. По отношение на всяка държава, която след това изрази съгласието си да бъде обвързана с нея, Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на срок от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация до генералния секретар на Съвета на Европа да разшири прилагането на тази конвенция за всяка друга територия, посочена в декларацията. По отношение на тази територия Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на срок от три месеца след датата на получаване на декларацията от генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена съгласно предходните две точки, може да бъде оттеглена по отношение на всяка територия, посочена в тази декларация, чрез уведомление до генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на срок от три месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

Чл. 21. Не могат да се правят никакви резерви по разпоредбите на тази конвенция.

Чл. 22. 1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази конвенция чрез уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Това денонсиране влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на срок от дванадесет месеца след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

а) всяко подписване;

b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или утвърждаване;

с) всяка дата на влизане в сила на Конвенцията в съответствие с член 19 и 20;

d) всеки друг акт, уведомление или съобщение относно тази конвенция с изключение на мерките, предвидени в член 8 и 10.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Страсбург на 26 ноември 1987 г. на английски и френски език, като и двата текста са еднакво валидни, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа.

Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия до всяка държава – членка на Съвета на Европа.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Привилегии и имунитети

(член 16) 1. За целите на това приложение терминът „членове на Комитета“ включва и експертите, посочени в член 7, точка 2.

2. Членовете на Комитета се ползват при изпълнение на техните функции и по време на пътуванията, свързани с изпълнението на техните функции, със следните привилегии и имунитети:

а) имунитет от арест или задържане и от конфискация на техния личен багаж и имунитет от всякаква юрисдикция по отношение на действията, извършени от тях в служебно качество, включително техните устни или писмени изказвания;

b) освобождаване от всякакви ограничителни мерки по отношение на тяхната свобода на движение: излизане от и влизане в тяхната страна на пребиваване и влизане в и излизане от страната, в която те изпълняват своите функции, както и от всякакви формалности за регистрация на чужденци в страните, които те посещават или през които преминават при изпълнение на функциите си.

3. По време на пътуванията, свързани с изпълнението на техните функции, на членовете на Комитета се предоставят по отношение на митническия и валутния контрол:

а) от собственото им правителство – същите улеснения като тези, които се предоставят на висши държавни служители, пътуващи зад граница с временна официална задача;

b) от правителствата на другите страни – същите улеснения като тези, които се предоставят на представители на чужди правителства, изпълняващи временна официална задача.

4. Документите и книжата на Комитета са неприкосновени дотолкова, доколкото те засягат дейността на Комитета.

Официалната кореспонденция и други официални съобщения на Комитета не могат да бъдат задържани или цензурирани.

5. С цел да се осигури на членовете на Комитета пълна свобода на словото и пълна независимост при изпълнение на функциите им имунитетът от юрисдикция по отношение на техните устни или писмени изказвания или на действията, извършени от тях при изпълнение на функциите им, продължава да им бъде предоставян и след приключването на мандата на тези лица.

6. Привилегиите и имунитетите се предоставят на членовете на Комитета не за тяхно лично облагодетелстване, а за осигуряване на независимостта им при изпълнение на техните функции.