Актуализация на план за действие на община самоков за подкрепа
Изтегляне 0.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Безработица и ангажиране за социално подпомагане
- Ролята на медиаторите и Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица за социалното подпомагане.
- Работата на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от изключително значение за децата и техните семейства.
- СТАТИСТИКА ЗА ОБРАЗУВАНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ДЕЛА И НАЛОЖЕНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ МЕРКИ
- III. ПРЕГЛЕД ПО ПРИОРИТЕТИ
- ПРИОРИТЕТ «КУЛТУРА» Оперативна цел - Запазване и развитие на културната идентичност на малцинствените общности.
- ПРИОРИТЕТ «ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ» Оперативна цел - Разширяване обхвата на здравната система, по отношение групите в неравностойно положение.
- Оперативна цел - Подобряване на профилактичните дейности сред ромското население .
- Оперативна цел - Подобряване на здравните знания и информираност на ромското население.
- ПРИОРИТЕТ «ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ» Оперативна цел - Интегрирано и устойчиво селищно развитие.
- Оперативна цел - Подобряване на техническата инфраструктура, включително в кварталите със смесено население.
- ПРИОРИТЕТ «ЗАЕТОСТ» Оперативна цел - Осигуряване на достъп на ромите до пазара на труда
- Оперативна цел - Повишаване на заетостта.
Култура Дейностите в областта на културата се осъществяват от културните институции в община Самоков, а именно: Исторически музей-Самоков, общинска библиотека „Паисий Хилендарски” и Народните читалища - Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, НЧ „Младост-2003” – гр. Самоков, НЧ „Любословие”-Самоков, НЧ „Светлина” – гр. Самоков, НЧ„Васил Левски”-с.Алино, НЧ„Искра” – с. Горни Окол, НЧ„Свобода” – с. Мала църква, НЧ „Отец Паисий” – с. Доспей, НЧ „Пробуда” – с. Злокучане, НЧ „Васил Левски” – с. Ново село, НЧ „Михаил Дашин” – с. Драгошиново, НЧ „Васил Левски” – с. Маджаре, НЧ „Христо Ботев” – с. Райово, НЧ „Виделина” – с. Широки дол, НЧ „Св.Св. Кирил и Методий”-с. Ярлово, НЧ „Селска пробуда” – с. Ковачевци, НЧ „Надежда” – с. Рельово, НЧ „Светлина” – с. Поповяне, НЧ „Пробуда” – с. Клисура, НЧ „Просвета” – с. Марица, НЧ „Светлина” – с. Белчин, НЧ „Просвета” – с. Шипочан, НЧ „Христо Ботев” – с. Радуил, НЧ „Христо Ботев” – с. Говедарци, НЧ „Стойне Ангелов” – с. Бели Искър. Дейностите, които се развиват в читалищата са насочени към уреждане и поддържане на библиотеки, читални; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове; организиране, провеждане и участия в празненства, концерти, чествания, събори; предоставяне на компютърни и интернет услуги. В град Самоков, НЧ „Светлина” развива дейност в т. нар. ромска махала. Дейността му обхваща почти изцяло хора от ромския етнос и най-вече деца, учещи в учебните заведения в този район /НУ „Петър Берон” и ОПУ „Неофит Рилски”/. Читалищата в града развиват и дейности, свързани със съхраняване на етнокултурната идентичност, многообразие и уникалност на традициите. В изпълнение на интеграционната политика на община Самоков в културната и образователната дейност на Историческия музей, институцията организира и провежда образователна музейна програма за самоковските ученици, специализирани беседи по учебния план и експозициите. За учениците от 1 до 4 клас на презназначени темите: „На гости в музея”, „Светът около нас” , „Пътят на книгата”, „Самоков – градът на първата българска печатница”, „Народни будители от Самоков”, „Освобождението на Самоков”. Беседа за 3 март, националния празник, в експозицията и филм „Руско-турската освободителна война”. За учениците от 5 до 12 клас, съответно са предназначени темите: „Обществено-икономическо развитие на Самоков през Възраждането. Градски бит и култура”, както и презентации на следните колекции: Железарство, Абаджийство, Златарство и Антикарство, Бакърджийство, Грънчарство. Разработени са още теми и лекции с презентации: „Новобългарска просвета и култура в Самоков”, „Самоков и борбата за независима българска църква“, лекция с мултимедийна презентация за живота на митрополит Доситей Самоковски, „Самоковска художествена школа – творби и зографи”-беседа в експозиция „Самоковска художествена школа” и мултимедийни презентации за Захарий Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, рисуване в залите на музея, „Развитието на града след Освобождението”, фотоизложба в джамията, „Булаир - февруари 1913”, „Народни носии, тъкани и шевици” – практически занимания с презентация на искровски шевици и тъкани, рисуване в експозицията, „Самоковският светец” и др. Образователната програма на музея включва още филм за Св. Симеон Самоковски и разглеждане част от архиерейските му одежди в експозицията, посещение на постоянната експозиция в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ и не на последно място Провеждане в музея на тържества на детски градини с преобладаващи от ромския етнос деца. В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” също се работи по проекти, насочени към ромския етнос. Обучение на роми на различна възраст за работа с компютър – по Програма „Глобални библиотеки” Включване на ромски деца в програмата „Ваканция в библиотеката” и др. Приемането на сектора култура като фактор за социално развитие дава възможност да се разработят дейности за интеграция на различните представители от ромския етнос , както и на хора със специфични потребности чрез общи занимания в читалищата и другите културни институции, чрез общи участия в мероприятия. Разработването на общи проекти при добро взаимодействие между партньорите разкрива възможности за финансиране на културни политики със социално измерение – създаване на нови работни места, работа с рискови и малцинствени групи. При включването на деца, младежи и по-възрастни в културните институции най-важно е да се избегне асимилацията на традициите –социалното включване задължително трябва да се осъществява чрез запазване на идентичността на дадената етническа група. Трябва да се ценят и развиват етно-културните различия. Това води до поощряване на междуетническите връзки, а също и до поощряване на социалната сплотеност. Жилищни условия Над 90% от ромите живеят в ромския квартал на Самоков, а 9% живеят в другите райони на града. Ромският квартал с изключение на южните и източни части, граничещи с благоустроени квартали е почти изключен от градската регулация - тук живеещите домакинства нямат достъп до такива елементарни комунално - битови удобства като течеща вода, канализация и улична настилка. Близо 85% от ромите живеят в къщи с площ от 30 до 60 кв. м., построени без спазване на задължителните държавни строителни стандарти и без да бъдат включени в общия градоустройствен план. Проблем е незаконното ползване на електричество, чрез изключена от отчетите на електроразпределителното дружество мрежа, чрез абсолютно не отговаряща на стандартите ел.мрежа, самоделно изработена, ползването на която често води до злополуки. Ромското население обитава квартала повече от 100 години. За подобряване условията на живот тук е необходимо изграждане и модернизация на основната социална инфраструктура – образователна, здравна, социална, културна, включително подобряване на техническата инфраструктура за всички квартали в града и селата на Общината. Това включва пространствено планиране и регулиране, насочени към екстензивно териториално усвояване и развитие, подобряване състоянието на жилищни райони с компактно малцинствено население, деконцентрация на обособени етнически квартали. Безработица и ангажиране за социално подпомагане Икономически активно население на Общината – 15626 жители. БЕЗРАБОТНИ ЖИТЕЛИ НА ОБЩИНАТА 2012 г. 2013 г. 2014 г. Според данни от Дирекция „Бюро по труда” активно регистрираните безработни през 2012 г. средномесечно са били 3 524 лица или 22.7%, през 2013 г. – 3 100 лица или приблизително 19.94%.
От хората без работа 55 % са жени. Друго обезпокоително е, че нараства делът на безработните с висше образование, които са вече 5.4 %. Твърде много са и „колегите” им със средно образование - /38.2 %/. Заедно с младежката безработица висок остава и делът на хората без работа на възраст над 50 години, които са вече 26.1 %.
Спасителен вариант се явяват схемите за заетост като проекти „Старт в кариерата”, както и програми за стимулиране на работодатели да разкриват работни места от една страна и да се стимулира активното поведение на безработните към повишаване на трудовата им мотивация. Ролята на медиаторите и Центъра за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица за социалното подпомагане. Медиаторите са бъде главно действащи лица при комуникацията с с представителите от ромския етнос на различни възрасти. Те координират тяхното събиране и провеждане на различни беседи и сесии, в зависимост от конкретния момент и теми. Медиаторите водят отчетност за обхванатите родители в различни програми, за повищаване на здравния статус на хората, живеещи в даден квартал или село с преобладаващо ромско население. Изолацията на ромското население и съсредоточаването му в един обособен квартал в гр. Самоков и няколко села, ниската здравна и сексуална култура водят до ранни бракове и раждаемост на 13-14 годишна възраст. . Повишаване на родителския капацитет на настоящи и бъдещи рискови семейства в отглеждането на децата и тяхното подпомагане с цел осигуряване на по-добра семейна среда; . Подобряване на социалната интеграция и предучилищната подготовка на деца в риск на възраст от 0 до 7 г. . Подобряване на грижата за здравето на деца от рискови семейства и деца с увреждания на възраст от 0 до 7 г. . Подобряване на достъпа до здравни и други социални услуги за семейства в риск и техните деца. В резултат на което: Подобрен достъп до социални услуги за деца и семейства в риск посредством осигурено посещение на мобилни групи; намаляване броя на изоставените деца и на малолетните родители; интегриране на деца от рискови семейства в детските градини; подобряване на грижата за здравословното състояние на децата от ромския етнос и др. Центърът за социална рехабилитация и интеграция за деца и лица (ЦСРИ) предлага психологическа, двигателна, социална, педагогическа и трудотерапевтична рехабилитация. Услугите в центъра се предлагат почасово, като той разполага и със собствено превозно средство осигуряващо транспорта от и до домовете на своите пациенти.
Работата на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от изключително значение за децата и техните семейства. СТАТИСТИКА ЗА ОБРАЗУВАНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ДЕЛА И НАЛОЖЕНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ МЕРКИ
2013 г.
2014 г.
Здравеопазване Здравното обслужване в община Самоков се осъществява от Многопрофилна болница за активно лечение. МБАЛ-Самоков е най-голямото лечебно заведение в структурата на здравеопазването в Софийска област. Болницата разполага с над 200 легла, разпределени в 10 отделения и 4 параклимични звена. За здравето на пациентите се грижат 66 лекари, 120 медицински специалисти – всички те са професионалисти. Отделно от лекарския персонал в болницата за здравето на хората се грижат лекари от извънболничната помощ, както и медицински персонал в учебните и детски заведения и в Дома за стари хора. МБАЛ-Самоков е разположена в два девететажни корпуса. В структурата на болницата са включени два блока – Диагностично-консултативен блок с приемно-консултативни кабинети и Стационарен блок с две вътрешни отделения, хирургично отделение, УНГ, ОЬРИЛ, детско отделение, неврологично, ортопедо-травматологично и акушеро-гинекологично.
ПРИОРИТЕТ «ОБРАЗОВАНИЕ» Оперативна цел- Повишаване на качеството на образование на учениците от ромския етнос. ▪ Мотивационни беседи с родители на деца, подлежащи или в ученическа възраст за необходимостта от образование . ▪ Ограмотяване на младежи-роми чрез квалификационни курсове.
▪Използване на законовите инструменти за намаляване на отсъствията в системата на предучилищното и училищното образование. ▪ Контрол за редовна посещаемост в ДГ и училище. ▪ Задържане на деца и ученици в образователна среда чрез индивидуална работа и извънкласни дейности по проекти. ▪ Създаване на условия за безстресов преход от средата на майчиния език към усвояване на книжовен български език
▪ Подпомагане на децата и учениците от социално слаби семейства с учебни помагала и други необходими вещи ▪ Социална трапезария за социално слаби деца, необхванати в детски заведения. ▪ Работа по проекти за осигуряване на външно финансиране за интеграция и подкрепа в следните направления: - За подобряване на образователните резултати – допълнителни часове по БЕЛ и други основни предмети. - За развитие на творческите способности чрез извънкласни дейности в областта на науката, изкуствата и културата. - За по-добра социална интеграция чрез организиране на екскурзии, зелени училища, летуване на море. - За подобряване на здравния статус чрез извънкласни дейности по спорт. Оперативна цел - Включване на училищните настоятелства и граждански организации в контрола и оценката на образователно-интеграционните политики. ▪ Създаване на постоянна комисия към Общината за мониторинг на образователно-интеграционните политики с участието на училищните настоятелства, директори, граждански и неправителствени организации Оперативна цел - Включване на младите хора от ромския етнос в спортни прояви. ▪ Организиране и провеждане на спортни събития с участие и на деца, ученици и младежи от ромския етнос. ПРИОРИТЕТ «КУЛТУРА» Оперативна цел - Запазване и развитие на културната идентичност на малцинствените общности. ▪ Съхраняване на етнокултурната идентичност, многообразие и уникалност на традициите. ▪Включване на мрежата от читалища в усилията за развитие и опазване на културната идентичност на ромите и другите етнически общности”. ▪Провеждане на ежегодни кампании и събития за опазване, обновяване и популяризиране на ромската култура. Празниците на ромите са разнообразни. Според анкетирането, извършено във връзка с подготовката на Плана, ромите споделят, че при различните празнувания са включении както традиционни практики, така и съвременни варианти на отбелязване на православни празници, осъществявани в семейството и в локалната общност. Селските общности са активни в отбелязването на лазаруване, коледуване и разбира се честване на Банго Василий, докато в града се акцентира на повече празници – Деня на ромите, Тодоровден и др. Необходимо е широко използване на капацитета на читалищата за запазване, развитие и разпространяване на ромската култура. Популяризиране на ромската култура, традиции, обичаи и творчество още в ученическа възраст може да става чрез изучаване на ромски фолклор в извънкласни форми на занимания, а така също и в медиите и сред широката общественост чрез форуми, спектакли, отбелязване на празници, фестивали, издателска дейност и др. Оперативна цел - Достъп на децата и младежите от ромски произход до културните дейности с цел уплътняване на свободното време. ▪ Насърчаване участието на децата и младежите за участието им в подходящи извънкласни форми /театрални и танцови състави, музикални групи, школи по изкуствата, школи по приложни и технически дисциплини, фотокръжоци, компютърни клубове и др./ ▪ Финансово подпомагане на деца и младежи от ромски произход с изявени дарби, класирани в различни конкурси, олимпиади, състезания в областта на изкуството и науката. ▪Децата да бъдат насърчавани да посещават Общинската библиотека. Читалнята, интернет клуба там дават възможности за добри контакти и за включването им в проектите, които се реализират от екипа на библиотеката. Оперативна цел - Постигане на устойчивост в резултатите на културната интеграция на ромите. ▪ Реализиране на образователна програма за правата и задълженията на общността като равноправни граждани, съхраняващи културните си традиции – дискусии, медийни продукти. ▪ Организиране и провеждане на концерти и творчески срещи с творци от етноса.
▪ Ранна регистрация на бременните, наблюдение по време на бременността и своевременна хоспитализция. Провеждане на беседи и дискусии за начините за предпазване от ранна бременност. Оперативна цел - Подобряване на профилактичните дейности сред ромското население. ▪Провеждане на кампании за имунизиране на живеещите в районите с компактно ромско население, особена на децата с непълен имунизационен статус ▪ Своевременна регистрация на новородените и децата при личен лекар. ▪Превенция и контрол на ХИВ, туберколоза и сексуално предавани инфекции сред уязвимите ромски общности. ▪ Превантивно-информационна работа със зависими от психоактивни вещества или в риск от зависимости на представители на ромскат общност.
▪ Информиране на ромското население за здравноосигурителните права и задължения. ▪ Организиране и провеждане на здравно-информационни събития по проблема. Рисковите фактори създават условия и повишават вероятността от възникване на заболявания. При лицата, принадлежащи към целева група, се наблюдава по-силно влияние на първичните (масово и дълбоко обедняване, висока безработица, влошена структура на доходите и потреблението, неблагоприятна околна и жилищна среда, начин на живот) и вторичните рискови за здравето фактори (някои болестни състояния с хронично протичане, които от своя страна създават условия за усложнения или други заболявания). Ромското население в общината няма достатъчно добра здравна култура. Не малко бременни жени от ромски произход не ходят редовно на женска консултация, след това не водят децата си на детска консултация и респективно не ги имунизират редовно, в по-следващ етап тези ромски деца които не посещават училище трудно могат да бъдат обхванати за задължителните имунизации. Това е една от причините за честото боледуване на децата им, както и по- високата смъртност сред ромското население. Поради бедността на ромите в общината и липсата на постоянна работа, не малка част от тях са здравно не осигурени.
▪ Възстановяване и подобряване на физическата среда. ▪ Деконцентрация на жилищното настаняване. ▪ Изграждане и модернизация на основната социална инфраструктура – образователна, здравна, социална, културна. Оперативна цел - Подобряване на техническата инфраструктура, включително в кварталите със смесено население. ▪ Пространствено планиране и регулиране, насочени към екстензивно териториално усвояване и развитие. ▪ Развитие на съвременна техническа инфраструктура (изграждане на нова или доизграждане на съществуваща) Интегрирането на ромската общност в това направление изисква решаването на 2 проблема – значително по-лошите условия на живот от средните за общината от една страна, и обособяването на ромите в отделна махала. Първият е по-скоро проблем на бедността, вторият – на принудителна или доброволна сегрегация. Жилищните условия и инфраструктурата на терените, които обитават, са в тежко състояние: лоша и амортизирана система на водопроводната и канализационна мрежа, а на места няма изградена такава, нерядко – с нелегално прокарана електрическа мрежа или дори без ток. Терените, които обитава целевата группа не са урбанизирани. Една част от ромите в тези територии живеят в незаконно изградени. От своя страна, санитарните условия са следствие от обитаването на постройки, които най-често са незаконно изградени от многобройните обитатели. Ефектът от лошите жилищни условия е абсолютно ясен: влошено здраве, по-лошо образование, по-ниски шансове за заетост. ПРИОРИТЕТ «ЗАЕТОСТ»
▪ Повишаване на пригодността за заетост и квалификация на безработни роми. ▪ Разработване на проекти, включени в програми за трудова заетост.
▪ Включване на нискообразовани и неквалифицирани граждани в пазара на труда. ▪ Стимулиране на икономическата инициатива сред хората от ромския етнос за развиване на собствено производство. ▪ Насърчаване на трудовото участие в гъвкави и алтернативни форми на заетост. Ромските семейства, които в по-голямата си част са социално слаби биват подпомагани с месечни помощи по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Преобладаващи са многодетните и непълни семейства, в които има повече нетрудоспособни членове. Но това на практика не е решение на проблема със заетостта. Дори често има и обратен ефект. Това намаляватрудовите им навици и повечето от целевата група на безработните, не търсят активно работа, нямат завършено образование и придобита квалификация, което затруднява и намирането и съответно наемането им на работа и включването им в обществения живот. Поради Безработицата и ниските доходи при тази общност обуславя рискова група социално слаби лица и семейства, подпомагани с месечни социални помощи по ЗСПД и ППЗСП. Пред заетостта на ромите има значителни пречки, премахването на които може да отвори множество възможности пред тях. Сред пречките можем да откроим ниската гъвкавост на пазара на труда, високото данъчно-осигурително бреме върху труда, недостатъчните темпове на икономически растеж, изкривяващи обезщетения за безработица, неефективна система за търсене на заетост, образователното равнище.                      
Каталог: wp-content -> uploads -> 2017 2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017 2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол” 2017 -> Синхрон медия” оод 2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до 2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици 2017 -> До (Бенефициент- наименование) 2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов” 2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва) Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|
