Основни рискове на замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ10) и ПАВ

1.10Основни рискове на замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ10) и ПАВ.

1.10.1Фини прахови частици (ФПЧ10)

Първични частици са тези, които се емитират директно в атмосферата, като прах и почва, издухани от земната повърхност.

Вторичните частици са преди всичко резултат на човешката дейност. Прах се изхвърля във въздуха при непълно изгаряне на твърди и течни горива в ТЕЦ, промишлеността, транспорта, бита и др., както и при високотемпературни промишлени процеси. Прахови частици се формират и чрез химически реакции, включващи азотните оксиди, серния диоксид, летливите органични въглеводороди, амоняка и др.

Здравният риск от замърсяването на въздуха с прах зависи от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК - модулатори и други.

По-големите частици обикновено се задържат от лигавицата на носа и гърлото и впоследствие се изхвърлят от организма. Най-опасни за здравето са частиците с диаметър по-малък от 10 микрона (ФПЧ₁₀). Те са толкова малки, че достигат до по-ниските отдели на дихателната система и предизвикват увреждане на тъканите в белия дроб. Натрупването на определено количество частици предизвиква постоянно дразнене на дихателните органи, като става причина за хронични заболявания на дихателната система или предизвиква усложнения, ако човек вече страда от такива заболявания.

1.10.2Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ)

Доказано е, че полицикличните ароматни въглеводороди са вещества, които при поемането им чрез дихателните пътища предизвикват рак на белите дробове.

С Директива 2004/107/ЕС се определят целеви норми за съдържанието на арсен, кадмий, никел и бензо(α)пирен (B[α]P) в страните от ЕС. Последното вещество се използва като маркер за канцерогенния риск от полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ). Както и други ПАВ с 5 и повече бензенови ядра, B[α]P се открива основно в праховите частици.

Директивата определя критерии за избор на разполагането на пунктовете за измерване нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(α)пирен. Поради характера на замърсяванията се препоръчва местата на пунктовете за измерване, при възможност, да съвпадат с тези за измерване на ФПЧ₁₀. Според направените изследвания за начина на разпространението им се отчита, че като цяло емисиите на бензо(α)пирен се свързват пряко с фините прахови частици и на практика тези замърсители се разпространяват във въздуха изцяло чрез ФПЧ₁₀.

ПАВ се генерират при различни процеси на горене и специфични промишлени дейности, използващи ПАВ-съдържащи материали (обработка на въглища, суров нефт, креозот, катрани и битум). Източниците се разделят на промишлени, битови, мобилни, селскостопански и природни.

По-долу са изброени промишлени дейности, които, съгласно изследванията, се приемат за източници на ПАВ в атмосферния въздух. Следва да се подчертае, че най-важните от тях, като производство на алуминий и изпитване на двигатели, не са развити в България, а други, като производство на асфалт и изгаряне на отпадъци, в момента са слабо застъпени в българската икономика, т.е. не може да се очаква значителен принос от тяхна страна. Това се отнася в пълна степен и до община Монтана.

Производствата на цимент, вар и други, свързани с изгаряне на твърди горива, могат при определени условия да емитират ПАВ в атмосферния въздух. Изгарянето се извършва при висока температура, което обуславя ниски емисии на ПАВ, с изключение на случаите, когато се изгарят стари автомобилни гуми.

Битовите източници също оказват въздействие върху съдържанието на ПАВ в атмосферния въздух. Значимостта на това въздействие зависи от степента на използване от домакинствата в дадена страна на горивни процеси за осигуряване на собствена енергия, от вида на горивото и домакинското оборудване, което се използва. Като правило този вид източници са малки по капацитет и разпределени на голяма площ. Твърдите горива водят до по-високо съдържание на ПАВ в изпусканите газове, отколкото течните и газообразните. Нивата на емисиите зависят също от технологията и мерките за отстраняване на замърсителите. Условията, осигуряващи по-пълно изгаряне (температура, количество кислород и др.) водят до по-ниски стойности на емисиите на ПАВ.

Данните в европейски мащаб показват, че където има голяма употреба на твърдо гориво за битови нужди, се наблюдава повишено съдържание на ПАВ и следователно населението там е изложено на по-голям риск.

Емисиите на ПАВ при бензиновите автомобили зависят от съотношението въздух-гориво в горивната камера и от наличието на катализатори. Според проучвания, катализаторите могат да намалят емисиите с около 80-90%. Кратките пътувания с многократни спирания и тръгвания са предпоставка за по-високи емисии на ПАВ за 1 km, което прави големите градове сериозни площни източници. Дизеловите коли имат по-високи емисии на ПАВ от бензиновите.

Селскостопанските източници източници включват: изгаряне на стърнища, открито изгаряне на тръстика и храсти с цел регенериране. В тези случаи се извършва изгаряне при условия, далеч от оптималните. Трудно е да се даде количествена оценка, но в някои случаи изгарянето на стърнища може да има значим принос в емисиите на ПАВ, най-вече в локален мащаб.