1.6.9Използвани термини -
"Качество на атмосферния въздух" е състоянието на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.
-
"Приземен слой"- атмосферния въздух на височина до 100м. от повърхността на Земята.
-
"Замърсяване на атмосферния въздух"- всяко постъпване на вредни вещества /замърсители/ в него.
-
"Вредно вещество (замърсител)"- всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда.
-
"Емисия"- изпускане на вредни вещества /замърсители/ в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество при нормални условия.
-
"Организирано изпускане"- е това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство- комин, канал и др.
-
"Неорганизирано изпускане"- е това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка- товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.
-
"Ниво"- определена стойност за концентрацията на даден замърсител.
-
"Пределно допустима концентрация (ПДК)"- максималната концентрация на вредно вещество, която за определен период от време не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху човека.
-
"Максималната еднократна пределно допустима концентрация (ПДК м.е.)"- допустимата краткосрочна концентрация за определен замърсител в продължение на 30- или 60-минутна експозиция.
-
"Максималната еднократна концентрация"- най високата от краткосрочните концентрации за определен замърсител, регистрирани в даден пункт за определен период на наблюдение.
-
"Средноденонощната пределно допустима концентрация (ПДК ср.дн.)"-допустимата концентрация в продължение на 24-часова експозиция.
-
"Средноденонощната концентрация"- средната аритметична стойност от еднократните концентрации, регистрирани неколкократно през денонощието или тази, отчетена при непрекъснато пробовземане в продължение на 24 часа.
-
"Средногодишната пределно допустима концентрация (ПДК ср.год.)"-допустимата концентрация в продължение на едногодишна експозиция.
-
"Средногодишната концентрация"- средната аритметична стойност от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.
Националната система за мониторинг на околната среда извършва оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) върху територията на страната, разделена на 6 РОУКАВ, утвърдени със Заповед №РД-969/21.12.2013 г. на министъра на ОСВ.Националната автоматична система за мониторинг на КАВ на МОСВ се състои от 55 стационарни пункта, в т.ч. 11 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции (АИС), 11 автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и 3 АИС за мониторинг на КАВ в горски екосистеми („Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”) и една фонова станция - КФС “Рожен”.
Качеството на атмосферния въздух на територията, контролирана от РИОСВ – Монтана се следи чрез два стационарни пункта за имисионен контрол, включени в Националната система за екологичен мониторинг, съответно в община Монтана: пункт „РИОСВ – Монтана” с ръчно пробонабиране и в община Видин: Автоматична измервателна станция (АИС) – Видин. Във всеки от двата пункта се извършва мониторинг на ФПЧ10.
Пунктът в гр. Монтана е разположен в центъра на града и дава постоянна информация за замърсяването на въздуха в района с най-висока концентрация на населението в Общината.
Пунктът е с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, като работното му време е пет дни в седмицата.
Честотата на пробонабиране за газовите замърсители е четири пъти на ден (с продължителност 1 час) в светлата част на денонощието, след което въздушните проби се обработват и анализират чрез спектрофотометрия.
Пробонабирането за прахови частици - общ прах и ФПЧ10 е 24 часа. Определянето на съдържанието на праховите частици в атмосферния въздух за ФПЧ10 от 2004 г. се извършва по референтен гравиметричен метод - БДС EN 12341.
Географските координати на пункт РИОСВ- Монтана са: N 43°24`33; E 23°13`25.
Контролират се концентрациите на основните показатели, съгласно закона за чистотата на атмосферния въздух: общ прах, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон.
1.8Норми за оценка на степента на замърсяване на атмосферния въздух
Наредба № 12 от 15.07.2010 г. отменя Наредба № 1 от 2004 г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (ДВ, бр. 14 от 2004 г.), Наредба № 4 от 2004 г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух (ДВ, бр. 64 от 2004 г.) и Наредба № 9 от 1999 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46 от 1999 г.) от датата на влизането си в сила.
Съгласно Приложение 1 към чл.3 от Наредба №12 от 15 юли 2010 г. за ФПЧ10 са определени следните норми:
-
средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве (СДН) – 50 µg/m3 (която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година);
-
средногодишна норма (СГН) за опазване на човешкото здраве – 40 µg/m3.
Съгласно Приложение 1 към чл.3 от Наредба 11 от 14 май 2007 г. за норми за арсен, ка следнидмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух за полициклични ароматни въглеводороди е определена следната норма:
-
средногодишна целева норма за бензо(а)пирен- 1 ng/ m3.
Сподели с приятели: |