Актуални въпроси на защитата на правата на човека
Национални институции за защита на правата на човека (НИПЧ). Омбудсман
Изтегляне 126.78 Kb.
|
| 3.3. Национални институции за защита на правата на човека (НИПЧ). Омбудсман.
В международен план, понятието за национална институция за защита на правата на човека се заражда през 1978 г. През 1991 г., по време на международен семинар в Париж, посветен на институциите, участващи в защитата на ПЧ, се открояват следните основополагащите принципи на функциониране на НИПЧ: независимост, плурализъм и широк мандат в областта на правата на човека. Съществуването на НИПЧ е официално уредено в Резолюция 1992/54 от 3 март 1992 г. на Комисията за правата на човека към ООН и в Резолюция 48/134 от 20 декември 1993 г. на Генералната асамблея на ООН с цел промотиране и защита на правата на човека. Тези актове, последвалите ги резолюции, наречени „Принципите от Париж“, както и Универсалната декларация за правата на човека на ООН, установяват принципите на съществуване и функциониране на НИПЧ. Понастоящем, НИПЧ се класифицират като: 1) НИПЧ със статут А, тоест институции, които напълно спазват Принципите от Париж. В света има около 78 такива; 2) НИПЧ със статут В, които не спазват напълно тези принципи – 33 на брой; 3) НИПЧ със статут С (без специфичен статут), които са 10 на брой. Всички НИПЧ организират взаимодействието помежду си чрез Международния координационен комитет на националните институции за правата на човека, понякога съкратено назоваван Международен координационен комитет, който е неправителствена организация, представляваща глобална мрежа на националните институции за правата на човека. НИПЧ се обединяват и на регионален или под-регионален принцип – в света съществуват 4 такива групи (европейска, американска, африканска и азиатско-тихоокеанска група). Тези групи могат да участват в Съвета по правата на човека като наблюдатели и да участват в различни механизми за защита на ПЧ. Те могат да приемат различна форма: Комисия, Омбудсман (България, Словакия, др.), научен институт (Германия, Дания). Понастоящем, за да бъде една организация призната като НИПЧ, тя трябва да изпълнява следните условия: да бъде акредитирана към ООН въз основа на критериите за независимост от правителството (политическа и финансова, което означава, че трябва да има отделна бюджетна линия, макар че може да бъде административно зачислена към дадена правителствена институция), плурализъм и широк мандат в областта на ПЧ. Във Франция, такава институция е създадената със закон Консултативна комисия за защита на ПЧ, зачислена към администрацията на премиер-министъра. Тя няма юридическа правосубектност и не се занимава с индивидуални жалби, а има консултативни функции. Не е квази-юрисдикция. Изцяло се финансира само от публични средства. Бюджетът й се договаря с националния парламент. Разходването му подлежи на одит от сметната палата. Откроява се, че и във Франция, и в другите държави, финансовата независимост е относителна, защото бюджетът се изготвя и гласува в рамките на националния закон за бюджета. Действия: НИПЧ могат да денонсират дадена мярка или практика (пресконференция или медийна кампания; официално мотивирано становище с предложение за решение; официални, но не публични писма-призовки към министрите), да формулира препоръка или да се конституира като трета страна в съдебен процес (често го прави пред Съда по правата на човека в Страсбург, както и да сезират съда). Комисията е посредник и медиатор между правителство/общество, НПО (вкл. не-акредитирани) /международни институции (Комитет по ПЧ към ООН). Уникално качество на френската система: Комисията е активна и на международно ниво, което означава натиск в ООН върху собствената държава. Изготвя доклади всяка година на определена тематика. В България такава НИПЧ е институцията на омбудсмана. Омбудсманът е висш и независим конституционен орган, който се избира от Народното събрание за срок от пет години. Той е независим в своята дейност и се подчинява само на Конституцията, законите и международните договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България. Омбудсманът се застъпва с предвидените в Закона за омбудсмана средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Жалбите и сигналите до омбудсмана са в напълно свободна форма, стига разбираемо да са изложени оплакванията и да са посочени правата, които са нарушени. Омбудсманът няма правомощия да отменя административни актове. Неговата задача е чрез силата на аргументите и справедливото обществено мнение да убеди един административен орган да поправи своята лоша администрация, да отмени свои актове, с които накърнява правата на хората. В Република България, омбудсманът е много активен и се отличава с редица успешни инициативи и в областта на данъчното облагане, например със становището си за отпадане на задължението за подаване на годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ от безработни лица, с препоръки до министър-председателя във връзка с проблемите, свързани с методиката за определяне на таксата за битови отпадъци, за създаване на работна група в МОСВ, която да изготви промени в Закона за местните данъци такси и др. Би могло да се помисли за доразвиване на правомощията на българската НИПЧ в посока участие в съдебен процес и в международните организации за защита на ПЧ, както и да се стимулира ролята й в защита на социално-икономическите права на националната територия. Изтегляне 126.78 Kb. Сподели с приятели:
|