Анализ и синтез на логически схеми
Изтегляне 1.14 Mb.
|
Свързани:
an-architectural-reassessment-of-a-villa-rustica-near-serdica, New Microsoft PowerPoint Presentation, кр цсх
| Въпроси и задачи.
1). Дефинирайте: - проста импликанта; - съществена проста импликанта. 2). Направете сравнение между метода за минимизация на ЛФ с карти на Карно и метода на Куайн-МакКласки. Какво е общото и различното между тях? 3). Намерете МДНФ на функциите: 4). Намерете минималните двустъпални схеми за следните системи от функции: 5). На фиг.3.5. е показана таблица на покритията за непълната функция на 4 променливи f(x3, x2, x1x0). Попълнете празните заглавни квадратчета. 6). Възможно ли е таблицата от фиг.3.6. да бъде таблица на покритията на напълно определена логическа функция? Обосновете отговора си. Автор: С. Иванов, Ю. Петкова, С. Каров 4. Декомпозиционен синтез1999-03-22 10:49:13+02 Редица логически функции могат да бъдат представени по няколко различни начина като функция от функция. Представянето на една логическа функция чрез други логически функции се нарича декомпозиция. Всяка логическа функция може да се представи чрез подфункции. Когато тези подфункции са елементарни, това представяне се нарича разлагане по Шенон. Например разлагане относно ще изглежда така: т.е. Разлагането относно всички променливи изглежда по следния начин: От това разлагане се получава СДНФ. Разлагането по Шенон стои в основата на функционалната декомпозиция. Пример: Дадена е функцията на 4 променливи Логическият израз се преобразува чрез законите, теоремите , аксиомите на алгебрата на логиката: Полага се Тогава Функцията f се преобразува във функция на 3 променливи x3, x2 и f1, като третата променлива f1 също е логическа функция. От различните видове декомпозиции интерес представляват тези, които дават възможност сложна логическа функция да се представи чрез логически функции на по-малък брой променливи, например: където с y1, y2, ..., yq са означени онези аргументи xi, от които зависи функцията Ф1, а със z1, z2, ..., zp - аргумeнтите xj, от които зависи функцията Ф2. Първите се наричат свързани, а вторите - свободни аргументи. Ако със Z={z1, z2, ..., zp} се означи множеството от свободни аргументи, с Y={y1, y2, ..., yq} - множеството от свързани аргументи, а с X={x1, x2, ..., xn} - множеството от всички аргументи на функцията f, могат да бъдат записани следните равенства: X=YUZ (множеството X представлява обединение на множествата Y и Z); f(X)=Ф2(Ф1, Z) и Ф1=Ф1(Y). Този частен и най-прост случай на декомпозиция се среща в два варианта: а) Множествата Y и Z нямат общи елементи (сечението им е празното множество), т.е. не съществуват аргументи xk, които едновременно да попадат и сред свободните, и сред свързаните. Съответната декомпозиция се нарича проста разделителна декомпозиция. б) Множествата Y и Z имат общи елементи, съществуват аргументи xk, които едновременно попадат и сред свободните, и сред свързаните. Съответната декомпозиция се нарича проста неразделителна декомпозиция. Декомпозицията се определя относно свободните аргументи. Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|