18
Р
ЕЗЮМЕ
Националната електрическа компания (НЕК), причинена от дългосрочните споразумения за изкупните цени.
•Критериите и процедурите за изборна производители на възобновяема енергия, които да
бъдат свързани към мрежата, трябва да бъдат прозрачни ида подлежат на публична проверка.
•Възможно най-скоро трябва да бъде въведена схема за търговия със
зеле-ни сертификати, за да се стимулират всички енергопроизводители да се включат в генерирането на енергия от ВЕИ.
•Разширяването на
газификацията трябва да се счита за алтернативно решение при повишаването на енергийната ефективност в страната.
•Необходими са въвеждането на
интелигентни системи за енергийно уп-равление на макро- и микроравнище и извършването на енергийни одити като механизъм за контрол с цел да се намали разточителното потребление на енергия.
•Трябва да бъдат създадени подобри условия за банкови заеми и повече стимули за повишаване на енергийната ефективност на сградите и поставяне на изолации.
•При избора и изпълнението на проектите за
вятърни паркове като критерий трябва да се има предвид наличието на регулируеми вятърни агрегати.
•Производството на
биогориво трябва да се оценява в контекста на неговата ценова ефективности на начина, по който се отразява върху селскостопанската продукция.
•Официалната политика във връзка с използването на
биомаса оставане- ясна. Потенциалът за нейното използване в България (включително и на селскостопански отпадъци) трябва да бъде внимателно преценени да се вземат
предвид както положителните, така и отрицателните потенциални ефекти.
•В съответствие с нарастващата световна тенденция мащабните хидро- и вятърни проекти да се заместват от местни решения, които предлагат възможност за създаване на
малки енергийно независими общности (които
разчитат на местни соларни, вятърни и хидропроекти).
1. УВОДИзмина едно десетилетие от разработването на Лисабонската стратегия и на последвалата я първа
Стратегия за устойчиво развитие на Европейския съюз. ЕС изгради сложен законодателен апарати прие амбициозни политически документи и инициативи. Сред тях са директивите за възобновяемата енергия и
енергийната ефективност, плановете за действие, свързани с енергийната ефективност, създаването на Европейската схема за търговия с емисиите
(ЕСТЕ) през 2005 г, както и на пакета Енергетика – климат през 2007 г. Десетилетие по-късно резултатите от тези усилия са различни в отделните страни членки, а
Европейският съюз не е постигнал нито една от основните цели, поставени в началото на века.
Независимо от споменатите неуспехи през периода 2009 – 2011 г. Европейската комисия предприема нов амбициозен
курс за постигане на бърз, устойчиви приобщаващ растеж до 2020 г.
1
Ключов елемент в тази стратегия са
целите климат/енергия 20/20/20, които предвиждат до началото на следващото десетилетие Европа 1) да намали с 20 % емисиите си спрямо нивата от 1990 г 2) да увеличи до 20 % дела на възобновяемите енергийни източници в крайното брутно потребление на енергия ида повиши енергийната ефективност с 20 %. Тези цели са разработени по-задълбочено в първия стратегически документна новосъздадената Генерална дирекция Енергетика –
Енергетика 2020: Стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика2
. Целта е
да се повиши енергийната сигурност на ЕС като Сподели с приятели: