Анатомия и хистология на главен мозък при човека. Функции и често срещани заболявания
Изтегляне 276.79 Kb.
|
Свързани:
Медиите като четвърта власт в държавата
| Симптоми
намалена мускулна сила (пареза) или пълна липса на мускулна сила (парализа) в отделни мускули или мускулни групи; спастично повишен мускулен тонус – най-често спастична походка; усилени сухожилни и надкостни рефлекси; наличие на патологични рефлекси от групата на Бабински; псевдобулбарен синдром – орални автоматизми, дизартрия, дисфония, дисфагия; парези и парализи на крайниците с атрофия на мускулите; мускулни фасцикулации (потрепвания); булбарен синдром. Лечение Съществуващите методи на терапия и до днес не ви позволяват да излекува напълно заболяването. Пациентите трябва редовно да се спазват няколко лекари с различни специалности. На болните се назначава прием рилузона, витамин E, витамини от група В на. За подобряване на нервно-мускулната проводимост, се практикува лечение дибазолом, прозерином, оксазилом. Също така се практикува прилагането на други лекарства, сесии лек масаж на крайниците. Аутизъм Аутизмът e нарушение в развитието, засягащо способността за общуване и взаимодействието със заобикалящия свят. Проявява се в ранното детство, преди 3-годишна възраст, и се диагностицира по симптомите от аутистичния спектър, проявяващи се в този период. По-големите деца, тийнейджъри и възрастни не развиват аутизъм. Той може да варира от лек до тежък. Среща се около четири до пет пъти по-често при момчета, отколкото при момичета. Характерно за аутизъмa е затрудненото възприятие на околния свят, често придружено и от забавено интелектуално развитие. Аутизмът е разстройство, а не заболяване. Редица са когнитивните разстройства, които попадат в категорията на аутизма, като аутистично разстройство, детско дезинтегративно разстройство, первазивно разстройство на развитието и синдром на Аспергер и други. Симптоми Аутизмът е силно променливо неврологично разстройство, характеризиращ се предимно с нарушено социално взаимодействие и нарушения в комуникацията. Симптомите могат да включват интензивно съсредоточаване върху един единствен предмет, неотзивчивост, неспособност за интерпретиране на социални сигнали (като тон на гласа или език на тялото), повтарящи се движения или самонараняващо поведение, като удряне на главата. Други често срещани симптоми включват закъсняло развитите на речта, нежелание за взаимодействие с връстници, избягване на зрителен контакт, липса на съпричастност и социално отдръпване. Деца с аутизъм с дефицити в езиковото развитие, могат и да буйстват: да крещят или плачат, когато изразяват своите нужди. Лечение Въпреки че не съществува медикаментозно лечение за аутизъм, съществуват медикаменти за потискане на някои определени негови симптоми. Решението за прием на подобни медикаменти трябва да се вземе след внимателно обсъждане с педиатър, за да сте сигурни, че ползите надвишават всички рискове. Лечебния план цели намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване. Родителите на такива деца също много често се нуждаят от допълнителна подкрепа и съветване. Поведенческите методи и обучението понастоящем са терапия на избор. Структурираното обкръжение в комбинация с поведенческите методи са най-ефективни методи за повлияване на аутичните деца. Те показват по-добро повлияване от останалите поведенчески подходи. Обучението на родителите и уменията за поведенческа модификация могат да подобрят функционирането на детето. Тези тренинги изискват много време, а детето се нуждае от висока степен на структурираност. В някои случаи може да се окаже необходима и медикаментозна терапия, въпреки, че няма специфично медикаментозно средство за лечение на аутизма,. Лекарството може да намали хиперактивността, стереотипиите, себевглъбеността, раздразнителността. Епилепсия Епилепсията е хронично заболяване на главният мозък и е едно от най-разпространените в неврологичната практика. По данни на статистиката всеки 4-10 човека на 1000 души е с епилепсия, като преобладава в детско-юношеската възраст – около 70% от случаите са до 20 годишна възраст. По официални данни в България има около 80 000 епилептици, като около 30 000 от тях са деца. Поради хроничното развитие на болестта съответно и лечението е с голяма продължителност – средно около 13 години. Характерно при епилепсията са повтарящите се, от нищо непредизвикани припадъци. Единичен припадък не означава епилепсия. Епилептичните припадъци се причиняват от т.нар. „огнище“ в мозъка, което разстройва нервните връзки, отговорни върху контрола на движение и на тялото ни. Това е причината болният понякога да халюцинира, да не се чувства добре. Епилептичните пристъпи възникват на базата на свръхвъзбуда на група от неврони, която може да остане ограничена или да генерализира. Всеки епилептичен пристъп довежда до смърт на голям брой неврони на главния мозък. Изтегляне 276.79 Kb. Сподели с приятели:
|