Анатомия и хистология на главен мозък при човека. Функции и често срещани заболявания
Изтегляне 276.79 Kb.
|
Свързани:
Медиите като четвърта власт в държавата
| Симптоми
Основните симптоми са силно повишеното настроение, двигателна активност и мегаломанните идеи. Повишеното настроение варира до еуфория, но някои болни са гневни и раздразнителни. Мисленето е ускорено, а речта — бърза. Самокритичността е винаги снижена с отхвърляне на необходимостта от лечение. Симптомите на това състояние могат да започнат да се проявяват в много ранна възраст. Броят на фазите, които са възможни, е непредсказуем. Биполярното разстройство може да се ограничи до една фаза за цял живот – мания, хипомания и депресия, може да се прояви само маниакалната, хипоманиакалната или депресивната фаза или е възможно да протекат и трите едновременно. Лечение Практически за заболяването няма ефективно лечение, то продължава до живот. Възможно е обаче потискане на симптомите и предпазване от епизоди с помощта на фармакологични и психотерапевтични средства. Използват се антидепресанти, валпроати, невролептици, Литиев карбонат се използва за разреждане на пристъпите и за смекчаване на интензитета им. Средство на избор при някои тежки случаи е електроконвулсивната терапия, която може да даде резултат при медикаментозна резистентност. Шизофрения Шизофренията е психическо разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции.Заболяването най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности или дезорганизираност на говора и мисленето и е придружено от значителна социална дисфункция и нарушена работоспособност. Шизофренията е вид психоза с многобройни прояви, водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на характера на индивида, влошена приспособимост към трудовите и социалните условия. Симптоми Първоначалните симптоми обикновено се проявяват в ранна млада възраст, като заболяването засяга около 0,3 – 0,7% от населението на Земята. Диагнозата се определя въз основа на наблюдавано поведение и на съобщените от пациента преживявания. Болният от шизофрения може да получава халюцинации, налудности и дезорганизираност на говора и мисленето. Последното може да варира от загубване на нишката на мисълта до изразяване на изречения, които са само бегло свързани по смисъл или до пълна смислова несвързаност, позната още като „словесна салата“, в по-тежките случаи. Социалната изолация, занемаряването на облеклото и личната хигиена, загубата на мотивация и способност за преценка са обичайни явления при шизофрения. Обикновено се наблюдава модел на емоционална затрудненост, например липса на адекватни емоционални реакции. Шизофренията често се свързва и с нарушение в социалната когниция, както и със симптоми на параноя, а често се наблюдават и прояви на социална изолация. Обикновено болният изпитва затруднения с работната и дългосрочната памет, вниманието, изпълнителните функции на паметта и скоростта на осмисляне на информацията. Лечение Психиатричното лечение за шизофрения от първи ред е антипсихотично лекарство, което може да намали позитивните симптоми на психоза в рамките на около 7 – 14 дни. Антипсихотичните средства обаче не успяват значително да намалят негативните симптоми и когнитивната дисфункция. Дълготрайната употреба намалява риска от възобновяване на симптомите. Изборът антипсихотично лекарство се основава на преценка на ползите, рисковете и разходите. Все още е спорно кой клас лекарства е по-добър – типичните или атипичните антипсихотици. И двата класа са с еднакви процентни стойности на отпадане и възобновяване на симптомите, когато типичните се използват в ниски до умерени дози. Добър отговор към лечението има при 40 – 50%, частичен отговор при 30 – 40%, а резистентност към лечението при 20% от болните. Клозапинът се явява ефикасно лечение за болни, при които не е получен задоволителен отговор на лечение с други лекарства, но има потенциално сериозен страничен ефект агранулоцитоза при 1 – 4%. Изтегляне 276.79 Kb. Сподели с приятели:
|