Анатомия и хистология на главен мозък при човека. Функции и често срещани заболявания
Главният мозък се дели на няколко части – продълговат мозък, мост, среден мозък, малък мозък, междинен и краен
Изтегляне 276.79 Kb.
|
Свързани:
Медиите като четвърта власт в държавата
- Навигация на страницата:
- Всяко полукълбо се състои от следните части: мозъчна кора; бяло мозъчно вещество; подкорови ядра; обонятелен мозък. Мозъчната кора
- Чрез три основни бразди (централна, странична и теменно-тилна) всяко полукълбо се разделя на четири дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен .
- В челния дял на полукълбата се намира и центърът на говора. За десняците той е в лявото полукълбо, а за левичарите понякога може да бъде в дясното.
- В тилния дял е зрителната зона. В нея идват нервните импулси от светлинните дразнения и се получават зрителни усещания. В слепоочния дял
| Главният мозък се дели на няколко части – продълговат мозък, мост, среден мозък, малък мозък, междинен и краен.
От главния мозък излизат 12 чифта черепномозъчни нерви. Част от тях са сетивни, други – двигателни, а трети смесени . Чрез черепномозъчните нерви главният мозък получава богата информация, постъпваща от зрителните черепномозъчни нерви, главният мозък контролира активността на вътрешните органи, сърце, бели дробове, стомах и др. Мостът e възвишение, разположено над и пред продълговатия мозък. Той свързва малкият мозък с всички останали части на централната нервна система и извършва проводна и рефлексна функция. В моста са разположени важни сетивни центрове - за допир, натиск и болка в областта на главата. В него има центрове, свързани с регулацията на движенията, равновесието и слуха. Продълговатият мозък е продължение на гръбначния. Бялото мозъчно вещество е разположено отвън. В намиращото се отвътре сиво мозъчно вещество са разположени центрове за регулиране на редица жизнено важни дейности на организма: център на кръвообръщението, дишането, повръщането, слюнкоотделянето и други. Увреждането на центъра на дишането и кръвообращението води до смърт. От продълговатия мозък излизат четири мозъчни нерва. Най-големият от тях е блуждаещият нерв, който инервира органите в гръдната и в частност коремната кухина. Средният мозък е продължение на моста. Състои се от четирихълмие, средна част и две мозъчни крачета. Двете горни хълмчета на четирихълмието са свързани със зрението, а двете долни – със слуха. Тази част на мозъка има водеща роля при рибите и земноводните, но при човека е отстъпила тази си функция на крайния мозък. От четирихълмието започват нервните пътища, които достигат до нервните клетки в гръбначния мозък, инервиращи мускулите. Добре известно е, че през четирихълмието се осъществяват старт-рефлексите, изразяват се в това, че при силни светлинни и слухови дразнения, като ярък внезапен блясък или силен звук човек новолно потръпва и насочва вниманието си към съответното място /към посоката на дразнителя/.Това са така наречените рефлекси на заставане на щрек или старт-рефлекси. В средната част се намират центрове, които са свързани с двигателната дейност, както и такъв, който подтиска болката. Тук се намира струпване от тъмно оцветени нервни клетки, което се нарича черна субстанция. Те изпращат информация до ядрата в основата на крайния мозък/ базални ядра/. По този начин тези структури взимат участие в контролиране на двигателната дейност. Увреждане на нервните клетки в черната субстанция води до Паркинсонова болест. При болните от нея се наблюдава треперене на ръцете, забавяне на походката и масковиден израз на лицето. Двете мозъчни крачета са низходящи пътища от кората на крайния мозък до части на главния и на гръбначния мозък. От средния мозък излизат два нерва, които инервират мускулите на очната ябълка. Междинния мозък е продължение на средния и е свързан с двете полукълба на крайния мозък. Междинният мозък се състои от два хълма таламус и хипоталамус/подхълмие/. Двата хълма имат яйцевидна форма и са изградени предимно от сиво вещество. До тях достига информация от всички сетивни системи. Тя се обработва, обединява и подрежда и така се предава на кората на крайния мозък. Към една малка част от междинния мозък, наречена надхълмие, е прикачена епифизната жлеза. Подхълмието е малка част от главния мозък с тегло 3,5 – 5 гр, но регулира някои извънредно важни функции на организма. Тук се обединяват функции от сетивен, вегетативен и хормонален характер. Подхълмието е свързано с прикачената към него хипофиза. В него се образуват два от хормоните на хипофизата – окситоцин и антидиуретичен хормон, а и производството на други нейни хормони се контролира от подхълмието. В подхълмието се намират центърът за контрол на телесната температура, сърдечната дейност, кръвното налягане, център за жаждата, център регулиращ апетита. Подхълмието участва и в регулирането на отделянето на полови хормони, менструалния цикъл, полово поведение проявите на страх, ужас, агресия, радост и др. В ствола на мозъка се намират множество нервни клетки, които образуват т. нар. мрежеста формация. Някои клетъчни групи в нея регулират редица жизнено важни функции, като честотата на съкращаване на сърцето, кръвното налягане, вдишването и издишването, дейността на храносмилателната система и др. Малкия мозък се намира под тилните дялове на крайния мозъкът иззад мозъчния ствол. Той е свързан с продълговатия мозък, моста и средния мозък. Теглото му е около 150гр.Изграден е от две полукълба и средна част, наречена червей. При малкия мозък сивото вещество е разположено отвън, като образува малко мозъчна кора, а бялото вещество се намира във вътрешността му. Кората е силно нагъната във вид на напречни бразди. До малкия мозък достига информация от много източници: стави, сухожилия, мускули, органи на равновесието и от крайно мозъчната кора. Функцията на малкия мозък е свързана с несъзнателния контрол на движенията, мускулния тонус и равновесието. Увреждане на някои части от малкия мозък довежда до отслабване на мускулния тонус, загуба на координация на движенията, лесна уморяемост, загуба на равновесие. При ходене болния залита назад и настрани. Крайният мозък е най-силно развитата част на главния мозък у човека. Изграден е от две полукълба, свързани помежду си с плоча от бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло. Чрез него се разменя информация между лявото и дясното полукълбо. Всяко полукълбо се състои от следните части: мозъчна кора; бяло мозъчно вещество; подкорови ядра; обонятелен мозък. Мозъчната кора при човека е силно нагъната и набраздена, което увеличава повърхността и. Чрез три основни бразди (централна, странична и теменно-тилна) всяко полукълбо се разделя на четири дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен. Мозъчната кора е изградена от сиво мозъчно вещество, което съдържа около 14 милиарда неврона. Повърхността на мозъчната кора е от 2200 до 2600 см2 , а дебелината – от 1,2 до 5 мм. Мозъчната кора е най-висш център на анализ и синтез на информация, която организмът получава от външната и вътрешната среда. В кората на големите полукълба има зони с различна функция. В челния дял, пред централната бразда се намира двигателната зона. В нея има двигателни неврони, чиито аксони стигат до гръбначния мозък и от там чрез гръбначномозъчните нерви командват мускулатурата на тялото. От двигателната зона в дясното полукълбо нервните импулси осигуряват осъзнати и целенасочени движение на мускулите на лявата половина на тялото, а от двигателната зона в лявото полукълбо – на мускулите на дясната половина на тялото. Това е така, защото по голямата част от нервите, които провеждат импулсите, се кръстосват в продълговатите зони на мозъчната кора. При нарушаване на двигателната зона настъпва парализа на противоположната стана на тялото. В челния дял на полукълбата се намира и центърът на говора. За десняците той е в лявото полукълбо, а за левичарите понякога може да бъде в дясното. При дразнене на горната част на двигателната зона се предизвиква движение на мускулите на долния крайник и туловището; при дразнене на средната част – движения на горния крайник, и при дразнене на долната част – движение на мускулите на главата и лицето. В теменния дял на полукълбото е сетивната зона. В нея постъпват усещания от кожата (допир, натиск, топло, студено, болка), ставите, мускулите и сухожилията и от вътрешните органи. В горната част на зоната постъпват нервни импулси от кожните рецептори на долния крайник и туловището; в средната част – от горния крайник, и в най-долната част – от главата. В тилния дял е зрителната зона. В нея идват нервните импулси от светлинните дразнения и се получават зрителни усещания. В слепоочния дял е слуховата зона, в която идват нервните импулси от звуковите дразнения и се получават слухови усещания. През слуховата зона пак в слепоочния дял е равновесната зона, а в основата на слепоочни дял близо една до друга са вкусовата и обонятелната зона. С близостта на тези две зони се обяснява тясната връзка между обонятелните и вкусовите усещания. Бялото мозъчно вещество се разполага между мозъчната кора и подкоровите ядра. Състои се от аксоните на нервните клетки в кората (аксони, напускащи мозъчните ядра) и от аксоните на нервни клетки, разположени извън кората (аксони, пристигащи в мозъчната кора). Подкоровите ядра представляват сиво мозъчно вещество във вътрешността на полукълбото. Те вземат участие в регулацията на сложните движения. При нарушаване на тези ядра лицето на човека има вид на маска, движенията на крайниците и главата стават неточни и некоординирани. Обонятелният мозък е филогенетично най-старото образувание на крайния мозък. Неговите съставни части представляват различните елементи на обонятелния анализатор. Той съдържа образувания от различен произход, които могат да се разделят на периферна и централна част. Периферната част се състои от обонятелна луковица и продължаващия назад от нея обонятелен път. Централната част се състои от свода и зъбчатата гънка, както и от вдаващия се в кухината на слепоочната част от страничния вентрикул крак на морския кон. Това е наименованието на хипокампа – втлачената кора в страничното стомахче на слепоочния дял. Освен в кората, сиво вещество се намира и в стволовата част на крайния мозък. Ляво и дясно полукълбо Изтегляне 276.79 Kb. Сподели с приятели:
|