Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4



страница27/33
Дата23.07.2016
Размер2.8 Mb.
#1693
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   33

Индийска птица (Indus)



ИНДИЙСКА ПТИЦА е едно от големите южни съзвездия, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Жерав, Тукан, Октант, Паун, Телескоп и Микроскоп.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Индийска птица могат да се видят с просто око 20 звезди. От тях четири са от 5m и една от 3m. Тези най-ярки звезди в съзвездието образуват характерната геометрична фигура на индийска птица — голям триъгълник, в югозападния връх на който се намира най-ярката звезда — от трета звездна величина.






Южен триъгълник (Triangulum Australe)



ЮЖЕН ТРИЪГЪЛНИК е малко южно съзвездие, невидимо от географската широчина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Жертвеник, Райска птица, Пергел и Прав ъгъл.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Южен триъгълник могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са много слабини са на границата на видимостта с просто око. Но в съзвездието Южен триъгълник има три звезди (една от 2m и две от 3m), които са едни от най-ярките звезди не само в съзвездието, но и в областите от небесната сфера, съседни на него. Тези три ярки звезди образуват триъгълник, който привлича погледа и поради това съзвездието е наречено Южен триъгълник.




Златна рибка (Dorado)



ЗЛАТНА РИБКА е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Живописец, Хвърчаща риба, Маса, Микрометър и Часовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Златна рибка могат да се видят с просто око 20 звезди, но изобщо те са на границата на видимостта с просто око. Четирите най-ярки звезди (от 4m-5m) образуват дълга, леко извита дъга с посока северозапад към югоизток.

Въпреки че съзвездието Златна рибка не се вижда от нашата страна, то е известно на голям брой любители-астрономи поради това, че в него се вижда едни от най-интересните обекти върху цялата небесна сфера.

Сякаш някакъв страхотен ураган е откъснал едно „облаче“ от Млечния път и го е довеял в съзвездието Златна рибка. Това „облаче“ се вижда много добре с просто око и е известно под името Големият Магеланов облак. Неговата интегрална (обща) звездна величина е 0,6m. Изучаването му с телескопи разкри, че Големият Магеланов облак е образуван от отделни звезди, както и нашата Галактика, и в действителност е най-близката до нас галактика. Разстоянието до него е 160 000 св. г., а диаметърът му е 33 000 св. г. (12 ъглови градуса).

Големият Магеланов облак е образуван от стотици милиони, а може би и от милиарди звезди от всички типове. Но особено богат е той със сини свръхгиганти. В него се намира звездата, обикновено означавана S от Златна рибка, която има най-голяма светимост от всички известни звезди. Един милион наши слънца са необходими, за да светят така, както свети тази звезда. Ако си представим, че S от Златна рибка се приближи до нас на такова разстояние, на каквото се намира най-близката звезда (α от Центавър), тя би светила колкото пет луни. На Земята не би имало нощи!


Тукан (Tucana)



ТУКАН е южно съзвездие, невидимо от географската ширина на нашата страна. Заобиколено е от съзвездията Южна хидра, Октант, Индийска птица, Южна риба и Феникс.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Тукан могат да се видят с просто око 25 звезди, но повечето от тях са на границата на видимостта с просто око. Шестте най-ярки звезди от Тукан (пет от 4m-5m и една от 3m) образуват неправилен многоъгълник. Много трудно е в тази геометрична фигура да се види фантастичната водна птица с дълга и дебела човка и къси дебели крака.

Съзвездието Тукан е известно на много любители-астрономи. Причината за това е, че в него някакъв страхотен небесен ураган е „довеял“ едно малко „облаче“, което е „откъснал“ от Млечния път. Това „облаче“ има интегрална звездна величина 2,8m и много добре се вижда с просто око. То е Малкият Магеланов облак.

Разстоянието до Малкия Магеланов облак е 200 000 св. г. Диаметърът му е 7200 св. г. (приблизително четири пъти по-малък от диаметъра на Големия Магеланов облак).

По време на първото „околосветско пътешествие“ (1519–1522 г.) един от спътниците на Магелан и негов пръв биограф, Пигафет, забелязал, че високо в небесата се виждат в едни и същи съзвездия две „облачета“, които наподобяват сякаш части от Млечния път. Той пръв ги описал и ги нарекъл Магеланови облаци.

Разстоянието между двата Магеланови облака е само 65 000 св. г. и е много по-малко от средното разстояние не само между съседните галактики във Вселената, но и между галактиките от местната група галактики, в които влиза и нашата Галактика. Нашата Галактика и двата Магеланови облака образуват една тройна галактика. В нея нашата Галактика е главната, а Магелановите облаци са нейни спътници. Наблюденията и особено радиоастрономичните наблюдения дават основание да се направи заключението, че Големият Магеланов облак и нашата Галактика са свързани с мост от газова материя.

Независимо от близостта на двата Магеланови облака, външната им структурна прилика и може би общия им произход звездите в тях се различават. В Големия Магеланов облак изобилствуват сини свръхгиганти с висока светимост. Според някои автори близо 5000 звезди от този облак имат светимост 10 000 пъти по-голяма от светимостта на нашето Слънце. В Малкия Магеланов облак такива звезди има много малко.

Значението на Магелановите облаци е огромно за развитието на астрономията. От всички други галактики само в тях е възможно да се наблюдават дългопериодичните цефеиди, като, разбира се, се изключи нашата Галактика. Това обстоятелство позволи на Ливит да открие известната зависимост между светимостта и периода на дългопериодичните цефеиди, която играе важна роля в извънгалактичната астрономия.

В двата Магеланови облака са наблюдавани много нови звезди.




Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   33




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница