Анна Маринова Бог като Извор

в Свещеното Писание на Стария Завет

В едно пророческо слово, изречено чрез Йеремия, се долавя Божията скръб от това, че народът на Израил, въпреки, че е избран от Яхве за Негово притежание (Изх. 19:5 и парал.), въпреки многобройните милости, които Бог му оказва, Израил Го оставя и Му изневерява постоянно като се отдава на служение на езически божества (Втор. 11:16; 29:26; 1 Сам./1 Царств. 7:3)² и на извършването на грехове, противни на Закона – социални неправди, безакони убийства, грабежи и всяко нечестие. В едно пророческо слово, отправено към Йеремия (Йер. 2:10-13), Бог сякаш изплаква Своята болка – докато другите народи почитат боговете си, дори и те да не са такива, Израил е оставил Него, единствения и истински Бог (Йер. 2:11). Разбира се, Бог няма нужда да бъде почитан от някого (Пс. 50/49:7-14). Следователно Божията болка не е поради наранено честолюбие, тя е болка за Самия Израил, защото когато Израил остави истинския Бог народът страда поради това като враговете му го надделяват (ярки свидетелства за това има в книга Съдии Израилеви) или отива в плен (Ам. 6:9-14 и др. Ис. 5:12-13; Йер. 13:17-27). Господ разкрива това като причина (в пророческото слово, отправено към Йеремия - 2:12) да призове небесата, като Негови творения (които за разлика от Израил Го познават като единствен техен Творец)³ да се ужасят: שֹׁמּוּ שָׁמַיִם („Ужасете се небеса!”). Това съчетание не е случайно, глаголът שֹׁמּוּ (от гл. שָׁמֵם)⁴ звучи близко до съществителното שָׁמַיִם (небеса) и по този начин се засилва въздействието от казаното. Следващият стих (13) изяснява защо Бог скърби: „Защото Моят народ извърши две злини: оставиха Мене, Изворът на жива вода за да си изсекат цистерни, цистери, които са пукнати, които не могат да задържат вода”.⁵

Народът е извършил две злини спрямо Бога. Трябва да се отбележи, че изразът שְׁתַּיִם רָעוֹת (две злини) няма за цел някакво точно изброяване на злините, които Израил е извършил спрямо Яхве - самопонятно е, че те са много повече. Подобен похват напомня цифровите притчи и цели да привлече вниманието на слушателя, респ. читателя към това, което се известява (срв. Ам. 1:3, 6, 9),⁶ а именно, че Израил е изоставил истинския Извор на жива вода. За отлязване е мнението на Roche, който смята, че тези две злини са брачна метафора на отхвърлянето на живота (Бога) и съгласие с други любовници (различните Ваали).⁷ Метафората, че Бог е извор на жива вода (מַיִם חַיִּים) е заимствана от постоянните извори, в които целогодишно има вода.⁸ Поради климатичните особености на Палестина, както вече бяше отбелязано, тези извори са голяма рядкост и ценност.⁹

След като Израил е изоставил Извора на жива вода, си е изсякъл цистерни, които не могат да задържат вода, понеже са спукани. Цистерните се издълбават или изсичат в земята за съхраняване на води резерви когато няма течаща вода или тя е в оскъдни количества. Това изказване (за изсичането на цирстерни) може да се разбере в контекста на Йер. 1:16 където Яхве също говори, че Израил Го е изоставил и служи на чужди богове.¹⁰ Антитезата в такъв случай е ясна - Господ е Извор на жива вода като Подател на живота във всякакъв смисъл на думата и като насъщна Вода към която човек постоянно се стреми и която копнее подобно на изтощена земя (Пс. 143/142:6). Езическите божества, като несъществуващи (Ис. 41:29) и идолите, като изделие на човешки ръце (Втор. 4:28; 2/4 Царств. 19:18 и др.),¹¹ приличат на ръкотворни спукани цистерни, които дори не могат да задържат вода и поради това са напълно безполезни.

Въпреки, че Израил изоставя Яхве, Бог винаги възвръща милостта си към него като му прощава греховете и го очиства. В книгата на св. прор. Захария 13:1 става дума за подобно очистване чрез отваряне на извор. „В онзи ден ще се отвори извор за дома на Давид и за живеещите в Йерусалим за грях и нечистота”. Това обещание за очистване от грях и нечистота е в контекста на думите от Зах. 12:10-12 където става дума за изливане на дух на благо и умиление (חֵן וְתַחֲנוּנִים) върху жителите на Йерусалим.¹² Изливането на тези дарове, които са дарове на Светия Дух (срв. Ис. 11: 2), е с цел поглеждането към Този, Когото жителите на Йерусалим пробождат (10). Въпреки опитите този текст да се отнесе към някоя личност от юдейската история (като Юда Макавей напр.), текстът имайки близост с Ис. 52:13-53:12, където в ст 5 на Ис. 53 гл. се говори за пробождането на Божия Раб, се отнася до Месия.¹³ В светоотеческото тълкуване (напр. св. Ефрем Сирин)¹⁴ този текст справедливо се отнася до кръстните страдания и пробождането на Господ Иисус Христос с копие (Йоан. 19:34). Основание за такова тълкуване се намира в масоретския текст,¹⁵ в който Господ говори: „тогава ще погледнат на Мене, Когото прободоха и ще ридаят за Него”

(וְהִבִּיטוּ אֵלַי אֵת אֲשֶׁר־דָּקָרוּ וְסָפְדוּ עָלָיו). В случая Самият Яхве се окачествява като прободен. Преминаването от първо лице „ще погледнат на Мене” (וְהִבִּיטוּ אֵלַי) към трето „ще ридаят за Него” (וְסָפְדוּ עָלָיו) може да се разбере в смисъл, че Прободеният е Господ, но Личността, която е прободена не е Отец, а Син.¹⁶ Това пророчество се изпълнява при смъртта на Господ Иисус Христос когато „един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34)¹⁷.¹⁸

Именно този грях и нечистота е повод Господ да отвори извор за жителите на Йерусалим (Зах. 13:1) – „В онзи ден ще се отвори извор за дома на Давид и за живеещите в Йерусалим за грях и нечистота”. Изразът „в онзи ден” (הַהוּא בַּיּוֹם), поставен в контекста на Зах. 12:10-12, който израз често се ползва от пророците в есхатологичен смисъл, се отнася до деня в който е прободен Месия – денят на Христовото разпятие.

Трябва да се отбележи, че думата נִדָּה (нечистота), употребена тук, означава нечистотата, която е следствие от менструация (Лев. 15:19), но думата се употребява и за нечистота следствие от идолопоклонство (2 Лет./2 Парал. 29:5; 1 Ездр. 9:11)¹⁹. Следователно умиването от греха ще е цялостно – прощение на греха на пробождането на Месия и пълно и окончателно очистване от идолопоклонството. Последното е възможно заради земното служение на Господ Иисус Христос, Който не само ни обясни Отец (Йоан 1:18), но Сам е Образ на Отец (Кол. 1:15) и истински Бог (Йоан 10:30), Който ни очиства по много начини. Св. Кирил Александрийски (+444 г.) справедливо отнася тези пророчески слова на Захария до тайнството Кръщение,²⁰ извършвано в Църквата, при което човек умивайки се от греховете си, се спогребва с Христос (при трикратното потапяне в осветената вода) и бива очистен от Него от всеки грях като по този начин съвъзкръсва с Христос (Кол. 2:12).²¹

Както бе отбелязано, поради факта, че живителният извор, който Бог отваря, умива греха на нечистотата, тези думи в пълнота се отнасят до живителния Извор, Който бе отворен на кръста - когато Христовите ребра бяха пронизани с копие и от тях се изля, за нас (като живителен извор) спасителната спасителева кръв (Йоан 19:34). Този извор постоянно е оживотворяващ и отворен и за нас, защото в тайнството Евхаристия ние ставаме причастни на Христовата плът, разпната на кръста и на живителната Христова кръв, пролята за всички хора от всички времена.

Свещеното Писание представя Господ не само като Извор на жива вода, но и като Извор на живот, защото Господ Саваот е жив Бог (Пс. 18/17:47). Докато в ханаанския култ (а и в други езически култове) има идеята за Ваал, който ежегодно с настъпването на сухия сезон умира, а при дъждовния отново се ражда, то Яхве живее вечно (Изх. 3:14 и парал.) и няма нужда от почивка (Пс. 121/120:4).²²

Безспорна и явна е връзката между вода и живот, защото дори от чисто физиологичния ни живот знаем, че не можем да съществуваме без вода. Свещеното Писание разкрива Бог като Подател на живота, защото Той дарува живот на всички твари, като ги е привел от небитие в битие (Бит. 1:1-26 и парал.). Същевременно общението с Господ е истински живот във всякакъв смисъл на думата,²³ а отделянето от Бога чрез греха води до страдания и смърт (Бит. 3 гл., Иак. 1:15). Затова псалмопевецът възторжено възкликва: „защото при Тебе е изворът на живота; в Твоята светлина виждаме светлина” (Пс. 36/35:10).

Под виждане на светлина в този текст от една страна се разбират Божиите наставления (заповеди), които просвещават човека (Пс. 119/118:130). Когато човек съблюдава заповедите на Господ те го правят причастник на Бога.²⁴ Това особено ясно е изразено от текста на премъдростната притча: „Страхът от Господа е извор на живот за отдалечаване от примките на смъртта” (Притч. 14:27).

Думите „в Твоята светлина виждаме светлина”на Пс. 36/35:10б ни разкриват нетварната Божествената светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света (срв. Йоан 1:9). Без да се навлиза в темата за Божествената светлина (אוֹר ) и Божествената слава (dAbK') би следвало да се отбележи, че Божествената светлина просвещава човека във всички смисли на тази дума. Тя е просветяване на целия човек, което просвещение може да се разбира като богопознание и богообщение и като умосъзерцаема и съзерцавана с телесните очи от праведните и светиите нетварна Божествена светлина.²⁵ В тази връзка могат да бъдат споменати явяванията на нетварната Божествена светлина и слава на Моисей и израилтяните при скинията (Изх. 40:34-35). Явяването на божествената светлина и слава е особено явно в събитието на Преображението на Христос,²⁶ когато апостолите Йоан, Яков и Петър виждат нетварната Божествена светлина доколкото могат да я вместят.²⁷

Свети Дионисий Ареопагит в своето съчинение „За небесната йерархия” обяснява защо Бог се нарича светлина: „Благият се нарича умопостигаема Светлина, защото Той напълва с умопостигаема светлина всеки небесен ум и прогонва всяко незнание и заблуда от всяка душа, в която те биха проникнали”. ²⁸

В кумранските текстове Господ се споменава като „Извор на познание” (דֵּעָה) и източник (מַעְיָן) на святост (1QS 3,19).²⁹ Връзката между богопознание и светлина, която се прави в Свещеното Писание на Стария Завет (Пс. 119/118 напр.), е налице в Кумран където за Господ се казва „от извора на Неговото знание е отворил Своята светлина” (1QS 11,3).³⁰

Свещеното Писание на Стария Завет говори за Бог като Извор на живот. Предизобразителното значение на тази старозаветна метафора напълно е разкрито в Свещеното Писание на Новия Завет. При Якововия кладенец до град Сихар (Συχὰρ) , Христос заговарва една жена самарянка (Йоан 4:4-7) като моли да Му даде да пие вода (Йоан 4:7). Още в тези думи може да се забележи, че Този, Който е създател на всички земни извори и Сам Извор на живот желае да пие жива (т. е. изворна) вода (ὕδωρ ζῶν – Йоан 4:10). Разбира се, това желание на Христос има своята цел, която Христос следва стъпка по стъпка – да доведе самарянката от познание на и жажда по изворната вода на кладенеца към познание на и жажда по истинския Извор на жива вода – Самия Христос. Към това разбиране насочва и фактът, че „жива вода”, който освен в беседата със самарянката, се среща още само в Йоан 7:37-39,³¹ се нарича Сам Бог в разгледания по-горе текст на прор. Йер. 2:13.

След неочакваното заговарване от страна на Христос и думите Му по отношение на Неговата жажда, Спасителят казва на жената: „ако ти би знаела дара на Бога и Кой е Този, Който ти казва: дай ми да пия, и поискаше от Него, Той би ти дал жива вода” (ст. 10).

Под „дара на Бога” (ст. 10а), който трябва да знае самарянката, се има предвид познанието за това, че Бог дарува вечните и нетленни блага както и познаването на Самия Бог.³² Може да се предположи, че „дарът Божий” (δωρεὰν τοῦ θεοῦ - Йоан 4:10), за който говори Христос, е благодатта да се позне в лицето на Иисус обещания Месия. Без този дар е невъзможно, познанието на Иисус като Господ и Христос, предвид очакванията на съвременниците на Иисус Христос за Месия като цар, наследник на Давид.³³ Именно заради това в 1 Кор. 12:3 се казва: „И никой не може да каже Иисус е Господ, освен чрез Светия Дух”. Единствено ако би имала този дар самарянката би познала, че Христос не е обикновен юдейн, Който иска да провокира една самарянка, а би познала в Него Този, Който е подател на вода за вечен живот. Казвайки, че водата, която ще даде, е несравнима с водата от кладенеца на Яков, Господ разкрива на самарянката, че Той превъзхожда Яков (срв. Йоан 8:58).³⁴

Свети Кирил Александрийски разбира думите „жива вода” като животворящия дар на Духа, чрез който човечеството, бидейки вече изсъхнало и безплодно за всяка добродетел, пиейки от животворната благодат, разцъфва изобилно с блага.³⁵

Може да се приеме, че под „живата вода” освен благодатта на Светия Дух за познание на Месия като Господ, се разбира водата на Кръщението, която очиства и оживотворява всеки човек.³⁶

Господ Иисус Христос не говори директно за времето, когато ще дари на самарянката жива вода, но може да се предположи (от смисъла на казаното на самарянката за настъпването на часа на истинското поклонение на Бога: „иде час и е сега” – Йоан 4:23), че става дума за часа на Христовата кръстна смърт, когато кръвта на Бог Слово се яви като Извор за очистване и прошка на греховете цялото човечество.³⁷

Безспорно думите на Христос за това, че Той може да дари вода заинтригуват самарянката, защото тя вижда, че Човекът, Който говори с нея очевидно се нуждае от вода, но същевременно й говори за жива вода и то такава, от като пие тя никога повече няма да ожаднее. Тези думи, очевидно имат тайнствено значение и събуждат духовната жажда на самарянката. Тя вече започва да разбира, че Този, Който говори с нея не е необикновен юдеин, Който дори знае нейното семейно положение (Йоан 4:18). След като се убеждава, че Той е пророк (Йоан 4:19), пожелава да разбере, кое е истинското богослужение и Христос й го обяснява (Йоан 4:19-24). Същевременно Господ не утолява само тази породила се, благодарение на Неговите слова, нейна жажда. Именно защото Той е много повече, отколкото самарянката очаква и тя все по-ясно разбира това, тя Му задава въпроса: „Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос, когато Той дойде ще ни възвести всичко” (Йоан 4:25) .

Въпреки, че самарянката, поради факта, че е имала петима съпрузи и че този, който сега има не й е съпруг (Йоан 4:18),³⁸ не е пример на праведност и добродетелност, Господ с неизказаното Си човеколюбие, в което Той общува с грешници (срв. Бит. 4 гл., Числ. 22:20 и парал., Дан. 2 гл.), й дава Своето себеоткровение, което не е дал на никого от юдеите (а дори и на Своите ученици не казва директно Кой е, а ги кара те да кажат Кой е Той – Мат. 16:13-20) : „Аз съм, Който разговарям с Тебе” (Йоан 4:26).³⁹

Господ Иисус Христос открива Себе си на самарянката като Месия, като Извор, Който прави причастни на Себе Си, тези, Които пият от Него жива вода. Христос изяснява не само на нея, но и на всички, че Той причастниците Му да станат подобни на Него. В Него те стават тварни източници, носещи в себе си нетварна жива вода – Самия Христос: „Който пък пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее во веки, но водата, която ще му дам ще стане в него извор на вода, която се черпи за вечен живот” (Йоан 4:14).

Справедливо R. Schnackenburg отбелязва, че са налице 3 качества на тази вода: тя утолява всякаква жажда и то завинаги, става извор в човека и тече за вечен живот.⁴⁰ Тези качества на водата, дарувана от Христос, напомнят на казаното в Ис. 55:1 „О, всички жадни, елате при водите и които нямате сребро елате, купете и яжте, елате, купете без сребро и без плата – вино и хляб”.

В етиопската версия на книга Енох (48,1): „около него (изворът на справедливост) имаше много извори на мъдрост. Всички жадни пиеха оттам и бяха изпълнени с мъдрост”.⁴¹

Липсата на жажда, описана в Йоан 4:14 в причастниците на Извора – Христос, може да се разбере в смисъл, че тези, които носят Христос като извършват Божията воля, постоянно биват напоявани с и причастни на несекващата Божия благодат.⁴² Носейки божията благодат, те от своя страна, я споделят с всички хора. Именно това Христос изяснява в словата Си за Светия Дух (Йоан 7:37-38) като дава обещание на тези, които Го приемат като Месия и Господ: „Който вярва в Мене, както каза Писанието, от утробата му ще текат реки от жива вода” (Йоан. 7:38). Думата утроба (κοιλία), употребена тук, често пъти се явява превод на антропологичните понятия !j,B,, br,q,, ~y[;me, и ~x,r, в значението им не само на вътрешност на човек, но на съкровената човешката личност.⁴³ Така става ясно, че вярващите в Христос по благодат са Му причастни изцяло. Именно тази причастност на Христос е засвидетелствана в това, че верните Христови раби носят в себе си Божията благодат. Следващият стих (Йоан 7:39) изяснява, че реките от жива вода, т. е. благодатните дарове на Светия Дух, са именно дължащи се на Светия Дух – „Това каза за Духа, Който щяха да приемат вярващите в Него” (Йоан 7:39а).⁴⁴ В исторически смисъл това Христово обещание се изпълнява на ден Петдесетница, когато Светият Дух слиза във вид на огнени езици на събралите се апостоли и Христови последователи (Деян. 2 гл.) като им дава да благовестят Христос на говоримите езици на тогавашните народи. Христовото обещание за това, че който вярва в Него ще има в изобилие даровете на Светия Дух, обаче е винаги актуално и се изпълнява до днес в Христовата Църква понеже Светият Дух и сега действа в нея като дарува дарове както пожелае (срв. Йоан 3:8) за съграждане на всекиго в Църквата.⁴⁵

В посланието си до Римляни, св. Игнатий Богоносец изразява това, че причастниците на Христос, имайки даровете на Светия Дух стават извори на жива вода: „Защото, макар и жив, аз ви пиша, желаейки смъртта. Моята похот бе разпъната на кръст и няма у мене огън, обичащ материалното, а жива и говореща вода има в мене, и тя отвътре ми казва: „Ела при Отца. Не изпитвам удоволствие от храната на развалата, нито в насладите на този живот. Искам от Божия хляб, който е плътта на Иисус Христос – Този от семето на Давида, и питие искам – кръвта Му, която е нетленна любов” (VII:2в-3).⁴⁶

Този опит на Църквата и тази възможност са отразени ясно в богослужебното последование на празника Преполовение когато в тропара на празника пеем: „Когато празникът се преполови, напой с водите на благочестието жадуващата моя душа, защото към всички Си извикал, Спасе: Който е жаден да дойде при Мене и да пие, Източниче на нашия живот, слава на Тебе”.⁴⁷

Свещеното Писание на Стария Завет ни представя Бог метафорично - като Извор на вода и живот. Това се разбира не само в смисъл, че Бог осигурява всичко необходимо за съществуването на човека и всички твари (тварна вода и светлина), но и в смисъл, че Бог просвещава всечи човек. Така Бог привежда към Себе си хората, като ги очиства с жива вода – тайнството Кръщение, наречено още Просвещение, напоява ги с живителните дарове на Светия Дух в тайнството Миропомазание. След тези тайнства Христос дарува умиване и очистване от греховете, дарува вкусването на вечния живот и нещо повече – дарува Самия Себе си като истинен Живот в тайнството Евхаристия. Именно затова в древната Църква веднага след тайнствата на посвещението (Кръщение и Миропомазание) новокръстените са се приобщавали на Литургията, по време на която са кръстени, със светите Тайни.