Анотация "Не исках топлина, исках огън."



Pdf просмотр
страница11/57
Дата08.12.2023
Размер4.06 Mb.
#119556
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   57
1.-My-Fault-Culpa-Mia-Mercedes-Ron-BG
12. Ник
Чувствах се сякаш ще експлодирам. Сякаш всяка клетка в мен беше развълнувана и пулсираше интензивно. Докато вървях по посока на приятелите си, в мен кипеше гняв. Защо, по дяволите, я целунах? Защо, по дяволите, се впуснах в нейната игра? Откога позволявам на момиче да вземе нещата в свои ръце? Имаше само един отговор: Ноа.
Откакто я видях, не можех да я избия от главата си. Не знам дали беше жаждата за забранения плод, като се има предвид, че бяхме полубрат и сестра, или беше непреодолимо желание да я контролирам? Разбирах, че мога да угася огъня, който ме изгори след целувката, но не можех да я накарам да се държи както исках.
Ноа беше различна от всички момичета, които познавах. Тя не падна в краката ми, коленете ѝ не започнаха да треперят само при поглед към мен, не се смути или засрами, когато я предизвиках. Това ме ядоса, но събуди интереса ми. Постоянно си напомнях, че е груба и непоносима, че трябва да я игнорирам. Но тялото ми ме предаваше от време на време и не знаех какво, по дяволите, да правя.
Целунах я не защото исках да помогна да си върне на шибаното гадже или да я изпратя у дома от това парти, а защото имах неустоимо желание да целуна устните ѝ. Още щом я видях тази вечер, исках да я хвана за бедрата и да я взема. Това ме разстрои ужасно, като се има предвид, че не я понасях. Защо, по дяволите, бях толкова привлечен от нея?
Шортите показваха дългите ѝ крака, привличайки погледа на всеки мъж с очи. Исках да я галя, да я целувам… Косата ѝ ме подлудяваше, когато я пусна, и обрамчваше зачервеното ѝ от алкохол лице. Но най-вълнуващи бяха устните, меки като кадифе. Колко ги боли, когато изричаха обидни и презрителни думи.
Загубих си ума, когато се отвориха, когато усетих езика ѝ да докосва моя, докосване без срам, без комплекси. Беше напълно различно от всичките ми предишни целувки с момичета. Винаги командвах, контролирах. Прехапах я по устната чисто от плътско удоволствие, от естествено желание да я притежавам и да ѝ дам да разбере кой доминира.
— И това е всичко? — попита ме тя.
Бузите ѝ пламнаха, а очите ѝ излъчваха желание. Господи! Ако не беше това, което беше, щях да я замъкна на задната седалка на колата си. Ако не беше толкова непоносима, щях да ѝ подаря най-хубавата нощ в живота ѝ. Ако не беше тя... Ако всичко това нямаше да преобърне света ми...
— Пич, къде се дяна? Първото състезание е на път да започне! — извика Лайън. Той стоеше до черното ми ферари, което момчетата бяха паркирали до тъмните аудита на нашите съперници.
Това ми трябваше. Освобождаване на натрупаното напрежение, да летя със скорост над 160 километра в час по пясъчен път през нощта и да изпреварвам момчетата от бандата на Рони едно по едно. Имах нужда да изпусна парата, да усетя адреналина в кръвта си.
— Кажи на Кайл, че аз ще се състезавам с тази, — казах аз, докато вървях към колата.
Приятелите ми ме чакаха с нетърпение за състезанието. Всичко, което искаха, беше да спечелят. Във финалното състезание бяха заложени петнадесет хиляди долара и колата на противника.


Състезанието срещу Рони отлагах дълго време. И не че се страхувах да загубя, точно обратното.
Рони беше престъпник и да го биеш означаваше да си навлечеш неприятности. Всяка година залозите ставаха все по-високи, както и напрежението между нашите две фракции.
Четири фракции се състезаваха тази вечер и излъчиха най-добрите си състезатели. Бяха предвидени общо седем състезания на различни машини. Кой да участва се определяше чрез жребий. Във всяка от подгрупите имаше по три кръга до определяне на един победител.
Победителят във всяка група се състезаваше с финалиста, победил в другата подгрупа. Общо трябваше да се проведат шест редовни състезания, а след това и финалното.
Имах намерение да съм на този финал.
Откакто започнах да се състезавам преди около пет години, винаги печелех. Рони ме уважаваше, но знаех много добре, че при първа възможност ще ми напомни за всичките пъти, м които е загубил. Бях от заможно семейство и не залагах. За разлика от мен, той се нуждаеше от пари, за да си купи наркотици, за да забавлява бандата си.
Едно беше да играеш за пари и съвсем друго да спечелиш единствената стойност, която този човек имаше. Ако загуби колата си, трябва да съм готов на всичко.
Отидох до моето Ферари и прокарах ръка по покрива. Наистина харесвах тази кола. Тя беше съвършенството. Най-добрата ми покупка някога. Позволявах да го карат само доверени хора.
На мен се падна да участвам в състезанието.
Прокарах ръка по покрива на моето ферари. Обичах тази проклета кола; беше перфектно, най- бързата и най-добрата покупка, която някога съм правил. Оставям да го карат само хора, на които имам доверие. Колата ми. Моите правила. Това беше сделката. Да го карам беше привилегия. Всички в моята банда знаеха това.
— Кайл ще се ядоса, брато, — каза Лайън с неловко изражение. След тегленето решихме как да разделим нашите момчета. Четирите банди бяха еднакво представени. Знаех, че Кайл се цели в Грег, човекът, срещу когото щях да се изправя, но съжалявам – аз самият карах в това състезание.
Погледнах към Лайън. Радвах се, че беше там тази вечер. Той беше един от най-добрите ми приятели. Бях го срещнал в един от най-лошите периоди в живота си и оттогава бяхме неразделни. Аз бях този, който го запозна с момичето му — Джена. Тя е дъщеря на петролни магнати и е израснала в същата среда като мен, познавахме се от деца. Тогава тя беше още в гимназията. Джена не е като другите дъщери на милионери — тя беше специална и аз много държах на нея. Лайън се влюби в нея от първия миг, в който я видя.
— Майната му на Кайл, — казах аз. Лайън вероятно си помисли, че това прекрачва границите, но не каза нищо. Той знаеше кога не бях в настроение за глупости. И точно тогава определено не бях в настроение.
— Вторият завой е по-остър от първия, намали рано, иначе ще изхвърчиш от пистата, — посъветва ме той, когато влязох в колата и я запалих.
Отпред хората крещяха яростно, докато чакаха състезанието да започне. Две момичета държаха флуоресцентни знамена в ръцете си, готови да стартират.
— Разбирам, — отвърнах аз. — Наблюдавай Ноа.


Стиснах силно волана, когато осъзнах, че тя е в главата ми. Имах нужда някой да се грижи за нея. Подобно забавление е опасно за такива момичета.
— Не се притеснявай, Джена се залепи за нея като ваденка — успокои ме Лайън. Той погледна в посоката, където стояха Джена и Ноа. Ноа носеше жълта флуоресцентна бандана като членовете на моята клика. Беше развълнувана и малко пияна.
— Ще се видим скоро, — казах, както винаги казвахме в началото на състезанията.
Флаговете се спуснаха, двигателят изрева и вятърът в лицето ми ме накара да забравя тези очи с цвят на мед и това скандално тяло.
***
Печелил съм всяко състезание. Далеч, на друга писта, разположена в пустош, всички съперници вече са елиминирани. Остана само Рони. Нищо чудно, въпреки че колегата ми Кайл беше много добър, Рони беше един от най-добрите.
Финалът беше близо и бях нервен за резултата.
Оставаха още около двадесет минути. Облегнах се на колата си, отпивах бира и дръпнах цигара. Ноа и Джена бяха наблизо. Видях, че и двамата си прекарват страхотно: лудуват, танцуват и пият. Ноа направи всичко възможно да забрави за гаджето си, докато аз наблюдавах всяко нейно движение.
— Много си странен днес, — каза познат глас зад мен.
Обърнах се към Анна, усещайки топлия ѝ дъх на врата си. Беше се преоблякла. Сега носеше много къса рокля с дълбоко деколте. Погледна ме вяло, както винаги, когато бяхме заедно.
Обърнах се към нея и също я погледнах внимателно.
— Това не е най-добрата ми вечер, — казах, давайки да се разбере, че не трябва да очаква обич от мен.
— Мога да я направя много по-добра, — каза тя, облегна се на мен и ми отвори великолепна гледка към гърдите си. — Всичко, което трябва да направиш, е да ме последваш, — добави тя с очарователен глас.
Погледнах я внимателно. Оставаха още петнадесет минути до последното състезание. И наистина бих могъл да се възползвам от една почивка с Анна на задната седалка на моето 4×4.
— Само побързай, — казах аз, бутайки я към моята кола.
Петнадесет минути по-късно се върнахме там, където хората очакваха с нетърпение финала.
Правенето на секс с Анна ми помогна да прочистя главата си. Мога да имам която си поискам и няма да позволя на това седемнадесетгодишно момиче да преобърне света ми с главата надолу.
И тогава я видях.
Всички зрители се отдалечиха от стартовата линия, приближиха се до финалната линия. Винаги на старта оставаха само Лайън и Джена.
Но този път приятелят ми го нямаше.


Единственото нещо, което забелязах, преди моето черно ферари да потегли, бяха многоцветните кичури коса на Ноа в огледалото за обратно виждане.




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   57




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница