Анотация "Не исках топлина, исках огън."

бях правила нищо подобно от години. Не можех да си спомня последния път, когато бях направила нещо за себе си, нещо, което харесвах, нещо, което не беше свързано с майка ми или нейния съпруг, или бившия ми приятел или бившата ми най-добра приятелка. Бях свободна, свободна като птица и в състояние на чист екстаз.
Рони летеше до мен. Подкарах още по-силно и изкрещях като луда, докато се плъзгах през първия завой, оставяйки го зад себе си.
— Да, по дяволите, да! — Извиках.
Но вторият завой наближаваше бързо, а той беше по-труден. Затова си зададох въпроса за милиони долари: да намаля скоростта и да избегна опасността или да го натисна до краен предел и да рискувам да изхвърча от пистата?
Излишно е да казвам, че избрах второто.
Ускорих, докато изчислявах абсолютния минимум, който мога да забавя в ключовия момент, за да премина завоя безопасно.
Когато го видях отблизо, разбрах, че е по-тесен, отколкото си мислех в началото. Мамка му.
Щях да започна да се въртя. Натиснах спирачките и завъртях волана с всички сили, чух като от връхлитащ ураган, гумите изсвистяха.
Стиснах челюсти и извиках, когато успях да премина, без да се самоубия. Моторът изръмжа, подканяйки ме да карам по-бързо, а коя бях аз, че да му откажа?
— Да! — Изкрещях, виждайки Рони зад мен, почти на бронята ми. В отражението му в огледалото лицето му беше разярено. Знаеше, че губи. — Да го духаш!" — извиках във възторг.
— Всички вие, големи мачо тъпаци, можете да го духате!
Преживях трудната част. Останалото беше нищо работа. Ускорих към финалната линия. Още миля-две и щях да я пресека. Сърцето ми биеше, бях развълнувана... И тогава Рони ме удари отзад. Залитнах напред и предпазният колан се заби в гърдите ми.
— Шибаняк! — казах и стиснах волана по-здраво. Рони беше откачалка, той все забавяше и ускоряваше, опитвайки се да ме блъсна отново. Отклоних се на една страна, за да избегна третия му опит, но той ме последва, този път ме удари отдясно. Този кучи син трошеше колата ми!
Бързо дръпнах надясно и му дадох да вкуси от собствената си отрова, като почти счупих страничното му огледало, и когато видях, че е разсеян и по-ядосан от всякога, натиснах педала до пода, готова да стигна финала.
Само още няколко фута, три, два… и всичко свърши. Пресякох финалната линия.
Писъците бяха оглушителни, хората размахваха ръце и флуоресцентните си бандани във въздуха. Беше диво, усещането за победа, знаейки, че съм оставила този идиот да ми диша праха.
Спрях до тълпата от зрители, погледнах в огледалото за задното виждане и видях Рони да излиза от колата яростен. Той ритна вратата на колата ми. Просто се засмях.
Тогава някой се появи на прозореца ми, отвори вратата и ме измъкна от купето, почти ме вдигна във въздуха.

— Побъркала ли си се?! — каза Никълъс. Изглеждаше бесен.
— Исусе, Никълъс!
Никога не го бях виждала толкова побеснял. Дори когато се сбихме на партито предната вечер и той раздаваше юмруци като бонбони. Косата му беше разрошена, изглеждаше така, сякаш я е дърпал, а погледът му ми каза, че иска да съм мъртва и погребана и никога повече да не трябва да ме вижда.
Бях толкова уплашена, че изтърсих първото нещо, което ми дойде наум:
— Все пак спечелих.
С лице, почти докосващо моето, той попита:
— Имаш ли представа какво си направила?! — Бях ужасена, но нямаше да му позволя да ме плаши, затова се дръпнах, докато не трябваше да ме пусне.
— Не смей да ми крещиш.
Този богат шибаняк. Не беше като да съм разбила колата му. Бях се погрижила перфектно за нея. Каквито и щети да беше получила, беше по вина на онзи глупак, Рони. Освен това спечелих състезанието! Бях спечелила!
Тогава Джена и Лайън дойдоха, оставяйки след себе си хаоса. Когато наострих уши, чух крясъци и свистене отвсякъде.
— Измамник! Измамник!
Това означаваше, че обществеността беше на моя страна. Бяха видели Рони да играе мръсно, той наруши правилата и ме удари отзад. Това беше строго незаконно, особено в кола като тази, която не беше създадена за силен удар.
— Пусни я, Никълъс — каза Лайън, но лицето му не беше по-дружелюбно от това на Ник.
Изражението на Джена също беше гадно и това ме изненада, но и ме нарани.
— Ето го Рони, — каза тя и Никълъс ме пусна толкова рязко, че ударих гърба си в колата.
Какво, по дяволите, ставаше? Защо всички бяха толкова ядосани?
Никълъс се обърна със стиснати юмруци.
— Ти наруши правилата, Лейстър, и знаеш точно какво означава това, — каза Рони, очевидно ядосан, но с усмивка на лицето, пълно с пиърсинг и татуировки.
— Глупости — каза Никълъс. Лайън беше до него, а другите момчета от бандата му се приближиха, за да го подкрепят. Поддръжниците на Рони направиха същото. Не беше минала и минута, а аз все още нямах представа какво се случва.
— Глупости — каза Никълъс. Лъвът беше до него, а другите момчета от бандата му се приближиха, за да го подкрепят. Екипажът на Рони направи същото. Не беше минала и минута, а аз все още нямах представа какво се случва. — Не е моя вината, че друг се качил в колата ми и е карал по пистата. Няма начин да ми припишеш това.
Сега започнах да виждам какво става.

— Тя е член на твоята банда, Лейстър. Това я прави твоя отговорност.
— Не, не е, — каза Никълъс, но след това се обърна и ме погледна. Видях изненада в очите му и отново гняв или по-скоро нов вид гняв, три пъти по-силен от предишния.
— Тя носи банданата. Това означава, че тя е в бандата, — избухна Рони.
Сега го разбрах. Банданата ме прави член. Но ако бях, тогава какъв беше проблемът да се състезавам на мястото на Никълъс?
— Ти наруши правилата, Лейстър. Финалът беше между теб и мен. Така че това ме прави победител. — Всички зад него виеха в знак на съгласие, а очите му сякаш ни караха да кажем обратното.
— Това са глупости, — каза Никълъс и пристъпи напред. Лайън направи същото, стиснал юмруци в бедрата си.
С тази негова тъпа усмивка Рони започна да клати глава, докато Никълъс говореше.
— Можеш да ми дадеш петнадесетте хиляди и онова бебче там, — каза той, гледайки черното ферари на Ник.
Какво по…?
Пристъпих напред. Не ме интересуваше кой стои срещу мен. Усещах как Ник се напряга, но преди да успее да ме отблъсне, аз казах:
— Ти беше този, който ми каза да се състезавам с теб, — извиках. — И аз те победих. Едно седемнадесетгодишно момиче те би. — Лицето на Рони се изкриви в израз на гняв. Мислех, че ще ме убие. Но това нямаше да ми попречи да кажа това, което имах да кажа. — Нараних твоето мъничко мъжко его и сега искаш да накараш всички да мислят, че имаш някакво право на парите и колата. — Щях да продължа, но Никълъс ми попречи.
— Затвори си устата и влизай в колата ми, — каза той през стиснати зъби. — Сега!
— Майната му! — извиках аз и погледнах покрай него към Рони. Нямаше да позволя на този шибаняк да манипулира ситуацията в своя полза и нямаше начин, по дяволите, да му позволя да вземе колата. Спечелих състезанието, той дори веднъж не успя да ме изпревари. — Трябва да се научиш да се състезаваш, глупако!
Бандата на Ник крещеше съгласието си. Това ме накара да се почувствам по-добре.
Някой ме дръпна назад, когато Ник се обърна към Рони с вените на врата му, готови да експлодират. Видях лицето на Рони и си помислих, че може да се бият до смърт.
— Млъкни, Ноа, сега, — каза Джена в ухото ми. — Ще направиш положението по-зле, отколкото можеш да си представиш.
Не отговорих. Ник и Рони се взираха един в друг. Битката изглеждаше неизбежна. Но тогава
Ник грабна ключовете от мен и му ги даде.
Не!
— Ще ти изпратя парите утре — каза той, преструвайки се на спокоен.

Около нас цареше тишина. Рони се усмихна, взе ключовете и започна да ги върти около пръста си. Никълъс се мъчеше да диша и можех да разбера, че кипи, готов да избухне.
— Йо, опитай се да държиш тази кучка у дома, — каза Рони.
Тогава Никълъс избухна. Случи се толкова бързо, че никой не го забеляза. Юмрукът му удари челюстта на Рони с такава сила, че той го постави над капака на колата си.
Юмруци започнаха да летят навсякъде около мен. Двете банди се налагаха и сега бях в средата на този ад. Някой ме удари отзад и аз паднах с лицето напред на земята, одрасквайки коленете и ръцете си.
— Ноа! — извика Джена и коленичи, за да ми помогне да стана.
Биеха се така, сякаш животът им зависеше от това. Бях в паника. Там имаше повече от петдесет мускулести, страшни момчета, които раздаваха юмруци.
Някой ме хвана за ръката и едновременно ме дръпна с Джена. Беше Лайън. Лицето му изглеждаше каменно и решително. Устната му кървеше. Той плю на земята, докато се бореше да ни измъкне.
— Влизайте и заключвайте вратите си, — каза той, сочейки джипа на Ник.
Лайън скочи на шофьорската седалка и излезе, като спря, където Ник биеше вече дезориентирания Рони.
— Ник! — извика той възможно най-силно, за да се чува над групата мъже, които се биеха и падаха.
Ник удари Рони още веднъж в корема и хукна към нас. Устната му беше спукана, бузата му наранена. Едва беше затворил пътническата врата, когато Лайън завъртя волана и натисна газта.
Тогава се обърнах.
Сърцето ми замръзна. Рони вдигаше пистолет и го насочваше към задната част на колата.
— Залегнете! — Извиках, когато задното стъкло се разби на милиони парчета, а след това си помислих, че ще си изгубя ума.
— Мамка му! — Никълъс и Лайън изкрещяха. Ние с Джена също крещяхме.
— Кучи син, — каза Никълъс, когато Лайън спря на магистралата. В този час на нощта нямаше нито една кола по пътя и бях благодарна да видя, че Лайън не се притеснява от ограничението на скоростта. Обърнах се и видях няколко други коли да правят същото, но докато не виждах
Рони, можех да дишам спокойно.
— Добре ли си? – попита Никълъс, като погледна първо мен, после Джена.
— Джена, говори с мен, — каза Лайън, гледайки в огледалото за задното виждане, с натежало от тревога лице.
— Този проклет кучи син! — извика тя истерично. Треперех от глава до пети.
— Виждам, че си добре, както винаги, — каза Лайън, смеейки се въпреки нервите си.
— Намери бензиностанция, — каза Ник.

Бях вкаменена, уплашена дори да дишам твърде шумно. Никой не беше насочвал пистолет към мен през живота ми. Рони ме погледна в очите, преди да стреля. Дълго време щях да имам този образ на лицето му в главата си.
Не можех да осъзная всичко. Как нещата бяха излезли извън контрол?
Бях на ръба на срива. Първо бяха Дан и Бет, после адреналинът, който ме обзе за първи път от години, добрите и лошите спомени, които беше събудил, слабостта и вината, които бях почувствала, когато Ник трябваше да даде колата си на този задник, болката в коленете и ръцете ми, които кървяха от падането. Когато приливът изчезна, започнах да схващам всичко, което се беше случило.
Десет минути по-късно, в неудобна тишина, пристигнахме на денонощна бензиностанция.
Лайън загаси двигателя и побърза да отвори вратата на Джена, за да я прегърне веднага. Ник също излезе от колата и, без да спира, отиде направо към бензиностанцията. Не можех и не исках да го гледам.
Чувствах се виновен за случилото се. Битката можеше да завърши хиляди пъти по-лошо. Тези хора не бяха като тези, които познавах. Те бяха опасни. Тук имаше много пари. И аз направих на глупак лидера на бандата пред всички и Ник беше принуден да се бие с него. Всичко, което се случи, беше по моя вина.
Никълъс излезе от бензиностанцията с пълна чанта. Той се приближи до Джена и Лайън и им даде бинтове, обезболяващи и алкохол. Челото на Джена беше ударено и Лайън ѝ помогна да го обработи. Никълъс извади бутилка алкохол и стерилна превръзка и дезинфекцира раната на устната си. След това изля бутилка вода върху главата си, отметна мократа си коса и тръгна към мен.
Отваряйки вратата на колата, той ме гледа няколко секунди.
— Дай ми ръцете си — каза той с безизразен тон.
Погледнах го без да помръдна. Имаше разбита устна и огромна синина на скулата. В гърлото ми се надигна буца. Грешката беше моя.
— Съжалявам, — прошепнах толкова тихо, че дори не знаех дали ме чу.
Той хвана ръката ми и внимателно започна да почиства кървавата, мръсна рана.
Не знаех какво да кажа. Бих предпочела да ми крещи или да ми каже колко съм глупава и ужасна, но вместо това той просто се погрижи за нараняванията ми. Зад нас Джена и Лайън си говореха тихо, сладко. Сега тя го гледаше влюбено. Никълъс ме погледна само веднъж, преди да отиде до шофьорската седалка. Минути по-късно бяхме отново на пътя. Никой не каза нито дума, дори Джена или Лайън.
Тогава разбрах, че съм се прецакала здраво.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: