Анотация "Не исках топлина, исках огън."
Изтегляне 4.06 Mb. Pdf просмотр
|
| 14. Ник Минаха четири дни, а аз все още не съм се прибирал. След случилото се дори не исках да си покажа носа там. Не знаех как щях да реагирам, когато отново бях лице в лице с Ноа. Страшно ѝ се ядосах. Нейната глупава идея ми струва повече от сто хиляди долара — толкова струва моето Ферари. Примирието между бандата на Рони и моята най-накрая се разпадна. Все още си спомням как сърцето ми почти изскочи от гърдите, когато чух изстрела и крясъците на Ноа от задната седалка. Страхувах се да погледна назад, страхувах се от това, което можех да видя там. Това беше най-големият ужас в живота ми. И всичко това заради глупостта на това момиче, което не ме послуша нито веднъж. Интересно къде и кога се е научила да кара така. Дори аз се чувствах слабак в сравнение с нейните умения и смелост. Бях поразен от това как тя се вписа във втория завой. Само човек с намален инстинкт за самосъхранение може да поема такива рискове. Не можех да избия и целувката ни от главата си. Не можех да забравя пълните ѝ, сладки на вкус устни, тялото ѝ, което ме подлуди. Как да се върна у дома, като не знаех как да се държа. Част от мен искаше отмъщение. Това момиче с медени очи ме лиши от най-голямото ми съкровище. А другата копнееше да я накарам да потръпне при вида ми, за да ѝ спира дъхът в мое присъствие. Аз клонях повече към първия вариант. Четири дни се мотаех ден и нощ, лягах призори и всеки път с ново момиче. Накрая се върнах у дома. Успях да подменя счупеното стъкло на колата. Паркирах на мястото си, сложих си слънчевите очила, за да скрия ужасния си махмурлук, и се запътих към входната врата, надявайки се да се вмъкна незабелязано в стаята си и да прекарам деня там. Това обаче се оказа невъзможно. От кухнята долетяха гласове. Влязох бавно. Рафаела, Ноа и Джена закусваха в кухнята. Погледът ми се спря на онзи от тях, който само за няколко дни успя да преобърне живота ми. Забелязах, че кожата ѝ е загоряла на слънце, а косата ѝ е още по-изсветляла. Тя беше по бански с кърпа, увита около нея. До нея седеше Джена по бикини. Приветлива усмивка озари лицето ми. Приятелки ли са станали? — Най-после се върна, Ник! Баща ти вчера ти звъня цял ден — тихо ми каза Рафаела, изглеждаща весела и свежа. За разлика от разчорлената Ноа, тя беше напълно облечена с бял ленен костюм, а русата ѝ коса беше вързана назад и добре загладена. По дяволите, колко бързо се превърна в г-жа Лейстър. — Бях зает — казах рязко и се насочих към хладилника, за да си взема бира. — Какво има, Ник, няма ли да ни поздравиш? – попита Джена, обръщайки се към мен на един стол. Изгледах я намръщено. Джена отлично разбра в какво настроение съм. Защо тя не последва примера на Ноа и не се съсредоточи върху купата си със зърнена закуска? Измърморих нещо за поздрав, докато вдигах бирата към устата си и гледах как Ноа се преструва, че не ѝ пука за моето присъствие. — Никълъс, баща ти ти звъня, защото тази вечер заминаваме за Ню Йорк, — обърна се Рафаела към мен. — Той има конгрес и ме помоли да отида с него. Бих искала да си тук с Ноа, за да не се налага тя да е сама в тази огромна къща. — Мамо, добре съм, казах ти, всичко ще бъде наред с мен, — не издържа полусестра ми. — Мога да се оправям тук сама, а и Джена ще ми прави компания, нали, Джена? — попита тя, обръщайки се към нея. Джена кимна, сви рамене, погледна първо към мен, а след това към Ноа. Ноа не ме искаше наоколо. Хм, ставаше интересно. — Ще съм си вкъщи — обявих, без да осъзнавам в какво се забърквам. Ноа забрави за привидното ѝ безразличие и ме погледна изненадано. Съдейки по изражението на лицето ѝ, тя би предпочела да остане с всеки друг, но не и с мен. — Това ще ме накара да се почувствам много по-добре, благодаря, Ник, — каза Рафаела, отпи последната глътка кафе и стана от масата. — Отивам да си опаковам нещата. Ще се видим преди да тръгнем — каза тя и излезе през вратата. — Не е нужно да оставаш тук, мога да се грижа за себе си, — каза Ноа с резервиран тон. Приближих се и седнах на един стол до нея. — Съмнявам се, че можеш да го направиш, но не затова оставам, — казах, гледайки я право в очите. — Изглежда, че ми липсваше, Ред. Планираш ли днес да ме накараш да загубя сто хиляди долара? – попитах, дразнейки я. Ноа въздъхна. В очите ѝ се четеше смущение и когато тя започна да бърбори нещо в отговор, реших да сложа край на мъките ѝ. — Спокойно, пошегувах се. Не можеш да ми платиш за всичко, дори и в мечтите си, — добавих. Погледът ми неволно се насочи към мокрото ѝ деколте, а след това към татуировката ѝ, което ме побърка. — Искаш да кажеш, че ще забравиш за това? — попита тя невярващо. — Мислиш ли, че бих могъл да се надявам на някакво друго възнаграждение от твоя страна, — отговорих аз и веднага осъзнах, че отново флиртувам с нея. Тя примигна объркано. — Виж, нека се върнем към нашето споразумение, че аз те игнорирам, ти игнорирай мен и всички са щастливи, — казах, изправяйки се и надявайки се, че не съм издал истинските си чувства. Погледът ми попадна на Джена, която с усмивка заинтригувано наблюдаваше всичко случващо се. Обърнах им гръб и излязох в градината, чудейки се как, по дяволите, целият ми гняв изчезна, щом я видях. |