Анотация "Не исках топлина, исках огън."
Изтегляне 4.06 Mb. Pdf просмотр
|
| 13. Ноа Реших да не се доближавам повече до Ник, както той поиска. Всичко, което се случи между нас, беше невероятно. Но само докато не започнахме отново да говорим. Тогава се върнах на земята и разбрах какво се е случило. Може да се каже, че си отмъстих на Дан. Получих каквото исках. Въпреки че дълбоко в себе си разбирах, че нищо няма да ми помогне да забравя предателството на двама от най-близките ми хора. Снимката, направена от Ник, малко ме обърка. Никога не съм целувала Дан за снимка. И никой досега не ме е целувал така. Като видях снимката, настръхнах. Показваше как полуотворените устни на Ник докосват моите, очите му бяха изпълнени с удоволствие. Бузите ми бяха зачервени, докато лицето на Ник беше студено и неустоимо. Един поглед върху профила му е достатъчен, за да разбереш колко е красив. Дан ще се пръсне от яд. Знаех го със сигурност. Преди да изпратя снимката, написах под нея: Отне ми по-малко от четири часа да намеря човек, който е много по-готин от теб. Благодаря, че ми отвори очите. Между другото, на тази снимка изглеждаш като задъхана риба. Първо се научи да се целуваш, глупако! Под съобщението освен снимка на мен и Ник пуснах и тази, на която Дан и Бет се целуваха. Искаше ми се да видя лицето на Дан в този момент. Връзката ни приключи. И съм благодарна на съдбата, че ни разделя граница. Колкото до Бет, написах ѝ само две думи и ги изпратих заедно със снимката, на която целува Дан: Всичко свърши. Край на девет месеца любов и седем години приятелство. Сълзи бликнаха от очите ми, но не ги оставих да се разлеят. Дан и Бет не заслужаваха това. Сложих телефона си в задния джоб и отидох право при Джена. Оглеждах се за Ник и го видях да пие бира с гръб към Ферарито. Останалата част от вечерта мина в луди танци и забавление с моята щура приятелка. Няколко пъти тя се измъкна да целуне Лайън. Доброто ми настроение веднага изчезна. Опитах се да се разсейвам със състезанията. Те ме върнаха в онези щастливи времена, когато ходенето на пистата беше обичайно нещо за мен. Следях състезателите. Ник беше просто неустоим в първото състезание. Разгледах трасето и разбрах, че проблемът е във втория завой. Ако колата го премине бавно, тогава тя започна да изостава, а ако вървеше с прекалено висока скорост, тогава имаше риск да излети от пътя. Толкова исках да покажа на всички, че мога да отида на пистата с най-добър резултат. Представях си как карам кола, как адреналинът бушува в кръвта ми с бясна скорост. Ето и финалното изпълнение. Знаех, че Рони ще се състезава с Никълъс. Ако ми се даде шанс, мога да спечеля със затворени очи. Зрителите се придвижиха до финалната линия. Джена, Лайън и аз трябваше да останем на старта, но те отидоха да вземат нещо от колата. Никълъс също го нямаше. Стоях сама до луксозната кола на Ник. Рони се приближи и погледна към мен с интерес. Изглеждаше зловещ: планина от мускули, целият в татуировки. — Хей, скъпа! Коя си ти? – попита той с кикот, подпрял ръце на колата. Погледнах го с известно вълнение. — Ноа. — Наблюдавах те, — призна той с усмивка, — мога да разпозная момичетата, които са добри в това, — и удари с ръка колата си. — Да, правила съм го преди, казах предпазливо. Не ми харесваше начинът, по който този човек ме гледаше. Имах лошо предчувствие. — Разбирам това, — каза той с усмивка, — защо не се състезаваш с мен, скъпа? – предложи той, гледайки ме сериозно. — Сега трябва да се изправиш срещу Никълъс — казах колебливо. — Но Никълъс не е тук, нали? — каза той и разпери ръце. Усетих как кръвта нахлу в главата ми. Боже мой! Това исках! И това е истина, Никълъс изчезна. — Не мисля, че това е добра идея, — признах аз, прехапах устни и забелязах, че ключовете на Ферарито са на таблото. Рони цъкна с език и се приближи до мен, — Ти си от неговата банда, нали? — каза той, сочейки флуоресцентната бандана, която Джена беше вързала на главата ми. Не бях, но предпочетох да замълча. — Ник вече се състезава днес. Време е и другите да се включат, не мислиш ли? Или те е страх? — добави той, искайки да ме афектира. Очите ми горяха. — Предизвикателството е прието, — казах с усмивка. Той се усмихна щастливо в отговор. — Много добре, малката, — каза той със светещи от вълнение очи. И добави, влизайки в колата си: — Ще се видим на финала. Знаех какво си мисли. Мислеше, че лесно може да ме победи. Е, скъпи Рони, да видим! Мисля, Изтегляне 4.06 Mb. Сподели с приятели:
|