Анотация "Не исках топлина, исках огън."

42. Ник
Не мислех, че всички тези мрачни чувства ще ме застигнат, когато напуснах училището, но го направиха. Не можех да спра да мисля как това момиче, което обичах толкова много, е било малтретирано, почти убито. Поради тази причина отидох направо в офиса на баща ми. Исках да знам мнението му за всичко това, но особено какво може да се направи, след като знам, че жената, която обичам, е била бита и малтретирана от години.
Стигнах до Лейстър Ентърпрайсис и се насочих право към последния етаж. Джанин, секретарката на баща ми, ме познаваше през целия си живот. Нейна работа беше да ми купува подаръци за рождения ден и да ме води на партитата на приятелите ми. Тя ходеше на моите футболни мачове, когато баща ми беше твърде зает с работа. Дори ме беше мъмрила, когато имах лоши оценки в бележника си. Джанин беше нещо като майка за мен, но никога не бях отворил сърцето си за нея. Никога не бях отварял сърцето си за никоя жена, докато Ноа не се появи. Но все пак Джанин и аз бяхме близки.
— Никълъс, какво правиш тук? – попита тя с усмивка. Беше слаба жена над шейсетте. Баща ми държеше на нея, защото тя беше трудолюбива и лоялна, а и не беше лесно да се справяш с баща ми на работа. Знаех — бях стажант в неговата практика.
— Хей, Джанин, трябва да говоря с татко. Той на среща ли е? — попитах, опитвайки се да не нахлуя.
— Не, можеш да влезеш. Той преглежда следобедния случай.
Отправих се директно към вратата и я отворих без да почукам. Тъмносините очи на баща ми погледнаха от документите му право към мен.
— Какво правиш тук? – попита ме той строго. Той никога не казва здравей, това му беше навик.
— Тук съм, за да говоря с теб за Ноа. И за Рафаела, ако трябва да сме точни. — Стоях там пред луксозното му бюро с надеждата, че поне веднъж в живота си ще бъде искрен с мен. — Знаеш ли какво е направило онова копеле, нейният бивш съпруг?
След като ме погледна за момент, баща ми бутна документите си, стана, отиде до бара и си наля чаша коняк.
— Как разбра? — попита той.
Значи той знае. Това не ме изненада особено. Това не беше нещо, което можеше да се крие твърде дълго.
— Ноа откача, ако е в стая с изгасени лампи. Онзи ден тя почти получи паник атака. Когато се успокои, ми каза. — Споменът какво ѝ бяха причинили тези копелета ме вбеси, но запазих спокойствие. — Татко, знаеш ли какво е направил този кучи син? Ноа едва не е умряла… Парче стъкло я е намушкало в стомаха. Има вероятност да не може да има деца.
— Знам, — каза той и седна с изражение на скръб на лицето си.
— Знаеш? — Започнах да крача ядосано из стаята. — Собствената ѝ майка я е оставила сама с насилник! Рафаела е виновна също толкова, колкото и той — изкрещях в безсилен гняв.
— Никълъс, няма да ти позволя да говориш за жена ми по този начин. Нямаш представа през какво е преминала или колко много съжалява, че е оставила дъщеря си там… Тя не е имала

живот като нашия. Тя е нямала пари или някой, който да ѝ помогне да се бори за детето си. Тя е страдала от малтретирането на този мъж в продължение на години. Тялото ѝ е карта от белези… Така че няма да ти позволя…
— Ноа е била малко момиче, татко! – прекъснах го. — За Бога! Трябвало е да скочи от прозорец! Той трябва да е мъртъв, този кучи син!
— Никълъс, седни. Има нещо, което трябва да знаеш. — Той махна към стола пред себе си.
Вместо да седна, застанах зад него. Докато поднасяше питието си към устните си, ми се прииска да ми беше налял едно.
— Преди месец той беше освободен условно, — каза той. Тялото ми се напрегна, докато мозъкът ми се опитваше да асимилира тези думи. — Минали са шест години, откакто е осъден.
Ако Рафаела беше повдигнала обвинения за малтретиране по-рано, той е можел да получи повече време, но е осъден само за престъпленията си срещу Ноа… Тя е била наранена, но най- лошото било следствие от скока през прозореца и парчето стъкло, което я е порязало. Той не е обвинен за това. Изглежда, че е имал приятели на високи постове и е намалил присъдата си.
Това, което се опитвам да ти кажа, е, че той е навън и Рафаела се страхува, че той ще се опита да се свърже с нея. Разбрах неотдавна и се ядосах. Трябваше да ми каже преди. Трябва да държим очите си отворени за всичко странно… Не мисля, че той ще опита нещо, но все пак се притеснявам. Рафаела е ужасена. Тя сънува кошмари всяка вечер и не иска Ноа да знае, че той е на свобода. Трябва да пазиш тайната.
— Как може да е навън? Нищо ли не можеш да направиш? — попитах, чувствайки се дълбоко обезпокоен. Този луд може да се опитва да преследва жена си и дъщеря си точно в този момент и не знаех как ще реагира Ноа, ако отново види мъжа от кошмарите си.
— Опитах се да накарам съдия да издаде ограничителна заповед, но тъй като нямаме никакви доказателства, че е опитвал нещо, беше невъзможно. Вероятно прекаляваме с това. Той е в друга държава. Съмнявам се, че би стигнал чак до Америка. Все пак трябва да сме нащрек, особено заради Ела…
— Съгласен. Ти се погрижи за жена си, а аз ще се погрижа за Ноа — казах, сипвайки си питие от бара.
Усещах как се взира в мен отзад.
— Сине… моля те, кажи ми, че не си се хванал с доведената си сестра, — каза той, затваряйки очи.
По дяволите… толкова ли беше очевидно?
— Просто искам да се грижа за нея, татко, — казах и изпих питието си наведнъж.
— Виж, не знам какво правите двамата и не искам да знам, но те моля, умолявам те, не прави нищо глупаво. Достатъчно трудно е да предпазя Рафаела да не си изгуби ума покрай всичко това, което се случва. Последното нещо, от което се нуждая, е да науча, че си си паднал по твоята доведена сестра.
Мразех да се отнася толкова безгрижно към нашата връзка.
— Не съм си паднал по нея, татко… Влюбен съм. И ти обещавам, че няма да позволя на никого да я докосне.

Той кимна.
— Внимавай, Никълъс.
Излязох от офиса и точно когато го направих, телефонът ми иззвъня: Ноа.
— Какво става? — Попитах. Тя трябваше да е в час. Какво, по дяволите, правеше тя, като ми се обаждаше?
— Ник… трябва да дойдеш да ме вземеш, — каза тя със странен глас.
— Защо? Добре ли си? – попитах, влизайки в асансьора и слизайки.
— Просто… Отстраниха ме до края на деня.
***
Усмихнах се, докато я взимах пред училището. Тя изтича до колата ми, толкова очарователна, че не можах да не я целуна дори преди да ми каже нещо за случилото се.
— Изсипала си ягодов шейк на главата ѝ? — попитах, кикотейки се. — Наистина?
— Не знам какво се случи, — призна тя. — Но и не ми пука. Тя си го заслужаваше. Не ме съди.
Имах нещо вътре в себе си, което трябваше да пусна навън. — Тя си сложи предпазния колан и аз излязох, смеейки се.
— Мислиш ли, че някой ще се прибере? – попитах минута по-късно.
— Вероятно. Защо?
— Тъй като толкова много искам да правя любов с теб точно сега, мисля, че ще избухна. —
Исках я с интензивност, която ме плашеше. Сложих ръка на бедрото ѝ и започнах да повдигам полата ѝ. Кожата ѝ беше мека.
— Двама могат да играят в тази игра, нали? — каза тя и ми беше нужно цялото самообладание, за да не се блъсна в колата пред мен. Ноа разкопча предпазния колан и се приближи. Ръката ѝ лежеше на коляното ми, докато тя докосваше устните си на врата ми.
— Хайде сега, Луничка, — казах, когато усетих езика ѝ на ухото си. — Не мога да шофирам и да правя това едновременно.
— Ти го започна. — Ръката ѝ се плъзна нагоре по крака ми, докато хапеше врата и челюстта ми.
Спрях ръката ѝ, когато стигна до това, което търсеше.
— Излез — наредих ѝ аз с горящи от желание очи.
— Мисля, че ще пасувам. Последния път, когато ми каза това, ме остави да стоя насред пътя.
— Излез или ще го направя точно тук, — заплаших я аз.
Тя се върна на мястото си. Когато видях, че не ме слуша, излязох сам, заобиколих вратата ѝ и я издърпах навън.
— Не мислиш да го направиш тук, нали? — попита тя, гледайки скалата и морския бряг зад нас.
Пренебрегнах я и я бутнах във вратата на колата, принуждавайки я да обвие краката си около мен.

Тя изви гръб и затвори очи. Целунах ухото ѝ, челюстта ѝ, навсякъде, където имаше гола кожа.
Исках да я видя и с една ръка разкопчах напълно ризата ѝ.
— Казах ли ти колко много ме възбужда тази униформа? — казах, докато целувах гърдите ѝ.
— Теб и всеки друг мъж на земята, — въздъхна тя.
Ноа и нейното саркастично чувство за хумор. Стиснах я по-силно и тя въздъхна по-силно. За щастие бяхме сами.
— Сега ще те направя отново моя, — казах, гледайки я в очите.
— Ти си мой и аз съм твоя, — каза тя, отвръщайки на погледа ми. — Обичам те, Ник.
— И аз те обичам, съкровище, — казах, потъвайки в нея и наслаждавайки се на начина, по който тя ми отговори. — Обичам те до лудост, — казах, докато я стиснах здраво и постигнахме най-дълбокото удоволствие, известно на човечеството.
***
Прекарахме остатъка от деня на плажа, лежейки на пясъка и опознавайки се по-добре.
— Кой те целуна за първи път? — попита тя, легнала по корем с глава, подпряна на ръцете си.
Тя беше млада, тя беше красива. Трябваше да се боря да не я докосвам всяка секунда.
— Ти, разбира се, — отговорих аз, гледайки как вятърът разрошва косата ѝ и слънцето зачервява бузите ѝ, правейки луничките ѝ по-видими.
Тя завъртя очи.
— Говоря сериозно — каза тя, без да обръща внимание на кичур коса, който продължаваше да духа в очите ѝ. Протегнах ръка и го пъхнах зад ухото ѝ.
— Наистина ли искаш да знаеш? — Попитах. — Добре, но ще се смееш… Беше Джена.
— Не! — Очите ѝ се разшириха като чинии. — Няма начин! Сериозен ли си?
— Бяхме деца, тя беше моя съседка и единственият ми приятел и просто искахме да видим какво е чувството… Мислех, че е странно, тя го смяташе за отвратително и каза, че никога няма да го направи отново.
Ноа се разсмя. Бях щастлив да разбера, че това не я е притеснило. Тази целувка не означаваше нищо за мен. Джена беше мой приятел, един от единствените ми истински приятели.
— Ами ти? — Попитах я, чувствайки се неудобно, не искайки да си представя Ноа в ръцете на друг мъж.
— Е, когато го направих, не бях толкова малка, така че не се заклех, че никога повече няма да го направя… Всъщност ми хареса.
— И с кого беше тогава? — Отношението ми беше малко по-сериозно, отколкото бих искал, но тя или не обърна внимание, или не забеляза тона ми.
— Беше със спасителя от обществения басейн… Той беше супер горещ и се забихме в спешното отделение.
Хванах я и я дръпнах върху себе си.

— Значи ти хареса, а? — казах, като я хванах в капан, за да не може да се движи.
— Хареса ми, — призна тя и осъзнах, че ми се подиграва.
— Обичаш ли да ме измъчваш?
— Честно казано, мисля, че е забавно, да, — призна тя, усмихвайки се и ме карайки да я целувам, докато и двамата останахме без дъх.
— Ще трябва да те науча какво означава наистина да измъчваш някого, — казах, доближавайки устните си до нейните, но без да ги докосвам. Плъзнах ръката си по крака ѝ, наблюдавайки как желанието расте в нея. Когато пръстите ми бяха в ямката на коляното ѝ, спрях и след това ги върнах нагоре по бедрото ѝ, докато другата ми ръка разкопчаваше ризата ѝ и целунах меката кожа на корема ѝ.
Тогава се изправих, оставяйки я там със зачервени бузи, умираща от несбъднати копнежи. Отне
ѝ няколко секунди да осъзнае какво правя. Тя ме гледаше като изоставено куче.
— Какво, по дяволите? — попита тя раздразнена.
— По този начин ще помислиш два пъти, преди да се опиташ да ме накараш да ревнувам отново. — Беше почти невъзможно да не завършим това, което бяхме започнали, но не бих го направил. Забавлявах се твърде много.
С отпусната челюст тя отново започна да закопчава ризата си.
— Ти си същият тъпак, какъвто винаги си бил, — измърмори тя, стана, грабна одеялото и тръгна към колата. Засмях се, докато се възхищавах на дългите ѝ крака и развяващата се на вятъра коса.
Преди да успее да стигне, аз я обърнах и я целунах дълбоко. Не можех повече да стоя настрана от нея, няколко минути беше моят максимум. Потърках устни в нейните, но тя държеше устата си затворена, колебливо, не ми позволи да мушна езика си, докато не я близнах и не я подмамих. Когато тя се предаде, аз отговорих с най-добрата целувка… целувка, достойна за запомняне, не като целувката от някакъв си идиот спасител.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: