Анотация "Не исках топлина, исках огън."

— Приятелката ми изчезна. Трябва да дойдете веднага — казах, знаейки, че трябва да контролирам тона си по-добре, но не можах.
— Господине, успокойте се и ми обяснете какво се случи, — отговори гласът от другата линия.
Човекът беше спокоен, сякаш говорихме за времето, а не за любовта на живота ми, която внезапно изчезна.
— Това, което се случи, е, че приятелката ми изчезна, ето какво се случи!
— Успокойте се, господине, вече изпратихме патрулна кола и когато пристигнат, ще претърсят района, но засега трябва да ми кажете къде точно сте я видели за последен път.
Казах на оператора какво се е случило, но сякаш бях в балон и нищо от случващото се не беше реално.
Скоро полицейска кола спря и всички присъстващи изтичаха. Не ми пукаше. Вече знаех кой е направил това.
— Ти си…? — попита офицерът, след като взе показанията ми. Не можех да повярвам, че се влачи така. Нещо трябваше да се направи и то сега.
— Аз съм Никълъс Лейстър, — казах за втори път тази нощ. Всички тези въпроси бяха абсурдни.
Това, което трябваше да направим, беше да намерим Рони, където и да беше, и да спасим Ноа.
— Значи ти си ѝ гадже? — Кимнах нетърпеливо, докато Джена и Лайън разговаряха с други две ченгета. — Ноа Морган… непълнолетна ли е? – попита офицерът, който ме интервюира. Мамка му! Не бях мислил за това.
— Тя е на седемнайсет. Вижте, тя е моя доведена сестра, родителите ни се ожениха преди няколко месеца и вече ви казах, знам кой стои зад това. Моля ви, губим време и те може да я наранят.
Полицаят ми се намръщи.
— Да започнем с това, че не сте най-близкият роднина, така че не е нужно да ви казваме нищо.
Това, което ще ви помоля, е да се обадите на нейните родители или законен настойник и да ги информирате за случилото се. Законът казва, че не можем да подадем доклад за изчезнал човек в продължение на двадесет и четири часа, така че...
— Не ме ли слушаш? — извиках, изпускайки нервите си. — Тя е отвлечена. А сега спри да се ебаваш и направи нещо!
Не осъзнавах колко близо съм се приближил до него, докато той не ме сграбчи и ме блъсна в колата си.
— Успокой се или ще трябва да те арестувам, — каза той.
Псувах през зъби, докато не ме пусна.
— Сега се обади на родителите си или аз ще го направя сам, — каза той, издувайки гърдите си и опитвайки се да ме сплаши.
Обърнах се, извадих телефона си и набрах. Татко вдигна на четвъртото позвъняване.
— Татко… имам нужда да дойдеш. Нещо се случи.

***
Четири часа по-късно се върнахме у дома. Никой не знаеше къде е Ноа, но имаше хора, които се въртяха навсякъде и включваха машини, за да проследят обажданията ни, в случай че нейните похитители се опитат да се свържат с нас. Уилям Лейстър не беше никой и когато доведената му дъщеря изчезна, първото нещо, което хората си помислиха, беше, че това е отвличане с цел откуп. Вече бях казал двеста пъти на десет различни ченгета за заплахите на
Рони, но това, което не знаех, беше, че са намерили заплашителни писма в чекмеджето на бюрото на Ноа. Когато разбрах, че баща ѝ е този, който я е отвлякъл, почти изгубих контрол.
Бях отчаян. Не можех да повярвам какво се случва. Трябваше да дадат на Рафаела успокоително, когато разбра, и сега тя беше в една от спалните с приятел, който се опитваше да я успокои. Баща ми беше на телефона през цялото време, говореше с ченгета и служители.
Всичко, което можех да направя, беше да пуша една цигара след друга и да се опитвам да игнорирам стотиците ужасни образи, които мигат в главата ми.
Лайън и Джена бяха дошли, родителите на Джена също, но нямах представа какво смятат да правят. Минаваше пет сутринта и никой нищо не беше чул.
— Ако нещо се случи, никога няма да си простя, — казах аз, почти дишайки. — Всичко това е моя вина… По дяволите! Защо не ми каза?
— Ник, ако Ноа е решила да покрие това, тя е имала своите причини, — каза Джена. — Бях нейна приятелка от месец и нямах представа, че баща ѝ е в затвора, да не говорим, че е насилник.
— Ако той я докосне… — казах, чувайки собствения си глас да се пропуква. Не можех просто да седя и да не правя нищо. Исках да си бия главата в стената, каквото и да било, само и само животът ми да се върне там, където беше по-рано тази седмица. Бях щастлив за първи път от години и всичко това беше благодарение на онова невероятно момиче, което по някаква причина ме избра... Само като си представях Рони да я докосва, стомахът ми се обърна. Знаех, че Рони е замесен в това. Бих заложил живота си на това.
Точно тогава телефонът започна да звъни. Всички тичаха като луди. Отидох в офиса на татко, където всички млъкнаха, докато той вдигаше телефона, когато полицията му направи знак да го направи. Високоговорителят беше включен, така че всяка дума от разговора се чуваше.
— Лейстър — отговори той.
— Г-н Лейстър… за мен е чест да говоря с вас, — каза глас, който никога преди не бях чувал.
Беше дълбоко, весело, сякаш всичко това беше забавно. — Човекът, който отведе жена ми и дъщеря ми на другия край на континента, за да не ги намеря. Вие сте интелигентен човек, да, господине. В противен случай нямаше да имате своя бизнес империя и жена ми никога нямаше да помисли за вас.
Погледнах наляво и видях Рафаела да покрива устата си с ръка, да потиска сълзите си и да клати глава.
— Къде е Ноа? – попита баща ми с напрегнат глас.
— Ще стигнем до това. Но честно казано, местоположението на дъщеря ми не е ваша грижа, г- н Лейстър. Всичко, за което трябва да се тревожите, е колко пари можете да намерите, за да си върнете човек, който честно казано дори не е част от семейството ви.

Баща ми ме погледна.
— Ще платя каквото трябва, копеле, но да не си посмял да я докоснеш с пръст. — Точно това щях да кажа и му се почувствах благодарен.
— Милион долара в използвани банкноти в две раници, които трябва да бъдат предадени лично от вас по обяд, — каза бащата на Ноа. — Ако прецакате това, ще оставя последствията на вашето въображение. И елате сам, г-н Лейстър — това е заповед.
— Искам да говоря с нея, — каза баща ми напрегнато. — Трябва да знам, че тя е добре.
— Разбира се, г-н Лейстър.
Чух я секунда по-късно.
— Никълъс… — това беше всичко, което тя каза. Тя звучеше ужасно. Не можах да не направя крачка напред, когато я чух от другата страна на линията.
И точно тогава тя прекъсна.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: