Анотация "Не исках топлина, исках огън."

— Не ме докосвай, — наредих му, неспособна да се измъкна. Искаше ми се всичко това да е просто кошмар и да се събудя в ръцете на Ник.
— Е, този глупак е на път да си отмъсти за онази нощ, маце, — каза той. До този момент ръката му беше върху бедрото ми. Отместих се настрани, но той се качи върху мен и аз се борих под бедрата му. Сълзи се стичаха по бузите ми. — Обзалагам се, че малкото ти гадже дори няма да те погледне, след като свърша. Ще те оправя така здраво, че той няма да те поиска обратно.
— Помощ! — извиках отчаяно, опитвайки се да го сваля от себе си. Той се засмя, държейки ме с една ръка, докато сваляше колана си с друга.
— Никой не те чува, глупачко. Така или иначе никой, на когото му пука — каза той, навеждайки се и прокарвайки език по гърдите ми.
Отчаяно извърнах глава.
— Не ме докосвай! — изкрещях аз.
Той ме хвана през врата и ме бутна надолу в матрака с едната ръка, а с другата дръпна роклята ми.
— Не! — изкрещях и едва не разкъсах гласните си струни. — Пусни ме!
Ръката около врата ми стисна по-силно и едва дишах.
— Ще го вкарам в теб по всякакъв начин, а ти ще стоиш кротко и тихо, — изсъска той, доближавайки лицето си до моето. Когато го направи, хватката му омекна достатъчно, за да изкрещя.
— Изведете ме от тук!
Тогава вратата се отвори. Мигащата червена светлина отвън изпълни стаята и това, което видях тогава, ме уплаши дори повече от моя бъдещ изнасилвач. Баща ми беше там и изглеждаше ужасяващо.
— Това е достатъчно. Изчезни, — каза онзи глас, който ме беше вкаменил като малко момиче, гласът, който беше заплашвал майка ми хиляди пъти и който все още ме преследваше в сънищата ми – единственият глас, който бях чула онази нощ, когато бях пребита почти до смърт, гласът, който ме преследваше, когато избягах през прозореца...
Рони изруга и преди да стане, ме удари през лицето. Беше толкова бързо, че не го забелязах и ужили.
— Не, сега е достатъчно, — каза той, взирайки се в лицето на баща ми и след това излизайки.
Баща ми не каза нито дума, просто стоеше на прага и гледаше. Само след миг се осмелих да погледна нагоре. Беше се променил... Косата му беше руса като моята. Сега беше бяло и много късо подстригано. Ръцете му бяха два пъти по-големи от преди и покрити с татуировки. Каквото и да правеше през последните няколко години, бе променило напълно външния му вид. Сега беше още по-страшен от Рони.
Баща ми затвори вратата след себе си, грабна стола в ъгъла и го обърна, седнал с ръце, подпрени на облегалката.
— Със сигурност си пораснала, Ноа. Невероятно е колко много от майка ти виждам в теб.

Целият страх и напрежение, които изпитвах, когато беше близо, се върнаха след шест години.
— В нощта, когато ме арестуваха, каза той, гледайки ме право в очите, — загубих абсолютно всичко… и всичко беше по твоя вина. Това, което все още не мога да разбера, е как едно малко момиченце успя да ми причини това. Дори майка ти не можеше да ме спре, когато изливах разочарованието си върху нея… Но с теб винаги беше различно. Ти беше моето малко момиченце. Обичах те. Обещах си никога да не те нараня. Не беше като майка си. Беше боец.
Ще се погрижиш гласът ти да бъде чут.
— Какво искаш? — попитах аз, опитвайки се да овладея риданията, надигащи се в гърлото ми.
— Това, което всеки мъж на този свят иска най-много, Ноа, — отговори той с ужасна усмивка на устните си. — Отне ми всичко, което имах… майка ти, дома ми, свободата ми… Искам пари, същите пари, които издържат семейството ми в момента. Мислех, че ще бъде трудно да ви намеря, но единственото нещо, което трябваше да направя, бе да потърся това копеле в интернет и ето ви на, всички стоите там като щастливо семейство. Когато пристигнах тук, разбрах, че новият ти брат не е дружал с хора от най-висок клас. Следвах го и видях как той и
Рони се сбиха в един бар. След това всичко, което трябваше да направя, беше да кажа на хлапето своя план и той влезе в действие.
Не можех да повярвам на това, което чух. Баща ми беше луд. Затворът му беше навредил.
— Ще измъкна всичко, което мога от този мръсник, който открадна жена ми, да не говорим за това малко лайно, което те опипваше цяла седмица.
Значи той ме е следил… Мислех, че това е въображението ми, но сега знаех, че съм била права.
Те планираха това от известно време и баща ми ме беше измъчвал с тези писма, знаейки, че ме плаши повече от всичко на света.
Погледнах лицето на човека, който ми даде живот, но нищо повече. Мразех го, мразех го с всяка фибра от съществото си… Ако някога съм го обичала, тази любов беше изчезнала в момента, в който той ми беше посегнал.
— Уилям Лейстър е хиляди пъти по-достоен човек, отколкото си ти. Безполезен си, мислиш, че си специален, защото можеш да пребиеш жена? Мразя те! А ти си толкова глупав, че се обзалагам, че единственото нещо, което ще спечелиш от това, е още едно пътуване до затвора, където трябва да прекараш остатъка от нещастния си живот.
Дори не спрях да дишам. Не ме интересуваше какво ще прави с мен. За момент той просто седеше и слушаше, а лицето му показваше поредица от чувства, които накрая завършиха с гняв.
Той стана и ме удари през лицето. Болеше ме много, но нямаше да ме го кажа. Никога не съм мислила, че ще ме докосне отново, но дори сега, когато бяха изминали шест години и бях отишла в друга държава, той ме намери и отново ме наказваше.
Вторият удар дойде веднага след това, разцепвайки устната ми. Усещах как кръвта се стича по брадичката ми.
— Не отваряй отново проклетата си уста, — каза той, обърна се и излезе. Нервите ми бяха изтощени и сега сълзите започнаха да текат.
***

Не знам колко време мина, но физическото и психическо изтощение от предишните няколко часа ме накараха да заспя. След това се събудих и нещо беше залепено за ухото ми.
— Говори, — каза баща ми яростно.
Имаше само един човек, с когото бих дала всичко, за да бъда точно тогава. Сънувах го и самата мисъл, че може би ме слуша, ме караше да плача, докато не ми останаха сили. Имах нужда от него. Исках да ме спаси, да пробие тази врата и да ме обвие в силните си ръце. Исках него, него и никой друг.
— Никълъс — прошепнах. Секунда по-късно ми взеха телефона и ме оставиха сама.

Изтегляне 4.06 Mb.

Сподели с приятели: