Анотация "Не исках топлина, исках огън."
Изтегляне 4.06 Mb. Pdf просмотр
|
| 46. Ник Бях отчаян. Не можех да издържа на напрежението нито минута повече. Страхът, който ме изгаряше отвътре, беше толкова силен, че исках да разкъсам собственото си сърце, за да не го боли. Трябваше да има нещо, което можех да направя, не можехме просто да оставим това копеле да вземе парите и може би дори да не ни върне Ноа. Със сигурност имаше нещо, за което не мислех, някакъв детайл, но не можех да си представя какво. Зората беше на час път и не знаех дали ще мога да издържа, без да отида да я търся в града. Къщата ми беше пълна с хора и никой от тях не знаеше какво да прави. Някои казаха, че баща ми трябва сам да отиде да предаде парите, а полицията да го следва. Но какво ще стане, ако онова копеле, бащата на Ноа разбере и реши да ѝ направи нещо? Беше болен в главата. Той беше прекосил континента, само за да отвлече дъщеря си и да поиска откуп. Вероятно няма нещо, на което да не е способен. Станах от стола в кабинета на баща ми и се качих горе. Имах нужда да съм близо до нещо, което Ноа беше докосвала, да помириша дрехите ѝ, да съм в стаята ѝ. Бях толкова уплашен, щях да дам живота си, за да знам, че тя е добре. Когато отворих вратата, видях майка ѝ. Очите ѝ бяха подути от толкова много плач и тя прегръщаше един от суичърите, които Ноа беше обличала милиони пъти. Имаше логото на Доджърс върху него. Не знаех защо, по дяволите, го имаше, тя дори не беше от тук, но това беше просто Ноа: странна, перфектна. И по дяволите, аз я обичах. Ако нещо ѝ се случи, не знаех как мога да продължа да живея. Рафаела погледна от прозореца, където стоеше, и за секунда очите ѝ светнаха. — Знам какво криеш от мен, — каза тя без никакво чувство. Спрях, не знаех как да отговоря. — Не знам какви са чувствата ти към нея, Никълъс, но Ноа е моят живот. Тя е страдала много. Тя не заслужава това, което се случва. — Тя притисна ръка към устата си, за да заглуши риданията си. — Изминаха години, откакто не съм я виждала толкова щастлива, колкото беше през последните няколко дни. И сега… всичко, което знам, е, че ти имаш нещо общо с това и искам да ти благодаря за това. Поклатих глава, седнал на крака на леглото в отчаяние. Не можех да чуя тези думи, не можех, без да знам, че всичко е по моя вина... Бях я завел на състезанията. Аз бях виновен, че тя срещна Рони, но това, което не можех да разбера, беше как баща ѝ и този задник се бяха събрали и направиха заговор да отвлекат любовта на живота ми. — Ноа винаги е била много зряла, още откакто беше малко момиче. Тя е виждала неща, които човек никога не бива да вижда, и никога не е отстъпвала пред никого. С теб тя изглежда като различен човек. Емоциите започнаха да ме заливат. Страх, скръб, опустошение. Никога не съм се чувствал толкова нещастен през целия си живот. Очите ми се навлажниха и всичко, което можех да направя, беше да оставя сълзите да се стичат по бузите ми. Рафаела ми помогна да стана и ме обви с ръце. Прегръдката ѝ беше силна — прегръдката на майка. Рафаела може и да е правила грешки в миналото, но тя обичаше дъщеря си и никога нямаше да я изостави. За първи път в живота си се почувствах сякаш имам семейство. Тя ме пусна, все още държейки суичъра на Ноа, и отстъпи назад. Обещах ѝ. — Кълна ти се, че няма да позволя нищо да ѝ се случи. Ще я намеря. — Казах това възможно най-спокойно. Тя кимна, когато се обърнах и тръгнах към стаята си. Къде си, Ноа? Крачех напред-назад, докато мислите ми ме връхлитаха. Едва когато видях миниатюрната кола, която Ноа ми подари за рождения ми ден, това ме удари. Грабнах го и погледнах бележката. Съжалявам за колата ти, наистина. Някой ден ще ти купя нова. Честит Рожден ден! Ноа. Да ми купи нова… Технически колата все още беше моя. Беше регистриран на мое име. Все още притежавах талона. Когато осъзнах това, не можех да повярвам. Обърнах се и изтичах до кабинета на баща ми. Той беше в стола си и разговаряше с полицията и шефа си по сигурността Стив. Не можех да не се чувствам развълнуван. Ако бях прав, щяхме да успеем да разберем къде е Ноа. — Татко, — казах аз, когато влязох. Той и Стив се обърнаха към мен. Изглеждаха уморени след безсънна нощ, но и двамата бяха будни и напрегнати, готови за всичко, което трябваше да се случи. — Какво има? — каза баща ми. — Мисля, че знам как можем да я намерим, — казах, молейки се да не сгреша. — Преди около месец и половина загубих колата си на залог. Едно черно ферари. Купих го преди две години. Баща ми направи гримаса. — Никълъс, в момента нямам време за твоите глупости, — отвърна той, но аз не му обърнах внимание. — Рони взе колата, — продължих, гледайки към Стив. — Колата има чип за проследяване, инсталиран от застрахователната компания, когато я купих. Ако успеем да намерим колата... Няколко секунди настъпи тишина. — Тогава ще намерим Ноа, — каза Стив, завършвайки изречението ми. |