Glucagon е полипептиден хормон, изолиран от α-клетките на лангерхансовите острови на панкреаса. Като лекарствo се получава от говежди или свински панкреас. Човешкият, свинският и говеждият глюкагон имат еднакъв полипептиден строеж, включващ верига от 29 аминокиселини. Глюкагонът има t1/2 10min. Заедно с инсулина той участва в глюкозната хомеостаза. Хипергликемизиращият му ефект се дължи на стимулиране на чернодробната гликогенолиза и засилване отделянето на катехоламини от надбъбречната медула. Освен това потиска тонуса на стомашно-чревния тракт, намалява продукцията на солна киселина и панкреатични ензими. Има положителен инотропен ефект. Засилва екскрецията на електролити с урината. Глюкагонът е показан при тежки хипогликемии, дължащи се на предозиране на инсулин при болни от захарен диабет или във връзка с предизвикан инсулинов шок у психично болни. Използва се и като допълнително средство при рентгеновата диагностика на стомашно-чревния тракт, тъй като забавя евакуацията на чревното съдържимо. Инжектира се подкожно, мускулно или венозно. Може да предизвика гадене, повръщане и алергични реакции. Противопоказан е при феохромоцитом, глюкагоном, инсулином.
1 Ламбев, Ив..Фармакология и токсикология.Медицина и физкултура, София, 2006, 219–220.