Архилох, Тиртей, Алкей, Сафо и Пиндар старогръцка лирика



страница8/10
Дата22.07.2016
Размер1.37 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ПИНДАР

ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО


Пиндар е старогръцки поет, живял от около 518 до 442 година пр.н.е. Роден е в Киноскефали, близо до Тива (Беотия). Произхожда от аристократично семейство. Родителите му го изпращат да учи в Атина. Останал там, Пиндар още в началото на V век пр.н.е. става известен като автор на песни и музика за култови празненства и 6 чест на победители в спортни състезания. Пише възхвали за мира и предупреждава срещу войната пред критичния за Атина период наГръко-персийските войни (493-479 г.пр.н.е.). Чрез произведенията си той става изразител на симпатиите на Аристократите от Тива към Персия, както и на отчуждеността от демократична Атина. През 476 година пр.н.е. Пиндар заминава за Сицилия. В Сиракуза живее в двора на тирана Хиерон, а в Акрагант - при тирана Терон. Смята се, че през този период достига върха на творческите си прояви. Оттогава са прочутите оди Първа Олимпийска - в чест на Хиерон, Втора и Трета Олимпийска, Първа и Девета немейска. В Сицилия Пиндар се среща със Симонид и Бакхилид, старогръцки поети. Според легендата бил в съперничество с тях. Според друго предание, отстъпил от традициите на заглъхващата по това време Беотийска лирическа школа, Пиндар се състезава пред беотийска публика с талантливата поетеса Корина, но е победен от нея.

Произведенията му-химни,пеани,енкомии, дитирамби, прозодии, партении, хипорхеми, трени, епиникии, били събрани в 17 книги. Напълно запазени са епиникиите - в 4 книги, озаглавени според местата на провеждането на състезанията - Олимпийски (14 песни), Питийски (12), немейски (11) и Истмийски (8). За най-ранна се смята Десета пи-тийска ода (около 498 г.пр.н.е., а за най-късни - Осма и Единадесета немейска (около 446 г.пр.н.е.). От другите му произведения са запазени само фрагменти. Изгубена е и музиката, както и танцовите партитури. Творбите му съдържат обикновено следните елементи: поводът за песента (при епиникиите - видът на състезанието, при ен-комиите и пеаните - лицето, което ще се възпява), самата възхвала, разказ на мит, свързан с темата на песента, житейска мъдрост или лична преценка. Така Пиндар отстоява усложнените форми на хоровата лирика, като ги разширява със свои изкусни средства в израза, в строежа на фразата, чрез тържествените си лирични изображения. Езикът му е поетическа смес от няколко старогръцки диалекта и форми от езика на Омир. Изградени по този начин, произведенията му звучали странно дори за античния читател. Пиндар оказва влияние на поетите Калимах и Хораций, произведенията му се изучават в елинските училища до византийската епоха; Пиндар не е отхвърлен дори от христианството. Ценен високо както през Възраждането, така и в по-късно време, Пиндар и днес има свое място в световната литература."

АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА. Енциклопедичен справочник, ст. на Надина Радева, стр. 136-137

Между всички първи, древността въздига като най-пръв беотиеца Пиндар.“ Единодушно познавачите от всички времена и народи му дават омировско място в лириката. Той е роден в Киноскефал при Тива около 521 година пр.н.е. и още от дете се е предал на лириката (или музиката). Избирали са му най-прочутите учителки и учители по поезия, между които и поетесите Коринна и Мирто. На млади години е пропътувал ту по воля, ту по неволя почти целия тогавашен гръцки свят заедно със славата си. Бил е в тесни приятелски връзки с всички тогавашни гръцки владетели, които са се чувствували извънредно поласкавани да се знае, че Пиндар е около тях, или пък като дрънне в ушите им негов тон. Дори и цели държави са му кадили тамян. Атина е блаженствувала, когато я почетял с пребиваването си Пиндар. Над огромни божествени почести тя му е дала изведнъж десет хиляди лева само за тоя един стих: „О, ти светла, с венец от теменуги, достойна за възпяване, стълб на Елада, славна Атино! "Благоговението пред Пиндара владя с векове: Алек-

сандър Велики, когато в своето безмерно ожесточение унищожи цяла Тива и околността й, пощади само къщата, гдето се е предполагало, че е бил роден Пиндар. Потомството го е смятало за непостижим от човешка сила. Хораций, помолен да напише една ода по Пиндаров маниер, с ужас се отказва от тая чест, не смее дори и в мечти да се впусне в шеметните висини на Пиндара, чиято все-мощна реч била като буен поток, забучал от висока планина. Пиндар е написал около 17 книги дитирамби, химни, пеани, песни за религиозни шествия, за момински хорове, хвалебни, траурни маршове, победни химни и пр. До нас са достигнали само четири книги от епиникиите. Но техните апарати са тъй сложни в разнообразието си, тъй пълни, щото ние можем да оценим по оригинал поета колкото за идейната страна или за художествената композиция. Нека забележа още веднъж, че ние по никой начин не можем да си съставим какво-годе изцяло понятие за гения на Пиндара, както са могли древните. Преди всичко и досега

  1. а може би и никога - не са разбрали учените специалисти тайната на неговия ритъм или р и т м и, не са могли да изтълкуват значението на до немай-къде заплетените му строфи. Пък и самото разбиране, да не кажа превеждане на текста, е извънредно трудно: един професор в Лайпциг, при когото слушах лекции върху Пиндара, казваше често: „Цял подвиг е да преведеш горе-долу верно някоя от Пин-даровите оди." Пиндар, току-речи, произволничи с езика, със строя на фразите, с реда на думите само той както намери за добре, воден само от художническия си талант, без да се грижи ни най-малко за обичния ред или синтаксис. Фанатизираното му чувство за такт и ритъм го тласка в съвсем недостъпни за простия смъртен лабиринти на поезията. А в композицията си прави смели излети, прекъсвания, отклонения - и всичко пак събира в един ярък огнен фокус. После, като вземем предвид, че Пиндаровите оди са били нагласени за хорово пение, музика, танц - неща нам съвсем чужди сега; че всичко туй е дало и творение пак на самия поет; че твърде е възможно голяма част от високата му слава да се дължи и на тия изкуства - скромната въздържаност при самостоятелна оценка на поета

  2. и в лошо, и в добро - е наложителна.

Тия оди са съчинявани и нагласявани за специални тържества. Епиникиитеса били изпълнявани на олимпийските, питийските и истимоските игри. След свършъка на праз- ника победителите са отивали обикновено на банкет, обкръжени от приятели. Също тържествено е било и оти-ването им в храма или към жертвеника. Най-после и при възвръщане в отечеството пак е очаквало героите тър-жество. Тъй че поетът е имал чести случаи да изпълнява творенията си. Обикновено при възвръщането. В тия оди поетът е преплитал с такт религиозни разкази из религиозния мит, да тълкува божията воля, да изказва дълбоки мисли върху битието на човечеството. Религиозното му чувство е чисто, безусловно, непоколебимо. Неговите бо- гове са неприкосновени ни от мисъл, ни от мечта, ни от прости смъртни, ни дори и от възпяваните герои; за тях може да се каже само най-висшето на най-висок език; всяка по-лека мисъл е грозно кощунство. „Далеч от вас, уста мои, такъв език! Сквернословие срещу боговете е лудост." А сквернословие той нарича и най-невинното осмеляване да се придаде човешка слабост на някой бог. Това фуриозно религиозно чувство го заставлява често да изменява и самите легенди, когато някои отделни намеци в тях му се видят недостойни за божеството. Тия висши мисли на Пиндара не са от прекалена суха набожност, а от го р ч и в о дълбоко съзнание на човешката тленност и нищожност - пред всевечните богове. „Ефемерни съз-дания, какво сме ние, какво не сме? Човекът е сянката на някаква сянка!" Песимизъм ли е туй, или дълбока безпощадна, безогледна проницателност в самата природа на нещата? И човек може да усети наслада от живота - но само когато се озари от някой лъч на божественото сияние. Това е единственото щастие на смъртните, които по-добре би било да не са се раждали: бротойси мефинай аристон - въобще за целия човешки род най-добре е да не се е раждал никога. Отделната личност е нула, за н е я боговете не помислюват никог а . Те имат пред очи целия изцелен човешки род, него правят слаб или силен. Ако и отделният индивид има някаква сила, то тя произлиза от рода му.

И Пиндар е възхвалявал силните на деня. Но с хваления, които правят чест на тоя, който ги произнася: те са същевременно мъдри съвети и образци за възпявания. Божеството е олицетворение на доброто. Който само покаже добра воля въпреки слабостта си, присъща на човешкия род, да се доближи до доброто, Пиндар го възвеличава до небеса. „Зърната на морския пясък превъзмогват нашите сметки; но радостите, които тоя смъртен е причинил на ближните си - тях кой би могъл да пресметне? Не е той обикновен ласкател; съзнава напълно, че когото той само назовава в песните си - той става безсмъртен чрез него.

Като поет той вижда всичко отведнъж и свише и го предава пак отведнъж, без да го анализира, само по впечатление. Една дума, една черта стига. Но тая дума прониква направо вдън душата, тая черта е като светкавица в мрака. Целият видим свят е във въображението му, мисълта му го одухотворява. Като говори за едни канари, които сякаш се тласкат една към друга, за да затиснат мореплавателите, той казва: „Непобедима подвижност на камъни, които се приближават един към други." А Язон се провиква: „Замаси, бързи вождове на ветри и вълни!"

Понеже той схваща само видяното, както неговите душевни очи, тъй и впечатленията му отскачат от образ на образ. Поетическият безпорядък на Пиндара е шеметен и дивен по хубост. И като събира всичко в един фокус, както казах по-горе, от този нагледен хаос той създава един едничък жив, цял образ, който се е родил и живял дълго дълбоко в душата му. С тая майсторска четка при рисуването на създадените от фантазията му образи той може да се сравни с първите модерни лирици - и ги надминава."

АЛ. БАЛАБАНОВ, Студии. Статии. Пътеписи. Писма, II том, вж. ст. Старогръцката лирика (Класически период)... с 177-181
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница