-
Часовникът. Като диаболичен предмет, той е знак на преходността на човешкия живот, на приближаването към смъртта.
Часовникът описва кръг, който обаче не е знак на хармонична завършеност, а на обреченост, безизходица.
Звънът на часовника, чиято монотонност е внушена чрез повторението, е сравнен с „тежките стъпки на близката смърт“. Усещането за злокобното й приближаване е подсилено и от ритъма на заключителното двустишие.
8. Композиция.Стихотворението е изградено от три четиристишни строфи, като първата и втората започват с показателното местоимение „тази“, „тези“. Това създава
усещането за конкретика, нещо познато.
Първите два куплета чертаят пространството на болничната стая и рисуват гротесткните образи на нейните обитатели; в третото четиристишие изображението е фокусирано изцяло върху предметността
– тук присъстват така добре познатите и характерни за Далчевата поезия предмети – прозореца и часовника.
Сподели с приятели: