10. Поетически образи в творбата. Символни образи.Болницата; стаята; ръцете; покривките; лицата;
прозорците; часовникът.
Обитателите на болницата. Представата за тях е изградена чрез зловещи изображения на „лица побледнели“, „лица меланхолни“, „разкривени болни усмивки“. Синекдохите внушават човешко разтление, деперсонализация. За безжизненост говори и „тъмножълтият цвят на студената зимна мъгла“, които имат лицата на болните. Черният цвят на ръцете им е в контраст с белотата на покривките
11. Основно чувство и настроение в творбата. Развитие на чувството.Примирено очакване на смъртта. Тъжно и меланхолично настроение. Самота.
12. Основна идея на творбата – внушения, послания.Стихотворението внушава представата за
статичност и пасивност, които смислово се свързват с белотата на стаята, в която липсва реален живот. Болницата като място на спасение за човека е семантично натоварено с представи за място, където се очаква идването на смъртта.
Цветовете, които изпълват художественото пространство, са бяло, черно, тъмножълто. Оттук идва усещането за обреченост и пустота. Асоциацията между ръцете на хората и оголените клони на дърветата навеждат мисълта за безжизненост, н в текста липсват внушения за протест срещу случващото се.
Налага се мисълта за смъртта, която е неизбежна и очакването й не предизвиква драми.
13. Значение на цветовете:Белият цвят, който традиционно означава надежда, красота и безсмъртие, при Далчев носи характеристика на безнадеждност. Той е символ на неизживяния живот. Бялата варосана зала на градската болница е топос на обречеността, на мъртвилото.
Белите легла и стените, белите покривки разширяват цветовото пространство на застиналия ужас от смъртта. Белият цвят е символ на изчистеното от тленност страдание, то е символ на неизживения живот.
Жълтия цвят - сред ледено-бездушната белота на мъртвилото в болничната стая се появява единственото цветно петно в графичния рисунък: ”...тъмножълтият цвят на студената зимна мъгла”
Жълтият цвят на мъглата носи смисловия знак на ужаса, на
смъртта, на нездравия и физически слаб човек.
Черния цвят, традиционно регламентира драмата в човешките преживявания. При Далчев черното е предизвестие за очаквана смърт.
14. Поетическо внушение. Поетически език и стил. Символи: часовникът, звънът, петната от мухи и дъжд
Метафори: „сухи ръце“, „разкривени болни усмивки“.
Олицетворения: „прозорци тъжовни“
Сравнения: „ като черни оголени клони“, „сякаш тежките стъпки на близката смърт“.
Синекдоха: ръце, лица, усмивки, очи.
Епитети: „бяла варосана сграда“, „студена зимна мъгла“, „Тъмножълтият цвят“, „черни оголени клони“.
Алитерация: „и звънът, и звънът на големия стенен часовник / сякаш тежките стъпки на близката смърт.“
15. Междутекстови връзки. Място на творбата в литературната история. Оценки на критиката за произведението.ВЪПРОСИ: 1. Определете какви тропи или фигури представляват подчертаните думи и изрази в текста.
2. Какви са внушенията та началното показателно местоимение в І и ІІ строфа? 3. Какво символизира болницата в творбата? 4. Какво отличава човешкото присъствие в творбата? 5. Какво е значението на часовника - един от ключовите образи в Далчевата поезия?
Есе или интерпретация на тема "Човекът и смъртта" според стихотворението на Далчев „Болница“. 
