Апостолите Петър и Павел. Новият Завети Св. Предание сочат като най- ревностни разпространители на християнството апостолите Петър и Павел. По времена проповедническата си дейност ап. Павел е бил затваряни съдена през г. бил посечен с меч в гр.Рим. Преданието сочи затова времето на първото гонение срещу християните, предприето от император Нерон (54-68 год.). Апостол Петърпроповядвал в Самария, Лидия, Иопия и Кесария. Понареждане на Ирод Агрипа той бил задържан за кратко време в тъмница, откъдето бива избавен по чудодеен начин (Деян. 12:3-10). За последен път Деяния Апостолски го споменават през г. като участник в Апостолския събор. Съдейки по каноническите текстове, присъствието на ап. Петър в Рим е трудно доказуемо. Но според Св. Предание и според свидетелството на Блаж. Иероним (IV в, ап. Петър ръководил Римската община в продължение на двадесети пет години. Спорът около предстоятелството на ап. Петър в Рим се изграждана претенциите на папите, които сочат като пръв наместник на общината именно ап. Петър, който те считали за най-главният сред апостолите, от което следват и редица преференции в отношенията им с другите църкви (вж. по-натам). Преданието пази спомени за дейността на другите апостоли, които напускайки Палестина, проповядвали сред езичниците. Така например св. Иоан Богослов проповядвал в гр. Ефес; св. ап. Тома проповядвал в Персия ап. Андрей в Скития (а според едно по-късно предание и в Херсонес). Византийци и руси приемали ап. Андрей като апостол на техните земи, което обяснява и широкото разпространение на неговия култ там. ПЕРИОД НАГОНЕНИЯ СРЕЩУ РАННАТА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА (І- ІІІ в. МЪЧЕНИЦИ НА ВЯРАТА. Историята на Християнската църква през първите векове от своето съществуване неизменно се свързва с предприетите жестоки гонения отстрана на иудеите, римската държава и езичниците срещу нейните членове, които дръзвали да изповядват открито своята вяра. В този първоначален етап от развитието си светът все още не могъл да възприеме християнството поради различни причини от религиозно-политически и социален характер. По отношение на християните била разпространена максимата Non licet vos esse 70 и ако не били мъчениците, които със своята саможертва засвидетелствали вярата си надали християнството е щяло да просъществува. Поради това този първи период на Църквата често е наричан от историците и