Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Свещеното предание
- Иудейски исторически свидетелства относно живота иделото на Иисус Христос 28 Йосиф Флавий
| Свещено предание. Според Православната и Католическата християнски църкви в новозаветните св. книги не е записано всичко, което е благовестил Иисус Христос и за което са проповядвали апостолите (Марк. 10:1; Иоан. 20:30; 21:25; Деян. 20:31; ІІИоан. 1:12 и др.). Иисус Христос е проповядвал само устно, а от св. апостоли само седем са оставили писания поради това, чене са имали възможност да благовестят устно (ІКор. 13:10; 11:34). Освен това в новозаветните книги няма и подробни указания затова как да се извършват тайнствата и богослуженията в древната Църквата. За доизясняването и за доуточняването на христовото учение както и за правилното разбиране на Свещеното писание служи Свещеното предание, което се възприема (отстрана на двете църкви) за истинно и еднакво авторитетно със Св. Писание (Мат. 28:19-20; І Кор. 11:2; І Тим. 6:20 и др.). Св. предание представлява незаписаното Божие Слово, което е запазено в Църквата и което е било предавано предимно устно (Деян. 17:13; І Соли то само на “верни хора, които са били способни да научат и другите (ІІТим. 2:1-2), като по този начин се запазвала и старозаветната традиция - част от духовното знание да се предава устно (Изх. 10:2; Втор. 32:7; Пс. 37:3-7). Св. предание включва Символът на вярата на християнската църква Апостолските правила и определения на Църквата приети на вселенските и поместни събори Творенията на св. отци и учители на Църквата Житията на светиите Древните литургични и общоцърковни практики - пости, празници, храмове, свещенодействия и др. Иудейски исторически свидетелства относно живота иделото на Иисус Христос 28 Йосиф Флавий (ок. 37 - ок. 100 г. сл. Хр.) - най-забележителният иудейски историк от това време. В трудът му “Иудейски древности” 29 се споменава за Иисус Христос, като за историческа личностно в сегашно време тези свидетелства се възприемат като привнесени по-късно от друг автори в този смисъл неавтентични В Талмуда 30 за Иисус Христос се говори като историческа личности е наричан “бен Пандера”, за чието значение съществуват две предположения 1) От гр. букв. бедни вж. по-натам Християнски ереси и секти. 24 По-подробно вж. И. С. Свеницка пос. съч., както и проф. Ил. Цоневски, Патрология, Синод. изд., С. 1986. Протестантските вероизповедания не приемат Св. Предание за авторитетен източник вж. по- натам, Реформационен период. Той е изработен на Първия и Втория вселенски събори (в вж. Вселенски събори. 27 Вж. Християнско богослужение. 28 Вж. книгата на проф. д-р Иван Панчовски, Личността на Иисус Христос, изд.7М/ЛОГИС, С. 1990. Това е сборник от 20 книги в които е описана историята на еврейския народ от Сътворяването на света до Иудейската война през 66-72 г. Това е най-големият и най-авторитетен религиозен сборник на евреите съдържащ коментари върху Писмената и Устната Тора, отнасящи се до всички правила за религиозно-правово, 182 Бащата на Йосиф, Иаков, сее наричал така, поради което и Иисус са го наричали “бен Пандера” (син на Пандера); 2) От гръцки “партенокс”, те. син на дева Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|