Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- “Християнска апокрифна книжнина”
| Неканонически книги. От Св.Писание, и от Св. Предание знаем, че освен каноническите книги, съществували и други, които не били причислени към Новия завет. Така напр. Евангелието на ап. Лука започва със следните думи “Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители насловото- то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко отначало, наред дати опиша, достопочтени Теофиле…” (Лука. 1:1-3). В произведенията на ранните християнски отци и учители на църквата, като например Ориген и Тертулиан (ІІ-ІІІ в, също се споменава за християнски съчинения, които не са включени в Новия завет. По-късно бащата на църковната история Евсевий Кесарийски (в) в своя основен труд Църковна история също разисква проблема относно “свещеността” на различните книги от Св. Писание. Така още в зората на своето съществуване в Християнската църква възникнали и спорове, относно каноничността на свещените текстове. Отпадналите книги от състава на Новия завет мотивират появяването на т. нар. “Християнска апокрифна книжнина” 20 , която не била призната от Църквата за канонична, поради липсата в тяхна категорично отношение към основните истини на вярата, с оглед на разпространяващите се в този период ереси и най-вече поради съмнителният им християнски произходи достоверност. Самото наименование апокрифна книжнина”) се появява в периода на зараждането на първите християнски гностически секти (ок. ІІ в, които отъждествявали някои от основните идеи на християнското вероучение с тезис които се характеризирали философските школи на неопитагорейците и неоплатониците. 22 Самите гностици наричали своите писания секретни, тайни, поради естеството на онова, което те съдържали и поради използваните криптограми, разбираеми само за посветени в тяхното учение последователи. В тези писания могат да се открият източниците на много от средновековните еретически учения, които саи предпоставка за сложната историческа съдба на Християнската църква. Наред с евангелията на Новия завет са известни следните апокрифни евангелия, написани според заглавията имот следните христови ученици Евангелие на ап. Петър, Евангелие на ап. Андрей, Евангелие на ап. Вартоломей, Евангелие на ап. Иаков”, Евангелие на ап. Филип, две евангелия на ап. Тома и др. Освен това съществуват и евангелия, носещи имената на обществата, които ги създали или за които били предназначени, като Евангелие Допълнително, относно достоверността и датирането на новозаветните книги вж. проф. Ф. Ф. Брюс, Достоверността на новозаветните документи, изд. Нов човек, С. 1991. От гр.”apokryphos”, скрит, таен неофициален. Според думите на Ириней Лионски (ІІ-ІІІ в) някои християни стигнаха до такава дързост, че нарекоха своето съчинение Евангелие на истината, цит. по И. С. Свеницка, Тайните писания на първите християни, С. 1981. Това е и една от главните причини за свикването на Вселенските събори на Църквата (след г, на които се уточнили основните истини на вярата. 181 на евреите, Евангелие на евионитите” 23 , Евангелие на назореите”, Тибетско евангелие и др. Освен тях към християнската апокрифна книжнина се причисляват и други книги, имащи претенцията да бъдат свещени или канонични, като напр. Апокалипсисът на ап. Петър, Посланието на ап. Павел до лаодикийците”, Учението на дванадесетте апостоли, Пастирът от Ерм и др. 24 Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|