период на мъчениците и апологетите

196 мисия свидетелството (tin martyren”) Христово (Откр. 1:2). Известен е фактът е, че повечето от тях завършват живота си с мъченическа смърт. По този начин мъченичеството се явява продължение на апостолското служение в света, а задачата сее състояла в това, да се пробуди заспалата и исторически отживялата религиозна съвестна обкръжаващото християните езичество. Така, според думите на Тертулиан (І-ІІІ в, пролятата християнска кръв се превърнала в семето което вдъхновявало и което способствало за разпространението на вярата
72
Разказите за живота на християнските мъченици още от древност стават основание за тяхното почитане, оформяйки характерния християнски култ към тях. Още тогава последователите се стремили да отбележат годишния ден на мъченика с особено празнично богослужение, по времена което сее правило възпоменание за акта на мъченичеството. Така постепенно във времето тези разкази и чествания започнали да се записват в специални книги, наричани на латински “Acta martyrum”, от които по-късно била съставена книгата Жития на светиите, принадлежаща към Св. Предание на Църквата.
ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕРЕСИТЕ В ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА.
ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ.
С Медиоланския едикт от г, постановен от император Константин Велики (306 - 337 г, се поставило началото на нов период от развитието на Християнската църква. Този акт сложил крайна Гоненията и Църквата получила възможността свободно да изгради своята структура, организирайки своя вътрешен живот. Първоначално цялото й внимание било насочено към уреждане на догматическите
73
въпроси, защото колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единство и за запазване на христовото учение се оказали вътрешните врагове,
ересите
74
, чиито членове били християни. Всъщност външните врагове на Църквата по косвен път дори способствали за сплотяване на християните, защото самото преследване ги обединявало пред лицето на общата заплаха. Сега, когато тя отминала трябвало да се обърне внимание и върху християнското учение, което било доста свободно интерпретирано от различните членове на общините. През целия този период (от IV до VIII - Х вбили изработени рамките на църковността, които се спазвали през следващите векове.
Ереси. Първите ереси в Църквата възникнали от самото начало на съществуването й. Срещу тях се борили апостолите и техните приемници. През първите векове от разпространението на християнството негови последователи ставали или иудеи, или езичници. Някои от тях, като приемали християнското учение или не можели, или не искали да се отделят от предишните си вярвания - внасяли ги чрез себе сив християнската църква и ги смесвали с християнските възгледи. Получавали се синкретични вярвания, те. християнското
71
Ап. Павел бил посечен в Рим ап. Петър бил разпънат с главата надолу ап. Андрей също бил разпънат накръст ап. Иоан Богослов бил заточен на о.Патмос и др.; вж. М. Поснов, История на християнската църква, т. І, Анубис, 1993.
72
“Semen est sanguis christianorum” Семето е кръвта на християните По-подробно вж. М.
Поснов, История на християнската църква, Анубис, 1993, стри сл. От гр. “dogma”- правило, закон основна истина. От гр.”Hairesis”, избор, склонност, убеждение партия, секта завладяване отклонение от църковното учение.

197 учение неправилно било съгласувано или с иудейството, или с езичеството, или пък смесвало и двете. В зависимост от това се образуват

Изтегляне 0.56 Mb.

Сподели с приятели: