878
подобна лична шега в самия Сенат и да възбудя ироничен
смях спрямо някой сенатор; това, гдето консулът го стори за моя сметка, и то в присъствието на група видни французи, които бях поканил на заседанието, ужасно ме разгневи. Извиках:
— Сенатори, аз поисках да изкажете мнението си по моето предложение,
ала от шума, който вдигате, всеки може да си помисли,
че това тук не е Сенат, а тържище. Моля, съблюдавайте правилника за вътрешния ред. Какво ще си кажат за нас тези французки благородници?
Шумът секна изведнъж. Млъкваха винаги, щом усетеха, че съм ядосан.
Месалина каза, че с удоволствие щяла да се омъжи за Силий не само
заради грубостта му към мен, която си заслужавала небесното отмъщение, но и защото от начина, по който я гледал, била уверена, че ме е нагрубил от ревност и че бил лудо влюбен в нея. Падало му се,
щяла да му даде заслуженото за нахалството,
като му каже първо, че се развежда и ще се омъжи за него, а чак в последния момент му съобщи,
че бракът ще бъде само една формалност.
Тъй избрахме Силий и още на същия ден аз подписах един документ, в който се отказвах от Месалина като съпруга и й позволявах да се върне в бащиния си дом. По повод на това си разменихме много шеги. Месалина се престори, че ме моли за разрешение да остане,
падна на колене и поиска прошка за всичките си прегрешения. После
разплакало прегърна децата, които ни гледаха смутени:
— Защо да страдат бедните дечица за грешките на майка си,
жестоки мъжо?
Отвърнах, че прегрешенията й са непростими: че е прекалено умна, прекалено хубава и прекалено работлива, за да остане при мен.
Освен това е непостижима мярка за сравнение за чуждите съпруги и ме е направила обект на световната завист.
Тя прошепна в ухото ми:
— Ако някоя вечер през другата седмица се вмъкна в двореца и извърша прелюбодейство с теб, ще ме изпратиш ли в изгнание? Нищо чудно да се изкуша.
— Да, ще те прокудя, ще прокудя и себе си. Къде ще отидем?
Бих искал да заминем за Александрия. Казват, че било идеалното място за изгнание.
879
— Ще вземем ли и децата? Много ще се радват.
— Не вярвам климатът да им понесе. Ще
трябва да останат тука,
с твоята майка.
— Мама не разбира от гледане на деца: виж само как ме е възпитала. Ако не вземем и децата, няма да дойда и няма да прелюбодействувам с тебе.
— Тогава ще се оженя за Лолия Полина, за да те ядосам.
— Аз пък ще убия Лолия Полина. Ще й пратя отровни сладкиши,
както правеше Калигула с ония, които го оставяха за свой наследник.
— Добре де,
ето ти тук документа за развод, подписан както трябва и подпечатан, мръснице такава. Сега вече имаш отново правата и привилегиите на неомъжена жена.
— Дай да се целунем на раздяла, Клавдий.
— Това ми спомня за прочутата раздяла между Хектор и
Андромаха в шестата книга на „Илиада“:
Чакай, не бързай да напущаш сцената с твоя развод. Ще трябва да вземеш няколко урока по актьорско майсторство от Мнестер.
— Сега сама съм си господарка. Ако не внимаваш, ще се омъжа за Мнестер.
Смяташе се, че Силий е най-красивият сред римските благородници и Месалина отдавна го харесвала. Но той не се оказал лесна плячка за нейната страст. Преди всичко беше добродетелен човек или поне сам се смяташе за такъв, а и беше женен за една благородничка от
фамилията на Сипаните, сестра на първата съпруга на Калигула, и накрая, макар Месалина много да го привличала физически, знаел, че еднакво щедро раздава благоволението си както на благородници, тъй и на прости граждани, на
актьори, гладиатори,
преторианци, та и на един от партските посланици, и не се смятал
А пък съпругата мила си тръгна безмълвно за вкъщи,често назад се обръщаше, леейки сълзи горещи.Щом като стигна в двореца на мъжегубителяСподели с приятели: