Слава не желае да я ангажира с лични разговори. "Обменили" са опит. Какво повече?
Ванга е заинтригувана. На раздяла не издържа на изкушението да запита мъчат ли я нощем кошмарни изживявания така, както се случва с нея: "Понекога мъртвите силно вият, блъскат главата, ке я пръснат! Море, они акъла ке ми земат. Ке полудеем!"- Изплаква мъка на своята сестра по орисия. Слава няма натрапчиви видения. Пълен господар е на дарбата си. Внимава - заниманията с духове са опасни. Контактува със "сенки от незримостта" единствено и само при върховна необходимост. Според нея, популярната гадателка осъществява връзка в астрала с души на мъртви. Оттам черпи информация, за да помага на близките им, изпаднали в беда. "Врата" е между отвъдното и нашия свят. И понякога изплаща това. С нощни кошмари.
Как да се избавам от них? Що чиниш ти, Славке? - С въздишка се обръща за съвет.
Силите теглят, омаломощават... Пази се, сестро... Спасявам се тъй: около къщицата ми нощем заблестя-ва харман от Висша светлина. Защитно сияние. Изграждам го с мисъл. (Касае се за мисъл-форма - б. а.) Недосегаем за отвъдното, непроходим за тъмни духове. Вечер преди сън хвърлям поглед към хармана. Поемам светлината му. Изпълва ме, възвисява... И отдъхвам на спокойствие. Направи тъй и ти, сестро. Моли милост от Висшите сили. Не разчитай само на душите. Съветвай се със съществата от Светлина. Бог е изпълнил този свят с чудеса, не с ужасии... - Напътства я всеотдайно на раздяла.
* * * Години след срещата, контактът между корифеите на българската и световна психотроника не престава. Освен по тайнствени "духовни канали", Слава получава вести от добри хора, посетили петричката врачка. Поръчала е да й предадат: "Да кажувате на проро-чицата от "Овча купел" - виждам светли същества. Безпогрешно навлизам в съдбините на хората." "Обмяната на опит" е дала резултат. Ясновидката от Овча Купел възкликва: "Слава на Бога!.,." Колкото изтънчени и тренирани да са сетивата на псифеномените, до сетен миг се усъвършенстват. * * *
Сакаш да ти провождам хора, Славке? - Приятелски я пита на сбогуване Ванга.
Мога да видя всичко, ама всичко. От най-малкото до най-голямото - споделя тя на свой ред. - Благодаря, сестро Ванге, недей. Обет съм дала - е тоя живот трябва да съм в сянка. Не бива да издавам дарбата си.
Разговорът може да звучи фантастично за предубедения читател. Проведен е от псифеномени, орисани да вникват в души и духове, да странстват в отвъдното, да боравят с тайните на кармата и знанията за прераждане. Носители на съхранена чистота и детска невинност. Не е ли това основно изискване за общуване с Висшата светлина? Двете големи не се конкурират. Свързани с "духовна пъпна връв", непрестанно се усъвършенстват. Хранят уважение към Силата, изпълваща Божия свят и проникваща в него, включително в тях. А също и една към друга. Съзнават параметрите на своите възможности. Взаимно се изпитват. Не търсят надмощие, не се противопоставят, а добронамерено подкрепят. Неописуеми дарби при съхранени човешките черти. Това повече от всичко ги извисява. * * * Доволни от срещата, прорицателките се сбогуват. Домакинята се прибира. Работата я грабва.
Впечатлена от зашеметяващия досег, не престава да повтаря:
- Боже, боже... Като доктор гледа...
Тъкмо софийската гостенка да напусне обсадения от посетители дом, милиционерът-гигант рязко се изпреч-ва. Затваря пътя й. Грубо се нахвърля:
Как се промъкна? Кой те пусна?! - Оглежда отгоре до долу дребничкото телосложение на немощната наглед женица, едва крепяща се на бастунчето си. - Отде се промуши? Обяснявай! Обяснявай, да не те арестувам и тикна в дранголника!
Как тъй отде? Оттам, отдето минават всички - през вратата! Бях при моята колежка "на обмяна на опит"...
Смръщил вежди, пазителят на реда заплашително клати глава. Дълбоко умислен, се чуди:
- През вратата, а, през вратата?!... Хм... "Обмяна на опит"... Не съм те пускал аз тебе. На кого даде пари?... Ще проверим тая работа. Ще ти дам да се разбереш!
През вратата... Ако не е тъй, мисли му!
Грабващата история за срещата на върха на владетелките на Силата в тоя миг ни разведрява.
- Виж ти, този "титан"... милиционер... - Подхвърля някой.
Избухваме в неудържим смях.