Бъдете в този свят, но не от този свят
ТЪРЖЕСТВО И ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ХИЖА
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| ТЪРЖЕСТВО И ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ХИЖА "БУНТОВНА"
По идея на доктор Димитър Сираков на 05.11.1989 г. на хижа "Бунтовна" се провежда среща на българските псифеномени - ясновидци, контактьори, сензитиви. Акцентът е Слава Севрюкова, ледоразбивачът на Новата епоха. По онова време - на 86 години. Въпреки разклатеното си здраве, обещала е да участва. Нещо повече, на другия ден с нейния сътрудник доцент Иво Лозенски ще дадат пресконференция. Пристигаме след обед. Настаняваме се. Трескава подготовка. Стяга се обща вечеря. Единствено леля Слава е на спокойствие. Възстановява от дългия, изтощителен за нея път. Тайната вечеря на българските феномени. Обикновена. И тържествена. Хората правят събирането, не то тях. Едно е голямото явление - и всеки се стреми да се настани по-близо до богобелязаната. Мога ли да не чуя и съхраня бисерите на словата й. Касетофонът работи. Нисичката слаба женица с чупливи сребристи коси и неотменно бастунче е отново сред нас. Тих мек глас, засмени зад очилата очи. Изтъкана от душевна щедрост. Рицар на отдавна отшумяла златна епоха на добродетелта. Защо ли все я откриваме в миналото? Уникалната психотроничка е като изплувала от делфийски храм. Чудото, наречено псифеномен, оживява, а суетността е тъй далеч от нея. Неволно усещаме - като, че сме в състояние да направим онова, което с лекота върши тя. Непринудено приземява звездния си връх. Край нас са свръхсетивни хора. Пълзи тръпка на неизвестност. Струят неудържими емоции: Видяхте ли летящите чинии?! Чинии? Какви чинии? Къде? Кога?... Как къде? Над хижата. Следихме ги час. Падат си по необикновени събирания. Явяват се при военни маневри, над крупни сражения. Например през Втората световна война. Неслучайно са тук. Дават знак - приветстват ни. И тайно поддържат... Неустоими предизвикателства. Зарязваме отрупаната с лакомства трапеза и като тапи от шампанско изхвърчаме навън. Меко за сезона време. Примигват мокрите звезди. След ръсналия лек дъждец се взираме в избистрения виолетов свод. Безкраят не е тъмен, а искрящ. - Ето я! - Сочи един от запалените привърженици на нло. Вперваме очи. Едва забележима подвижна точи-ца припламва в необятния ефир. Блещука, плавно се плъзга из висините. - Но... това е самолет! - Самолет? Пфу!... Сигналите са различни! Летяща чиния! Светлинните ефекти нажежават градуса на очакване. Предвкусваме изненади. Трептящият енергиен фон внушава (така си мислим): Извънземният Разум не е безразличен към този паметен ден. Знаците го издават. * * * Сядаме на масата. Трескаво възбудени. Огладнели. Подемат се наздравици. Буен възторг. Приповдигнат тон. Неволно се питаме: извънземните ли слязоха при своите "избраници" да проговорят с техните уста? Пръв взема дума сензитивът доктор Сираков. Решил е на това силно енергийно място да създаде лечебен център: - Братлета, толкова се радвам! Събрахме се! Откога мечтаех... Щастлив съм! Сред нас е и леля Слава! Не сме случайно на хижа "Бунтовна" - този вулкан на енергии!... Подготвя се Ново време! Грандиозни събития! Помнете - сега е пети ноември. (Годината е 1989- б. а.) Няма да мине и седмица. Над България – вятър на обновлението... Готови ли сме за промяна? Знам,мислите - говори ги врели-некипели... Не е тъй, братлета! Аз, някакъв Дон Кихот... За него ме взимате, нали? В тържеството ще забравите тези слова. Денят на радости и изпитания е близо! Повтарям - до седмица! С промяната, ще си спомните... (След срещата, обновени, пращящи от емоции и енергия, прибираме се по домовете. Пет дни след това, на 10. 11. 1989 г. във вечерния информационен блок на Националната телевизия проехтява съобщение: "Тодор Живков, управлявал над тридесет години страната, падна от власт." Шокирани сме. Да вярваме ли на ушите си? Трещят изстрели. Кой по онова време разполагаше с оръжие? Откосите приветстват края на диктатора. Пред очите ми мигновено оживяват думите, предсказали с точност до дни разгрома на една епоха. След Живков щяха да дойдат други, по-несъвършени продажни управници. Защо? Докога? Тежка българска карма. Същата вечер по втора програма на Националната телевизия в предаването "Здраве" се излъчва филм за Сираков "Лечение без вълшебства". Изненадите нямат край.) * * * Възторженото послание на доктора завършва носталгично: - Съжалявам, сред нас не е строителят на хижа "Бунтовна" полковник Никола Сариев - Сокола. Ако бе жив,как щеше да се радва!... Ех, да бе жив!... Млъквам... И, просълзен, с блеснали искри в очите, с подкосе-ни от вълнение колене, "Дон Кихот" се строполява на стола. В тоя миг - забелязваме - изправила се е леля Слава. Едва се откроява крехката й фигура. Очите на сензорната компания се вперват в нея. Тихият й глас плавно обхожда залата. Тръпка... Преди малко се каза: "Не е сред нас полковникът". (Оглежда ни един по един.) Да, ама той е тук! Тук! (Набляга на думата.) Ей на, виждам го! (Сочи пространството пред себе си.) Висок, едър, напет. Тъмноруси коси, кафяви очи. Тъй ли е, Митко? Бързо отговори! Тъй е, тъй, лельо Славе! - Възкликва изненаданият Сираков. Енергичен, силен мъж. Продълговато гладко лице, като твоето, Митко. Тъй ли е? Невероятно!... Точно така, лельо Славе! - Сподавено се изтръгва. Никога не съм го виждала, но сега е пред мене. Ей тук (сочи лице) има бенка. Браво, браво, лельо Славе! - Крещи ликуващият доктор. Онемели, попиваме всяка дума. Кой е очаквал? Феноменалната жена, почетният професор на световни университети, заслужила дипломи с дарба, така непосредствено да демонстрира божествени способности! Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|