- Неговият дух е пред вас. Иска да ви предаде... (Гласът на небесната посланица неузнаваемо се
променя. Зазвучава плътно, стегнато, по военно. И все пак благо.)
"Драго ми е да ви видя! Много сили хвърлих в строежа на хижата. Здравето ми взе... (Въздъхва.) Отидох си година, след като я завърших..."
Тъй е! - Обажда се Сираков, впечатлен, трогнат до сълзи. Единствен от нас е познавал приживе полковника.
"Не отшумя напразно животът..."- Без да изпада в транс, рони слова с тембъра на починалия невероятната Слава (по-късно коментираме, гласът на полковника наистина е бил мек и приятен). - "Дерзайте, момичета, момчета! Благородна е вашата мисия. Дано имате сили да я изпълните!... Не ми бе леко - семейни проблеми..."
Ох, истина е... - Въздиша докторът. Изглежда познава тегобите в семейството на починалия.
"Отклоних се. За вас съм дошъл, лечители, ясновидци. Незавидна е участта на избраника. Не унивайте! Живи и мъртви едно сме... Силата да е с вас! Бъдете умни, работливи! От такива чеда се нуждае Майка България!"
Слава тежко въздъхва. Хвърля бегъл поглед наоколо. С лице изтерзано. Капчици пот са избили по челото й. Завърнала се от друг свят (това наистина е така), немощна се отпуска на стола.
- Браво! - Крещи Сираков. - Как можа, лельо Славе!!! Това бяха характерните изрази на полковника! Той бе благороден, при това и поет!...
Думите му са удавени в ръкопляскания. И, като се изправя, докторът с пълни гърди се провиква:
- Братя и сестри, помнете, тоз ден е паметен! Присъствате на епохално събитие!
Какво повече би могло да ни изненада. "Невежият се чуди, че нещата са такива, каквито са - казва Аристотел. - Мъдрият ще се учуди, ако се окажат други." Само на това да бяхме присъствали, щеше да е предостатъчно. За цял живот.
...Тържеството продължи до късно среднощ - с песни, танци,веселие.
Рицарката на мъдростта оттук нататък остана встрани -тиха, незабележима. Взряна в пространството. Подпряна на неизменното бастунче. До нея -доцентът, верният "оръженосец". А тихата й усмивка, озаряваше нощта. И благославяше, благославяше...
* * * Съвременната епоха има свои недостатъци. Все по-малко хора мислят с главите си. Живи погребани пред екрана.
Пробудени от сън, залепят очи за телевизора, компютъра, видеото. А оттам вали, вали, вали... Информация на парцали. Засипва, задушава.
Драматични времена. Един ежедневник днес ни залива с повече събития, отколкото живеещите през XVIII век за цяла година. Ера на свръхосведоменост. Вторият потоп комай ще е информационен. Нищо вече не ни учудва. Хладнокръвно, с безразличие гледаме на лавинорастящи катастрофи, социални сътресения, войни, терористични акции, катаклизми.
Не се ли нуждаем от "филтър" за съхраняване чистотата на духа?
Апокалиптична опасност. Началото на новото столетие може да се окаже пиково в духовното замърсяване на съзнанието. Закърняла чувствителност, ампутирано собствено и обществено мнение. Разрастваща се груба или, което е по-страшно, пре-финена манипулативност. Дали не се цели точно това?...
Вопиюща потребност от духовно пречистване.
И - парадокс - в развихрилия се информационен колапс в малка България почти нищо не се знае за космическия псифеномен Слава Севрюкова. В сравнение с радващата се на всеобщо признание Ванга - приживе и след смъртта. А тя не й отстъпва. В някои отношения дори...
(Нека ми прости душата на леля Слава - приживе не би допуснала съпоставки. Отбягваше съизмеримостта на дарбата. Защото е от Бога.) Как се бе стигнало дотук? От прекомерната й деликатност? Или защото си отиде от нас с "Промяната"? "Освободените медии" едва започваха да тръбят за грабващата нова тема - сензитивите. За да повдигнат тиражи, на мнозина, нелишени от дарбица, услужливи журналисти коварно прикачваха сензационното "феномени". Тъй представата за феноменалност девалвира.
Единствено Времето (за което Слава "нямаше мяра", защото бе над него) е безпристрастно за това кой кой е.
Господарят-време съди по делата. И въздава всекиму...
* * * Сутринта в една от залите на хижата се състоя пресконференция на тема: "Психотронични постижения в изследване на слабо изучения свят на микрокосмоса". Събитието бе преди Десети ноември. Не го отрази ни една медия.
Включих касетофон.