Бъдете в този свят, но не от този свят



страница12/103
Дата08.03.2023
Размер1.71 Mb.
#116825
ТипКнига
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   103
Slava Sevr - Badete v tozi svyat, no... (2005)
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Неговият дух е пред вас. Иска да ви предаде... (Гласът на небесната посланица неузнаваемо се
променя. Зазвучава плътно, стегнато, по военно. И все пак благо.)

  • "Драго ми е да ви видя! Много сили хвърлих в стро­ежа на хижата. Здравето ми взе... (Въздъхва.) Отидох си година, след като я завърших..."

  • Тъй е! - Обажда се Сираков, впечатлен, трогнат до сълзи. Единствен от нас е познавал приживе полковни­ка.

  • "Не отшумя напразно животът..."- Без да изпада в транс, рони слова с тембъра на починалия невероят­ната Слава (по-късно коментираме, гласът на полков­ника наистина е бил мек и приятен). - "Дерзайте, мо­мичета, момчета! Благородна е вашата мисия. Дано имате сили да я изпълните!... Не ми бе леко - семейни проблеми..."

  • Ох, истина е... - Въздиша докторът. Изглежда поз­нава тегобите в семейството на починалия.

  • "Отклоних се. За вас съм дошъл, лечители, яс­новидци. Незавидна е участта на избраника. Не уни­вайте! Живи и мъртви едно сме... Силата да е с вас! Бъдете умни, работливи! От такива чеда се нуждае Майка България!"

Слава тежко въздъхва. Хвърля бегъл поглед наоко­ло. С лице изтерзано. Капчици пот са избили по челото й. Завърнала се от друг свят (това наистина е така), не­мощна се отпуска на стола.
- Браво! - Крещи Сираков. - Как можа, лельо Славе!!! Това бяха характерните изрази на полковника! Той бе благороден, при това и поет!...
Думите му са удавени в ръкопляскания. И, като се изправя, докторът с пълни гърди се про­виква:
- Братя и сестри, помнете, тоз ден е паметен! Присъствате на епохално събитие!


Какво повече би могло да ни изненада. "Невежият се чуди, че нещата са такива, каквито са - казва Арис­тотел. - Мъдрият ще се учуди, ако се окажат други."
Само на това да бяхме присъствали, щеше да е пре­достатъчно. За цял живот.
...Тържеството продължи до късно среднощ - с пес­ни, танци,веселие.
Рицарката на мъдростта оттук нататък остана встрани -тиха, незабележима. Взряна в пространство­то. Подпряна на неизменното бастунче. До нея -доцен­тът, верният "оръженосец".
А тихата й усмивка, озаряваше нощта. И благославя­ше, благославяше...
* * *
Съвременната епоха има свои недостатъци. Все по-малко хора мислят с главите си. Живи погребани пред екрана.
Пробудени от сън, залепят очи за телевизора, ком­пютъра, видеото. А оттам вали, вали, вали... Информа­ция на парцали. Засипва, задушава.
Драматични времена. Един ежедневник днес ни за­лива с повече събития, отколкото живеещите през XVIII век за цяла година. Ера на свръхосведоменост. Втори­ят потоп комай ще е информационен.
Нищо вече не ни учудва. Хладнокръвно, с безразли­чие гледаме на лавинорастящи катастрофи, социални сътресения, войни, терористични акции, катаклизми.
Не се ли нуждаем от "филтър" за съхраняване чис­тотата на духа?
Апокалиптична опасност. Началото на новото столетие може да се окаже пиково в духовното за­мърсяване на съзнанието. Закърняла чувствител­ност, ампутирано собствено и обществено мнение. Разрастваща се груба или, което е по-страшно, пре-финена манипулативност.
Дали не се цели точно това?...
Вопиюща потребност от духовно пречистване.
И - парадокс - в развихрилия се информационен ко­лапс в малка България почти нищо не се знае за кос­мическия псифеномен Слава Севрюкова. В сравнение с радващата се на всеобщо признание Ванга - приживе и след смъртта. А тя не й отстъпва. В някои отношения дори...
(Нека ми прости душата на леля Слава - приживе не би допуснала съпоставки. Отбягваше съизмеримостта на дарбата. Защото е от Бога.)
Как се бе стигнало дотук? От прекомерната й дели­катност? Или защото си отиде от нас с "Промяната"? "Освободените медии" едва започваха да тръбят за грабващата нова тема - сензитивите. За да повдигнат тиражи, на мнозина, нелишени от дарбица, услужливи журналисти коварно прикачваха сензационното "фено­мени". Тъй представата за феноменалност девалвира.
Единствено Времето (за което Слава "нямаше мяра", защото бе над него) е безпристрастно за това кой кой е.
Господарят-време съди по делата. И въздава все­киму...
* * *
Сутринта в една от залите на хижата се състоя прес­конференция на тема: "Психотронични постижения в изследване на слабо изучения свят на микрокосмоса". Събитието бе преди Десети ноември. Не го отрази ни една медия.
Включих касетофон.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   103




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница