Бъдете в този свят, но не от този свят



страница13/103
Дата08.03.2023
Размер1.71 Mb.
#116825
ТипКнига
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   103
Slava Sevr - Badete v tozi svyat, no... (2005)
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
Доцент Лозенски:
- За 25 години с леля Слава събрахме и обработихме огромна информация за процеси и обекти, посредством уникалните й способности.
До какви изводи стигнахме?
Първо: моята асистентка вижда обекти, неза­висимо от време и разстояние, със силата на ми­сълта.
Възниква въпросът: какво е мислене? - За нея, това е мозъчен процес. Мисълта е вълна с огромна енергия, излъчена от мозъчните клетки. Като него е обагрена в сиво. Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където е насочена. Поела към обекта, превръща се в пси-вълна, действаща самостоятелно извън орга­на на мислене. Скоростта й превишава светлинната. Колко пъти? Не е лесно да се отговори. Вероятно е зависима от индивидуалните способности.
Някога леля Слава мисловно пропътува до Марс с неговите спътници Фобос и Деймос. Пренесе се там за секунди. Разгледа ги и описа. Информацията й се пот­върди след десетилетия от космически сонди.
Ако мисълта се движеше със светлинна скорост, би трябвало да се чакат минути и часове. Да прелети до отдалечената планета, да проучи спътниците и се вър­не обратно.
Забележете, касае се за колосална енергия, излъ­чена от мозъка. В състояние е да въздейства върху обектите директно, от огромни разстояния.
Надявам се, ще ви е интересно да разберете как като учен работя с жената, надничаща отвъд видимо­то. Насочвам я, примерно, към дадено здание. В това време тя удобно седи в креслото у дома си. След мис­ловна концентрация, зданието се оказва в полезрението на "третото и око". Вижда го цветно от вси страни, включително и вътрешността. Образно казано, навлиза в друго измерение.
Загадъчен за науката свят на свръхсетивност. Усе­щания, многократно надхвърлящи по сила и обх­ват стандартните човешки възможности. Пет сетива - екстрасензорни. Може да приема и обра­ботва информация от всички реални източници, към които се насочи.
Ще споделя най-важното - как с необикновената ми асистентка навлязохме в света на микрокосмоса.
За да разкрием съставящите го елементарни час­тици, необходимо бе да създадем методология, под­даваща се на проверка, основана на здрава логика.
Така е, защото Слава с лекота чете мисли на събесед­ници. Трябваше да се избегне опасността от подвежда­не.
В проучванията строежа на атомните ядра, ре­шихме: ще приемем за еталон лекия водород.
Насочих я към него. Разгледа го психотронно:
"Газ с леко зеленикав отенък."
Както винаги - безупречно точна.
При нея е така: необходимо ли е да проникне в да­лечното пространство и опише даден човек, започва от външен вид-лице, очи, нос, вежди... Конкретизира го и идентифицира. Необходимо й е, за да е сигурна, че е именно пред обекта, който трябва да наблюдава. Едва тогава пристъпва към подробни изследвания.
И така, аз я въвеждам:
"Лельо Славе, според физиците, водородът е газ, изграден от свръхминиатюрни частици, наречени атоми."
Мигновено реагира:
"Виждам - атомът прилича по форма на житно зърно."
Така е, но, как да кажа, някак примитивно изразено. Съветвам я:
"Увеличи го."
Справя се перфектно. Пред психотронния й взор се явява правилен елипсоид.

Тук известно време се забавихме, защото микрочастиците в него кръжат с огромна скорост. А и той самият е в непрестанно движение. Видя го и описа - мъглявина със синкав цвят.
След задълбочен размисъл хрумна ми да й предло­жа "да го спре" със силата на мисълта. "Да разгледа" отблизо и отвътре по-обстойно.
Успешно се справи. В атома се открои ядро с фор­ма на пръстен. Скоростно се стрелкаха, обикаляха изграждащите го свръхлеки елементарни частици.
Под мое ръководство, със силата на мисълта "разряза" това ядро на две така, както се разчупва геврек.
"Какво виждаш в него, лельо Славе?"
"Други, много по-малки частици, прилични на сла-нинки - възкликна спонтанно. - Като в салам, когато го разрежеш, така са разположени."
(Раздвижване и шум в залата.)
Помолих я "да извади" една от свръхминиатюрните частици. Това, както разбирате, се извършва мисловно.
...След време подробно я изследвахме. Оказа се фундаментална. Нарекохме я "псион" в чест на психотрониката.
С нея сме правили безброй експерименти. Псионите, скъпи приятели, са практически неделими. Но моя­та помощница с психотронната си мисъл им "направи разрез". Така разкри тяхната структура. Строежът им се оказа зърнест.
Помолих я "да увеличи" едно от съставящите псиона "зрънца". Тогава с "психотронното си око" съзря в него множество миниатюрни обли частици. Взе една от тях. Пак я "увеличи". А в нея - още по-малки... После - все по-малки и по-малки, и по-малки... До безкрайност... Та­кава е структурата на псиона. Не е твърдо изграден от тези "зрънца". Те са в непрестанно движение.
Навярно ще ви е интересно да разберете как жена­та, вникваща е неразгаданото, вижда набелязаните обекти?
От любимото кресло в хола, това е лаборатори­ята й, първо се концентрира - настройва мисловен център за възприемане на психотронна информация. Аз й помагам, като я насочвам към предварително из­брана прицелна точка. Тогава тя отговаря на конк­ретни въпроси - не каквото хаотично й се мерне, а онова, което желае да наблюдава. С мисъл, как става това, не мога да обясня, "напипва" набелязания обект. За да илюстрира тези процеси, веднъж живописно се изрази така: "Служебното куче, като го пуснете по следа, знаете как слухти и - все по нея, по нея... Тъй правя и аз."
Достигне ли обекта, "атакува" го. Извлича със си­лата на мисълта необходимата информация. По­лученото многоизмерно изображение преминава през нейния мозък. Отсяда в сърдечната й област (сърдечната чакра - б. а.). Там се съхранява отпе­чатък на обекта с всички данни за него. Вижда го зрително - като форма, обем, цвят. Приема слу­хово - ако бръмчи, издава звук или шум. По същия начин определя неговия вкус (ако има такъв) или грапавина. Вкуса усеща с език, неравностите - с върховете на пръстите.
Полученият образ, според мене, не е холографски. По-съвършено копие е. Може да се съхрани с години в "мисловния й сейф". Постепенно, разбира се, изблед­нява, но и тогава е в състояние да го възстанови и обнови.
Правили сме множество пси-експерименти. Искате ли да ви разкажа?
(Залата одобрително се разшумява.)
Ето как определяме скоростите на елементарните частици, въртящи се около атомното ядро. Носител­ка на свръхсетива, Слава предварително програмира експеримента. "Виждам орбитата на лекия водород" - споделя. (Забележете, психотроничката си служи с модел на атома, а не с него самия.) Прокарва вер­тикална линия нагоре и надолу от остта. В горния учас­тък на орбитата "поставя" орбитон. До него - протон. Долу - полагащия се орбитон със съответния протон.



И наблюдава как кръжат под въздействие на "ато­мен вихър".
След серия опити се оказа - за едно и също време протонът извършва половин обиколка, орбитонът - една. Това ни помогна да изчислим скоростта им. Ще повторя, резултатите са от пси-експерименти. Уреди при нас няма. Опитите продължават, докато проследим абсолютната повторяемост на явленията.
Така установихме - контурът на водородното ядро е овал. Изградено е от псиони. При лекия водород са над два милиона. Разположени един зад друг.


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   103




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница