Доцент Лозенски: - За 25 години с леля Слава събрахме и обработихме огромна информация за процеси и обекти, посредством уникалните й способности.
До какви изводи стигнахме?
Първо: моята асистентка вижда обекти, независимо от време и разстояние, със силата на мисълта. Възниква въпросът: какво е мислене? - За нея, това е мозъчен процес. Мисълта е вълна с огромна енергия, излъчена от мозъчните клетки. Като него е обагрена в сиво. Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където е насочена. Поела към обекта, превръща се в пси-вълна, действаща самостоятелно извън органа на мислене. Скоростта й превишава светлинната. Колко пъти? Не е лесно да се отговори. Вероятно е зависима от индивидуалните способности. Някога леля Слава мисловно пропътува до Марс с неговите спътници Фобос и Деймос. Пренесе се там за секунди. Разгледа ги и описа. Информацията й се потвърди след десетилетия от космически сонди.
Ако мисълта се движеше със светлинна скорост, би трябвало да се чакат минути и часове. Да прелети до отдалечената планета, да проучи спътниците и се върне обратно.
Забележете, касае се за колосална енергия, излъчена от мозъка. В състояние е да въздейства върху обектите директно, от огромни разстояния. Надявам се, ще ви е интересно да разберете как като учен работя с жената, надничаща отвъд видимото. Насочвам я, примерно, към дадено здание. В това време тя удобно седи в креслото у дома си. След мисловна концентрация, зданието се оказва в полезрението на "третото и око". Вижда го цветно от вси страни, включително и вътрешността. Образно казано, навлиза в друго измерение.
Загадъчен за науката свят на свръхсетивност. Усещания, многократно надхвърлящи по сила и обхват стандартните човешки възможности. Пет сетива - екстрасензорни. Може да приема и обработва информация от всички реални източници, към които се насочи. Ще споделя най-важното - как с необикновената ми асистентка навлязохме в света на микрокосмоса. За да разкрием съставящите го елементарни частици, необходимо бе да създадем методология, поддаваща се на проверка, основана на здрава логика.
Така е, защото Слава с лекота чете мисли на събеседници. Трябваше да се избегне опасността от подвеждане.
В проучванията строежа на атомните ядра, решихме: ще приемем за еталон лекия водород. Насочих я към него. Разгледа го психотронно:
"Газ с леко зеленикав отенък." Както винаги - безупречно точна.
При нея е така: необходимо ли е да проникне в далечното пространство и опише даден човек, започва от външен вид-лице, очи, нос, вежди... Конкретизира го и идентифицира. Необходимо й е, за да е сигурна, че е именно пред обекта, който трябва да наблюдава. Едва тогава пристъпва към подробни изследвания. И така, аз я въвеждам:
"Лельо Славе, според физиците, водородът е газ, изграден от свръхминиатюрни частици, наречени атоми." Мигновено реагира:
"Виждам - атомът прилича по форма на житно зърно." Така е, но, как да кажа, някак примитивно изразено. Съветвам я:
"Увеличи го." Справя се перфектно. Пред психотронния й взор се явява правилен елипсоид.
Тук известно време се забавихме, защото микрочастиците в него кръжат с огромна скорост. А и той самият е в непрестанно движение. Видя го и описа - мъглявина със синкав цвят. След задълбочен размисъл хрумна ми да й предложа "да го спре" със силата на мисълта. "Да разгледа" отблизо и отвътре по-обстойно.
Успешно се справи. В атома се открои ядро с форма на пръстен. Скоростно се стрелкаха, обикаляха изграждащите го свръхлеки елементарни частици. Под мое ръководство, със силата на мисълта "разряза" това ядро на две така, както се разчупва геврек.
"Какво виждаш в него, лельо Славе?" "Други, много по-малки частици, прилични на сла-нинки - възкликна спонтанно. - Като в салам, когато го разрежеш, така са разположени." (Раздвижване и шум в залата.)
Помолих я "да извади" една от свръхминиатюрните частици. Това, както разбирате, се извършва мисловно.
...След време подробно я изследвахме. Оказа се фундаментална. Нарекохме я "псион" в чест на психотрониката.
С нея сме правили безброй експерименти. Псионите, скъпи приятели, са практически неделими. Но моята помощница с психотронната си мисъл им "направи разрез". Така разкри тяхната структура. Строежът им се оказа зърнест.
Помолих я "да увеличи" едно от съставящите псиона "зрънца". Тогава с "психотронното си око" съзря в него множество миниатюрни обли частици. Взе една от тях. Пак я "увеличи". А в нея - още по-малки... После - все по-малки и по-малки, и по-малки... До безкрайност... Такава е структурата на псиона. Не е твърдо изграден от тези "зрънца". Те са в непрестанно движение.
Навярно ще ви е интересно да разберете как жената, вникваща е неразгаданото, вижда набелязаните обекти? От любимото кресло в хола, това е лабораторията й, първо се концентрира - настройва мисловен център за възприемане на психотронна информация. Аз й помагам, като я насочвам към предварително избрана прицелна точка. Тогава тя отговаря на конкретни въпроси - не каквото хаотично й се мерне, а онова, което желае да наблюдава. С мисъл, как става това, не мога да обясня, "напипва" набелязания обект. За да илюстрира тези процеси, веднъж живописно се изрази така: "Служебното куче, като го пуснете по следа, знаете как слухти и - все по нея, по нея... Тъй правя и аз." Достигне ли обекта, "атакува" го. Извлича със силата на мисълта необходимата информация. Полученото многоизмерно изображение преминава през нейния мозък. Отсяда в сърдечната й област (сърдечната чакра - б. а.). Там се съхранява отпечатък на обекта с всички данни за него. Вижда го зрително - като форма, обем, цвят. Приема слухово - ако бръмчи, издава звук или шум. По същия начин определя неговия вкус (ако има такъв) или грапавина. Вкуса усеща с език, неравностите - с върховете на пръстите. Полученият образ, според мене, не е холографски. По-съвършено копие е. Може да се съхрани с години в "мисловния й сейф". Постепенно, разбира се, избледнява, но и тогава е в състояние да го възстанови и обнови. Правили сме множество пси-експерименти. Искате ли да ви разкажа?
(Залата одобрително се разшумява.)
Ето как определяме скоростите на елементарните частици, въртящи се около атомното ядро. Носителка на свръхсетива, Слава предварително програмира експеримента. "Виждам орбитата на лекия водород" - споделя. (Забележете, психотроничката си служи с модел на атома, а не с него самия.) Прокарва вертикална линия нагоре и надолу от остта. В горния участък на орбитата "поставя" орбитон. До него - протон. Долу - полагащия се орбитон със съответния протон.
И наблюдава как кръжат под въздействие на "атомен вихър". След серия опити се оказа - за едно и също време протонът извършва половин обиколка, орбитонът - една. Това ни помогна да изчислим скоростта им. Ще повторя, резултатите са от пси-експерименти. Уреди при нас няма. Опитите продължават, докато проследим абсолютната повторяемост на явленията.
Така установихме - контурът на водородното ядро е овал. Изградено е от псиони. При лекия водород са над два милиона. Разположени един зад друг.