Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| "Косьо, доскоро ти казвах батко. Вече няма да ти викам така."
"Защо?" "Надминах те по белите коси. Пред хората ще е смешно." Изгледа ме с почуда. Вдигна рамене: "Все едно." Взрях се - уподобяваше образа - прическа, костюм, вратовръзка. Да, ама оня имаше шапка....Гостувах, що гостувах на братовчеда, па на раздяла изплюх камъчето: "Косьо, бе, къде ти е меката шапка?" "Тук нейде. Защо?" "Хайде да я сложиш, да те видя с нея, че, както сме я подкарали, я се срещнем до края на дните си, я не." Прие молбата ми за странна прищявка. Напуши го смях. Помисли си навярно - тая е превъртяла.Намеси се жена му: "Косьо пък, какво толкова - дипломатично подхвърли, - сложи я, като толкова настоява Славка! Наложи му я.Братовчедът дяволито ме изгледа. Направи реверанс на средновековен благородник. Запита през смях: "Е, харесваш ли ме?" Вгледах се в него. Обърнах го на една страна. Завъртях на друга. Взирах се, взирах... "Ти не си оня." "Ха сега де! Кой е тоя "оня", който не съм бил аз?!..." - Прихна отново. Убеден - тая не е вред. "И да ти кажа, братовчеде, няма да повярваш. Спестявам го, да не хулиш. Инак ще възроптаеш срещу мене." Разделихме се. - Мина не мина година, че и повече. Колкото да се оглеждах - няма го и няма предопределеният образ. В това време на изпитания идваха какви ли не хора при мене. Връщах ги. Взирах се и взирах. А от него - ни следа. - Някога - продължава интригуващата си одисея, - ме бяха запознали с Лиляна. Изключителна зъболекарка. При нея ходел някакъв архитект. Чул за мене, помолил да го доведе. А тя - заета. Отлагала, отлагала. Най-сетне се наканила. Без да знае горката, че дарбата ми е отнета. Не приемам. Вече не гледам. Люта зима. Сняг до колене. Студът скърца и реже. Фучат виелици. Сгушили сме се в къщицата на топло с моя Степан, а те хлопат ли, хлопат на портата. Излязох да им отворя. В мига, в който зърнах непознатия - с костюм, вратовръзка, мека шапка - сърцето ми лудо заби. От вълнение ще изхвръкне. "Край! - Рекох. - Свърши се... Той е! Слава тебе, Господи! Богооткровението се сбъдна!" И нещо като люспа, затъмнила очите, се свлече. Душата ми се избистри. Занизаха се картини от живота на хората. Оживяха - ярки, като на кино. А думите се леят... Гостите онемяха. Както бе предречено, отнетата ми дарба се върна. В тоя миг в душата ми - глас: "Пратихме те, да видиш и там какво е..." Слава на Бога, страшните изпитания свършиха! Свършиха? - Тъй си мислех тогава. Вече знам - едни си отиват, идват други... Върнах се в същността си. Не треперех вече от нищо. Само от Всевишния. Ни от моя неизтрезняващ Степан, ни от ограниченията на властта. ...От мен да запомните - завършва съкровена изповед, - отвори ли се ей тук (сочи пространството над веждите - така нареченото "трето око"), край. Но колко усилия са нужни... Не, не е толкоз трудно - опровергава с блага усмивка себе си, - трябва да бъдете добри, искрени, смирени. Тогаз и Висшата светлина ще е с вас. Въпреки изпитанията. Те са да проверят кой ще се съхрани, кой огъне. Кой ще остане добър, искрен, честен. Имам психотропно зрение. Не мислете, че се хваля. Отдавна е проверено, доказано с научни изследвания. И, въпреки това, стремя се да съм по-тиха от водата, по-ниска от тревата. Дарбата е да помагам. Ползвана за зло или само за себе си, отнема се. * * * Заработват отново свръхсетивните възприятия на рицарката на духа. Ако душата на самурая е в меча, нейната е в божественото дарование. Бликат изчистени видения. Информацията е от най-висше естество. Странни метаморфози. Как се обясняват феномените? За владетелката на Силата победата се състои в правилно отношение към поражението. Оставила зад гърба си един покаял се човек, продължава възродена. Не би допуснала повторна загуба на способности. Взела е поука. Това я извисява. Не изучава феноменология. Родена е с дарба. До сетен дъх ще развива психотронични качества, за да достигнат зенита си. И ще е нащрек - да не бъде победена от онова, което е победила. Изследванията показват - енергия се усвоява със сетивата. С емоционални импулси ни стимулира зрението, вкусът, слухът, обонянието и допирът. (Приемаме ги с очи - от светлината, с вкусов апарат - от течностите и храната, с обоняние - от ароматите, с допира на кожата - от полъха на милувката, с уши - от звуковата хармония и магията на словото.) Възстановяващи енергийни приливи нахлуват в нас при физиоло-гическите процеси: хранене, дишане, сън... Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|