"Живей незабелязано"- това е нейният девиз. Но нали съжителства с роднини, приятели, съседи. Как да откаже помощ? А после - тоя предал под сурдинка на оня възхищение от "гледането" на благата усмихната женица, оня - на другия... И колелото посетители неудържимо се завърта.
Помагайки на доверени лица, които няма да я злепоставят пред властта, вродените й способности, независимо от нежеланието да ги изявява, разцъфтяват. Не демонстрира дарба, а мълвата за нея се носи - из Нова Загора, Шипка, столицата... Жителите на квартал "Овча купел" бързо научават за тайнствената чаровница, обитаваща схлупена къщурка. Името й от уста на уста, като летен горски пожар, плъзва. Опасва, изгаря града. Стига до висшите ешелони на властта.
В ранна утрин на вратата й потропва непознат. Криминален инспектор от \/I-то управление на МВР София:
Славка Ралева Севрюкова?
Аз съм.
Трябва да ме последвате. Знаем ви, не се крийте! Някои хора са видели помощ от вас. Известно ни е, вярваща сте, но пари вземате, не вземате ли, тепърва ще установим. Длъжен съм да ви предупредя - дейността ви е забранена от закона. Опасна е за държавата. Хайде сега в участъка. С паспортчето и - пред мене. Началникът ви чака.
Нищо не съм извършила против държавата - сдържано отвръща. - Лев от никого не съм искала. Освен това, как да дойда? Болят ме коленете. Виждате, едва се придвижвам с бастун. Който ще ме разпитва, да заповяда у дома. Началникът ви има автомобил, нека ме вземе с него.
И не отива в управлението.
Доносници са я проследили и докладвали - "полупа-рализираната старица се занимава с опасни за държавата дела". За "будните квартални съвести" няма покой, няма почивен ден.
Човешка злоба, завист и Его. Какво по-страшно?!... След като Слава отказва доброволно да посети управлението, пристига разпореждане за щателна проверка на дейността й. Плъпват тайни емисари. Разпитват, анкетират съседи на съмнителната белогвардейска съпруга. Отечественофронтовската квартална организация започва паралелно проучване по слухове и сигнали. Копоите на квартала сноват край дома й.
Разследват я с месеци. И какво? - Принудени са да я оневинят. Уважавана е, има добро реноме. Никой не се оплаква от нея. Вярно, съпруга е на белогвардеец, но не провежда вражеска агитация. Не е опасна за народа.
Строго обаче я предупреждават - да преустанови съмнителните си занимания.
Нищо не й сторват, но в душата й засяда рана. От обидата, от грубостта.
Връща съмнителни посетители. Нащрек е. И така -до 10. 11. 1989 г.
* * * Ограничила приема, Слава страда. Не бива отново да попада под безпощадното милиционерско око.
Труден период. Деликатна прелюдия за драмата, която я очаква.
Присламчват се какви ли не хора. Прорицателката знае кой за какво я дири. С похлопване на вратата, "глас свише" й предава: "тези приеми..." "тези отпрати..." Най-настоятелни са няколко женици с живи одухотворени очи -членове на "Евангелската църква на пет-десятниците". Вярват - всеки може да контактува със Светия дух. Неистово се стремят към това.
Слава е с дарба от Бога. Ценят я. Умоляват да дойде на техни сбирки. Ще я закарат с кола. Поне веднъж...
Изживяла какви ли не горчивини и разочарования, посещава ги. Поканили са я на тяхно кръщене.
В религиозен транс, отдадени на спиритични ритуали, петдесятниците проговарят на непознати езици.
Сибилата разбира - намесват се души от отвъдността. Включва се.
Чрез нейните уста езикът на обсебените оживява. Предава затрогващи послания. Срещата надхвърля всякакви очаквания.
Възторжени, петдесятниците ликуват. Издигат я в култ. Отрупват с почести. Църквата им ще процъфти, ще събере нови поклонници...
* * *