Пророчицата не е и не може да бъде сектантка. Откликнала е от добро сърце.
В деня, в който превежда езика на петдесятниците, внезапно губи дарба.
Какво толкова е станало? - Малко признание. Но Слава, която е "в този, а не от този свят", чувства - злоупотребила е със силата си. Тя, която винаги е избягвала зрелищност, явно е използвала дарованието си не там, където трябва.
...Оттогава престава да тълкува изреченото от своите уста. Пред "третото й око" сякаш се спуска пелена.
Разкайва се: "Господи, с какво замених бисера, който ми даде?!" Нима и феномените се подвеждат?
Слава не е изключение. И други пророци са губили способности...
Тя е разтревожена. Обзема я вихър разяждащи мисли. Надарена свише, нали и тя е човек. В годините на ограничения нуждае се от внимание. Но нима точно тук?...
Заработили са силите на тъмата. Кой носител на божествен дар приживе е величан? Правилата на живота са железни. Грешките се изплащат. Пречистването е болезнено.
Трябва да понесе цената на обновлението. Знае, отгоре я пазят, благородно е делото й. Заела се е с надчо-вешка задача -да направи хората по-добри. Кой смъртен е успял? Ще й стигне ли един живот?
Период на мъчителни безпокойства. За пръв път лишена от дарба, Слава като, че е сломена.
Загубата я превива. Но не пречупва.
Бързо се съвзема. И измъква от "оазиса на признанието". Веднъж и завинаги.
* * * Способностите, дори по рождение, ден по ден, час по час, минута по минута трябва да се защитават. Инак се губят. Въпреки висшето покровителство. Смелост трябва, да признаеш страха от провал. Преодолееш ли го, изправяш се пред втори. Отвъд него - трети...
Обуздала АЗ-а, налага желязна дисциплина на духа, каквато се очаква от един войн. На Човечността. Не престава да работи - изчиства духовния си олтар. Отдава се на пост и молитвено разкаяние.
Седмици е в кварталната църквица. Счита се недостойна - моли се в криптата за възвръщане на дарованието.
Свещеникът я кани вътре. От години я цени. Двамата с него падат на колене в храма.
Болезнено пречистване. Най-мъчителният период в живота й. Посреща го достойно. Лишена от видения, вярна на дълга да говори истината, отпраща търсещите я.
Претърпява операция. На границата на физическото оцеляване е.
Висшите сили не я изоставят: "Ще издържиш. Това е страдание на плътта, не на духа." Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Благословени или прокълнати са феномените?... * * * Слава удържа най-трудната победа - над себе си. Обуздава порива за признание. Моли се за възвръщане на способностите.
Получава видение. "Глас свише" я осенява: "Чадо мое, ще получиш отнетото". Кой постъпва все правилно? В плът и кръв се греши. Но законът е един, мярката различна. Който е високо, строго го съдят. Простимо е за незнаещия ("блажени са нисшите"). Създателят дава шанс. На непримиримите. Слава се възползва:
- И взеха да ми говорят за прераждането. И ми се показа непознат образ, проектиран в квадратно пространство, като върху носна кърпа. Мъж с къдрави коси, гладко подстриган, със сако, вратовръзка, мека шапка. И ми се предаде: "Чадо мое, запомни това лице. То ще ти бъде доведено. В деня, в който го съзреш,верни слова отново ще вложим в устата ти. Тогава туй, което ти кажем, ще е!" Образът мигом изчезна.
Взирах се в хората. С очакване. Тоя, оня... Ден след ден, месец след месец...
А го няма и няма предреченият човек. * * * В трудни ситуации надеждата оживява в чудеса. И те стават реалност. Висшите сили подкрепят дори с привидно невъзможни средства. Започнали са изпитания за възстановяване на дарбата.
- Един ден се сетих - продължава премеждията си,- мой братовчед като че напомняше образа – подобни коси и форма на лицето. Съдия - благороден, честен човек. (Невероятно! Има на какво да се поучат съвременните жреци на Темида - б. а.) Живееше в столицата на "Бузлуджа" 24. Жена му и тя като него - добра и вярваща.
Реших да ги навестя. Нали съм си домоседка, не бяхме се виждали с години.
Поразговорихме се. Гледам - косите на братовчеда лекичко сребреят. Моите, от мъки и страдания - ни един черен косъм.