Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| ДУХОВНИ ТРАЕКТОРИИ
ПРЕРАЖДАНЕ Според източните мъдреци, "животът, маскарад на плътта, е сън по пътя към смъртта". Кой не тръпне в див ужас пред нея? Кой се е върнал оттам? - Неизбежна заплаха. Най-страшна злина. Идеята за прераждане разбива на пух и прах загнездената в душите опасност, хвърляща ни в ноктите на смазващи страхове. Не е ли красиво да си обречен? Не е ли обаятелно да си смъртен? Прераждането ни отнема тая привилегия. Ако вечният живот би бил кошмар за нас, неговото разделяне на "живот" и "смърт" (друга форма на живот) не променя ли нещата? Ако я нямаше смъртта, Хитлер и Сталин щяха да са вечни. Слава Богу, има я. Но дали е това, което знаем за нея?... Незнанието за смъртта - мрачна реалия. Тревожи повече от самата нея. След финала на физическото пребиваване телата потъват в земята - "майка и гроб на природата". Но душата оцелява. С идеята за реинкарнация, раждането и смъртта престават да бъдат антиподи. Те - съставки на Прехода. Безпокойството от физическия край, мъдруват някои философи, било необходимо. Провокирало житейска динамика. Ако това е така, познанието за финала на пътя, като Врата към следващ живот, е по-значимо. Обяснява връзките дух-тяло. Разкрива смисъла на земното пребиваване в материя-тази, според физиците, "забавена светлина". Отвъдното също е светлина, но ускорена. Преходът - от един в друг вид сияния... Човек се бои да не бъде погърнат от нищото. Далечните ни предци са изградили представа за смъртта като за край. Била е необходима, за да се ползва по-пълноценно живота. Но с еволюцията тя като, че става все по-излишна. Трябва да се боим не от "черната Косачка", прерязваща филизите на живота, а от отсъствие на растеж в неговите граници. Познанието за прераждане е предизвикателство за хората, залостени в материята. Стойността на живота расте. Стимулира се много по-неутолима активност. Вникнем ли в свързващите звена на поредица съществувания, ще стигнем подстъпите към истината и мъдростта. Ние, възпитаници на родителите ни, на училището, обществото. И най-вече - на опита от предходни животи. Пребиваването тук и Отвъд са сато скачени съдове, съседни територии. Не се прекъсва, а усъвършенства развитието на духа в душа или в душа и плът - космична двойка. Отплуването в незримите простори е завръщане в себе си, в сърцевината на Светлината. Няма сбогом. И смъртта е форма на живот. Какво става в оня слабо проучен свят? В безтелесните територии се осмисля изминатата житейска пътека и подготвя следваща. Приемането в лоното на душите, пречистването и подготовката за нови изяви, са съставки на Прехода. А после - раждане, което е смърт на престоя Отвъд. Познания, променящи мирогледа за физическата кончина. "Карнавалът на плътта, животът" и неговият финал - спици в колелото на еволюцията. Има ли край? Колко пъти трябва да умрем, за да стигнем до идеята за безсмъртие? Физиката доказва - нищо на света не се губи. Но как да убедиш невярващите за престоя в Нетленното, наречен "Нищо"? То - една от съставките на "великото Всичко". Единствено човекът, робуващ на митологии за битието и неясноти за Отвъдното, трагично изживява това. Животни и растения, умирайки не толкова драматично като нас, спонтанно поддържат развитието. * * * Сферата на земното шлифова личностни качества.. Шанс за еволюция в серии реализации. Цената за усъвършенстване на душите. Не живеят ли във всекиго от нас нашите предци? Като родители и като предходни личности... Не отвоюваме ли от тях ежеминутно своя АЗ?... Представата за "предходните ни самоличности" не ни лишава от настоящата. Напротив, чувстваме се по-цялостни и обогатени. Тя ни отправя към под- и свръх-съзнанието. С разширяване кръгозора, ставаме по-силни. Разбира се - няма нищо по-нетрайно от АЗ-а, емблема за пребиваване на Синята планета. Уви, мнозина до гроб са негови роби. Обвързаността живот-смърт се направлява от Великата учителка Карма. С това понятие борави прастара философия, обясняваща смисъла на земното странстване. В Отвъдността карма не се придобива, а чисти. Тя се създава на Земята. Едва ли бихме трупали негативи, изолирани на пустинен остров, но и едва ли бихме успели да се отърсим там от тях. Понякога самотата разяжда. Лишена от духовност, по-страшна е от всичко. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|