Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Без прозрение за смисъла на изпитанията, Пътят би изглеждал самоцелен. Низ от светлини и сенки -радости, тревоги...
Преодолели с познание и мъдрост кармата, ще разсечем омагьосания кръг на живота и смъртта. Лесно ли е това? - "Много знания - много страдания"- скептични са древните. Регресията е категорична - прераждането е факт. Фин разрез на душата, шанс за себепознание, тя е и кармична терапия. Професионално проведена, раздухва пламъка на вътрешната Сила. Благодарение на нея, смъртта престава да бъде тайна. Очертава хоризонти за Духа. Подпомага личността в съзряването й. Дисекция, творяща чудеса. Освен спомени за земния път, бликат такива и за "небесното битие". А то е толкова... човешко. Отвъдното безпристрастно се изследва от оня, на когото не е безразличен този свят. Иадмогват се утвърдени, вече изчерпани материалистически клишета. Те безплодно се опитват да разгадаят целта на земното и отричат небесното пребиваване. Неспособни да го обяснят. * * * Прераждането - съвкупност от смърт и възкресение. То е един от етапите на човешкия живот. Древните гърци вярвали в него. "Живите се раждат от мъртвите" - категоричен е Сократ. Платон в труда си "Република" завещава: "Ние сме отговорни за избора. Бог няма вина за него... Душите се ръководят най-вече от навици, придобити в предходни съществувания... Животът е миг между две Вечности." Далечните ни предци, траките, били убедени в прераждането. Това им вливало сила на непобедими войни. Участниците в широко разпространените "орфичес-ки мистерии" усвоявали как, нахлузили "небесни обуща", да извършат дългото пътешествие след физическия край, а после отново да се въплътят по най-добрия начин на най-удачното място. Мистичната школа на Орфей, в която участва и Питагор, непоклатимо уверен в "странстванията на душата", събирала в лоното си посветени. В Живота и Отвъдността. Идеята за реинкарнация има здрави корени сред египтяни, гали, индийци, тибетци, римляни (за Сене-ка, смъртният час бил "последен не за душата, а за тялото"). Вградена е в мирогледа на прабългари и славяни. Приета е от евреите и първите християни. Според нея, съществува не само "живот след смъртта", както е в по-късното християнство, а и "живот след живота". Фундаментална е за Изтока. Безпощадно заклеймена на Петия константино-полски събор през 553 г. Причината е в императрица Теодора, съпруга на слабоволевия Юстиниан. Целяла е да разчисти сметки с политическите си противници. Смутни времена. Свръхамбициозна проститутка завладява императорския трон. Развихря се тъмна ера на свирепа Инквизиция, прославила се с преследване на инакомислещи, злокобно наречени "еретици". Пламват клади. За да се освети средновековния мрак с телата на хиляди богомили, катари, албигойци, бугри, розенк-ройцери, гностици... Всички те вярват в прераждането. Така от \/I-VII век, за разлика от Изтока, в Европа системно се заличават хилядолетни познания. Рушат се културни, философски и духовни наслагвания. От велика императрица - бивша проститутка. На пиедестала на кладата предава Богу дух привърженикът на реинкарнацията Джордано Бруно. Заради тази благородна идея Томазо Кампанела прекарва 27 години в тъмниците на Инквизицията. Преследвания, запалени от политически интриги на жена с безпределни амбиции, възкачена на императорския трон. Послушно прокарвани с векове от всесилната Догма на леността и закостенялото мислене. Освен Светата инквизиция, Западна Европа даде на света две световни войни и комунизма в лицето на богатия евреин Карл Маркс. Учение с неуспорим принос в преследване на религиите, в това число и на теорията за прераждане. Но нито Западът, а още по-малко Изтокът (където философията за периодично въплъщаване открай време процъфтява), не отхвърлят представата за ре-инкарнация. Въпреки гоненията в Стария континент, следи от нея прозирaт във философските трудове на Парацелз, Лайбниц, Дейвид Хюм, Кант, Шопенхауер, Бенджамин Франклин, Сен-Симон, Огюст Бланки и мнозина други. Отстоявана е от писателите: Гьоте, Волтер, Юго, Балзак. Флобер, Теофил Готие, Артър Конан Доил, Бърнард Шоу, Марк Твен, Джек Лондон, Хенри Милър... Да изброяваме ли още? "Аз съм убеден, че съм бил хиляди пъти и още хиляди пъти ще бъда" - изповядва Гьоте. В по-ново време заляга в теософията на Блаватска, Щайнер, Ани Безант. Поддържана е от гениални учени и изобретатели (Томас Едисон), превъзходни политици (Лойд Джордж) и други. От военни, като британския маршал от Втората световна война Хю Доулинг. Големият автомобилен магнат Хенри Форд, трезвомислещ индустриалец, заявява: "Бих искал да убедя хората в моето жизнено кредо, да им предам спокойствието и самоконтрола, дарявани от вярата в прераждането." Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|