* * * Славазнае мисията си: да остави принос в изследванията на микро и макрокосмоса. След време да се разбере - лишен от подкрепа свише, човек без образование не би създал значими придобивки във века на науката. Явила се е на света, да се отворят очите и умовете за позабравената в тъмната комунистическа и посткомунистическа ера Висша божествена сила. Осъзнава себе си като предвестник на Новото време: "Сега такива като мене са рядкост, но Човечеството ще измине дълъг път. С годините хората на бъдещето ще се увеличават. Затова ни съпътстват толкова трудности и страдания. Така се изпитва и възпитава духът. Важно е да се отстоява истината. Ето го косъмът, делящ светлина от тъма." Слава - полуобразована жена-мъдрец. В последната година на научни занимания заслужената популярност плахо похлопа на нейната врата.
Задал се е финалът на земния й път. А натоварвани-ята са непосилни:
"Уморих се не от моята работа, а от любопитството на хората - ще си позволи да изохка пред най-близките. - Заприличах на папагал. Всекиму обяснявам какво е психотронно зрение, как прониквам в микро и макросвета, какви резултати имам." Жената със стоманен дух и немощно тяло веднъж да реагира на трудността по човешки. Нали и тя е смъртна. Нуждае се от тишина и спокойствие.
Принадлежат ли на себе си екстраординерните личности? Някой досега да е изучил анатомията на явлението псифеномен? Пътят към съвършенство е съпровождан от Великата учителка Самота. При друга среща споделя:
"Аз съм същество, прашинка във Вселената. Виждам обекти в безкрайността и частици от микрокосмоса, увеличени милиард по милиард пъти. Микрокосмосът е "безкраен кладенец". Всяка частица, получена от безбрежната делимост на атомното ядро, е пак делима." Уви, земните й дни са преброени.
* * * И днес, 13 години след раздялата с човека-чудо, на въпроса: "Коя е Слава Севрюкова?", малцина си спомнят; "Жената, виждаща атома". Отсели са се златоносните пясъци на времето. За владетелката на духа са оцелели три лаконични признателни слова: "Жената, виждаща атома". Следи на необикновено същество. Тя, която твърди, че душите след смъртта, подобно атоми, политат в небитието... Тя, която отивайки си, остана тук. Тя, която бе винаги във времето...
Феноменално труден е животът на феномените. Едни по-рано, други по-късно оставят диря. Във Вечността...